Решение № 19057 от 22.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19057 гр. София, 22.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 20241110174620 по описа за 2024 година

Предявени са от ищеца ********************, ЕИК *********, срещу К. В. С., ЕГН **********, обективно съединени искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 173,54 лв., представляваща неустойка по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +************ от 10.05.2022 г., поради неизпълнение на т. 9 от договора, начислена във фактура № **********/25.11.2022 г. , ведно със законна лихва за период от 26.08.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 108,06 лв., представляваща неустойка по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +************* от 29.09.2022 г., вследствие на което и съгласно раздел iv, чл. 2 от споразумението, ведно със законна лихва за период от 26.08.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 450,57 лв., представляваща 23 броя лизингови вноски по договор за лизинг от 29.09.22 г., с който лизингодателят предоставя за временно и възмездно ползване устройство марка ****************************** от 29.09.2022 г., за отчетен период от 25.10.2022 г. до 24.11.2022 г., ведно със законна лихва за период от 26.08.2024 г. до изплащане на вземането, и сумата от 139,12 лв., представляваща дължима сума по споразумението за мобилни услуги с предпочетен номер +*************, вследствие на неизпълнение, представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по горепосочения договор за лизинг и начислена във фактура № **********/25.11.2022 г., ведно със законна лихва за период от 26.08.2024 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 02.10.2024 г. по ч. гр. д. № 1

51686/2024 г. по описа на СРС, 166-и състав.

Ищецът ********************, ЕИК *********, твърди, че между страните били сключени Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +************ от 10.05.2022 г., Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +************* от 29.09.2022 г., Договор за лизинг към него от 29.09.2022 г., по който е предоставено за временно и възмездно ползване устройство марка

******************************. Поради неизпълнението от страна на абоната за плащане на месечните задължения по договора операторът прекратил едностранно договорите. С оглед предсрочното прекратяване на договорите на абоната били начислени неустойки, представляващи стойността на трикратния месечен абонамент и разликата между стандартната цена на устройството (без абонамент) и платената от абоната цена при предоставянето му. Моли за уважаване на исковете. Претендира присъждането на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът К. В. С., ЕГН **********, редовно уведомен на 11.03.2025 г., не подава отговор на исковата молба, не прави възражения, нито доказателствени искания. В подаденото възражение по чл.

414 ГПК по ч.гр.д. № 51686/2024 г. по описа на СРС, 166-и състав, К. В. С. е изложил, че се е прехвърлил при друг оператор, поради което са му били начислени неустойки от оператора, като сочи, че не е бил уведомен за начисляването им. Оспорва дължимостта на неустойките.

Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото релевантни за правния спор доказателства, намира от правна и фактическа страна следното:

На 27.08.2024 г. ******************** /с предишно наименование ******************/ е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу К. С., което е уважено. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника и в срока по чл. 414 ГПК е подал възражение, a установителните искове в хипотезата на чл. 415, ал. 1 ГПК са предявени в законовия срок за това, поради което са допустими.

Предявените искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са с точна правна квалификация по чл. 342 ТЗ и чл. 92 ЗЗД. Относимите факти са установени в производството. За уважаване на предявените искове в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между страните по договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги и по договори за предоставяне на мобилно устройство на лизинг; ищецът да е предоставил на ответника далекосъобщителни услуги, респ. мобилни устройства, съобразно уговореното в договорите; цената на доставените стоки и услуги, включително на предварително уговорените абонаментни такси; страните да са уговорили валидна клауза за неустойка в случай на предсрочно прекратяване (разваляне) на договора, поради неизпълнение, която в случая на потребителски договор следва да бъде индивидуално уговорена или да не накърнява значително правата на потребителя. В тежест на ответника е да докаже, че не дължи претендираните неустойки. В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе си последици.

2

В хода на производството между страните са отделени за безспорни обстоятелствата, а и се установяват от допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с мобилен номер ************* и договор за лизинг от 29.09.2022 г., че между тях са сключени процесните договори, както и че

К.

В.

С. е получил мобилно устройство

„******************************“. Съгласно чл. II, т. 1 от допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с мобилен номер ************* потребителят е декларирал, че с подписване на настоящото споразумение операторът е предал на потребителя, а последният е приел устройството „******************************“, при обща лизингова цена с абонаментния план в размер на 470,16 лева и отстъпка от стандартната цена в размер на 179,74 лева. Съгласно обективиран в договора за лизинг погасителен план, лизингополучателят се е задължил да изплати цената на устройството на 23 месечни вноски, всяка по 19,59 лева в периода от 29.10.2022 г. до 29.08.2024 г. В хода на производството между страните е отделено за безспорно, а и се установява, че ответникът дължи сумата от 450,57 лв., лизингови вноски по Договор за лизинг от 29.09.2022 г. От представените по делото писмени доказателства се установява, че между страните е сключен и договор за мобилни услуги от 10.05.2022 г. за мобилен № ************ при месечен абонамент в размер на 29,99 лева за първоначалния срок на договора и 45,99 лева – след изтичане на първоначалния срок.

В производството по делото не бе оспорена, нито оборена формалната доказателствена сила на така сключените между страните договори, представляващи частни диспозитивни документи, поради което следва да се приеме, че обективираните в последните изявления изхождат от страните, сочени като техни автори. Със сключването на договорите, ответникът е приел и потвърдил, че е запознат с общите условия на мобилния оператор.

Следователно между страните е доказано възникване на облигационните отношения по процесните договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги и предоставянето на процесното устройство на лизинг, по силата на които ответникът се е задължил за заплаща месечни такси и лизингови вноски съгласно избрания абонаментен план. По делото не се оспорва и се установява получаването на устройството на лизинг, размерът на дължимите суми, настъпилия падеж. Към датата на приключване на съдебното дирене в първоинстанционното производство е настъпил падежа на всички вноски по договора / Така т. 1 от Тълкувателно решение от 02.04.2019 г. по тълк. дело № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС/. Не се установява плащане на процесните задължения в размер на 450,57 лева. Следователно искът по чл. 342 ТЗ се явява основателен за изискуеми вземания, представляващи 23 броя лизингови вноски по договор за лизинг от 29.09.2022 г. в общ размер на 457,70 лева.

Във всеки един от горепосочените договорите за мобилни услуги е уговорена идентична клауза между страните, в случай на прекратяване на настоящия договор преди изтичане на срока, по вина или инициатива на потребителя или при нарушаване на задълженията му по настоящия договор или други документи, свързани с него в това число общите условия, 3 последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване: а) неустойка при предсрочно прекратяване за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, в размер на всички най-високи според условията на плана месечни абонаменти, но за не повече от три месеца.

В случай че са били налице отстъпки и/или различна стойност на месечни абонаменти, потребителят дължи и възстановяване на част от разликата между най-ниския и най- високия месечен абонамент за плана, съответстващ на оставащия срок на договора; б) неустойка в случаите, в които е предоставена устройство за ползване на услуги , съгласно посоченото в този договор или по предходно писан документ , чийто срок не е изтекъл, потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой и без абонамент) съгласно ценовата листа, действаща към момента на сключване на договора и заплатената от него цена при предоставянето му ( в брой или съответно обща лизингова цена по договора), каквато съответства на оставащия срок на договора.

В изпълнение на служебното задължение на съда /чл. 7, ал. 3 ГПК/ да следи за неравноправни клаузи по договори, сключен с потребител, настоящият състав при анализ на договорените клаузи приема, че клаузите за неустойки при предсрочно прекратяване на договора са неравноправни. Както бе посочено по-горе, в договорите за мобилни услуги се съдържа клауза, според която в случай на прекратяване на договора през първоначалния срок за която и да е СИМ карта, по вина или инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на всички месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаменти, както и неустойка, представляваща част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой и без абонамент) съгласно ценовата листа, действаща към момента на сключване на договора и заплатената от него цена при предоставянето му (в брой или съответно обща лизингова цена по договора), каквато съответства на оставащия срок на договора. Месечният абонамент, приложим в случая според договора е найвисокия месечен абонамент според условията на плана. Начинът, по който се претендира това вземане - когато е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за услуга, в размер на всички или дори само няколко неплатени абонаментни вноски, всъщност мобилният оператор по прекратения договор цели да получи имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по договора. Мобилният оператор, встъпвайки в договорни отношения с длъжника, се е възползвал от положението на икономически по-силна страна, имаща възможност да влияе върху правата и задълженията, които всеки от контрагентите ще поеме. Извод в тази посока следва от обстоятелството, че неустойка е уговорена само за потребителя, когато договорът е прекратен по негова вина или инициатива.

Няма реципрочна уговорка, даваща право на потребителя да претендира неустойка при неизпълнение на договора от мобилния оператор. Ето защо, уговорените по този начин неустойки за предсрочно прекратяване излизат 4 извън своите обезпечителна и обезщетителна функции, създават условия за неоснователно обогатяване на мобилния оператор, нарушават принципа за справедливост и имат неравноправен характер по смисъла на чл. 143 ЗЗП. По тези съображения, исковете за неустойки следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

По разноските:

В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. В заповедното производство ищецът е направил разноски в общ размер от 25 лева за държавна такса и 480 лв. адвокатско възнаграждение. В тежест на ответника следва да бъдат възложени разноски с оглед изхода на спора в размер на 261,15 лева.

Разпечатката съдържа 28 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/76664781-9b4c-490d-83ab-00fd3fa49b86