Решение № 846 от 14.03.2023, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 846 гр. В., 14.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 8 СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ралица Райкова при участието на секретаря Мариана Д. Димитрова като разгледа докладваното от Ралица Райкова Гражданско дело № 20223110103927 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по предявен от А. К. Ч. срещу Д. чрез МЗХ иск с правно основание чл. 34 ЗС за делба на следния недвижим имот: двуетажна жилищна сграда с идентификатор № ***, построена върху имот с идентификатор № ***, със застроена площ от 83 кв.м. и разгърната площ от 203 кв.м., находяща се в гр. В., р-н „П.“, к.к. „Ч.“, м-ст „С.п.“ , състояща се от: входно антре, дневна с кухня-столова, спалня, баня-тоалет и вътрешно стълбище към етаж втори; вътрешно стълбище, коридор, четири спални, три бани-тоалет и три тераси на етаж втори, заедно с избен етаж, състоящ се от: коридор, баня-тоалет и две обединени избени помещения - с обща площ 62 кв.м., както и от две спални със общ санитарен възел с обща площ от 42 кв.м на таванаски етаж, при следните квоти 58.6735 % от застроената площ или 119/203 кв.м. за Д. и 41 3365% от площта, или 84/203 кв.м. за А.

К. Ч..

В исковата си молба ищецът излага, че до 2007 г. се е легитимирал като собственик по силата на договор за дарение, обективиран в НА 149, том 23, дело 3525, вх. рег. 7492 от 06.04.2005г. на Агенция вписвания на имот, находящ се в курортен комплекс „Ч.“ с площ от 600 кв.м., представляващ ПИ № 3804 по плана на КК „Ч.", ведно с изградена в имота постройка на един етаж с площ от 32 кв.м. През 2005 година, след дарението, сградата от 32 кв.м. е съборена от ищеца и по силата на Разрешение за строеж № 131/17.02.2005 и Заповед № 131-А/25.04.2005 година, в същия имот е построена нова двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 83 кв.м. и обща разгъната площ от 203 кв.м. За новопостроената сграда, ищецът се снабдил с КНА № 157, том СХ1Х, дело 27939/2005г., вх. рег. 36578/30.12.2005 по описа на СВ В., съгласно който същият притежава собствеността върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 3804 по плана на к.к. Ч., местност С.п., район П., град В., с площ от 600 кв.м., при граници път, гора от две страни и път към ПИ № 3609, както и върху ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА застроена върху същия поземлен имот, представляваща незавършено строителство - 75% с разгъната застроена площ от 203 кв.м., състояща се от: входно антре, дневна с кухня-столова, спалня, баня-тоалет и вътрешно стълбище към етаж втори; вътрешно стълбище, коридор, четири спални, три бани-тоалет и три тераси на етаж втори, заедно с избен етаж, състоящ се от: коридор, баня-тоалет и две обединени 1 избени помещения - с обща площ 62 кв.м., както и от две спални със общ санитарен възел с обща площ от 42 кв.м на тавански етаж. За сградата се сочи, че е издадено Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 1248/11.06.2007 година на Община В..

Поддържа, че през 2008 година, при изготвянето на първата кадастрална карта за района, одобрена със Заповед РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, имотът на ищеца № 3804 е вписан с нов идентификатор ***, с площ за имота от 243 кв.м., вместо с площ от 600 кв.м. Площта била намалена за сметка на увеличената площ на имот с идентификатор ***, собственост на Д., като границата минавала през законно построената жилищна сграда. Като собственик на имот с идентификатор *** по КК и КР е вписана Държавна агенция по горите /Държавно лесничейство/. Излага се, че имот планоснимачен № 3804 по КП от 1990г. е идентичен по граници и площ с ПИ 3804 след попълването през 2004г. и е владян, както и се владее от А. Ч. в тези граници и към настоящия момент, като имот с идентификатор *** с площ от 243 кв.м. се появява за първи път в КК през 2008г. и е част от стар имот ПИ 3804 с площ от 600 кв.м. Сочи се, че ищецът е разбрал за придадените към имот № ***, 345 кв.м. реални части от неговия имот пл. № 3804, целият от 600 кв.м. през 2012г. и е поискал изменение на кадастралната карта по отношение на границата между имоти с идентификатори *** и *** с оглед съответствие на границите на имота съобразно с дотогава съставените документи за собственост, скици, удостоверения и съобразно владението на имота от 1976 година.

Подал е заявление вх. № 27824/08.10.2012г. Съставен е акт за непълноти и грешки, но при съобщаването му на собственика на имот ***, Директорът на Регионална дирекция по горите - В. възразил срещу промяната на границите и е отказал подписването на акта за непълноти и грешки. Административният орган отказал издаването на акт за непълноти и грешки, като е приел, че е налице спор за правото на собственост по смисъла на чл. 53, ал. 2 от ЗКИР. За обективиране на отказа била издадена Заповед № КД - 14-03-263/30.01.2013г. Съгласно тази заповед, имотът с пл. № 3804 с нов идентификатор № *** имала площ 257 кв.м. с включена в нея площ от 14 кв.м от ПИ - 2615.12. Имотът по поисканата промяна под № 3804 по плана на к.к. „Ч.“ останал на ниво проект, предвид издадената заповед. През 2005 година, ищецът сключил Договор за банков кредит с Б. ДСК ЕАД, като кредитът бил обезпечен с ипотека върху имот пл. № 3804 с площ от 600 кв.м., ведно с построената тогава на 75 % /довършен груб строеж/ двуетажна жилищна сграда. През 2015 година, десет години след сключването на договора за кредит, при плащани редовни до тогава вноски по погасителен план, Ч. уведомил Б. ДСК, че не може да погаси оставащите дължими вноски по банковия кредит, поради което Б.та обявила кредита за предсрочно изискуем и се снабдила със Заповед за изпълнение по ч.гр.д. 5533/2016 г, образувала изпълнително дело №376/2016 година и като способ на изпълнение предприела опис и оценка с оглед бъдещ публичен търг на целия имот № 3804 с площ от 600 кв.м., ведно с построената сграда от 203 кв.м. За Д. в лицето на МЗХГ бил налице правен интерес от завеждане на отрицателен установителен иск по чл.124 ГПК във връзка с чл.440 ГПК като способ за защита на трето лице в изпълнителното производство срещу материалноправната незаконосъобразност на изпълнителния процес. Правото на Д. върху реални части от бивш имот пл. № 3804, а именно върху 202 кв.м. в югозападната част на имот с идентификатор 10135-2464.32, в която попадали 15 кв.м. от сграда с идентификатор 10135-2464.37.1 и 143 кв.м. в североизточната част на имот с идентификатор 10135-2464.32, било заплашено от предприетите изпълнителни действия и върху тези части, като части от ипотекираните 600 кв.м. и 15 кв.м. застроена площ от къщата, попадаща в имот 10135-2464.32. Д. завела иск, за да докаже, че не длъжникът, а Д. притежава права върху тези реални части от имот 3804, поради което същите не могат да служат за удовлетворение на длъжника. Излага се от ищеца, че Д. счита, че е трето лице, чието право е засегнато от изпълнението и че е предявила иск, за да установи, че имуществото върху което е насочено изпълнението на паричното притезание, не принадлежи на А. Ч.. Министрество на земеделието и 2 храните инициирало исково производство на основание чл.124 ал 1 ГПК във връзка с чл.210 ал1 ГПК и вр.чл.440, ал. 1 ГПК с предмет установяване правото на собственост, като е образувано дело № 2511/2016 г. на ВОС. Сочи се, че с Решение 45/13.04.2018 година по в.гр.дело 77/2018 година на Варненски А. съд е потвърдено Решение № 1649/07.11.2017 година по гр.д 2511/2016 година на О. Съд В., с което е уважен отрицателния установителен иск на Д. и по предявения от нея иск е признато за установено, че реални части от поземлен имот с идентификатор № 10135-2464.32, находящ се в землището на В. местност „Б.А.", а именно 202 кв.м. в югозападната част на имот с идентификатор 10135-2464.32, в която попадат 15 кв.м. от сграда с идентификатор 10135-2464.37.1 и 143 кв.м.в североизточната част на иомт с идентификатор 10135-2464.32, оцветени в жълто на комбинираната скица № 8 от заключението на СТЕ, върху които е насочено паричното вземане на Б. ДСИ ЕАД към А. Ч. по изп.дело 376/2016 година на ЧСИ Ст.Я. рег. № 719 с район на действие О. съд - В., не принадлежат на длъжника, а на Д.. Признатите права на собственост по отрицателния установителен иск на Д. върху общо 345 кв.м. от общата площ от 600 кв.м., която имот пл.№ 3804 е имал преди изготвянето на кадастралната карта през 2008 г, обуславят и вещните права върху изградената от 2005 до 2007 година двуетажна жилищна постройка със застроена площ от 83 кв.м. и разгъната застроена площ от 203 кв.м.

Излага се, че А. Ч. няма учредено право на строеж от Д., а издаденото му Разрешение за строеж е разрешение за строеж върху собствена земя. Сочи се, че постройката е изградена през 2007 година, по силата на Разрешение за строеж № 131/17.02.2005 и Заповед № 131 - А/25.04.2005 година. Сочи се, че към годината на пълното завършване и приемане на строежа - 2007 година, съсобственици на земята са А. Ч. и Д., като общата площ на застроявания имот пл. № 3804 е 600 кв.м. Ищецът навежда твърдението, че по силата на приращението визирано в чл.92 ЗС, същият е построил за Д., такава част от застроената площ на постройката, която е съотносима към притежаваната земя държавна собственост в размер на 345 кв.м. Съответно се сочи, че А. Ч. е построил за себе си и притежава вещното право върху такава част от постройката, каквато съответства на притежаваните от него 243 кв.м., от обща площ на парцела от 600 кв.м. през 2007 година. Или, МЗХГ притежавало 58.6735 % от застроената площ на къщата, а ищецът 41 3365% от площта, което пресметнато в кв.м. разгъната площ било 119/203 кв.м. за Д. и 84/203 кв.м. за ищеца А. Ч.. Излага се, че към настоящия момент, сградата по местоположението си попада в два имота с идентификатори ***, с площ от 243 кв.м., собственост на А. Ч. и имот *** с площ от 150 011 кв.м. собственост на Д., съгласно влязлото в сила Решение № 1649/07.11.2017 година по гр.д 2511/2016 година на О. Съд В..

Ищецът излага, че сградата е построена изцяло с негови труд и средства.

Твърди се, че Д. към 2005-2007 година не е участвала в застрояването, с оглед факта, че притежаваните от нея 345 кв.м. представляващи горски фонд не са били принадлежащи към имота на ДАГ с идентификатор 10135-2464.32, а към имот пл.№ 3804 на ищеца. Въпреки техническата принадлежност на 345 кв.м.към имот пл.№ 3804, собствеността е била на Д., като представляваща горски фонд - държавна собственост, който не може да бъде придобиван от частни лица /Съгласно Решение № 1649/07.11.2017 година по гр.д 2511/2016 година на О. Съд В./. Ищецът навежда твърденията, че сторените от него необходими разноски за труд, материали и възнаграждение на строител са в размер на 700 лева на кв.м или за 119 кв.м. притежавани от Д., ищецът твърди заплащането при изграждането на постройката - 83 300 /осемдесет и три хиляди и триста / лева. В тази връзка сочи, че към настоящия момент увеличената стойност на имота, притежаван от Д., в резултат на извършеното от ищеца подобрение е в размер на 164 670/сто шестдесет и четири хиляди шестстотин и седемдесет/ лева съгласно изготвената и приложена към изпълнителното дело оценителска експертиза на вещо лице инж.Кирил Великов/за целия имот 280 702 лева, за частта на ищеца 116 032 лева/. При тези съображения моли да бъде допусната делба 3 при посочените квоти.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Д. чрез МЗХ, в който не се оспорват заявените от ищеца твърдения досежно възникването на съсобствеността между страните по отношение на процесния имот. Излага се, че правото на собственост върху процесната сграда е придобито вследствие на построяването й въз основа на издадено на името на Н.Н. Ч.а - майка на ищеца А. Ч.

Разрешение за строеж № 131/17.02.2005г. По същия въпрос Върховен касационен съд (ВКС) е постановил Решение № 684/28.09.2000г., по гр. дело № 95/2000г., на Първо ГО, в което е приел, че за да може едно лице да придобие право на собственост по отношение на построеното в чужд имот, собственикът на терена следва да отстъпи това свое право чрез учредяване на суперфиция (чл. 63, ал. 1 от ЗС ), в противен случай действа принципа на приращението (чл. 92 от ЗС), като формата на сделката, с която се учредява право на строеж, е форма за действителност. Липсата на волеизявление на собственика в предписаната от закона форма е равнозначно на липса на правнорелевантна воля. В същия смисъл е и становището, изразено в Решение № 2459/16.12.1955г., по гр. дело №6437/1955г., на Четвърто ГО на Върховен съд (ВС), в което е прието, че факта на построяване на една сграда върху чуждо място от свое име и за своя сметка строителят не придобива правото на собственост върху сградата, освен ако е придобил по надлежния ред правото да държи тази постройка върху чуждо място, т.е. правото на суперфиция. Поддържа се, че Д. е придобила съсобственост в идеални части, които към момента не са определени. Ответникът оспорва твърденията на ищеца за извършени подобрения в имота. Навежда се довод, че ищецът е недобросъвестен владелец, поради което не може да претендира подобренията върху имота. Последният нямал договорни отношения с Д.. Излага се, че съгласно тълкувателно решение (ТР) № 85/1968г. на ОСГК и ППВС № 6/1974г. когато съсобственикът е извършил подобрения в качеството си на владелец на своята идеална част и държател на идеалните части на другите съсобственици, ако тези подобрения са извършени без съгласието на останалите съсобственици отношенията се уреждат по правилата на водене на чужда работа без пълномощие (чл. 60 и сл. ЗЗД). В тази хипотеза се прилага принципът на неоснователното обогатяване и се присъжда помалката сума между направените от подобрителя разноски и увеличената стойност на имота. Посочва се се, че процесната сграда не е била предмет на правния спор, приключил с горецитираното съдебно решение на А. съд В., поради което не са определени идеалните части от сградата, които притежава Д..