Определение № 260013 от 20.08.2020, Окръжен съд - Пловдив

О П Р Е

Д Е Л Е Н И Е №260013 гр. Пловдив, 20.08.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ИСКОВО

ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ-ти граждански състав, в открито заседание на единадесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

ОКРЪЖЕН

СЪДИЯ: МАРИЕТА БЕДРОСЯН при участието на секретаря НЕДЯЛКА КРАТУНКОВА, като разгледа докладваното от съдията т.д.№ 931 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са субективно пасивно съединени искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ за обезщетяване на неимуществени вреди от деликт, обективно кумулативно съединени с искове по чл. 86 от ЗЗД.

Ищцата М.А.К., ЕГН **********,***, със съд. адрес:***, чрез адв. Д.М., е предявила срещу ответниците „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК *********, и „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, искове за обезщетяване на неимуществени вреди в размер на общо 100 000 лв., причинени солидарно вследствие смъртта при ПТП на нейната сестра П.А.К., ЕГН **********, както и за заплащане на законната лихва върху главницата за периода 18.11.2016 г. – 21.11.2018 г. или общо 20 429,67 лв., ведно със законните последици.

Твърди, че на ** г. около 01,20 часа в гр. **, на кръстовището на бул. **и ул. ** е станало ПТП между лек автомобил „Ауди А7“ с рег.№ РВ 0666 СК, управляван от водача Л.М.Т., ЕГН **********, който е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“, обективирана в застрахователна полица № 116001722949 на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, със срок на валидност 25.06.2016 г. – 24.06.2017 г.; и лек автомобил „Пежо 405“ с рег.№ СА 4410 АК, управляван от водача А.В.Л., ЕГН **********, който е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“, обективирана в застрахователна полица № 116002668384 на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, със срок на валидност 16.10.2016 г. – 16.10.2017 г., за което е съставен Констативен протокол за ПТП № 941/18.11.2016 г. При процесното ПТП е пострадала П.А.К., ЕГН **********, сестра на ищцата, която е получила множество травми, несъвместими с живота, и на ** г. е починала.

С Присъда № 22/15.03.2017 г. по н.о.х.д.№ 243/2017 г., **, водачът Л.М.Т., ЕГН **********, е признат за виновен в това, че на ** г. в гр. **, на кръстовището на бул. **и ул. ** при управление на лек автомобил „Ауди А7“ с рег.№ РВ 0666 СК, в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта от 0,8 промила е нарушил правилата за движение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като се е движил в населено място с 99 км./час и по непредпазливост е причинил смъртта на повече от едно лице, в т.ч. и на П.А.К., като съдът е установил наличие на съпричиняване на вредоносния резултат и от страна на водача на лекия автомобил „Пежо 405“ с рег.№ СА 4410 АК - А.В.Л., ЕГН **********.

Ищцата е била в изключително близки отношения със сестра си П., като години наред са споделяли едно домакинство, а след това са имали ежедневни контакти, съветвали са се и са си помагали взаимно. Разводът на родители им сближил още повече две сестри, които били силно привързани емоционално една към друга.

Поради внезапната и нелепата смърт на сестра си П., ищцата претърпяла продължителни психически болки и страдания с висок интензитет, в т.ч. и поради силната привързаност на децата ѝ към тяхната леля, както и поради грижите, които ищцата следвало да полага за майка си след преживяната трагедия, тъй вече била единствената ѝ дъщеря, на която тя можела да разчита.

Затова на 19.04.2018 г. ищцата депозирала претенциите си за обезщетяване на неимуществени вреди пред двете застрахователни дружества, но и до момента не е получила обезщетение.

Предвид гореизложеното ищцата моли съда на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ да осъди солидарно двамата ответници в качеството им на застрахователи по застраховка „Гражданска отговорност“ за двете МПС, участници в процесното ПТП, да ѝ заплатят обезщетение за неимуществени вреди - душевни болки и страдания, причинени от смъртта на нейната сестра П.А.К., вследствие на ПТП на ** г., в размер на общо 100 000 лв., както и на обезщетение за забава по чл.

86 от ЗЗД в размер на законната лихва върху главницата за периода 18.11.2016 г.

– 21.11.2018 г. или общо 20 429,67 лв., ведно със законна лихва върху главницата от завеждане на делото до окончателното плащане, както и направените по делото съдебни разноски.

Подробни съображения в тези насоки излага в исковата молба и по съществото на спора. В подкрепа на твърденията си ангажира писмени и гласни доказателства.

Ответникът ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” – гр. София, ул. Позитано 5, ЕИК *********, е подал отговор, в който заявява, че оспорва изцяло предявения иск по основание и по размер.

Не оспорва наличието на валидно действаща застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на ПТП, но твърди, че не са налице предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на ищцата, тъй като тя не е от кръга на лицата, имащи право на такова, съгласно ТР № 1/2016 г. на ВКС.

Твърди също, че по делото не са ангажирани доказателства, които да изясняват по безспорен начин механизма на процесното ПТП, наличието на причинно-следствена връзка между настъпилото застрахователно събитие и последвалата смърт на пострадалата П.К., както и вината на водача, причинил ПТП.

Алтернативно твърди, че преимуществена вина за настъпване на ПТП има водачът на лекия автомобил „Пежо 405“, рег.№ СА 4410 АК.

Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата П.К., тъй като тя е пътувала без поставен обезопасителен колан.

Оспорва претендираното обезщетение и като завишено по размер и противоречащо на принципа за справедливост и на практиката на съдилищата, съгласно чл. 52 от ЗЗД.

Оспорва и акцесорната претенция за лихви, като твърди, че е налице забава на кредитора по отношение на плащането, както и че застрахователят не дължи лихва по чл. 409 от КЗ.

Ето защо, моли иска да се отхвърли изцяло като неоснователен или ако се уважи частично, да се вземе предвид степента на съпричиняване на вредите, както и разпоредбата на чл. 493-а, ал. 4 от КЗ, вр. § 96, ал. 1 от ПЗР на КЗ, т.е. до размер от 5 000 лв., ведно с присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Подробни съображения в тези насоки излага в отговора и по съществото на спора. В подкрепа на твърденията си ангажира писмени доказателства и експертизи.

Ищцата е подала Допълнителна искова молба, в която възразява относно твърденията в отговора на ответника ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“.

Твърди, че към исковата молба са представени 3 съдебни акта и няколко експертизи, от които се установява виновното поведение на водача на лекия автомобил „Ауди А7“, механизма на ПТП и причинно-следствената връзка между процесното ПТП и смъртта на П.К.. Възразява, че с поведението си пострадалата е допринесла за настъпване на вредоносния резултат.

Във връзка с разпоредбата на чл. 493-а от КЗ твърди, че с Директива 84/5 ЕИО на Съвета от 30.12.1983 г.; Директива 728166 ЕИО на Съвета от 24.04.1972 г.; Директива 2012/29 ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2012 г., ратифицирани от РБ, е установено, че за претърпени вреди от престъпления, в т.ч. и неимуществени, не следва да се определят предварително рамките на обезщетенията.

В тази връзка формулира въпроси към поисканата от ответника комплексна експертиза.

Ответникът ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ не е подал допълнителен отговор.

Вторият ответник „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД – гр. София, бул. Витоша 89-б, ЕИК *********, е подал отговор, в който заявява, че оспорва изцяло предявения иск по основание и по размер.

Оспорва наличието на виновно и противоправно поведение на застрахования в ДЗИ водач, както и наличието на причинно-следствена връзка между неговото поведение и настъпилия вредоносен резултат. Оспорва правото на ищцата да получи обезщетение в качеството ѝ на сестра на починалото лице, като оспорва наличието на родствена връзка между тях. Освен това, счита, че ищцата не е от кръга на лицата, имащи право на обезщетение, съгласно ТР № 1/2016 г. на ВКС.

Евентуално, оспорва претендираното обезщетение като завишено по размер и противоречащо на принципа за справедливост и на практиката на съдилищата, съгласно чл. 52 от ЗЗД, както и на разпоредбите на чл. 493-а, ал. 4 от КЗ, вр.

§ 96, ал. 1 от ПЗР на КЗ.

Оспорва и акцесорната претенция за лихви, като твърди, че такива се дължат съгласно чл. 409 от КЗ след изтичане на срока по чл. 405 от КЗ.

Ето защо, моли настоящите искове да се отхвърлят изцяло като неоснователни, ведно с присъждане на разноски.

Подробни съображения за това излага в отговора си. В подкрепа на твърденията си ангажира гласни доказателства.

Във връзка с отговора и на този ответник ищцата е подала Допълнителна ИМ, в която възразява относно твърденията в отговора на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД. Твърди, че към исковата молба са представени 3 съдебни акта, от които се установява както виновното поведение на водача на лекия автомобил „Ауди А7“, механизма на ПТП и причинно-следствената връзка между процесното ПТП и смъртта на П.К., така и съпричиняването на вредоносния резултат от страна на водача на лекия автомобил „Пежо 405“.

Във връзка с разпоредбата на чл. 493-а от КЗ твърди, че с Директива 84/5 ЕИО на Съвета от 30.12.1983 г.; Директива 728166 ЕИО на Съвета от 24.04.1972 г.; Директива 2012/29 ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2012 г., ратифицирани от РБ, е установено, че за претърпени вреди от престъпления, в т.ч. и неимуществени, не следва да се определят предварително рамките на обезщетенията.

Ответникът „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, ЕИК *********, е подал допълнителен отговор, в който заявява, че поддържа изцяло подадения отговор и всички направени с него възражения, като излага подробни съображения за това.

Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на предявените искове, събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, съгласно чл. 235 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че с Присъда № 22/15.03.2017 г. по н.о.х.д.№ 243/2017 г., **, изменена с Решение № 172/21.07.2017 г. по в.н.о.х.д.№ 29782017 г., **, и Решение № 8/14.03.2018 г. по н.д.№ 1047/2017 г., **, водачът Л.М.Т., ЕГН **********, е признат за виновен в това, че на ** г. около 01:18 часа в гр.

**, на кръстовището на бул. **и ул. ** при управление на лек автомобил „Ауди А7“ с рег.№ РВ 0666 СК, в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта от 0,8 промила е нарушил правилата за движение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като се е движил в населено място с 99 км./час и по непредпазливост е причинил смъртта на повече от едно лице – на А.В.Л., ЕГН **********, на В.З.С., ЕГН ********** и на П.А.К., ЕГН **********, настъпила за последната на ** г., поради което и на основание чл. 343, ал. 3, пр. 1, и пр. 5, б.“б“, вр. чл. 54 от НК е осъден с влязла в сила на 14.03.2018 г. присъда.

При определяне размера на наказанието на водача на лекия автомобил „Ауди А7“, рег.№ РВ 0666 СК - Л.М.Т., ЕГН **********, съдът е отчел като смекчаващо вината обстоятелство наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на лекия автомобил „Пежо 405“, рег.№ СА 4410 АК – пострадалия А.В.Л., ЕГН **********, който при пресичане пътя с предимство, по който се е движил направо лекия автомобил „Ауди А7“, и при липса на видимост, е следвало да спре или поне да намали скоростта си, за да се увери, че пътя е свободен. Като не е сторил това, водачът А.Л. е нарушил правилата за движение по чл. 37, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.

От представеното удостоверение за съпруга и родствени връзки на ищцата М.А.К. с изх.№ ГС/02-8312 от 30.04.2019 г., издадено от Кметството – гр. **, се установява, че починалата на ** г. П.А.К., ЕГН **********, е сестра на ищцата.

Няма спор между страните по делото, че към датата на ПТП – ** г., за лекия автомобил „Ауди А7“, рег.№ РВ 0666 СК, управляван от водача Л.М.Т., ЕГН **********, е била валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“, обективирана в застрахователна полица № 116001722949 на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, със срок на валидност 25.06.2016 г. – 24.06.2017 г., както и че за лекия автомобил „Пежо 405“, рег.№ СА 4410 АК, управляван от водача А.В.Л., ЕГН **********, е била валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“, обективирана в застрахователна полица № 116002668384 на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, със срок на валидност 16.10.2016 г. – 16.10.2017 г.