Решение № 91 от 17.05.2022, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. Бургас, 16.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Илияна Т. Балтова

Десислава Д. Щерева при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно гражданско дело № 20222000500119 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от М. М. С., ЕГН **********, чрез адв. Н.Д., адв. Ж.Т. и адв.Г.Р. против Решение № 372 от 13.12.2021 г., постановено по гр.д. № 2488/2020 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, в частта, с която са отхвърлени исковете с правно основание чл.

557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ вр. чл. 45 и чл. 86 ЗЗД вр. чл. 429, ал. 3 и чл. 497, ал.

1, т. 1 КЗ за разликата над присъдената сума от 36 000 лв., ведно със законна лихва от 05.06.2020 г. до размера от 66 000 лв., както и в частта, с която са оставени без уважение предявени искове за присъждане на законна лихва на основание чл. 429, ал. 3 КЗ върху изплатената в хода на процеса сума в размер на 84 000 лв. сума и присъдената с решението сума в размер на 36 000 лв.

Поддържа се, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. Определеният от съда размер на обезщетението бил занижен с оглед принципа на справедливост и постоянната съдебна и застрахователна практика по приложението на чл. 52 ЗЗД. Съдът не бил направил оценка за вида и обхвата на търпените от М.С. морални вреди.

Нейната претенция била основана не просто и единствено на общ бит и добри отношения, подразбиращи се като нормална семейна връзка, а на такива, белязани с изключителна близост, любов, доверие, взаимна отдаденост, емоционална привързаност и зависимост, които превръщали загубата в непосилна за нея. Показанията на свидетелите в о.с.з. от 21.09.2021 г. по недвусмислен начин давали ясна представа за особено 1 близките и топли отношения между майката и починалата дъщеря. М. преживяла извънредно тежко смъртта на дъщеря си, като загубата, която изпитвала, не намалявала във времето, а личността била променена от изключителния интензитет на нейните болки и страдания, демонстрирайки поведенчески смущения и разстройства.

Още в т. 5 на исковата молба било отправено доказателствено искане за изготвяне на КСППЕ, с оглед установяването на точното емоционално и психологично състояние на ищцата, същото било поддържано и допълнително аргументирано с оглед разпределената доказателствена тежест в молба вх.№ 267773 от 08.06.2021 г., както и в о.с.з. от 21.09.2021 г., но било оставено без уважение. Твърди се допуснато процесуално нарушение с оглед задължението на съда да съдейства на страните в процеса на събиране на доказателства за подлежащите на доказване факти. Навеждат се аргументи относно практиката на ЕСПЧ в Страсбург по делата “Й. срещу Б.“ (2006 г.), “Р. срещу Б.“ (2011) и “Ш. срещу Б.“ (2012 г.), където съдът бил приел, че е недопустимо доказване на вътрешни преживявания единствено посредством външни прояви. Във връзка с гореизложеното и на основание чл. 266, ал. 3 ГПК е направено искане за назначаване на комплексна съдебна психологична и психиатрична експертиза.

Окръжният съд не бил съобразил не само действително претърпените неимуществени вреди по критериите на чл. 52 ЗЗД, но и актуалните лимити на отговорността по чл. 492 КЗ. Не било извършено отчитане на съответните нива на застрахователно покритие като ориентир за конкретните икономически условия, доколкото съгласно чл. 492, т. 1 КЗ към датата на настъпване на процесното събитие – 30.01.2020 г. лимитите на застрахователните суми за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт били в размер на 10 420 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица. Във въззивната жалба се обосновава, че по аргумент от чл. 558, ал. 1 КЗ, предвидените в чл. 492, т. 1 КЗ минимални застрахователни суми по задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите, намирали приложение и спрямо Г., що се отнасяло до определяне на дължимия размер на обезщетението за причинени неимуществени вреди и лимитирането на отговорността на Фонда.

По отношение исковете на ищцата за лихви се сочи, че извънсъдебната претенция е предявена пред ответника на 14.05.2020 г., която е и началната дата за лихви съгласно чл. 429, ал. 3 КЗ. С нея били представени и останалите доказателства и документи, установяващи настъпването на произшествието.

Съгласно чл. 106, ал. 5 КЗ не се допускало изискване на доказателства, с които ползвателят на застрахователната услуга не може да се снабди поради съществуващи нормативни пречки или липса на правна възможност за осигуряването им, поради което се настоява, че ответникът е изпаднал в забава със задължението си да определи и изплати в срок дължимото обезщетение, считано от 05.06.2020 г., на която дата изтичали 15 работни дни 2 от завеждането на претенцията. Във въззивната жалба се поддържа, че двете задължения за лихви – по чл. 429 и по чл. 497 КЗ са с различни правни основания и могат да съществуват паралелно като подлежат на доказване в процеса по общия ред. Обосновава се с практика на ВКС.

Иска се отмяна на решението на Окръжен съд – Бургас в обжалваните му части. Претендира се законна лихва върху дължимото обезщетение за неимуществени вреди, считано от 14.05.2020 г. Претендира се законна лихва върху общия размер на дължимото застрахователно обезщетение, считано от 05.06.2020 г. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение за първа инстанция за отхвърлената с обжалваното решение част до претендираното от страната увеличение на определеното обезщетение за неимуществени вреди, както и за производството пред настоящата инстанция.

Въззиваемият Г. не е представил отговор на въззивната жалба на ищцата, но е депозирал насрещна въззивна жалба, като обжалва решение № 372 от 13.12.2021 г., постановено по гр.д. № 2488/2020 г. по описа на Окръжен съд – Бургас в цялост, като иска отхвърляне на предявените искове изцяло и присъждане на направените по делото разноски. Алтернативно, в случай, че съдът намери предявените искове за основателни, моли за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което да се намали значително размера на обезщетението поради наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на загиналата в значителна степен.

Сочи се, че Г. вече е бил сезиран от ищцата със застрахователна претенция и й е било изплатено обезщетение в размер на 84 000 лв.

Присъденото от Окръжен съд – Бургас допълнително обезщетение от 36 000 лв. не отговаряло на принципа на справедливостта съгласно чл. 52 ЗЗД.

Застрахователното обезщетение не можело да надхвърли размера на минималната застрахователна сума по задължителните застраховки, определена за годината, в която е настъпило ПТП.

Пострадалата била допринесла за настъпване на уврежданията, тъй като се намирала в непосредствена близост до багера и не била съобразила своето поведение и движение с работещата машина. Тя неведнъж била работила на пункта за цветни метали, където багерът се ползвал. С оглед скоростта, която машината развива, както и времето на инцидента, следвал извод, че пострадалата се е намирала в изключително опасна близост, имала е възможност да възприеме багера и действията на водача, което не било сторено и било индиция за липса на внимание от нейна страна. Прави се извод за наличие на съпричиняване в значителен обем.

По насрещната въззивна жалба е постъпил отговор от М. М. С., в който се оспорват аргументите на Г. досежно размера на присъденото обезщетение.

Навеждат се доводи за извънредната близост между починалата и нейната майка и изключителния интензитет на продължаващите и до момента болки и страдания на М.С..

3

Оспорва се претендираното съпричиняване като се настоява, че причина за настъпване на процесното ПТП, довело до смъртта на А.Р. били само и единствено действията на неправоспособния водач В.К., който не е обезопасил извършваната от него маневра посредством сигнализация или лице, което да му дава инструкции относно движението на МПС в „сляпото петно“ на стрелата на багера. Пострадалата била поставена в обективна невъзможност да предвиди привеждането в движение на МПС, като при това е липсвало и законово задължение за подобно поведение от нейна страна.

Според експертното заключение на приетата по делото автотехническа експертиза, в пункта по изкупуване на черни и цветни метали не били спазени изискванията за безопасни условия на труд, но нито едно от допуснатите нарушения не можело да бъде вменено във вина на А.Р., нито било свързано с предприето от нейна страна действия или бездействие, които да се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпването на вредоносния резултат от реализираното ПТП. Иска се оставяне на насрещната въззивна жалба без уважение и потвърждаване на решението в обжалваната му част.

Претендират се разноски и за производството пред апелативната инстанция, съобразно обжалвания от Г. интерес, въведен с насрещната въззивна жалба.

Постъпила е и въззивна жалба от М. М. С. против Решение № 260009 от 19.01.2022 г., постановено по гр.д. № 2488/2020 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, с което е оставена без уважение молбата за допълване на решението в частта за разноските чрез присъждане допълнително сумата 3660 лв. с вкл. ДДС в полза на адв. Н.Д., съобразно изплатените в хода на производството 84 000 лв. на ищцата М.С..

Сочи се, че поради изплащане от страна на ответника след образуване на делото пред Окръжен съд – Бургас на обезщетение в размер на 84 000 лв. на ищцата, е извършен отказ от иск за сума в същия размер. Отправено било и искане с определението за прекратяване на делото в тази му част да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3660 лв., по което обаче липсвало произнасяне. Ответникът е дал повод за завеждане на настоящото дело с извънпроцесуалното си поведение, като отказът от иска се основава само на предприетото от него плащане и отпадане на задължението.

Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и уважаване на претенцията за разноски. Претендира разноски пред настоящата инстанция.

По тази жалби е постъпил отговор от Г., с който се моли за потвърждаване на обжалваното с нея решение. Делото не представлявало фактическа и правна сложност, производството по него е приключило в едно съдебно заседание и липсвало основание за претендиране на по-висок размер.

Конституираното по делото трето лице-помагач В.К. не е изразило становище по жалбите в срока по чл. 263 ГПК. Явил се е лично в с.з., но не е изразил ясно становище.

Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложените 4 съображения и доводи на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивните жалби са подадени в срок, от легитимирани да обжалват страни, срещу акт, подлежащ на обжалване, и отговарят на изискванията на закона за редовност, поради което с определение от 29.03.2022 г. са допуснати за разглеждане по същество.

Съдът е сезиран с иск за обезщетение за неимуществени вреди заедно с обезщетение за забава. Ищцата М. М. С. изложила твърдения, че при инцидент, станал на 30.01.2020 г. в гр. К. в пункт за изкупуване на метали, верижен багер, управляван от неправоспособния В. Н. К. застъпил с дясната си верига А.М.Р., дъщеря на ищцата, и тя починала. Смъртта на А.Р. настъпила вследствие на непредпазливо и неправомерно поведение на водача на багера. За това моторно превозно средство не била сключена задължителната застраховка “Гражданска отговорност”, поради което легитимиран да носи отговорност за настъпилите за ищцата неимуществените вреди от смъртта на дъщеря бил Гаранционният фонд. ГФ отказал да изплати обезщетение, поради което ищцата отправила до съда искане да бъде осъден ГФ да заплати: (1) обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000 лв.; (2) законна лихва върху обезщетението съгласно чл. 429, ал. 3 КЗ от датата на уведомяване на ГФ 14.05.2020 г. до окончателното изплащане и (3) законната лихва на осн. 497, ал. 1, т. 1 КЗ върху общия размер на дължимото застрахователно обезщетение, включващо обезщетението за неимуществени вреди и лихвата по чл. 429, ал. 3 КЗ, считано от 05.06.2020 г.