Определение № 227 от 08.08.2023, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 227 гр. Велико Търново, 07.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на седми август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: П Б

Членове:

МК

ИГ като разгледа докладваното от И Г Въззивно частно наказателно дело № 20234100600321 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 243 ал.7 и ал.8 НПК.

Настоящата съдебна инстанция е сезирана с въззивна частна жалба, подадена от М. А. И., в качеството му на назначен ликвидатор на ППЗК “Доверие М.” с.

М., с ЕИК 104630111, чрез адв. А.Ч., против Определение № 325/16.05.2023г. по ч.н.д. № 583/2023г. по описа на РС - В.Т., с което съдът е потвърдил Постановление от 17.03.2023г. на прокурор при РП - В.Т., с което постановление на основание чл. 243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 НПК, е прекратено образуваното за престъпление по чл.206, ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК, както и по чл.201, ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК, и водено срещу А. Г. Д., наказателно производство /ДП № ЗМ- 151/2018 г. по описа на ОДМВР - гр.

В.Т., пр.пр. № 1453/2018г. на РП - В.Т./.

С подадената пред настоящата съдебна инстанция, въззивна частна жалба се отправя искане за отмяна на Определение № 325/16.05.2023г. по ч.н.д. № 583/2023г. по описа на РС - В.Т., като неправилно и незаконосъобразно.

Жалбоподателят счита, че по воденото наказателно производство не са извършени всички необходими процесуално-следствени действия за изясняване на фактическата обстановка, като проведеното разследване е не е обективно, пълно и всестранно проведено. Поддържа, че в преценката си относно законосъобразността на прекратителния акт на прокурора, първоинстанционният съд се е позовал главно на мотивите изложени в същия, като е възпроизвел погрешния правен извод за липсата на достатъчно доказателства, обуславящи наказателното преследване за процесните деяния по отношение на Л.то, привлечено към наказателна отговорност - А. Г. Д..

Препис от подадената въззивна частна жалба е изпратен на Р п - В.Т., редовно връчен на 23.05.2023г., като становище по жалбата не е постъпило.

По така изложените твърдения, настоящият съдебен състав намира за 1 установено следното:

Подадената частна жалба е срещу акт /определение/, попадащ в приложното поле на чл. 341 и сл. НПК, тъй като на основание чл.243, ал.7 вр. чл. 341, ал.2 НПК, законодателят изрично е предвидил, че постановлението на прокурора, с което се прекратява наказателното производство на основание чл.243, ал.1, т.1 НПК, подлежи на обжалване/протестиране. Същата е подадена в законоустановения срок за обжалване/протестиране по чл.243, ал.7 вр. чл.

342, ал.1 НПК, от името и за сметка на назначения ликвидатор на ППЗК “Д.М.” с. М., с ЕИК 104630111, действащо чрез пълномощник на своя представител по закон /назначения ликвидатор/ - адв. Ч. при ВТАК, поради което се явява процесуално допустима. Не са на Л. и други абсолютни и/ или относителни отрицателни процесуални предпоставки, обуславящи недопустимост на подадената частна жалба. Последната отговаря и на изискванията за редовност по съдържание и приложения, установени с нормата на чл.320 НПК.

На основание чл. 345, ал.1 НПК, настоящият съдебен състав счита, че не е на Л. необходимост подадената въззивна частна жалба да бъде разгледана в открито съдебно заседание, с призоваване на страните, поради което с настоящото определение ще следва да се произнесе в закрито заседание, по същество.

На първо място, така приетата за установена в акта на първоинстанционния съд, фактическа обстановка, изцяло препраща към изложеното в постановлението на районния прокурор. В постановения съдебен акт, предмет на настоящото производство, първоинстанционният съд не е анализирал в достатъчна степен събраните до настоящия момент доказателства, като лаконично е посочил, че от анализа на доказателствената съвкупност се формира единствения фактически и правен извод за несъставомерност на деянията, за който е бил привлечен към наказателна отговорност обвиняемия Д., тъй като се касае за водена в нарушение на установените нормативни стандарти, счетоводна отчетност в Кооперацията, а последното на свой ред следва да ангажира единствено гражданската отговорност на обвиняемия, поради което воденото срещу него наказателно производство следва да бъде прекратено.

Настоящата съдебна инстанция намира, че осъществената от първоинстанционния съд проверка относно законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство, е изцяло неправилна.

В хода на наказателното производство са останали неизяснени факти и обстоятелства, имащи съществено значение за съставомерността на деянията от обективна и субективна страна, с оглед правната им квалификация, по която е провеждано разследването по досъдебното производство, а именно както престъпление по чл.206, ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК, така и за престъпление по чл.201, ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК. Действително по делото са изискани и приложени множество документи, с цел проследяване на счетоводната отчетност на Кооперацията през процесния период - 01.01.2017г. 2 30.06.2018г. Била е назначена съдебно-счетоводна експертиза, както и допълнителна такава по изричното искане на обвиняемия. Последният бил привлечен към наказателна отговорност с постановление за привличане на обвиняем от 31.05.2021г., като му били повдигнати няколко обвинения, за различни деяния както по чл.206, ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК, така и по чл.201, ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК, за различни времеви подпериоди в рамките на процесния /01.01.2017г. - 30.06.2018г./, с предмет различни парични суми от касовата наличност на Кооперацията, като най-общо се касае за различни парични суми, представляващи разходи за закупуване на горива, хранителни продукти и алкохол, за командировки в страната и пр., за които не било обосновано, че касаят разходи, свързани с дейността, осъществявана от Кооперацията.

От извършените процесуално-следствени действия, наблюдаващият прокурор е приел, че не са наЛ. достатъчно доказателства за поддържане на повдигнатото обвинение за деянията, тъй като същите навеждали на извода за недостатъчно и недобре водена счетоводна отчетност на Кооперацията през процесния период, а не и към наличието на престъпно поведение от страна на обвиняемия, в качеството му на председателстващ на Кооперацията.

Изложени са съображения и в насока на преценката за наличие на длъжностното качество на обвиняемия през процесния период, с оглед преценката за наличието на предпоставките за съставомерност от обективна страна на престъплението по чл.201, ал.1 НК, като са посочени конкретни влезли в законна сила, съдебни решения, касаещи проведено общо събрание на Кооперацията на дата 05.03.2016г., на което за Председател на същата бил избран именно обвиняемия Д.. Влезлите в сила съдебни актове, цитирани в постановлението за прекратяване на районния прокурор, са приели, че взетите на проведеното общо събрание, решения са незаконосъобразни и като такива са били отменени. По отношение на аргументите, изложени от районния прокурор в тази насока, следва да бъде отбелязано, че тълкуването и прилагането на правните последици от цитираните и влезли в законна сила съдебни актове в наказателното производство, трябва да съобразява тяхната същност като гражданскоправни актове, т.е. макар същите да е прието, че са незаконосъобразни и да са по-късно отменени като такива, не са били нищожни още при приемането си и са породили правно действие, макар и същото да е било впоследствие отпаднало по силата на постановените съдебни актове. Тези обстоятелства имат значение и при формиране на преценката за съставомерност на деянията и от субективна страна при достатъчно изясняване на фактическите обстоятелства, свързани с поведението на обвиняемия /обстоятелството дали в процесния период е действал именно със съзнанието, че е председател на кооперацията/ и пр.

На следващо място, както и районният прокурор е посочил в своето постановление, на дата 11.12.2016г., е проведено ново общо събрание на Кооперацията, на което е избран Председател, Управителен и Контролен съвет на същата, като за председател е избран отново обвиняемия Д., като горните обстоятелства са вписани в ТР на 22.03.2017г. и не са били обжалвани по съдебен ред.

3

Не на последно място, с оглед преценката за съставомерност за деянията по чл.201, ал.1 НК, следва да бъде съобразено и съществуването на договор за управление, сключен между Кооперацията и обвиняемия от 03.01.2017г., с идентичен на наименованието му, предмет, както и уговорено месечно възнаграждение в полза на обвиняемия в размер на 970 лв., и съществуващи доказателства по воденото разследване, че сума в размер на 11640 лв., са били преведени на обвиняемия Д. от касовата наличност на Кооперацията, на основание посочения договор.

По отношение на заключението на районния прокурор, формирано след осъществения анализ на доказателствената съвкупност, възпроизведено в изводите и на първостепенния съд, че в настоящата хипотеза се касае за нарушения на счетоводното и данъчното законодателство при отчитането и съставянето на документооборота на отделните стопански операции през процесния период, настоящата съдебна инстанция намира, че този извод е неправилен и незаконосъобразен.

Преценката относно обстоятелството дали твърдяната като осъществена от обвиняемия деятелност с повдигнатите му обвинения, представлява нарушение на установени нормативни правила за правилно осъществяване на счетоводна отчетност, или осъществяване на фактическа власт върху активи, собственост на Кооперацията и разпореждането им като със свои, е обусловена от наличието на специални знания и не може да бъде изведено единствено на базата на анализа на събраните доказателства, както е сторил прокурора, анализирайки поотделно и в съвкупност, наличните по делото разходо-оправдателни документи.

За да бъдат в пълнота изяснени тези обстоятелства, настоящият съдебен състав намира, че по делото следва да бъде назначена повторна комплексна съдебно - счетоводна и икономическа експертиза, която след анализ на събраните по делото доказателства, в т.ч. наличните разходо-оправдателни документи, банкови извлечения, както и всички налични данни в счетоводството на Кооперацията, гласни доказателства и пр., да установи водена ли е била съобразно нормативно установените правила за това /ЗСчет., Наребата за командировките и пр. приложими нормативни източници законови и подзаконови, както и съществуващите международни стандарти и добри практики в тази насока/, отчетността на ППЗК “Доверие М.” с. М., с ЕИК 104630111, през периода 01.01.2017г. - 30.06.2018г., както и дали би могло да се приеме, че посочените и твърдяни от обвиняемия парични разходи, са свързани с осъществяваната, съобразно вписаното в ТР при Агенцията по вписванията, дейност.

При липса на достатъчно писмени данни и документи в счетоводството на Кооперацията, свързани с осъществяваните стопански операции, следва по преценка на наблюдаващия прокурор, да се разпитат /преразпитат/ в качеството им на свидетели лица, свързани с тяхното осъществяване; лицата, имащи отношение към воденето и отразяването на счетоводната отчетност в ППЗК “Д. М.” с. М., както и лицата, заемащи длъжност в управителния и контролния съвет на Кооперацията през процесния период.

4

С оглед на гореизложеното, за настоящата съдебна инстанция, се формира убеждението, че образуваното наказателно производство не е изяснено от фактическа страна, поради което е необходимо извършването на допълнителни процесуално-следствени действия, като настоящия съдебен състав намира за уместно да отбележи, че воденото досъдебно производство вече е било прекратявано по реда на чл.243 НПК, както и същото е било вече предмет на осъществен съдебен контрол, в т.ч. въззивен такъв, като от момента на влизане в сила на въззивния съдебен акт, не са извършвани никакви действия по разследването.

Всички тези обстоятелства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, обуславят единствено възможния правен извод за неправилност и незаконосъобразност на постановения първоинстанционен съдебен акт, поради което същият следва да бъде отменен настоящата съдебна инстанция, а производството да бъде върнато на наблюдаващия прокурор за извършване на допълнителни процесуално - следствени действия.