Решение № 48 от 07.04.2026, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 334/2025
- Вид
- Решение № 48
- Подписан
- 07.04.2026
- В сила
- 15.05.2026
- Състав
- Павлина Георгиева Димитрова, Георги Николов Грънчев, Ангелина Йоргакиева Лазарова
Цитирани разпоредби
- чл. 31 · Конституция на Република България
- чл.11, ал.3 · Наказателен кодекс
- чл. 342, ал. 1, пр. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 343, ал. 1, б. "в" · Наказателен кодекс
- чл.343г · Наказателен кодекс
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл. 37, т. 7 · Наказателен кодекс
- чл.49, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.54 · Наказателен кодекс
- чл.55 · Наказателен кодекс
- чл. 58а, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 102 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 116 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.189, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 371, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.373, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.414 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 48 гр. Варна, 07.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Павлина Г. Димитрова
Членове:
Ангелина Й. Л.а
Георги Н. Грънчев при участието на секретаря Геновева Хр. НЕ.а в присъствието на прокурора С. Ив. К. като разгледа докладваното от Георги Н. Грънчев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20253000600334 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на настоящата въззивна проверка е присъда № 12 от 01.09.2025г., постановена по НОХД № 187/2025г. по описа на Окръжен съд Разград, с която подсъдимият Л. С. Л. е признат за виновен по обвинението за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. ”в” от НК в това, че на 19.08.2023 г., на път 1-2 (Е-70), на км 52+380 в землището на с. Езерче, община Цар Калоян, област Разград, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Сеат“, модел „Кордоба“, с peг. № РР7028ВА, нарушил правилата за движение по пътищата по чл.50, ал.1 от Закона за движение по пътищата, като навлязъл от общински път за с. Езерче, който е без предимство, по път 1-2, който е с предимство, без да пропусне движещият се по него мотоциклет „БМВ“ с турски peг. № 16NLD87, в резултат на което, по непредпазливост причинил смъртта на М. Д.. Наказанието е индивидуализирано по реда на чл.54 от НК, като лицето е осъдено на „лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ години, редуцирано по реда на чл.
58а, ал.1 от НК на 2 /две/ години „лишаване от свобода“. На основание чл. 66, 1 ал.1 от НК изтърпяването на така наложеното наказание „лишаване от свобода“ е отложено за срок от 5 /пет/ години, считано от влизане в сила на присъдата. На основание чл.343г вр. чл. 37, т. 7 от НК е наложено и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 /три/ години. В присъдата съдът се е произнесъл по направените по делото разноски.
Производството пред Варненския апелативен съд е образувано по въззивна жалба подадена от Д. Ч. Д., действаща лично за себе си и в качеството си на законен представител на А. Е. Д., чрез повереника й – адв. С.
Б. /АК - Русе/. Излагат се доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакувания акт, както и за явна несправедливост на наложените наказания.
Акцентира се върху високата степен на обществена опасност на деянието и тежкия престъпен резултат. Изтъква се, че единствено подс. Л. носил вина за настъпилото ПТП, тъй като бил допуснал изключително грубо нарушение на ЗДвП. Твърди се, че фактът, че пострадалият Махмут Д. се е движел със скорост от 108 км/ч. бил ирелевантен, доколкото дори и да се бе движил с допустимата скорост от 70 км/ч. това не би предотвратило настъпването на сблъсъка. Иска се първоинстанционната присъда да бъде изменена, като бъде увеличено наложеното наказание и се отмени приложението на чл. 66, ал. 1 от НК.
По делото е постъпила и въззивна жалба, подадена от подсъдимият Л. С.
Л. чрез защитника му адв. Р. К.. Излагат се съображения за незаконосъобразност на първоинстанционната присъда и за явна несправедливост на наложеното наказание. Като основен порок на атакувания акт е отчетена липсата на обсъждане от ОС – Разград на направеното от защитата възражение за съпричиняване. Иска се отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ОС – Разград.
Алтернативно се моли за изменение на присъдата, приложение на чл.55 от НК и намаляване размера на изпитателния срок и на наказанието „лишаване от право да се управлява МПС“.
В съдебното заседание пред настоящата инстанция представителят на държавното обвинение намира жалбата на защитника на подсъдимия за неоснователна, а жалбата на повереника на частните обвинители за основателна. Твърди, че първоинстанционният съд е пропуснал да отчете като отегчаващо вината обстоятелство наличието на четири нарушения по ЗДвП.
Иска увеличаване размера на наложеното наказание.
Адв. Б., повереник на частните обвинители, поддържа депозираната от нея жалба, като излага доводи за нейната неоснователност. Акцентира се 2 върху тежестта на извършеното престъпление. Иска се увеличаване на наказанието и неговото ефективно изтърпяване. Моли за присъждане на направените по делото разноски.
Защитникът на подсъдимия поддържа изложените доводи във въззивната жалба. Позовава се на липса на мотиви, доколкото първоинстанционният съд не се е поизнесъл по доводите на защитата. Моли се за изменение на присъдата, приложение на чл.55 от НК и намаляване размера на изпитателния срок и на наказанието „лишаване от право да се управлява МПС“.
Подсъдимият Л. се присъединява към заявеното от неговия защитник.
След преценка на съображенията, развити в жалбите и изложените доводи от страните в хода на въззивните съдебните прения, както и след цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл. 313 и чл. 314 от НПК, съставът на Апелативен съд – Варна установи следното:
Съдебното производство пред ОС - Разград е проведено по реда на глава XXVII от НПК, т. к.: 1. подсъдимият е направил подобно искане и е заявил, че признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обв. акт, както и че не желае да се събират доказателства за тях или нови такива /л. 60 от НОХД/;
2. съдът е установил наличие на надлежно събрани в хода на досъдебното производство доказателства, подкрепящи признатите факти /л. 60 - 61 от НОХД/. При констатиране на тези две предпоставки, правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че самопризнанията на подсъдимия Л. се подкрепят от събраните по делото доказателства в ДП, след което е провел съдебно производство по диференцираната процедура по смисъла на чл. 371, т. 2 от НПК и е приел фактическата обстановка, изложена в обв. акт, а именно:
Подс. Л. е правоспособен водач на моторно превозно средство за категории „А“, „В“ и „АМ“ и притежава СУМПС № 284415421, вА.дно до 17.06.2030 г.
На 19.08.2023г. около 16.30 ч. пострадалият М. Д. управлявал мотоциклет марка „БМВ”, модел “R1200R”, с турски peг. № 16NLD87, по републикански път 1-2 (Е-70) в посока от гр. Русе към гр. Разград, като зад него се возела съпругата му — св. Д. Ч. Д.. При приближаване на кръстовището за с. Езерче, обл. Разград, мотоциклета се е движил със скорост от около 108 км/ч.
По същото време подс. Л. управлявал собственият си лек автомобил марка “Сеат“, модел „Кордоба“, с peг. № РР7028ВА, от с. Езерче към гр. Цар Калоян, обл. Разград. В автомобила се возел и св. Д.И.М., който бил седнал на предна дясна седалка.
Подс. Л. достигнал с управляваният от него лек автомобил, кръстовището с републикански път 1-2 (Е-70). На него той предприел маневра завиване наляво в посока гр. Русе, като не спазил пътен знак Б2 „Спри!
3
Пропусни движещите се по пътя с предимство!“ и не спрял на стоп линията, за да пропусне движещият се по републикански път 1-2 (Е-70) мотоциклет марка „БМВ“, модел “R1200R“, с турски peг. № 16NLD87, управляван от постр. М. Д., а навлязъл в републикански път 1-2.
Постр. М. Д. възприел навлизащият на пътното платно автомобил, управляван от Л., но не могъл да избегне съприкосновението с него и се ударил с предната гума на мотоциклета в предния ляв калник на лекия автомобил. От удара предната гума на мотоциклета се спукала, като той паднал на земята и продължил движението си напред, плъзгайки се по пътното платно. М. Д. и св. Д. Ч. Д. също паднали на земята, като телата продължили да се движат по пътното платно до установяването им на 22 м на М. Д., съответно на 33,4 м на св. Д. Ч. Д., след мястото на удара.
В резултат на удара предницата на лекия автомобил марка “Сеат“, модел „Кордоба“, с peг. № РР7028ВА, се отместила надясно по посока към гр.
Разград, след което автомобилът спрял. Подсъдимият слязъл от автомобила си и застанал до него, а св. М. останал в автомобила.
В близост били св. Е.Е. и синът му В., тъй като оглежд али масиви с царевица. Те се приближили до мястото на произшествието и св. Е. подал сигнал на ЕЕН 112 и съобщил за случилото се. На място спрели и други автомобили, като хората се притекли на помощ на пострадалите. От тялото на св. Д. Д. течало кръв, а по тялото на М. Д. нямало видими травматични следи.
На местопроизшествието пристигнА. полицейски служители и екип на ЦСМП. М. Д. бил откаран в МБАЛ „Св. Иван Рилски - Разград“ АД, където в 21 ч. починал.
Полицейските служители извършили проверка на подс. Л. със средство за измерване наличие на алкохол в издишаният въздух „Дрегер Алкотест 7510“ с фабр. № ARPM 0423, което отчело 0,00 промила.
За да обоснове фактическите си изводи, първоинстанционният съд е кредитирал депозираните на ДП обяснения на подсъдимото лице; показанията на разпитаните свидетели Д. М., Д. Д., Е.Е., Д.С., С.Б. и С.Д., обективирани в съответните протоколи за разпит; писмените доказателства и доказателствени средства; приетите като компетентно изготвени заключения по съдебномедицинска експертиза /л. 91 от ДП/, съдебно – химически експертизи /л. 106, 115 от ДП/, автотехническа експертиза и скица /л. 129 от ДП/.
От заключението по съдебномедицинската експертиза се установява, че смъртта на пострадалия М. Д. е резултат от травмите, получени при ПТП – множеството счупвания на кости на гръдния кош, таза и двете подколенници, с масивни кръвоизливи около счупванията, гръдната кухина и малкият таз, довели до тежък травматично хеморагичен шок.
От заключенията по назначените съдебно-химически експертизи се установява, че в пробите кръв и урина, взети от трупа на М. Д., не са били установени наркотични вещества, но е отчетено наличие на етилов алкохол с концентрация 0.19 промила. Тази стойност обаче е твърде ниска, за да има токсикологично значение и с голяма вероятност се дължи на естествени 4 процеси, протекли в пробата след настъпване на смъртта на лицето.
От заключението по изготвената автотехническа експертиза и скица става ясно, че при изчислената скорост на мотоциклета „БМВ“ непосредствено преди ПТП – 108 км/ч, както и при разрешената за конкретния пътен участък - 70 км/ч, автомобилът, управляван от подсъдимия би попадал в опасната зона на спиране и мотоциклетистът не би имал техническа възможност да предотврати автопроизшествието чрез аварийно спиране.
Настоящият състав на Апелативен съд - Варна от своя страна установи, че на досъдебното производство са били събрани всички относими доказателства по отношение на фактите, подлежащи на доказване по смисъла на чл. 102 от НПК. Правилно и обосновано първостепенният съд е съобразил, че волеизявлението на подсъдимия е обезпечено от доказателствата, събрани и проверени в хода на досъдебното разследване и кореспондира на изготвените съдебни експертизи, удовлетворявайки основополагащото принципно начало на чл. 31 от Конституцията, възпроизведено в чл. 116 НПК за недопустимост обвинението и присъдата да се основават само на направено самопризнание. Първоинстанционното съдебно производство е приключило със съдебен акт, с който съдът, при съблюдаване нормата на чл. 373, ал.3 от НПК се е произнесъл по въпросите за виновно извършеното деяние, неговата престъпна съставомерност и произтичащите от това санкции. В хода на въззивната проверка не се навеждат възражения, а и не бяха констатирани нарушения в избора и провеждането на процедурата по изслушване на изявлението на подс. Л..
Въззивната инстанция изцяло споделя направените от първоинстанционния съд изводи, досежно приложимия материален закон законосъобразно е приложена нормата на престъпление чл. 343, ал. 1, б.„в“, във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, с оглед реализирания от подсъдимия съставомерен резултат. Окръжен съд – Разград правилно е констатирал обективната и субективната съставомерност на деянието. Подсъдимият, при управление на лек автомобил марка „Сеат“, модел „Кордоба“, с peг. № РР7028ВА, допуснал нарушение на чл. 50, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, като навлязъл от общински път за с. Езерче, който е без предимство, по път 1-2, който е с предимство, без да пропусне движещият се по него мотоциклет „БМВ“ с турски peг. № 16NLD87. Вследствие на допуснатото нарушение възникнало пътнотранспортното произшествие, при което настъпил съставомерния престъпен резултат - смъртта на М. Д..
Разпечатката съдържа 42 от 143 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/76627a76-1afa-4a8b-bc1c-9784b81668d7