Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 178 от 20.02.2024, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 1880/2023
Вид
Решение № 178
Подписан
20.02.2024
В сила
23.08.2024
Състав
НЕВЕНА ИВАНОВА КОВАЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 1, т. 3 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2, ал. 1, т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 20, ал. 3 · Наказателен кодекс
  • чл. 26, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 310, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 212, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 178 гр. Бургас, 20.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА при участието на секретаря Жана Авр. Кметска в присъствието на прокурора Г. Ст. И. като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело № 20232100101880 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на И. В. К., ЕГН **********, адрес: с. Ф., община С., срещу Прокуратура на Република България, адрес: гр. София, бул. Витоша № 2, с искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 100000 лева обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на незаконно повдигнато обвинение и водено срещу него наказателно производство по ДП № ЗМ157/2018 г. на ОДМВР – Бургас, сумата от 1500 лева обезщетение за претърпени имуществени вреди – заплатен адвокатски хонорар в хода на наказателното производство, ведно със законната лихва върху главниците от датата на влизане в сила на решението, с което е оправдан по повдигнатото обвинение – 12.01.2023 г., до окончателното плащане на сумата.

Твърди се, че в хода на образуваното досъдебно производство ищецът бил привлечен като обвиняем на 17.06.2019 г. и му била взета мярка за неотклонение подписка затова, че в периода 22.12.2010 г. – 24.04.2018 г. в гр. Средец, в качеството му на длъжностно лице – председател на Сдружение ловно рибарско дружество „Орловица“ – гр. Средец, в кръга на службата си в условията на продължавано престъпление, като подбудител в съучастие с Д. С. К. и С. Р. Х. – извършители, умишлено склонил последните двама да съставят неистински официални документи – членски карти. На 1

13.11.2020 г. в РС – Средец бил внесен обвинителен акт, по който било образувано НОХД № 180/2020 г. С присъда от 30.09.2021 г., потвърдена с решение от 12.01.2023 г. по ВНОХД № 1108/2021 г. на БОС, К. бил признат за невиновен по повдигнатите му обвинения.

Продължителните действия на Прокуратурата в течение на над 3 години са нанесли непоправими морални и психически травми на К. и неговото семейство. Многократното явяване в съдебни заседания за ненужните разпити на свидетели било съпроводено с психически стрес и емоционални притеснения, които са рефлектирали върху членовете на семейството. Явяването в съдебно заседание е било предшествано от безсънни нощи и психически стрес. К. трудно контролирал емоционалното си състояние, станал необичайно раздразнителен. Всичко това повлияло и на социалните му контакти по време на целия период на воденото наказателно производство, били накърнени доброто му име и достойнство.

Моли се съда да уважи исковете и да присъди на ищеца съдебно-деловодни разноски.

Ответникът е оспорил исковете по основание и размер.

Посочил е, че не е налице пряка причинно-следствена връзка между претендираните вреди и дейността на прокуратурата по посоченото дело.

Отбелязано е, че претенцията за обезщетение за неимуществени вреди е крайно завишена, не съответства на сочените вреди, на икономическия стандарт в България и на съдебната практика по аналогични случаи.

Разследването и съдебното производство са протекли в разумни срокове, а спрямо ищеца е била взета най-леката мярка за процесуална принуда.

Оспорен е и искът за обезщетение за имуществени вреди, като е посочено, че не са ангажирани доказателства за обема на извършените процесуални действия с участието на упълномощения адвокат.

Моли се съда да отхвърли исковете.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, както и събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Преписка вх. № 571/2015 г. по описа на РП – Средец е образувана по постъпил сигнал от Николай Димитров Димов от 26.05.2015 г. с твърдения за извършени незаконосъобразни действия от председателя на 2

Сдружение на ловците и риболовците „ЛРС Орловица“ гр. Средец. По подадения сигнал е извършена предварителна проверка, като в хода на същата са снети сведения от свидетели, включително И. К., както и са събрани писмени доказателства.

С постановление от 18.05.2016 г. прокурор при РП – Средец е отказал започване на досъдебно производство, като преписката е прекратена. С постановление от 02.03.2018 г. на прокурор при ОП – Бургас постановлението за отказ за образуване на досъдебно производство е потвърдено.

Постъпило е писмо от изпълнителния директор на

Изпълнителна агенция по горите относно подаден до тях сигнал от Н. Д., като е образувана преписка вх. № 608/2017 г. по описа на РП – Средец, приключила с постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 27.10.2017 г. С постановление на Бургаска апелативна прокуратура произнасянето с отказ да се образува ДП по преписки вх. № 571/2015 г. и 608/2017 г. е незаконосъобразно. Счетено е, че с постановлението на прокурор при БАП от 22.05.2018 г. по реда на чл. 212, ал. 1 НПК е образувано досъдебно производство по двете преписки, обединени в едно производство.

Същото е образувано под № ЗМ-157/2018 г. на ОДМВР – Бургас, като са събрани гласни и писмени доказателства.

С постановление на ст. разследващ полицай при ОДМВР – Бургас от 17.06.2019 г. К. е привлечен като обвиняем и му е взета мярка за неотклонение подписка затова, че в периода 22.12.2010 г. – 24.04.2018 г. в гр.

Средец, в качеството му на длъжностно лице – председател на Сдружение ловно рибарско дружество „Орловица“ – гр. Средец, в кръга на службата си в условията на продължавано престъпление, като подбудител в съучастие с Д.

С. К. и С. Р. Х. – извършители, умишлено склонил последните двама да съставят неистински официални документи – членски карти – престъпление по чл. 310, ал. 1 във вр. с чл. 308, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 3 НК. На същия ден К. е разпитан в качеството му на обвиняем. С протоколи за предявяване на разследване от 11.02.2020 г. и 05.10.2020 г. на К. са предявени от разследващия полицай материалите по разследването. Видно от мнение на разследващия полицай по досъдебното производство от 06.10.2020 г. производството по отношение на К. следва да 3 бъде прекратено.

На 16.11.2020 г. в РС – Средец е внесен обвинителен акт, по който било образувано НОХД № 180/2020 г., срещу Диан Колелиев, Соня Хамбарлиева – извършители и И. К. – подбудител, като обвинението срещу К. е затова, че в периода 22.12.2010 г. – 24.04.2018 г. в гр. Средец, в качеството си на длъжностно лице – председател на Сдружение ловно рибарско дружество „Орловица“ – гр. Средец, в кръга на службата си в условията на продължавано престъпление, като подбудител в съучастие с Д. С. К. и С. Р. Х.

– извършители, умишлено склонил последните двама да съставят неистински официални документи – членски карти – престъпление по чл. 310, ал. 1 във вр. с чл. 308, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 3 НК. С присъда от 30.09.2021 г., потвърдена с решение от 12.01.2023 г. по ВНОХД № 1108/2021 г. на БОС, К. е признат за невиновен по повдигнатите му обвинения.

В хода на НОХД № 180/2020 г. е представено пълномощно (л. 46 от наказателното дело), с което тримата подсъдими са упълномощили адвокат С. К. да ги представлява в делото срещу уговорено и заплатено напълно в брой адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева.

Събрани са гласни доказателства. От показанията на свидетеля Манол М. се установява, че познава ищеца от малък, защото работил с баща му като млад специалист във Факия. Познава го като едно спокойно и уравновесено дете. След това К. станал председател на ЛРС Орловец. В момента били в една и съща ловна дружинка. През лятото на 2019 г. К. притеснен споделил на М., че има някакви сигнали от Ловното, започнали да го проверяват. След това му повдигнали обвинение. К. прехвърлил ловните и пушки на свидетеля, защото му повдигнали обвинение за някаква причина в самото сдружение. При открИ.ето на ловния сезон К. казал, че няма да отиде, защото са му повдигнали обвинение, а започнало и брожение между ловците дали е направил това нещо, за което го обвиняват.

Това се отразило на настроението на ищеца, отразило се и на работата му като земеделски производител, бил постоянно притеснен. Започнал да страни от приятелите си. Свидетелят говорил със съпругата му - казала, че нещо не му се работи както преди, бил е ангажиран с правосъдието. На следващата 2021 г. К. споделил на М., че на първа инстанция са го оправдали и тогава го видял 4 по-успокоен, а преди това споделил, че е започнал да вдига кръвно, явно от притеснение, вечер не можел да спи. След това обаче делото отишло на друга инстанция и пак започнали неговите притеснения, не можел да се успокои, въпреки че знаел, че е невинен. През януари 2023 г. споделил, че в Окръжния съд имал оправдателна присъда. След постановяването на тази оправдателна присъда започнали да се събират, дотогава на празници на дружинката той странял и не идвал. Казал, че знаел, че е невинен, но много дълго се проточило делото – 3-4 години, което му се отразило много зле.

Свидетелката В. Е. е посочила, че живее във фактическо съжителство с ищеца и имат две деца. В началото на лятото на 2019 г. той рязко се променил, започнал да нервничи, всекидневно имало семейни скандали и свидетелката мислела, че нещо в отношенията им се променя.

След няколко дни К. споделил, че това поведение се дължи на това, че му е повдигнато обвинение. Не споделял много за делото, бил много изнервен и все още е. Отчасти, когато сам решеше, казвал нещо. К. се карал и на децата си, нервничел, като големият син забелязал това и питал защо му се кара баща му, при положение че слуша. И. казвал, че е изнервен заради делото и обвиненията. След като бил оправдан, малко се поуспокоил, но не след дълго започнало делото, насрочено в Окръжния съд, заради обжалване на акта на първия съд и пак се започнал същият тормоз и ежедневните скандали. Това се отразило на контактите с близките им, той не искал да излизат с приятели, не си вдигал телефона на определени лица. Това приключило началото на януари 2023 г. След това му трябвали няколко месеца, за да се успокои и да живее нормално и все още не се е успокоил напълно, като се сети за това през какво е преминал.

Като прецени така обсъдените доказателства и съобрази закона, настоящият съдебен състав намира исковете за частично основателни.

Фактическият състав на отговорността на държавата за дейността на правозащитните й органи, визиран в чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, включва причинени на гражданин вреди от прокуратурата от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано.

Отговорността има обективен характер и се ангажира във всички случаи на незаконно обвинение, т. е. във всички случаи, при които лицето, срещу което е било повдигнато обвинение, е било оправдано от съда, тъй като чл. 4 5

ЗОДОВ не изисква да са налице виновни действия от страна на съответното длъжностно лице за повдигането и поддържането на така предявеното обвинение.

В случая по делото безспорно е доказано, че е осъществен този фактически състав – налице е обвинение в извършването на престъпление, по което обвинение лицето е било оправдано. В случая, доколкото държавата носи отговорност чрез съответните си органи, репарирането на неимуществените вреди следва да бъде извършено от органите, от чиито действия са произтекли вредите – в конкретния случай органите на прокуратурата, предявили и поддържали обвинението в извършването на престъпление, във връзка с което обвинение ищецът К. впоследствие е бил оправдан от Районния съд, като присъдата е потвърдена от горната инстанция.

Съгласно трайно установената практика на ВКС размерът на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД, като същият се извежда от преценката на конкретните обективни обстоятелства, настъпили от обвинението – характер, степен, последици от настъпилите вреди, продължителност и интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение, срок на наказателното преследване, както и характера на престъплението по повдигнатото обвинение, неговото разгласяване и последиците от това. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие.