Решение № 3699 от 26.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3699 гр. София, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТАНИМИР Н. ЙОРДАНОВ

КЮЛЕРОВ при участието на секретаря ********* като разгледа докладваното от СТАНИМИР Н. ЙОРДАНОВ КЮЛЕРОВ Гражданско дело № 20221110103403 по описа за 2022 година Производството е образувано по искова молба, подадена от *********, седалище и адрес на управление: ******, срещу ********, седалище и адрес на управление: *********, с което е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 14 220,31 лв., представляваща непогасен остатък от главница по фактура № **********/29.12.2016 г., издадена от ***** на ответника *********, прехвърлена на ищеца ******* с договор за цесия от 04.10.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 25.01.2022 г., до окончателното изплащане.

В исковата молба се твърди, че 29.12.2016 г. ***** издал на ответника ********* фактура № **********/29.12.2016 г. за задължения на последния в размер на 43208,40 лв. Фактурата била приета от ответника без възражения, като по нея били извършени плащания в размер на 28988,09 лв. и останал непогасен остатък в размер на 14220,31 лв. На 04.10.2021 г. между ***** и ******* бил сключен договор за цесия, по силата на който вземанията по фактурата били прехвърлени на ищеца. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск. Претендира разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника ********* за отговор, като е постъпило становище по нея извън срока по чл.

131 ГПК. Оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Излага твърдения за липса на основание за възникване на задължение за плащане на претендираното вземане, не били индивидуализирани основните параметри на 1 договора – предмет, срок за доставка, размер на възнаграждението и срок за заплащането му. Оспорва да му са доставени стоки, материали и услуги, както и страните да са в трайни търговски отношения. Твърди, че липсва валидно и изискуемо вземане на ***** срещу ответника, което да е могло да бъде цедирано на ищеца. Оспорва валидността на договора за цесия, сключен между ***** и ищцовото дружество, както и че цесията не е произвела действие, тъй като не бил спазен редът по чл. 99 ЗЗД. Представените към исковата молба документи били адресирани до друг получател, различен от ответника и същите не били получени от последния. Прави възражение за съдебно прихващане със сумата от 9218,84 лв. по изп. дело № 5792/2021 г. по описа на ЧСИ ***********. Ето защо съдът моли съда да постанови решение, с което да отвхърли предявения иск като неоснователен и недоказан.

Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. За да бъде уважен предявеният иск в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните предпоставки: валидно възникнало договорно правоотношение между цедента и ответника; че цедентът е изпълнил точно задълженията си по договора; размера на претендираното вземане и настъпването на изискуемостта му; извършеното прехвърляне на процесното вземане, качеството си на цесионер и съобщаването на ответника от цедента за прехвърлянето, респ. упълномощаването на ищеца да извърши уведомяването и изпълнението на посоченото задължение. При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е заплатил претендираното вземане.

Съдът намира, че в случая елементите от фактическия състав на предявения иск не бяха доказани от страна на ищеца при условията на пълно доказване, т.е. такова, което създава сигурно убеждение у съда за тяхното осъществяване в обективната действителност.

На първо място, за установяване на наличието на договорно правоотношение между ***** и ответното дружество като писмено доказателство по делото е представена от ищеца и приета от съда фактура № **********/29.12.2016 г. с доставчик ***** и получател ********* на стойност 43208,40 лв., като в графа *наименование на стоката/услугата“ е посочено *окончателно плащане по договор и приложения 1,2,3“. В трайната съдебна практика (решение № 198/13.05.2016 г. по гр.д. № 2741/2014 г. на ВКС, I т.о. и цитираните в него решения, и др.) се приема, че факта на отразяване на фактурата (съдържаща индивидуализиращите облигационното правоотношението елементи) в счетоводството на длъжника по установимия с 2 фактурата неформален договор за търговска продажба, факта на включването й в дневника за покупки по ДДС и факта на ползване на данъчен кредит по нея, представляват недвусмислено признание на задължението на купувача и доказват неговото съществуване. В случая по искане на ищеца е допуснато изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставените от ищеца въпроси, а именно: процесната фактура приета ли е за плащане от ответника, извършвани ли са плащания по нея, както и има ли непогасен остатък по нея, респ. в какъв размер. Въпреки указанията на съда по чл. 161 ГПК ответникът не е оказал необходимото съдействие на вещото лице, като не е предоставил необходимите документи за изготвяне на заключението.

Поведението на ответното дружество е станало причина вещото лице да не може да изготви заключение по поставените въпроси, поради което на основание чл. 161 ГПК съдът приема за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства, а именно, че процесната фактура е била осчетоводена, че по нея са били извършени плащания в твърдените от ищеца размер и е останал непогасен остатък в претендирания с исковата молба размер. Независимо от това обаче приложената по делото фактура, дори при прилагане на последиците на чл.

161 ГПК, не е достатъчно да установи по безспорен начин основанието, юридическия факт, от който е възникнало задължението, доколкото във фактурата не е посочено основание, поради което не става ясно за какъв вид договор се касае – договор за продажба, договор за изработка или др.

Процесната фактура не съдържа всички индивидуализиращи облигационното правоотношението елементи и по-конкретно съдържанието на основното задължение на *****, при изпълненито на което е дължимо насрещното задължение на ********* за заплащане на уговореното във фактурата възнаграждение.

На следващо място, дори да се приеме, че осчетовдяването на процесната фактура от ответното дружество представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване, то от приложените по делото писмени доказателства не се установява по безспорен начин, че вземането е било прехърлено от ***** на ищцовото дружество. Това е така, тъй като видно от приложения по делото договор за цесия от 04.10.2021 г., сключен между *****, като цедент, от една страна и ищеца *******, като цесионер, от друга страна, с посочения договор цедентът е прехвърлил на цесионера вземане в общ размер на 43208,40 лв. по фактура № **********/29.12.2019 г. Именно тази фактура фигурира и в приложеното по делото уведомление по чл. 99 ЗЗД. Следователно не може да се приеме, че е налице идентичност на вземането по процесната фактура № **********/29.12.2016 г., която е приложена по делото, и вземането, прехвърлено на ищеца с договора за цесия от 04.10.2021 г.

Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Страната, която носи доказателствената тежест за определен факт, следва да проведе пълно и 3 главно доказване на този факт, т. е. да установи по несъмнен начин осъществяването му в обективната действителност. Настоящият съдебен състав намира, че в случая ищецът не представи несъмнени доказателства за установяване на твърденията си за наличие на непогасено вземане на претендираната стойност. При тази доказателствена съвкупност за съда възниква правото и задължението да приложи последиците от недоказването, а именно да приеме за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт е недоказан.

С оглед изложеното предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Съгласно чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, считано от 01.01.2026 г. официалната парична единица на Република България е еврото, поради което присъдените с решението суми, респ. тези, за които исковите претенции подлежат на отхвърляне като неоснователни следва да бъдат изписани в евро след превалутирането и закръгляването им съгласно правилата по чл. 12 и съответно по чл. 13 от същия закон.

По разноските:

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има единствено ответникът, който своевременно е направил искане за присъждане на такива. Същият е представил доказателства за сторени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв. по договор за правна защита и съдействие от 12.12.2022 г. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 766,94 евро.

Така мотивиран, Софийският районен съд,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от *********, седалище и адрес на управление:

******, срещу ********, седалище и адрес на управление: *********, осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 7270,83 евро (14 220,31 лв.), представляваща непогасен остатък от главница по фактура № **********/29.12.2016 г., издадена от ***** на ответника *********, прехвърлена на ищеца ******* с договор за цесия от 04.10.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 25.01.2022 г., до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА *********, седалище и адрес на управление: ******, да заплати на ********, седалище и адрес на управление: *********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 766,94 евро (1500 лв.) – разноски по делото.

4

Решението може да бъде обжалвано от страните с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от датата на връчването му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5