Решение № 19 от 29.09.2025, Районен съд - Златоград

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. Златоград, 29.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Динко К. Хаджиев при участието на секретаря Йоанна З. Б. като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Административно наказателно дело № 20255420200012 по описа за 2025 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН.

Постъпила е жалба от В. К. Х., ЕГН **********, постоянен адрес: гр.

А., ул. ,,П. М.‘‘ №**, енорийски свещеник в Православен храм ,,С. Г. П.‘‘ гр.

З., а също и енорийски свещеник в църква ,,У. Б.‘‘ гр. З., чрез адв. Д. Н. К., АКС., съдебен адрес: гр. С., бул. ,,Б.‘‘ №*** срещу НП изх. №04-0210/27.01.2025г., издадено от Главен директор на ГД ,,ИОКН‘‘ към М. К..

Жалбата е постъпила в срок, тъй като атакуваното НП е получено от жалбоподателя на 30.01.2025г., а жалбата е постъпила на 12.02.2025г.

Няма твърдение от въззиваемия за просрочване на жалбата.

В жалбата си адв. К. твърди, че доверителят му не е доволен от издаденото НП, поради което го обжалва. Твърди, че НП е издадено от некомпетентен орган, при издаване на НП наказващия орган не е оценил пълно и обективно фактическата обстановка, поради което е направен грешен извод. Твърди, че неправилно е прието, че извършените дейности са извършени виновно и единствено от енорийски свещеник В. Х.. В наказателното постановление не е посочено кога точно са извършени нарушенията, неправилно е посочено, че те са извършени умишлено. НП е издадено в нарушение на чл. 34 от ЗАНН.

Въззиваемият, чрез гл. юрк. Ц. Ш. излага подробна аргументация, като защитава атакуваното НП. Предлага съдът да приеме определена фактическа обстановка, както и правни изводи в подкрепа на атакуваното НП.

В съдебно заседание жалбоподателят, лично и чрез адв. К. поддържа 1 жалбата.

Въззиваемият, чрез гл. юрк. Ц. Ш. оспорва жалбата и моли съда да потвърди атакуваното наказателно постановление като законосъобразно.

Като взе предвид изложеното в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

Главният директор на Главна дирекция ,,ИОКН‘‘ е упълномощен от Министъра на културата да издава НП за административни нарушения по ЗКН и поради това притежава компетентност за издаване на атакуваното НП.

С атакуваното НП на отец В. К. Х., ЕГН **********, енорийски свещеник в Православен храм ,,С. Г. П.‘‘ гр. З., както и енорийски свещеник в храм ,,У. Б.‘‘ гр. З., са наложени: за административно нарушение на чл. 222, ал. 1 от ЗКН - административно наказание ,,Глоба‘‘ в размер на 700лв.; за административно нарушение на чл. 222, ал. 2 от ЗКН - административно наказание ,,Глоба‘‘ в размер на 700лв.; за административно нарушение на чл.

200а, ал. 1, предл. II-ро от ЗКН - административно наказание ,,Глоба‘‘ по чл.

200а, ал. 1, предл. II-ро от ЗКН в размер на 17 000лв.

Наказателното постановление е издадено без да е съставен АУАН, а след отказ да се образува досъдебно производство и прекратяване на прокурорска преписка от ОП-С..

По повод на извършване дейности в храм ,,У. Б.‘‘ в гр. З., свидетелката А. И. останала недоволна от тях, а освен това била вече във влошени лични отношения с отец В. Х. и затова тя на 18.09.2023г. подала сигнал на телефон 112 за липса на икони и незаконосъобразен ремонт.

По повод на подаденият сигнал на 14.12.2023г. ОП-С. е образувала ДП, което по-късно е прекратено и в постановлението е посочено, че евентуално може да се търси административнонаказателна отговорност.

На 21.10.2023г. е извършена проверка в храм ,,У. Б.‘‘, а на 05.12.2023г. е извършена повторна проверка. На 18.01.2024г. отново е извършена проверка.

И за трите проверки са съставени протоколи, в които са отразени констатации и са дадени указания. Всички протоколи са цитирани в атакуваното НП, което е с голям обем.

В протоколите прави впечатление, че се говори не за ,,консервация‘‘ и ,,реставрация‘‘, а за ,,намеси‘‘.

Не се спори по делото, а и съдът приема за установено, че тези намеси са извършени без съгласуване с М. К. и без писмено уведомление до Община З.. В КП е посочено, че са нанесени невъзвратими вреди по художествените елементи от интериора на храма, застрашаващи недвижимата културна ценност от увреждане. С нанасянето на позлата от шлак метал, както и с обмазването с бяла боя, е нарушена архитектониката и първоначалния оригинален вид на проскинитариите – имитация на мрамор с полихромия.

В писмено становище от М. С. също се говори за намеси в интериора на храма без съгласуване и проект, и от некомпетентни лица. Посочва се, че са нанесени невъзвратими повреди.

2

В т. 2 от наказателното постановление и по-точно в мотивната част е посочено, че отец Х. е повредил културна ценност, но не се сочи точно коя.

По-надолу се сочи, че е бил уведомен за правото му на защита за вмененото му административно нарушение по чл. 200а и чл. 222, ал. 1 и 2 по отношение на недвижима културна ценност -,,У. Б.‘‘.

Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за деяние, извършено в един продължителен период от време, а именно от месец август до месец септември 2023г.

В постановлението на ОП-С. за прекратяване на преписката и отказ за образуване на ДП, водещ мотив, за да се приеме, че липсва извършено престъпление е, че лицата извършващи дейностите са извършили дейностите в изпълнение на решение на Ц. К., което е колективен орган, а също и след одобрение на Епархийския съвет при П. м.. Според ОП това е пречка за обосноваване на субективна съставомерност на деянието на отец Х..

Няма спор по делото и съдът приема за установено, че липсва съгласувателна документация, по повод на извършените дейности, в М. К. и община З..

По различен начин се наричат извършваните дейности в църквата.

Някъде се говори за ,,ремонтни и възстановителни дейности‘‘, което е различно от ,,консервация и реставрация‘‘. В наказателното постановление се цитират констативните протоколи, в които се говори за намеси, говори се за ремонти, препоръчва се реставрация. Свидетелите наричат дейностите ,,освежителни‘‘ и ,,ремонтни‘‘. По прокурорската преписка се говори за ,,ремонтно-възстановителни дейности‘‘.

От приложените писмени доказателства се установява, че през месец септември - 2020г. със Заповед №349/01.09.2020г. жалбоподателят В. Х. е назначен за енорийски свещеник в църквата ,,Св. Г. П.‘‘ в гр. З., а също и в храм ,,У. Б.‘‘. З. Ш. пък по същото време е назначен за Председател на Ц. К. в църквата ,,Св. Г. П.‘‘.

Съгласно Устава на Българската православна църква, председателят на настоятелството отговаря за материалните части и имуществото в храмовете, а енорийския свещеник отговаря за службите и требите.

Инициативата за извършване на освежителни ремонтни дейности в църквата ,,У. Б.‘‘ през есента на 2023г. дошла от В. Х..

За всички дейности било взето съгласие от П. С. М., което съгласие било дадено писмено и дейностите започнали след получаване на съгласието.

Горната фактическа обстановка се установява от приложените по делото писмени доказателства, като извършените дейности и оценката на състоянието на храма са дадени основно в констативния протокол от 21.10.2023г.., а също и в КП от 05.12.2023г., които са изготвени от комисии, включващи и служители от община З..

Като свидетели по делото са разпитани С. К., В. Д. З. Ш., Н. Ш., Г. И.

Х., К. Т., Г. А. Х., М. Т., П. Т., А. И., С. С., М. С., Р. Ю. Д., Т. К. Т., М. А. А., В.

М. Х., В. Б.-Б.. Съдът дава вяра на показанията на разпитаните свидетели и от 3 същите приема за установено, че ремонтно-освежителните дейности са започнали поради единодушно решение на Ц. К., за което е съставен протокол.

Следва да бъде направен анализ на свидетелските показания, които могат да бъдат групирани в три групи. В първата група са показанията на специалистите в областта на консервация и реставрация, а именно С. С., Р. Д. и М. С.. И тримата, както в съдебно заседание, така и в писмените си становища, никъде не сочат, че извършеното представлява консервация и реставрация. Всички те говорят за намеси в интериора на храма, като посочват, че намесите са върху иконостаса, проскинитариите и стените на храма.

От показанията на свидетеля С. се установява, че той е констатирал, че позлатяването е извършено върху повърхност, върху която преди това не е имало позлата. Преди това на места е имало боя и бронзирани елементи, което не е оригиналното състояние. Шлак металът е полаган върху тази боя и бронз. Нужно е шлак металът да се свали от специалист-реставратор.

Свидетелят С. не знае какво е било оригиналното състояние под бронза.

Според него бронзирано дърво щяло да изглежда смешно.

От показанията на св. Д., съдът приема за установено, че оформянето с бронз на вещите не е много хубаво и е трябвало да се отстрани. Това не е автентичния вид. Свидетелката прави много важно уточнение, а именно, че бронзираната намеса е многократно извършвана, тя е груба, ,,грозно‘‘ извършена. Според нея последната мода е да се полага шлак метал, като това е стил в П. епархия. Според нея трябвало да се отстрани бронза. Вече има договор с П. м. за реставрация на тази църква. Шлак металът може да се премахне, но е малко по-трудно. Според нея има подмяна на оригинала и така се е стигнало до повреди.

От показанията на свидетелката С., която също говори за намеси по иконостаса и проскинитариите, най-вероятно е имало намеси по храма и движимите вещи вътре, и преди намесите на отец В. Х.. Идеята на консервацията и реставрацията е да се запази поне моментното състояние, да се запази оригиналния вид. Свидетелката сочи, че върху колонките на иконостаса е имало полихромия и бронз, който бронз също е нанасян нерегламентирано и не се знае кога е нанасян. Свидетелката допуска, че е възможно преди намесата на Х. състоянието да не е било оригинално.

Преди издаване на НП не е назначавана експертиза, която да отговори дали състоянието на храма е било оригинално. Отец Х. е възложил реставрация на иконите на реставратор.

Друга група свидетелски показания са тези на членове на Ц. К. или бивши членове, като всички са категорични, че в следствие на ремонта църквата се е подобрила. Според свидетелите извършените дейности били наложителни, тъй като в храмът се усещала влага и се виждал мухъл, през изгнилата дограма влизала вода. Сложен бил влагоабсорбатор, който елиминирал 5 литра вода за денонощие. Понеже църквата била вкопана се изчистил отводнителния канал от основата. Боядисани били стените на 4 църквата, по които имало мухъл.

Свидетелят П. Т. сочи, че според туристка – реставратор, позлатата е чудесна, а изпълнението е много добро (това означава, че има специалисти, които са на друго мнение относно позлатата, в сравнение с мнението на разпитаните по делото специалисти).

Иконостасът преди е бил покрит с боя за печки, затова с позлатата е подобре. Иконите не са пипани. Таванът е бил подпухнал и това е наложило подмяната му.

Според свидетелят Т. Т. отначало жалбоподателката А. също е участвала в ремонта.

Свидетелят М. А. заключава, че църквата е на народа, за народа.

Тези свидетели са категорични, че храмът е станал по-добър и поприветлив.

Третата група свидетели са свидетелката В. Х. и В. Б.-Б.. Те от своя страна сочат, че предишното състояние на храма било по-добро. Според свидетелката Б. с шлак метала е станало прекалено ярко за българските църкви.

Като взе предвид установеното, съдът направи следните правни изводи:

Атакуваното НП е незаконосъобразно издадено и като такова следва да бъде отменено.