Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 9 от 20.01.2025, Окръжен съд - Добрич

Съд
Окръжен съд - Добрич
Дело
Въззивно гражданско дело 656/2024
Вид
Решение № 9
Подписан
20.01.2025
В сила
20.01.2025
Състав
Галатея Ханджиева Милева, Галина Димитрова Жечева, Жечка Николова Маргенова Томова

Цитирани разпоредби

  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 ал.3 т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№9 гр. гр. Добрич, 20.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Галина Д. Жечева

Жечка Н. Маргенова Томова при участието на секретаря Билсер Р. Мехмедова Юсуф като разгледа докладваното от Галатея Ханджиева Милева Въззивно гражданско дело № 20243200500656 по описа за 2024 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба на „А1 България“ЕАД – гр.София, чрез упълномощения юрисконсулт, срещу решение №285/29.03.2024г. по гр.д.№3644/2022г. на Добричкия районен съд в частта, в която е отхвърлен предявеният от въззивника срещу Й. Б. Х. от с.В., общ.Добричка, иск по чл.422 ал.1 във вр. с чл.92 от ЗЗД за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 705.05 лева, представляваща неустойка з а предсрочно прекратяване на договор за електронни съобщителни услуги №М4157900, идентифициран с уникален №501097230/10.12.2011г., както и неустойка за предоставено и невърнато оборудване, съгласно приложение №1 към договор за пакет за фиксиран интернет и цифрова телевизия, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, постановена по ч.гр.д. №2906/2022г. по описа на ДРС.

Въззивникът възразява срещу приетото в обжалваното решение, че претендираните неустойки не се дължат от другата страна поради договарянето им в противоречие с добрите нрави. Посочено е, че всяка неустойка е договорена за предсрочно прекратяване на съответната услуга в размер, който не надвишава три месечни абонаментни такси за услугата. Този размер бил приет от абоната при подписване на договорите, както и бил съобразен със съдебно утвърдена спогодба с КЗП и цитирана от въззивника практика на СЕС, допускаща неустойката да е в пъти по-висока. По тези съображения въззивникът счита, че клаузите за неустойка не са 1 нищожни и той има вземанията за неустойка от насрещната страна, за които е издадена заповедта за изпълнение. Иска вземанията му да бъдат установени от въззивния съд след отмяна на неправилното първоинстанционно решение в обжалваната част.

Жалбата е редовна, подадена е в срок и е допустима.

Въззиваемият Й. Б. Х. не е представил писмен отговор и не е изразил становище по жалбата.

След като обсъди съображенията на страните и събраните по делото доказателства, въззивният съд намира за установено следното:

Първоинстанционното решение е постановено по предявените от „А1 България" ЕАД срещу Й. Б. Х. искове по чл.422 ал.1 от ГПК за установяване съществуването на вземанията на ищеца от ответника, за които по ч.гр.д.№2906/2022г. на ДРС е издадена заповед №1340/26.10.2022г. по чл.410 от ГПК за изпълнение на парично задължение за следните суми:

1 / 612.1 5 лева - неплатени задължения за ползвани съобщителни услуги за периода от 10.09.2020г. до 05.04.2021г. по договори за електронни съобщителни услуги и устройства на изплащане, предоставяни като част от рамков договор с уникален №501097230;

2/ 311.50 лева - неплатени задължения за устройства по договор от 28.02.2020г. за продажба на изплащане на мобилен апарат LG K50s Blue+HF Rio и по договор от 07.05.2019г. за продажба на изплащане на мобилен апарат SAM А40 DS Blue;

3 / 705.0 5 лева – неустойка за предсрочно прекратяване по вина на длъжника на рамков договор №501097230 за услугите по партида №М4157900, 4/254.93 лева - мораторна лихва върху паричните задължения по договори за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане, предоставяни със системен париден номер М4157900, като част от рамков договор с уникален №501097230, начислена за периода от 10.10.2020г. до 22.08.2022г., ведно със законната лихва върху главните парични задължения в размер на 1 628.70 лева, считано от датата на подаването на заявлението по пощата /23.08.2022г./ до окончателното плащане.

В исковата молба е изложено, че между ищеца „А1 България“ЕАД и ответника Й.

Б. Х. бил сключен договор с уникален №501097230/10.12.2011г. и системен партиден №М4157900 с рамков характер и предмет предоставяне на електронни съобщителни услуги и устройства на изплащане. Въз основа на него били сключени конкретни Приложения №1, с които били уговорени, както следва: мобилна услуга за номер *** с месечна такса в размер на 38.9 9 лева за срок от 2 години, считано от 28.02.2020г.,

2 мобилна услуга за номер *** с месечна такса в размер на 10.4 9 лева за срок от 2 години, считано от 07.05.2019г., пакет от услуги - телевизия и интернет с абонаментен план в размер на 21.99 лева за срок от 2 години, считано от 28.02.2020г.

Към горепосочения договор били закупени устройства на изплащане: апарат LG K50s Blue+HF Rio - с договор от 28.02.2020г. с първоначална вноска в размер на 7.98 лева и 23 последващи месечни вноски по погасителен план, апарат SAM A40 DS Blue - с договор от 07.05.2019г. с първоначална вноска в размер на 21.98 лева и 23 последващи месечни вноски, съгласно погасителен план.

Ответникът не изпълнил задължения по горепосочените договори в сроковете, съгласно договора и ОУ на „А1 България” ЕАД. Неплащането на задължения продължило повече от 124 дни и ищецът прекратил договор №501097230/10.12.2011г. със системен партиден номер М4157900, съгласно ОУ. Към датата на прекратяването ответникът имал задължения в размер на 612.15 лева за ползвани електронни съобщителни услуги и в размер на 311.50 лева за предоставени устройства на изплащане. Ответникът дължал и 705.05 лева неустойка за прекратяване по негова вина на договор №501097230/10.12.2011г. със системен партиден номер М4157900, което на задължение е формирано, както следва: за мобилен номер *** - 53.44 лева - неустойка от три месечни такси по 17.18 лв. без ДДС, 26.72 лева - неустойка за отстъпка от цена на месечен абонаментен план, 5.87 лева - отстъпка от цена при покупка на мобилен апарат SAM А40 DS Blue; за мобилен номер *** - 107.49 лева - неустойка за три месечни такси по 35.83 лв. без ДДС, 41.45 лева - неустойка за отстъпка от цена на месечен абонаментен план, 92.73 лева - отстъпка от цена при покупка на мобилен апарат LG K50s Blue+HF Rio; за пакет услуги интернет – 140 лева за невърнато предоставено оборудване, 21 лева - неустойка за три месечни такси без ДДС, 14.97 лева - за допълнителна услуга MAX Sport Plus; за пакет услуги телевизия – 90 лева невърнато предоставено оборудване, 48.96 лева - неустойка за три месечни такси без ДДС, 62.33 лева - отстъпка от цена на месечна абонаментна такса.

Ищецът подал заявление по чл.410 от ГПК, по повод което по ч.гр.д.№2906/2022г. на ДРС срещу ответника била издадена заповед за изпълнение №1340/26.10.2022г. на парично вземане в размер на 612.15 лева за месечни абонаментни такси и ползвани електронни съобщителни услуги, на вземане в размер на 311.50 лева за лизингови вноски по договори за продажба на изплащане и на вземане в размер на 705.05 лева за неустойки за прекратяване на рамков договор с уникален №501097230 със системен партиден номер М4157900. Освен това ответникът дължал на ищеца и мораторна лихва в размер на 254.93 лева за забавено изпълнение на горните главни задължения общо в размер на 1 628.70 лева, изчислена за периода от изпадане в забава за всяко отделно вземане до 16.08.2022г. /преди образуване на заповедното производство/, 3 както и законна лихва върху същите главни парични задължения, считано от образуване на заповедното производство до окончателното им погасяване.

Ответникът Й. Б. Х. оспорил исковете с възражение, че е изправен, като е платил всички задължения по договорите, сключени между него и насрещната страна.

Решението на районния съд по така предявените искове е валидно.

Решението не е не е обжалвано от ответника Й. Б. Х. в частите, в които е признато за установено, че ответникът дължи на „А1 България”ЕАД сумата 612.15 лева за ползвани електронни съобщителни услуги, сумата 311.50 лева за предоставени устройства на изплащане, сумата 116.38 л е в а - мораторна лихва върху главните парични задължения до 23.08.2022г. /дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК/, законна лихва върху главните парични задължения, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното им изплащане. Така също решението не е обжалвано от ищеца „А1 България”ЕАД в частта, в която искът за установяване на вземането му от ответника за мораторна лихва е отхвърлен за горницата над 116.38 лева до пълния предявен размер от 254.93 лева. В тази необжалвани части решението на районния съд е влязло в сила и в съответствие с чл.269 от ГПК не подлежи на въззивен контрол, включително и за допустимост. Последното се отбелязва, с оглед констатацията, че първоинстанционният съд е разгледал и се е произнесъл по претенции на ищеца за установяване съществуването на негови вземания от ответника, за които заповед по чл.410 от ГПК не е издадена /мораторна лихва и законна лихва/.

Това е недопустимо, но не може да бъде отстранено, тъй като решението в тези части не е обжалвано.

В обжалваната част решението на районния съд е допустимо, но частично неправилно.

Установено е по делото, че на 11.12.2011г. между страните е сключен договор №501097230, с който ищецът се задължил да предоставя срещу заплащане на ответника електронни съобщителни услуги чрез една или няколко електронни съобщителни мрежи. Договорено е избраната услуга или пакет услуги да се описват в приложения, съставляващи неразделна част договора.

Приложение №1/07.05.2019г. е за предоставяне от ищеца на ответника на електронни съобщителни услуги за мобилен номер ***, за срок от 24 месеца, с месечна абонаментна такса с ДДС – стандартна 24.99 лева и промоционална 12.49 лева. В пакет към приложението с договор от 07.05.2019г. ищецът продал на ответника апарат SAM A40 DS Blue; продажбата е на изплащане при първоначална вноска от 7.98 лева и 23 вноски, съгласно погасителен план.

Приложение №1/28.02.2020г. е за предоставяне от ищеца на ответника на електронни съобщителни услуги за мобилен номер ***, за срок от 24 месеца, с месечна абонаментна такса с ДДС – стандартна 42.99 лева и промоционална 38.99 4 лева. В пакет към приложението с договор от 28.02.2020г. ищецът продал на ответника апарат LG K50s Blue+HF Rio; продажбата е на изплащане с първоначална вноска от 21.98 лева и следващи 23 вноски по погасителен план.

Сключено е и приложение №1/28.02.2020г. за предоставяне от ищеца на ответника на фиксиран интернет и сателитна телевизия с предоставяне на допълнителни устройства за приемане на услугите, включена и допълнителна екстра Max Sport Plus.

Влязлото в сила решение №285/29.03.2024г. по гр.д.№3644/2022г. на ДРС в частта касателно главните задължения със сила на пресъдено нещо установява възникналите между страните облигационни правоотношения за предоставяне на електронни съобщителни услуги /мобилни услуги за SIM карти с телефонни номера, телевизия и интернет/ и апарати на изплащане. Също със сила на пресъдено нещо е установено, че ответникът не е изпълнил в установените в договорите срокове задълженията си за плащане на доставените му от ищеца услуги и на цената на предоставените му на изплащане апарати за периода от 10.09.2020г. до 10.03.2021г.

Съгласно поддържаното от ищеца, поради неизпълнението от ответника на горните задължения договорите са прекратени по вина на потребителя и това е дало основание на оператора да начисли в тежест на абоната съответната неустойка. Спорът се свежда до наличието на предвидените в договорите предпоставки за възникване на заявените от ищеца вземания за неустойка, респективно до действителността на клаузите от договорите, уреждащи отговорността на ползвателя на услугите и купувач на апаратите при неизпълнение.

В чл.6.1. от приложение №1/07.05.2019г., в чл.7.1. от приложение №1/28.02.2020г. за предоставяне на електронни съобщителни услуги на мобилен номер и в чл.8.1. от приложение №1/28.02.2020г. за предоставяне на фиксиран интернет и сателитна телевизия е предвидено, че, ако достъпът до мрежата бъде спрян или абонаментът по договора за услуги бъде прекратен по инициатива или по вина на абоната преди изтичане на срока, определен за абонамента, абонатът дължи на оператора неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси, дължими до изтичане на определения срок на ползване. В следващото изречение е посочено, че, когато абонатът е физическо лице, максималният размер на неустойката за предсрочно прекратяване по тази клауза не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер. Във всяко от приложенията е предвидено също, че в горната хипотеза, в допълнение на посочената неустойка за предсрочно прекратяване абонатът дължи на оператора и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства /закупени или предоставени на лизинг/на изплащане/, съответстваща на оставащия срок на ползване на съответния абонамент.