Решение № 2493 от 18.06.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2493 гр. Варна, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда М. Александрова при участието на секретаря Диана Н. Найденова като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело № 20253110111763 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Предявен е иск с процесуалноправно основание чл. 415 от ГПК от С. Г.

А. против ****.

Иска се да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 600.28 лева - главница, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от неправомерни действия на държавен съдебен изпълнител Д. М. при *** районен съд, извършени по изп. дело № **** г. на ДСИ при ВРС, изразяващи се в даване на указание на купувач на изнесен на публична продан съсобствен имот да заплати местен данък по чл.

47 от ЗМДТ върху продажната цена на целия имот въпреки, че купувачът е собственик на 1/2 идеална част от имота и придобива възмездно само останалата 1/2 идеална част от имота и отказ да бъде издаден заверен препис от влязлото в сила постановление за възлагане на имота преди заплащането на погрешно указаната сума, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.07.2025 г. до окончателното заплащане на сумата, както и разноски за производството в размер на 25 лева- платена държавна такса и 200 лева- адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА, за които е издадена заповед рег. № **** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от 1

ГПК, по ч.гр. дело № **** год. на РС-Р..

Ищецът твърди, че изп.дело № **** г. по описа на ДСИ при ВРС е образувано за извършване на делба, чрез изнасяне на публична продан на съсобствен имот между страните С. Г. А., притежаваща 1/2 идеална част от имота и П. П. П. и С. Й. П., притежаващи в СИО останалата 1/2 идеална част.

Ищецът е допусната до участие в публичната продан, като съделителвзискател без внасяне на задатък, като е обявена за купувач на имота. С постановление от 18.10.2023 г., влязло в сила на 20.11.2023 г. имотът след проведена публична продан е възложен на съсобственика С. Г. А. за сумата от 44 018.80 лева. В същото постановление съдебният изпълнител е определил местен данък при придобиване на имот по възмезден начин в размер на 1320.56 лева, представляващ 3% от цената на имота за плащане по банкова сметка на Община А..

С указания изх. №39034/20.10.2023 г. държавен съдебен изпълнител Д.

М. е указала на купувача С. Г. А. да заплати посочената сума.

На 14.11.2023 г. купувачът е подал жалба вх. № 22603 срещу начислените за плащане данъци и такси в това число и местен данък. На 24.11.2023 г. е подала уточняваща молба вх. № 23560 с искане за преизчисляване само на определения за плащане местен данък с мотив, че следва да бъде заплатен само върху придобитата от нея възмездно 1/2 идеална част от имота, доколкото същата е собственик на останалата част.

С документ изх. № ****г. съдебният изпълнител не е уважил молбата, тъй като се възлагал целия имот и отново е указал на С. А., че следва да плати местен данък върху цялата продажна цена.

С нова молба вх. № 25323/15.12.2023 г. С. А. отново е поискала съобразяване на дължимия данък с придобитата от нея възмездно 1/2 идеална част от имота евентуално в постановлението за възлагане да бъде допусната поправка на ОФГ в същия смисъл. Съдебния изпълнител отново не е уважил молбата.

Доколкото е изтичал двумесечния срок за деклариране на придобития имот в Данъчната служба по реда на чл. 14 от ЗМДТ, както и поради факта, че преди заплащане на искания данък, не може да получи заверен препис от постановлението за възлагане на имота в СВ-Варна, с което С. А. е станала 2 едноличен собственик на имота, за да бъде вписано в СВ- Варна, тя се е принудила да заплати целия поискан данък в размер на 1320.56 лева.

Указанието на ДСИ да се заплати сума над 660.28 лева намира за неправомерно поради това, че данък по чл. 47 от ЗМДТ следва да бъде заплатен само върху придобитата от нея възмездно 1/2 идеална част от имота, доколкото същата е собственик на останалата част.

Ищецът твърди още, че по силата на заповед рег. № **** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.дело № **** год. на РС-Р. е разпоредено ответникът да заплати на С. Г. А., сумата 600.28 лева - главница, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от неправомерни действия на държавен съдебен изпълнител Д. М. при *** районен съд, извършени по изп.дело № **** г. на ДСИ при ВРС, изразяващи се в даване на указание на купувач на изнесен на публична продан съсобствен имот да заплати местен данък по чл. 47 от ЗМДТ върху продажната цена на целия имот въпреки, че купувачът е собственик на 1/2 идеална част от имота и придобива възмездно само останалата 1/2 идеална част от имота и отказ да бъде издаден заверен препис от влязлото в сила постановлението за възлагане на имота преди заплащането на погрешно указаната сума, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.07.2025 г. до окончателното заплащане на сумата. Претендира разноските за производството в размер на 25 лева, платена държавна такса и 200 леваадвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА.

Ответникът е подал възражение по чл. 414 от ГПК срещу издадената срещу него заповед за изпълнение, което поражда правния интерес на ищеца от предявяване на иска.

В своя писмен отговор той оспорва иска, както по основание, така и по размер. Твърди, че в конкретния случай не е осъществен фактическия състав на чл. 49 ЗЗД. Поддържа, че при определяне на размера на местния данък ДСИ М. е спазила разпоредбата на чл. 47, ал. 2 ЗМДТ, която определя, че при възмездно придобиване на имущество данъкът се определя от общинския съвет в размер от 0,1 до 3 на сто върху оценката на прехвърляното имущество, а при замяна - върху оценката на имуществото с по-висока стойност. През 2023 г. община А. е определила този данък да е 3%. Оценката на прехвърляното имущество или материалният интерес в изпълнителния процес 3 е сумата, за която е възложен недвижимият имот. Процесният имот е възложен на купувача С. А. за сумата 44 018.80 лeва и данъкът за придобиване по възмезден начин е определен в размер на 1320.56 лева. Възложен е целият имот- така, както е посочено и в изпълнителното основание - изпълнителен лист № ***от**г., издаден от ВРС, Гражданско отделение, **състав.

Според ответника публичната продан не е по същността си принудително изпълнение, при което се осребрява делът на длъжника и да може да го изкупи съсобственикът - недлъжник, като увеличи дела си. То е продължение на съдебната делба и е по- близко до доброволното изпълнение, отколкото до принудителното. В това производство не се дели имот, а се продава цял, т. к. е неподеляем и данъчната основа е сумата, на която е възложен, а не реално платената. На определения за купувач в публичната продан съделител се възлага целият неподеляем имот, а не се уголемява само притежавания от него дял от имота, както е при съдебната делба. Затова и разпоредбата на чл. 47, ал. 3 ЗМДТ е приложима само при съдебната делба при делба на имущество, когато притежаваният преди делбата дял се уголемява, данъкът се начислява върху превишението. Затова и при изнасяне на публична продан на неподеляем имот, дължимият местен данък се внася в пълен размер от купувача, независимо дали е съделител.

Ответникът заявява, че липсва противоправно деяние и вина на изпълнителя, на когото МП е възложило работа, изпълнителните действия на държавния съдебен изпълнител не се намират в причинно- следствена връзка с твърдяната от ищцата вреда, липсва вреда, а дори и да е налице, то тя не се явява пряка и непосредствена последица от действията на ДСИ, а е последица от нейните лични действия. Ответникът прави възражение за съпричиняване на твърдените вреди от страна на ищцата в размер на 100 %, тъй като счита, че по изпълнителното дело ищцата е била длъжна да бъде активна, за да защитава в максимална степен своите права, като в случай, че е имала съмнения относно определения от ДСИ размер на данъка, е следвало да поиска от общинската администрация по местонахождението на недвижимия имот да извърши проверка и в случай на допусната грешка да се коригира – съответно да се намали или да се увеличи.

Моли искът да бъде отхвърлен, а в условията на евентуалност прави възражение срещу размера на претендираните от ищцата вреди, тъй като не 4 ставало ясно как са определени те. Оспорва искането за разноски и на свой ред претендира такива в случай на отхвърляне на иска.

По искане на ответника е конституирана като като трето лице – помагач на страната на **** ДСИ Д. М., която е извършвала изпълнителни действия по процесното изпълнително дело.

Съдът, след като прецени събраните в процеса писмени доказателства и гласни доказателствени средства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, че изп.дело № **** г. по описа на ДСИ при ВРС е образувано за извършване на делба чрез изнасяне на публична продан на съсобствен имот между страните С. Г. А., притежаваща 1/2 идеална част от имота и П. П. П. и С. Й. П., притежаващи в СИО останалата 1/2 идеална част.

Не се спори и че ищецът е участвала в публичната продан като съделител- взискател без внасяне на задатък, като е обявена за купувач на имота. С постановление от 18.10.2023 г., влязло в сила на 20.11.2023 г. имотът след проведена публична продан е възложен на съсобственика С. Г. А. за сумата от 44 018.80 лева. В същото постановление съдебният изпълнител е определил местен данък при придобиване на имот по възмезден начин в размер на 1320.56 лева, представляващ 3% от цената на имота за плащане по банкова сметка на Община А.. С указания изх. № 3*** г. държавен съдебен изпълнител Д. М. е указала на купувача С. Г. А. да заплати посочената сума.

Не е спорно и че на 14.11.2023 г. купувачът е подал жалба вх. № 22603 срещу начислените за плащане данъци и такси в това число и местен данък.

На 24.11.2023 г. е подала уточняваща молба вх. № 23560 с искане за преизчисляване само на определения за плащане местен данък с мотив, че следва да бъде заплатен само върху придобитата от нея възмездно 1/2 идеална част от имота, доколкото същата е собственик на останалата част. С документ изх. № 45683/27.11.2023 г. съдебният изпълнител не е уважил молбата, тъй като се възлагал целия имот и отново е указал на С. А., че следва да плати местен данък върху цялата продажна цена. С нова молба вх. № *** г. С. А. отново е поискала съобразяване на дължимия данък с придобитата от нея възмездно 1/2 идеална част от имота евентуално в постановлението за възлагане да бъде допусната поправка на ОФГ в същия смисъл. Съдебния 5 изпълнител отново не е уважил молбата.

Ищецът е заплатила определения от ДСИ данък в размер на 1320.56 лева на 05.01.2024 год. по сметка на Община А., тъй като е изтичал двумесечния срок за деклариране на придобития имот в данъчната служба по реда на чл. 14 от ЗМДТ, както и поради факта, че преди заплащане на искания данък, не може да получи заверен препис от постановлението за възлагане на имота в СВ-В., с което е станала едноличен собственик на имота, за да бъде вписано в СВ- Варна.

На 27.01.2026 год. с вх. № ФС69- 1 С. А. е поискала Община А. да й възстанови половината от внесения данък, но е получила отказ от А. Б. Б.орган по приходите към Община А..

Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните в производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.441 от ГПК за вредите, причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, проведено от държавен съдебен изпълнител, отговорността е по реда на чл. 49 от ЗЗД.

Държавният съдебен изпълнител е в трудови правоотношения с **** /чл. 265 от ЗСВ/, затова за вреди, причинени от негови действия към увреденото лице ще отговаря именно възложителят на работата при условията на чл. 49 от ЗЗД.

Искът по чл. 415, вр. чл. 422 от ГПК е установителен и има за предмет установяване по отношение на ответника съществуването на вземания на ищеца, които са предмет на издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в хипотезата на постъпило възражение на длъжника срещу заповедта.