Решение № 3588 от 14.10.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3588 гр. Варна, 14.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: И. Стойнов при участието на секретаря Валентина М. Милчева като разгледа докладваното от И. Стойнов Гражданско дело №

20243110102854 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от Т. Б. Б., ЕГН **********, с адрес: с. ***, с която срещу***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, са предявени обективно кумулативно съединени искове за:

1/ ПРИЗНАВАНЕ за незаконно и ОТМЯНА на уволнението на ищеца от страна на ответника със Заповед № 23/22.01.2024 г., на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ;

2/ ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ на ищеца на предишната работа на длъжност „техник горско стопанство“ в ***– ТП*** на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ;

3/ ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати на ищеца обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението, равняващо се на шест брутни трудови възнаграждения в размер на 1 870 лв. или общо сумата от 11 220 лв. /единадесет хиляди двеста двадесет и два лева/, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ.

В исковата молба ищецът Т. Б. Б. твърди, че е работил при ответника на длъжност „техник горско стопанство“ по силата на сключен между страните трудов договор № 5 от 02.01.2008 г. Служителят излага, че със Заповед № 23/22.01.2024 г. на Директора на предприятието му било наложено дисциплинарно наказание – „уволнение“, на основание чл.

330, ал. 2, т. 6 КТ, във връзка с извършени нарушения по чл. 190, ал. 1, т. 7 вр. чл. 187, ал. 1, т. 3 и 10 вр. чл. 188, т. 3 КТ. Посочено е, че до прекратяването на трудовото му правоотношение с ответника се стигнало след извършена проверка на 15.11.2023 г. от *** – Шумен, в рамките на която били констатирани извършени от служителя съществени нарушения. Страната обръща внимание на това, че преди това била извършена друга проверка със същите зададени параметри и за същите участъци, съобразно която не са били установени съществени нарушения.

В резултат на отразеното от комисията, извършила надзора над работата, със Заповед № 424 от 22.11.2023 г. от ищеца били поискани писмени обяснения от Директора на ответното предприятие, досежно констатираните нарушения по подотдели 13 „Г“, 25 „Г“ и 35 „В“, а с Заповед № 13 от 15.01.2024 г. – и по подотдел 13 „Г-1“. Съобразно 1 предоставената на ищеца възможност, в писмените си обяснения страната твърди, че е изтъкнала невъзможността да разбере какви нарушения е извършила по подотдели 13 „Г“, 25 „Г“ и 35 „В“, предвид това, че същите не касаят извършваната от него дейност в качеството му на техническо лице, а е свързана с работата на ръководните органи на предприятието. Не успял и да установи извършени от него нарушения и преглеждайки изложеното в съставения за проверката от 15.11.2023 г. протокол.

Ищецът разяснява, че нарушението по подотдел 13 „Г-1“, което се твърди от работодателя, че е извършено от служителя, се изразява в издаването на 17 бр. превозни билети от временен склад, извън границите на насаждението, което било в противовес с Наредба № 1 от 30.01.2012 г. Страната не оспорва, че е издала посочените превозни билети извън обсега на мястото, където се извършвала сечта, но причината за това било, че в обекта нямало определен временен склад и липсвала връзка с интернет, за да може да регистрира билетите в системата на Изпълнителна дирекция по горите. Сочи, че в Наредбата от 30.01.2012 г. не е предвиден начинът, по който следва да бъдат издавани превозните билети при невъзможност за интернет връзка, поради което и честа била практиката това да не се прави на мястото на сечта. Отделно от това, във връзка с нарушението по подотдел 13 „Г-1“ работодателят посочил, че издадените от служителя превозни билети не били придружени от контролен талон в нарушение на Заповед № ЗАП-1010/17.11.2021 г. на ИД на ИАГ, за обстоятелствата по което обаче на ищеца не било поискано даването на писмени обяснения.

Изложено е, че служителят не е запознат с посочената за нарушена заповед, доколкото нито не е налична на интернет страницата на Дирекцията, нито е сведена до знанието му.

Във връзка с позоваването на работодателя на извършено от ищеца нарушение по подотдел 25 „Г“, а именно бездействието на последния, посредством неупражняването на контрол за сечта, довело до отсичането на 580 бр. дървета над маркираните за това 815 бр., страната сочи, че съобразно констатираното от комисията, извършила процесната проверка, всички 1 395 бр. отсечени дървета са били маркирани и не са били отсечени немаркирани растения. Ищецът подчертава, че от комисията е посочено, че сечта е извършена съобразно предвидения план и насаждението не е разстроено. Предвид това служителят намира, че не е нарушил вменените трудовата дисциплина, доколкото не е допуснал отсичането на немаркирани дървета.

Ищецът излага, че не е нарушил и посоченото по подотдел 25 „Г“ за неспазване на технологични правила, касаещи маркирацията на дърветата, доколкото същата е извършена от трима технически горски служители по съответния ред с редовна горска марка, поради което и не следва да носи отговорност за техните действия. Страната моли съда да признае за незаконно и да отмени уволнението, като го възстанови на работа и да осъди ответника да му заплати обезщетение за времето, през което е останал без работа.

Ответникът ***подава отговор на исковата молба, с който излага становище за неоснователност на така предявените искови претенции. Не се оспорва, че ищецът е бил назначен на работа с трудов договор № 5 от 02.01.2008 г., като първоначално заемал длъжността „маркировач“, а впоследствие с Допълнително споразумение от 28.06.2011 г. бил назначен на длъжността „техник горско стопанство“. Длъжността упражнявал на пълен работен ден при основно месечно трудово възнаграждение от 1 870 лв., считано от 09.09.2022 г. до прекратяването на правоотношението със Заповед № 23/22.01.2024 г. на Директора на ответното предприятие. Потвърждава се, че предвид констатациите от проверката, от служителя са изискани писмени обяснения със заповеди от 22.11.2023 г. и 15.01.2024 г., дадени от последния на 27.11.2023 г. и 18.01.2024 г. Ответникът намира за несъстоятелни доводите на ищеца за наличието на неяснота по отношение на първата заповед 22.11.2023 г., доколкото сочи, че точно, ясно и пълно е посочено от работодателя, че ищецът е нарушил Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, предвид установеното от проверката в подотдел 13 „Г-1“, с което е извършено дисциплинарно нарушение от служителя по смисъла на чл. 187, т. 10 КТ. Заедно с това работодателят, счита, че освен констатираното неизпълнение на трудовите задължения от страна служителя, предвид констатациите по подотдел 25 „Г“, е налице и неспазване на 2 техническите и технологичните правила по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 3 КТ. Сочи се в отговора, че при съпоставка на географските координати при издаването на процесните 17 бр. позволителни билети и границите на горското насаждение, в което е била дървесината, е установено значително несъответствие, което навеждало на извода за допуснати сериозни нарушения във връзка с транспортирането. Отделно от това се излага, че ищецът не е издал и нужния контролен талон, съпровождащ превозните билети, с оглед на което е нарушена т.

4 от Заповед № 1019/17.11.2021 г. на ИД на ИАГ. От ответника е уточнено, че кочаните с контролните талони се предоставят на служителите, отговарящи за товаренето, експедицията и превоза на дървесина, в който кръг попада и ищецът, но последният не е записвал контролни талони от получаването на кочана си през 2021 г. до връщането му на 10.01.2024 г. Съобразно изложеното ответникът счита, че служителят освен нарушението на Заповед № 1019/17.11.2021 г. на ИД на ИАГ, е нарушил и чл. 15, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г., в резултат на което на практика транспортирането на дървесината било осъществявано незаконно. Ответникът излага, че доколкото на ищеца е издадено позволително за сеч, то именно той се явява отговорен за констатираното на проверката в подотдел 25 „Г“, предвид вмененото с чл. 108, ал. 3 вр. чл. 2 от Закона за горите задължение на лицата, на които позволителното е издадено, за контрол и предприемане на съответните мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършване на добива на дървесина.

Страната излага, че съобразно длъжностната характеристика на служителя, последният е длъжен да познава нормите, регламентиращи дейността за опазване на горите и земите, поради което намира твърденията му в частта за незнанието му за Заповед № 1019/17.11.2021 г. на ИД на ИАГ /погрешно посочена в исковата молба Заповед № ЗАП1010/17.11.2021 г. на ИД на ИАГ според ответника/ за несъстоятелни. В заключение счита предявените искове за неоснователни и моли да бъдат отхвърлени, като се присъдят и сторените по делото разноски.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба. Представя писмена защита.

В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа отговора на исковата молба. Представя писмена защита.

Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:

Представени са трудов договор от 15.12.2007 г. и Допълнителни споразумения към него от 28.06.2021 г. и 09.09.2022 г., сключени между страните /л. 51-53/. Представена е и длъжностна характеристика на длъжността „техник горско стопанство“ /л. 54 -55/.

Представена е декларация от служителя от 26.09.2022 г., че се е запознал със съдържанието на Етичния кодекс за поведението на ръководителите и служителите в*** /л. 56/ Представена е част от Правилник за организацията и дейността на „***, утвърден със заповед от 2018 г. /л. 9 -10/. Представена е и Заповед от 17.11.2021 г. на изп.директор на Изпълнителна агенция по горите /л. 82-86/ за утвърждаване образци на превозни билети и приложение към нея.

Представен е Протокол за извършена проверка от 11.10.2023 г. от назначена комисия от работодателя /л. 131-133/. Със Заповед № 654 от 25.10.2023 г. на Директора на СДП-ДПгр. Шумен /л. 57-58/ е наредено извършването на допълнителна проверка във връзка с констатиран случай на транспортиране на дървесина без превозен билет. Представени са данни за издадени превозни билети /л. 87-103/. Представен е Протокол от извършена проверка от 15.11.2023 г. от назначената комисия /л. 59-72/, за което е уведомени директорите на *** /л. 73-74/ Образувано е дисциплинарно производство срещу ищеца, във връзка с което са поискани /л. 24-26, л. 75-77/ и са дадени обяснения от ищеца /л. 20-23, л. 78-79/.

С процесната Заповед № 23 от 22.01.2024 г. на Директора на ТП ДГС Варна /л. 11-19, л. 104-112/ е прекратено трудовото правоотношение на Т. Б. Б., считано от датата на връчване /22.01.2024 г./, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, поради дисциплинарното му 3 уволнение. Определено е изплащането на обезщетение по чл. 224 КТ на служители, но е прието и че служителят дължи на работодателя обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ.

Представена е Справка от 23.04.2024 г. за отсъствия поради временна неработоспособност на лицето Т. Б. Б. за периода 15.11.2023 г. – 22.01.2024 г. /л. 80/.

Представено е удостоверение от 24.04.2024 г. от Директора на ДГС – Варна /л. 81/, с което удостоверява, че нито един контролен талон не е използван от предоставения през 2021 г. на Т. Б. контролен кочан, който е бил върнат на 10.01.2024 г.

От писмо от НАП за предоставяне на информация /л. 143-145/ се установява, че в периода 23.01.2024 г. – 17.05.2024 г. няма данни за регистрирани трудови договори с Т. Б. Б..

Представен е заверен препис от трудовата книжка на ищеца /л. 161-162/, от който се констатира липса на вписване на трудови договори след уволнение. Същевременно от служебна справка в НАП съдът установява, че на 29.08.2024 г. ищецът е сключил трудов договор с друг работодател. Доколкото датата на сключването на договора е след като са изминали повече от шест месеца от процесното уволнение /21.01.2024 г./, поради което този факт е без значение за настоящото производство. В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца признава сключването на новото трудово правоотношение, започващо от началото на септември 2024 г.