Решение № 1245 от 14.07.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1245 гр. Варна , 14.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ирена Н. Петкова

Наталия П. Неделчева мл.с. Лазар К. Василев при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело № 20213100501532 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба вх. №

280226/25.03.2021 г., депозирана от ПЛ. СТ. СТ. с ЕГН **********, чрез адв.

М.Т., срещу Решение № 260841/10.03.2021 г., постановено по гр. д. № 9112/2020 г. по описа на ВРС, ІХ състав, с което на основание чл. 149 от СК въззивникът е осъден да заплати на децата ВЛ. ПЛ. СТ. с ЕГН ********** и П. ПЛ. СТ. с ЕГН ********** сума в размер на 3000,00 лв. за всяко дете чрез тяхната майка и законен представител Р. Р. АНГ., представляваща издръжка за минало време за периода от 03.08.2019 г. до 02.08.2020 г., както и на основание чл. 143, ал. 2 от СК – месечна издръжка в размер на 250,00 лв. за всяко дете, считано от датата на исковата молба – 03.08.2020 г. до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване. С решението въззивникът е осъден да заплати и деловодни разноски в размер на 300,00 лв. за адвокатско възнаграждение и 960,00 лв., представляваща държавна такса.

Решението се обжалва в частта, с която е определена месечна издръжка над размера от 165,00 лв. за всяко дете, в частта, с която бащата е осъден да заплати издръжка за минало време за сумата над 1830,00 лв. за всяко дете, както и в частта за разноските. Във въззивната жалба се излага, че първоинстанционното решение в атакуваните части е необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Твърди се, че ответникът в

1 първоинстанционното производство не е имал физическа възможност да депозира отговор на исковата молба и да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си. Сочи се, че след раздялата на страните, бащата не е имал възможност да вижда децата си и да ги чува по телефона, но винаги, когато е имал възможност, е изпращал средства за тяхната издръжка. За повече от 10 г. не е имал информация къде живее майката на децата, за да може да изпраща пари за издръжката им, а впоследствие си е сменила телефонния номер, поради което за него е станало невъзможно да се свърже с нея.

Въззивникът оспорва размера на определената от ВРС издръжка както занапред, така и за минало време, по съображения, свързани с размера на минималната работна заплата през 2020 г. и 2021 г. и с липсата на средства от страна на бащата, тъй като същият не работи и не реализира доходи. В жалбата се излага още, че първоинстанционният съд неправилно е анализирал събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства.

Посочва, че ВРС е дал вяра на показанията на племенника на Р.А., който предвид липсата на контакти с ответника, няма как да предостави достоверна информация за неговата трудова ангажираност, както и че съдът не е съобразил служебно изисканата от НАП справка, видно от която последно до 11.09.2020 г. П.С. е имал регистриран трудов договор с възнаграждение в размер на 700,00 лв. Иска се обжалваното решение да бъде отменено в обжалваните части и постановено ново, с което да се определи издръжка за минало време и за в бъдеще в размер, съобразен с минималната работна заплата за страната към 2020 г. и 2021 г.

В срока по чл. 263 ГПК не е депозиран отговор от въззиваемите страни - В.С. и П.С., действащи със съгласието, съответно чрез своята майка - Р.А..

Контролиращата страна ДСП - гр. Варна, редовно уведомена, не е изразила становище по жалбата.

По предмета на така предявените искове с правно основание чл.

143, ал. 2 и чл. 149 от СК, се излагат следните твърдения:

В исковата молба се посочва, че от връзката между Р.А. и П.С. са родени децата ВЛ. ПЛ. СТ., р. *********** г. и П. ПЛ. СТ., р. ********** г.

Твърди се, че от раждането на децата единствено майката полага грижи за тях. Ответникът не е плащал издръжка и се е дезинтересирал от децата си, като дори не се чувал с тях по телефона. Сочи се, че всички разходи по отглеждането им се осигуряват от майката – за учебни материали, храна, облекло, електричество, вода, телефон, лекарства и др., които се увеличавали с всяка година. Твърди се, че месечната издръжка става непосилно голяма за майката, която се грижи за обучението, възпитанието и отглеждането на децата.

Ответникът в срока по чл. 131 от ГПК не е депозирал отговор на 2 исковата молба, не се е явил в проведеното открито съдебно заседание и не е изпратил представител.

Контролиращата страна ДСП - гр. Варна е депозирала Становище с вх.

№ 279273/05.11.2020 г., в което изразява, че интересите на децата кореспондират с уважаване на исковата молба, включително и за минал период в случай, че ответникът не е осигурявал средства за издръжката на децата.

ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените по делото удостоверения за раждане се установява, че Р.А. и П.С. имат две деца – ВЛ. ПЛ. СТ., родена на *********** г., и П. ПЛ.

СТ., роден на ********** г.

От представеното Удостоверение изх. № 542/11.06.2020 г., издадено от Спортно училище „Георги Бенковски“ – Варна е видно, че ВЛ. ПЛ. СТ. е ученичка в IXа клас – дневна форма на обучение, спорт лека атлетика през учебната 2019/2020 г.

От представената Служебна бележка изх. № УД 15–293/11.06.2020 г. е видно, че П. ПЛ. СТ. е ученик в ОУ „Панайот Волов“ – Варна в IV клас за учебната 2019/2020 г.

От приобщеното Удостоверение изх. № 75/12.06.2020 г., издадено от „Мегаклийн 21“ ООД се установява, че за периода от м. 06.2019 г. до м.

05.2020 г. на Р.А. е начислено нетно трудово възнаграждение в общ размер от 4481,92 лв. или размерът на среднодневното възнаграждение възлиза на 21,24 лв.

От представеното Допълнително споразумение № 58/01.01.2020 г. към трудов договор № 274/15.10.2018 г., подписано между „Мегаклийн 21“ ООД и Р.А. се установява, че основното брутно месечно възнаграждение на последната е в размер на 610,00 лв., а допълнително за натрупан трудов стаж и професионален опит - 0,6 % за всяка година.

Видно от представения Трудов договор № 6 от 07.09.2020 г., сключен между Р.А. и „БГ Марек 2“ ООД, основното месечно трудово възнаграждение на същата е в размер на 305,00 лв., а допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит – 0,6 % за всяка прослужена година.

Видно от изисканата и приобщена към материалите по делото справка за актуално състояние на действащите трудови договори за ПЛ. СТ. СТ., размер на полученото трудово възнаграждение и данни за осигуряване за периода от 01.01.2019 г. до датата на издаване на справката от НАП 3

/13.11.2020 г./, ответникът, сега въззивник, е бил страна по трудово правоотношение, учредено с „Уни Експорт - Импорт“ ЕООД за периода от 10.12.2018 г. до 26.03.2019 г. и с „Ветекс 4“ ООД от 05.06.2019 г. до 01.10.2019 г. и от 01.06.2020 г. до 11.09.2020 г., като по трудовите договори, сключени с „Ветекс 4“ ООД е получавал основно възнаграждение в размер на 700,00 лв.

По делото са ангажирани и гласни доказателства чрез разпита на свид.

Ю.П.И. – племенник на Р.А. и братовчед на Вл. и П.. От показанията на свидетеля се установява, че фактическата раздяла между родителите е настъпила преди над 10 г., като бащата не е полагал грижи за децата си в нито един последващ раздялата момент. Двете деца живеят при майката, която полага непосредствените грижи за тях. Свидетелят посочва, че Вл. и П. посещават учебни заведения и участват в спортни състезания по лека атлетика – в София, Варна и Добрич, разходите за които се заплащат само от майката. Излага, че бащата е в добро здравословно състояние, като и че е разбрал при среща с него, че работи в Германия в сектора на строителството и получава около 2000 евро. Знае, че преди това е работил в Побит камък, в Разград, където получавал над 1500,00 лв.

Предвид така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

Предявените искове са с правно основание чл. 143, ал. 2 и чл. 149 от СК.

По отношение на претенцията с правно основание чл. 143 СК:

С решението си ВРС е определил месечен размер на издръжката от бащата в полза на децата Вл. и П., в размер на 250,00 лв. за всяко от тях, считано от датата на завеждане на исковата молба - 03.08.2020 г. до настъпване на основание за изменение или прекратяване на издръжката.

Определена е и издръжка за минало време за периода 03.08.2019 г. до 02.08.2020 г. в размер на 3000,00 лв. за всяко дете, представляваща сбора от определената ежемесечна издръжка в размер на 250,00 лв.

Въззивният състав споделя напълно мотивите на ВРС, изложени в постановеното решение и на осн. чл. 272 от ГПК препраща към тях.

За пълнота на изложението и в отговор на твърденията и възраженията, направени във въззивната жалба, следва да се посочи, следното:

Съгласно нормата на чл. 143 СК, всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето, като изрично ал. 2 на цитираната норма предвижда, че издръжка се дължи независимо от това дали родителите са 4 работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Предвид това и доколкото е безспорно, че въззивникът е баща на децата Вл. и П., то същият е задължен да им заплаща издръжка.

При определяне на издръжката, следва да бъдат взети предвид нуждите на децата, тяхната възраст, както и възрастта на двамата родители, материалните им възможности да дават издръжка, здравословното им състояние или други фактори, които биха ограничили възможностите им да полагат труд. Задоволяването на нуждите на децата е от първостепенно значение за родителите, които са длъжни да си доставят месечни доходи, които им позволяват да откликват на тези нужди – за храна, облекло, лекарства, учебни материали, спортни и други занимания, забавления и т.н.

Съдът следва да вземе предвид и минималния размер на издръжката към настоящия момент - 162,50 лв., определен по реда на чл. 142, ал. 2 от ГПК.

Съобразно Постановление № 5 от 16.XI.1970 г. на Пленума на ВС, „нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за случая. Не следва да се присъжда издръжка в размери, стимулиращи към обществено неполезен начин на живот, лукс и даващи възможност сумите да се използват за цели извън издръжката.“

Към настоящия момент Вл., р. *********** г. е на 17 години, ученичка в Спортно училище „Георги Бенковски“ – Варна, а П., р. ********** г. е 12годишен и учи в ОУ „Панайот Волов“, видно от представените по делото Удостоверение изх. № 542/11.06.2020 г., съответно Служебна бележка изх. № УД 15–293/11.06.2020 г. Няма спор, че децата живеят заедно със своята майка, както и че същата полага преките и непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието им. Същите имат присъщите за възрастта им потребности от храна, дрехи, обувки, лекарства, както и необходимост от средства за закупуване на училищни пособия и материали, като не се твърдят и не се установяват някакви други специални нужди. Вл. и П. учат в спортни училища и посещават различни състезания, което налага и осигуряването на допълнителни средства, които към настоящия момент се поемат единствено от тяхната майка.

Възраженията на бащата, че определената издръжка за минало време, както и за в бъдеще, е изключително завишена, са неоснователни. Видно от показанията на разпитания пред ВРС свидетел – ***********, които се ценят от съда с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК, П.С. работи в Германия в сектора на строителството и реализира доходи в размер на около 2000 евро.

От наличната в кориците на делото призовка, върната в цялост (л. 28 от делото на ВРС) се установява, че към месец ноември 2020 г. същият е в Германия (по данни на кмета на с. Топчии), което потвърждава свидетелските показания в тази част. Въззивникът не представя доказателства, от които да е видно, че не разполага с достатъчно средства и към настоящия момент е 5 безработен, а отделно от горното не се установяват и причините, поради които същият не е могъл да вземе участие в първоинстанционното производство и своевременно да депозира отговор на исковата молба, в който да изложи своите твърдения и възражения.