Определение № 29235 от 12.08.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 18312/2026
- Вид
- Определение № 29235
- Подписан
- 12.08.2026
- В сила
- 12.08.2026
- Състав
- РАФАЕЛА СТОИЛОВА МАТЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 29235 гр. София, 12.08.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в закрито заседА.е на дванадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: РАФАЕЛА СТ. МАТЕВА като разгледа докладваното от РАФАЕЛА СТ. МАТЕВА Гражданско дело № 20261110118312 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 130 ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба вх. № 205411/26.06.2026 г., подадена от „************ *****“ АД против А. С. Т., с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК положителни установителни искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца суми по заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д. № 731/2026 г. по описа на Районен съд – В****.
Установителните искове са предявени от заявителя с оглед дадено от съда указА.е с разпореждане от 21.05.2026 г. по ч. гр. дело № 731/2026 г. по описа на Районен съд – В****.
Съдът, след като се запозна с ч. гр. д. № 731/2026 г. по описа на Районен съд – В****, намира, че предявеният иск е недопустим, тъй като липсва една от предвидените абсолютни процесуални предпоставки за съществуване на правото на иск по смисъла на чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 и ал. 2 ГПК.
Съгласно задължителните указА.я към съдилищата, дадени в ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/13 г. на ОСГТК на ВКС, за съществуването на правото на иск за установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, е необходимо да са налице както общите, така и специални предпоставки за надлежното му предявяване, за които съдът, разглеждащ установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК следи служебно, при което извършва самостоятелна преценка дали заповедта е редовно връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, респ. - изпълнени ли са изисквА.ята на чл. 47, ал. 1 ГПК, обуславящи залепване на уведомление на известния адрес и спазване на процедурата по залепването, доколкото тези обстоятелства са законова предпоставка за разглеждане на специалния установителен иск.
Видно от документите по ч. гр. д. № 731/2026 г. по описа на Районен съд – В****, съобщението до длъжника е връчено по реда на чл. 47 ГПК, чрез залепване на уведомление на постоянния му и настоящ адрес към момента на 1 издаване на заповедта за изпълнение.
Преди залепване на уведомлението са направени няколко посещения на адреса видно от приложените по делото съобщения – на 27.02.2026 г.;
13.03.2026г.; 27.03.2026 г.; 10.04.2026 г.; 15.04.2026 г.; 29.04.2026 г.– като е посочено, че никой не е открит на адреса; на оставените известия никой не се е явил да си получи книжата, поради което и връчителят е залепил уведомление по чл. 47 ГПК. Видно от изготвената по заповедното производство справка не са установени регистрирА. действащи трудови договори за длъжника.
Искът по чл. 415, ал.1, т.2 ГПК се предявява само при наличието на три кумулативни условия:
Връчването да е извършено при условията на чл. 47, ал.5 ГПК;
Длъжникът да не живее на адреса, на който е залепено уведомлението и връчителят да е събрал данни за това по посочените начини - чрез справка от управителя на етажната собственост, от кмета на населеното място или по друг начин;
Да е извършено удостоверяване, че длъжникът не живее на адреса с посочване в съобщението на източника на тези данни.
Ако заповедта е връчена чрез залепване по чл. 47, ал.5 ГПК и не е установено надлежно, че длъжникът не живее на адреса или не е направено надлежно удостоверяване на това обстоятелство, заповедта влиза в сила.
Предвид изложеното, съдът счита, че не са били налице предпоставките за даване на указА.я по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК (на каквито се е позовал заповедният съд в Разпореждане № 2551/21.05.2026 г.). Според тази норма се дават указА.я за иск, когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението. В случая липсва такова удостоверяване.
Настоящият състав счита, че заповедта за изпълнение е връчена надлежно по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК – длъжникът е редовно уведомен за заповедта на 21.05.2026 г., с изтичане на двуседмичния срок от залепването, откогато е започнал да тече едномесечният срок по чл. 414, ал. 2 ГПК, който е изтекъл на 21.06.2026 г. и в този срок не е подадено възражение по чл. 414 ГПК от длъжника. Предвид изложеното, съдът намира, че заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК е влязла в сила на 22.06.2026 г., с оглед на което, по аргумент за противното от чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК предпоставки за даване на указА.я не са налице, а предявените установителни искове се явяват недопустими. Ето защо исковата молба следва да бъде върната на осн. чл. 130 ГПК, а производството по делото – прекратено.
В случая исковият съд не контролира законосъобразността на постановени съдебни актове на друг, равен му по степен съд, а преценява допустимостта на образуваното пред него производство, тъй като той не е 2 обвързан от изводите на заповедния съд относно необходимостта от предявяване на иск за претендираното вземане.
Заповедта не подлежи на обезсилване в тази хипотеза, а след стабилизиране на определението, частното производство следва да се върне на състава на РС- В**** за преценка за издаване на изпълнителен лист.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА на основА.е чл. 130 ГПК искова молба вх. № 205411/26.06.2026 г., подадена от „************ *****“ АД против А. С. Т..
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 18312/2026 г. по описа на Софийски районен съд, 179 с-в.
ДА СЕ ВРЪЧИ на заповедния съд по ч. гр. д. № 731/2026 г. по описа на Районен съд – В**** препис от настоящото определение след влизането му в законна сила и отбелязване за това обстоятелство върху акта, за извършване на преценка за издаване на изпълнителен лист въз основа на влязлата в законна сила заповед за изпълнение.
ДА СЕ ВРЪЧИ на ищеца препис от определението.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3