Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 01.02.2019, Районен съд - Сливница

Съд
Районен съд - Сливница
Дело
452/2017
Подписан
01.02.2019
В сила
24.07.2019

Цитирани разпоредби

Р

Е Ш Е

Н И Е № 102 гр. Сливница 01.02.2019 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД - СЛИВНИЦА, IV-ти състав, в публично заседание на осемнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ при секретаря Галина Владимирова, като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 452 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН.

Образувано е по жалба на „С.**“ ЕООД, ЕИК *********, подадена против Наказателно постановление № 23-001684/16.05.2017 г., издадено от Л. В.– директор на дирекция „Инспекция по труда“ – Софийска област, с което за нарушение на чл.

62, ал. 3 вр. чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 5/29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 2 КТ, на основание чл. 414, ал. 3 от КТ на дружеството жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като се поддържа, че същото е неправилно, незаконосъобразно, като е постановено при неправилно приложение на материалния закон и съществени процесуални нарушения при подробно изложени съображения.

В проведеното публично съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Административнонаказващият орган, чрез юрк. Петров, моли за потвърждаване на обжалваното НП като правилно и законосъобразно.

Съдът, като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (наказателното постановление е било връчено на жалбоподателя на 29.05.2017 г., а жалбата е подадена на 05.06.2017 г.), от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност.

Разгледана по същество е основателна, но не по изложените съображения.

С АУАН, съставен от Е.А. – началник отдел АИПО при дирекция „Инспекция по труда“ – Софийска област, е образувано административнонаказателно производство. С него е установено, че при извършена проверка в периода 18.04.2017 г. – 21.04.2017 г. по спазване на трудовото законодателство на 04.04.2017 г. на „С.**“ ЕООД, ЕИК *********, че дружеството в качеството на работодател е уведомило съответната дирекция на НАП за прекратяване на трудовия договор на Златан Иванов Боянов, ЕГН **********, на длъжност „шофьор на товарен автомобил/международни превози“, е изпратил уведомление – Приложение №1 от Наредба № 5/29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ, преди да е факт прекратяване на трудовото правоотношение с работника. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. чл. 62, ал. 3 вр. чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 5/29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 2 КТ.

Въз основа на така съставения АУАН, Л. В.– директор на дирекция „Инспекция по труда“ – Софийска област, издал обжалваното Наказателно постановление № 23-001835/15.05.2017 г., в което нарушението, датата и мястото, където е извършено и обстоятелствата, при които е извършено, били описани идентично, поради което на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 от КТ на дружеството жалбоподател е е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв.

При извършената служебна проверка съдът достигна до следните изводи:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, засягащ в голяма степен правата и интересите на физическите и юридически лица.

Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка, съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в АУАН или наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон, като в този смисъл на контрол подлежи и самият АУАН.

В случая е неясно на какво основание е наложено наказание имуществена санкция на дружеството жалбоподател, а оттам и как е определен нейният размер. Като основние е посочена разпоредбата на чл. 414, ал.

3 КТ. При прегледа на последната се установява, че в нея е предвидено наказание за нарушение разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2 от КТ, но не и на инкриминираната с наказателното постановление разпоредба на чл. 62, ал. 2 КТ. Допуснатото процесуално нарушение е от категорията на съществените, тъй като възпрепрепядства правото на защита на наказаното лице.

Неотстранимо е пред настоящата инстанция, поради което единственият процесуален изход е отмяна на обжалваното наказателно постановление.

По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

Р Е

Ш И :

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 23-001684/16.05.2017 г., издадено от Л. В.– директор на дирекция „Инспекция по труда“ – Софийска област, с което за нарушение на чл. 62, ал. 3 вр. чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 5/29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 2 КТ, на основание чл. 414, ал. 3 от КТ на „С.**“ ЕООД, ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – София област на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: