Решение № 6226 от 01.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6226 гр. С, 01.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ ИВ. М.А при участието на секретаря ДИАНА Й. Т.А като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. М.А Гражданско дело № 20251110107365 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Д. С. Т., с която са предявени субективно съединени искове:

- срещу „ИАМ“ АД, ЕИК ******, със седалище в гр. С и адрес на управление: р-н Л, ж.к. Л 7, бул. „ДН" № 28, ет. 2, ап. 40-46, с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване недействителността на Договор за паричен заем № 5161172 от 01.07.2024 г. поради противоречие със закона;

- срещу „ФБ" ЕООД, ЕИК ******, на основание чл. 26, ал. 2, пр. 3 за прогласяване нищожността на Договор за гаранция № 5161172 от 01.07.2024 г. поради накърняване на добрите нрави ЗЗД.

Ищецът твърди, че е сключил с „ИАМ“ АД, ЕИК ******, процесния договор за паричен заем, по силата на който му е предоставена сума в размер на 1200 лева, при годишен лихвен процент (ГЛП) от 45,00 % и годишен процент на разходите (ГПР) от 55,81 %

Посочва, че с ответника „ФБ" ЕООД, ЕИК ****** сключил процесния Договор за предоставяне на гаранция № 4814519/31.05.2023 г, по който в полза на ответника било уговорено възнаграждение в размер на 587,70 лева/.

Поддържа, че договорите са недействителни.

По отношение договора за кредит навежда твърдения за недействителност съгласно чл.

22 от ЗПК, тъй като не са спазени изискванията на чл. 11, т. 10 3ПК. Поддържа, че посоченият в договора ГПР не е действителният такъв, тъй като при изчислението му не е взето предвид гаранционното възнаграждение, за което твърди, че съставлява общ разход по кредита.

Оспорва валидността на договора за предоставяне на гаранция като счита, че същият е нищожен с оглед противоречие с добрите нрави на клаузата, уговаряща възнаграждение на гаранта. В този смисъл посочва, че възнаграждението е уговорено да се дължи дори и при точно изпълнение от него на договора, поради което реално срещу същото липсва насрещна престация.

Моли за уважаване на предявените искови претенции. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „ИАМ“ АД, с 1 който излага становище за неоснователност на исковите претенции. Релевира възражения, че договорът за потребителски кредит отговаря на изискванията на ЗПК и е действителен.

Твърди се, че процесният договор съдържа ГПР и общата сума, изчислени към момента на сключване на договора, като при промяна на условията по договора не се изчислява и посочва нов ГПР. Сочи се, че надвишаването на ГПР над максималния законоустановен размер, не води до недействителност на цялото съглашение, а единствено на процесната клауза. Оспорва се възнаграждението за поръчителство да е част от общия разход по кредита и да следва да се включи в ГПР, тъй като сключването на договор за поръчителство не е условие за сключване на договора за кредит. Претендира разноски. Релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от „ФБ“ ЕООД, с който излага становище за недопустимост на исковата молба и оспорва исковете като неоснователни. Оспорва приложимостта към договора на разпоредбите на ЗПК. Релевира възражение, че уговореното възнаграждение по двустранния договор за предоставяне на гаранция съставлява насрещна престация, не противоречи на закона и на добрите нрави.

Твърди, че договорът е с алеаторен характер, като нееквивалентността на престациите не води до нищожност. Твърди, че не е налице заобикаляне на закона от негова страна или приложена заблуждаваща търговска практика. Претендира за съответност на размера на възнаграждението на поетия риск. Твърди, че съдържанието на договора е ясно и разбираемо, така че потребителят е могъл свободно да прецени икономическите последици от сключването му. Оспорва основателността и доказаността на твърденията на ищеца.

Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски и възразява срещу размера на претендираните разноски от ищеца.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 ГПК във вр. чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не се спори и се установява от писмените доказателства, че ищецът е сключил с ответника „ИАМ“ АД, ЕИК ******, Договор за паричен заем № 5161172 от 01.07.2024 г., по силата на който е получил в заем сума в размер на 1200 лева, която се задължил да върне на 6 месечни вноски с падежни дати в периода от 01.08.2024 г. до 29.12.2024 г. ведно с възнаградителна лихва при годишен лихвен процент (ГЛП) - 45 %.

Видно от представения договор в същия е посочен годишен процент на разходите (ГПР) 55,81 %.

Съгласно чл. 4 от договора за паричен заем заемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на настоящия договор да предостави на Заемодателя едно от следните обезпечения: 1. Две физически лица - Поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетния размер на трудовото му възнаграждение да е в размер над 1500 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „ИАМ" АД: да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“; Поръчителят подписва договор за поръчителство. 2. банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, за сумата по чл.2, т. 7, със срок на валидност - 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор. 3. Одобрено от Заемодателя Дружество - гарант, което предоставя гаранционни сделки.

Не се спори и че между ищеца и ответника „ФБ“ ЕООД е сключен Договор за предоставяне на гаранция № 5161172 от 01.07.2024 г., по силата на който дружеството се задължава да издаде гаранция за плащане (за изпълнение на парични задължения) в полза на „ИАМ“ АД, с която да гарантира изпълнение на всички задължения на ищеца по договора за паричен заем. Съгласно чл. 3 за задължението по чл. 1 ищецът се задължава да заплати 2 възнаграждение на ответника в размер на 587,70 лева. Предвидено с чл. 2 е, че договорът влиза в сила в случай, че потребителят не изпълни задължението си по чл. 4, т. 1 или чл. 4, т.

2 от договора за паричен заем. Съгласно чл. 3, ал. 2 и 3 от договора за предоставяне на гаранция, потребителят заплаща възнаграждението по начините, установени в договора за заем, а „ИАМ“ АД е овластено да приема вместо гаранта изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждение по договора. В случай че сумата е недостатъчна за погасяване на задълженията и към двамата – с приоритет е предвидено да се погасят Съдържанието на договора за заем и договора за предоставяне на гаранция, преценени с оглед предмета, страните и уговорените правата и задълженията, обуславя извод, че същите съставляват договори, сключени с потребител, следователно имат потребителски характер и попадат под обхвата на Закона за защита на потребителите.

Договорът за заем от своя страна е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.

9 ЗПК. Ищецът - заемополучател е физическо лице, на което е предоставен заем, който не се установява да е предназначен за извършването на търговска или професионална дейност, поради което има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а дружеството заемодател е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Доколкото не са налице изключенията по чл. 4 ЗПК, то за валидността на договора за заем приложение намират изискванията, закрепени в императивни разпоредби на Закона за потребителския кредит.

В случая сключването на договора за предоставяне на гаранция се явява в изпълнение на предвиденото съгласно чл. 4, т. 3 от договора за паричен заем изискване за обезпечение на задълженията по договора за заем. Самият договор за предоставяне на гаранция не е договор за поръчителство, какъвто съгласно чл. 138 ЗЗД се сключва между кредитора и поръчителя. При съобразяване договорната свобода на страните в общия случай сключването на договор от вида и с предмета на процесния не е забранено от закона и не е в противоречие с него.

В случая обаче процесният договор за предоставяне на гаранция е сключен във връзка с нарочно предвидено задължение в договора за заем, като възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция, при тълкуване на разпоредбите в договора за заем, касаещи „обезпечението“ се явява разход по договора за заем. Действително възнаграждението е предвидено да се дължи не по договора за заем и не в полза на заемодателя, а по свързания с него договор за предоставяне на гаранция. Посоченото обаче съдът намира за целяно заобикаляне на закона, конкретно императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй видно добавянето на разходи в размер на уговореното с договора за предоставяне на гаранция възнаграждение би формирало краен размер на ГПР, по-висок от петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. С оглед механизма на действие на разпоредбите на договора за заем и този за предоставяне на гаранция и предвид свързаността на заемодателя и гаранта /видно от справката от партидата на същия в ТР едноличен собственик на капитала му е именно заемодателят/ съдът намира, че на практика възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция увеличава разходите по кредита над допустимия съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК размер.

Според чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Годишният процент на разходите по кредита съгл. чл. 19, ал. 1 ЗПК изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, като съобразно чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент 3 на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. С посочената уредба е въведено императивно изискване на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи, в какъвто смисъл е и изискването на чл.

10, пар. 1, б. "ж" от Директива 2008/48/ЕО: да се посочат всички допускания, използвани за изчисляването на този процент.

В случая формално в договора за паричен заем е посочен ГПР, освен цифрово посочване на ГПР в договора е пресъздадено и съдържанието на чл. 11, ал.1, т. 10 и т. 3 от Приложение №1 от ПЗР на ЗПК без да са посочени конкретно взетите предвид допускания, използвани при изчисляването му и допълнителна информация относно начина на формирането му. Смисълът на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК налага при посочване на ГПР в договора за кредит по ясен и разбираем за потребителя начин да са включени всички разходи, които длъжникът извършва и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Поради това и посоченото в чл. 2, т. 8 пресъздаване на съдържанието на текста на законовите разпоредби не съставлява ясно и разбираемо за потребителя посочване на информация за начина на формиране на ГПР по конкретния договор.

На следващо място, видно от съпоставка между размерите на ГПР и ГЛП, в изчислението на ГПР е взета предвид като разход по кредита единствено възнаградителната лихва, но не и разходът за възнаграждение по договора за предоставяне на гаранция.