Решение № 267 от 03.12.2025, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 267 гр. гр. Добрич, 03.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Д. Жечева при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева в присъствието на прокурора В. В. В. като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Гражданско дело № 20253200100253 по описа за 2025 година за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е образувано по повод искова молба вх.№2642/22.04.2025 г.,с която е предявен иск на основание чл.2б от ЗОДОВ от Н. К. Ю. с ЕГН ********** с постоянен адрес с.Г.,общ.Т.,обл.Д.,ул.*** срещу Прокуратурата на Република България за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 120 000 лв,представляваща обезщетение за неимуществени вреди,причинени на ищеца от нарушаване на правото на разглеждане и приключване в разумен срок на сл.дело №1/1991 г.,впоследствие преобразувано в сл.дело №780-ІІ/1998 г. по описа на ВОП-София,а сега ДП №ІІ-048/1999 г. по описа на ВОП - София,за периода от образуване на делото през януари 1991 г. до момента на предявяване на иска,ведно със законната лихва върху горната сума,считано от 22.04.2022 г.,до окончателното й изплащане.

Ответникът Прокуратурата на Република България изразява становище за неоснователност на иска и настоява за отхвърлянето му.

Като обсъди събраните по делото доказателства,Добричкият окръжен съд установи следното:

Претендираните от ищеца права

1 произтичат от следните обстоятелства,изложени в исковата молба:

Ищецът бил един от пряко пострадалите от престъпленията,които се разследват по сл. дело 1/1991 г. по описа на Прокуратура на въоръжените сили,впоследствие преобразувано в сл. дело №780-ІІ/1998 г. по описа на ВОП - София,а сега ДП №ІІ-048/1999 г. по описа на ВОП - София.Предмет на разследването по цитираното следствено дело били и деянията по изпращането и държането на хора от *** в затвори, места за лишаване от свобода и лишаването им от свобода в различни населени места.Разследването се водело и за това,че не е имало основание за лишаването от свобода на хората, макар и в някои случаи да са издавани документи, целящи да оправдаят това.Принудително били променени имената и идентичността на ищеца,за което били приложени различни по вид и форма натиск за подчиняване.Същият бил държан и малтретиран в следствения арест в гр.Т.

/сега Д./ през периода юни-август 1986 г.,защото се включил в движение за възстановяване на имената и правата с мирни средства.По време на престоя в ареста бил подложен на физическо насилие и психическо малтретиране,условията били нечовешки,като вследствие на това здравето му пострадало сериозно.На 02.06.1989 г. ищецът бил принуден да напусне страната.Същият не бил извършил престъпление или друго провинение,нямал присъда с наложено наказание „лишаване от свобода“.Въпреки това бил фактически лишен от свобода в продължение на повече от два месеца наред с насилствената асимилация и съсипването на живота му заради неприемането и съпротивата му срещу т.нар * процес.След всички изтезания,довели до влошено физическо и психическо здраве /вкл. операция в болница в гр.София/ на 02.06.1989 г. ищецът бил екстрадиран в Р.Т. без лични вещи и багаж,без пари,с разклатено здраве и бил принуден да се установи да живее в Т. и да изгради живота си от нулата.Бил депортиран сам,а семейството му останало в България,и не знаел дали някога ще се видят и съберат.Цялото му имущество останало в България и било унищожено и разграбено.След установяването си в Т. ищецът узнал,че в България е започнало разследване за престъпленията,извършени по време на т. нар. „* процес“,и е било образувано следствено дело №1 от 1991 г. по описа на Прокуратурата на въоръжените сили.Интензивните действия по разследването били извършени в периода 1991 г. – 1994 г. Делото било внасяно с обвинителен акт в съда /н.о.х.д.№ 1/1994г. по описа на ВС - Военна колегия и н.о.х.д.№ 01/1998г. по описа на 2

ВКС/ и двукратно връщано с указания за отстраняване на допуснати нарушения.Никой от пострадалите,вкл.ищецът,не бил уведомяван за това и не бил призоваван за предявяване на материалите по разследването.Ищецът бил разпитан като свидетел на 23.11.2023 г. и 24.11.2023 г. и му разяснили правата на пострадало лице.Същият бил пострадал от деянията в лично качество и му били причинени имуществени и неимуществени вреди.

Пасивността на разследващите карала ищеца да смята,че разследването се води само формално.Всички пострадали били държани в изолация и без информация за предмета и хода на разследването,което било сериозна пречка за упражняване и за защита на правата им като пострадали.И предприетите действия след измененията на НПК от 2017 г. от пострадали лица по ускоряване на процеса по реда на чл.368 от НПК /подробно описани/ не дали резултат.С постановление от 04.10.2018 г. наказателното производство било спряно на основание чл. 244, ал. 1, т. 1 вр. чл. 25, ал. 2 вр. чл. 242, ал. 1 от НПК - изчакване отговор на четвърта по ред молба за правна помощ.Постановлението за спиране от 04.10.2018 г. се основавало на неверни фактически обстоятелства и целяло бавене на делото с всякакви средства и по всеки възможен повод.Срещу горното спиране била подадена жалба от част от пострадалите.С определения от 13.11.2018г. по НЧД № 5047/2018г. и по НЧД № 5053/2018г. по описа на СГС производството по подадена жалба срещу спирането било прекратено, а преписката - върната на прокуратурата за съобщаване и връчване на постановлението на всички пострадали с указание след това да бъде изпратено на съда за произнасяне по жалбата.Не били предприети ефективни мерки за изпълнение на определените от съда мерки по чл. 369 от НПК, нито на определенията от 13.11.2018г. и така наблюдаващият делото прокурор създавал пречки за осъществяване на съдебния контрол над постановлението му за спиране на делото от 04.10.2018г., което било в потвърждение, че ответникът чрез наблюдавалите и наблюдаващия към момента делото прокурори бави делото. По подадени през юни 2021г. две нови искания за ускоряване от двама от пострадалите по същото забавено дело били постановени определение № 1516 от 30.11.2021г. по ч.н.д.№ 2932/2021г. на СГС, НО, 8 състав и определение № 1517 от 30.11.2021г. по н.ч.д.№ 2966/2021г. на СГС, НО, 8 състав, с които съдът отново констатирал неоправданото забавяне в производството по ДП№ІІ-048/1999г. и определил нов 2-месечен срок за предприемане от страна на прокурора на предписаните 3 мерки за ускоряване на досъдебното производство във връзка със съобщаването на постановлението от 04.10.2018г., след изтичането на който подадените до този момент жалби против постановлението за спиране да бъдат изпратени за разглеждане от компетентен съд.Разследването в досъдебната фаза продължило повече от 35 години,били обвинени само 5 лица,макар в реализирането на деянията да са участвали стотици други.Разследването било бавено така,че да изтече достатъчно дълго време в изчакване кончината на шепата обвинени лица и никой да не бъде предаден на съд,съответно никой да не понесе отговорност.След 32 години разследване с постановление от 31.05.2022 г. наказателното производство било прекратено формално поради настъпилата смърт на последния обвиняем Г.А..Постановлението било обжалвано и отменено,но това отнело близо година.Прокуратурата бездействала десетилетия наред и едва на 30.09.2024 г. разпоредила разследването да се извърши за престъпления по чл.416 и сл. от НК,вкл. за участието на други лица извън вече починалите обвиняеми.До настоящия момент липсвали реални последици от разследването,което засилвало чувството за безнадеждност и отчаяние у ищеца,не му давало мир и спокойствие,загубил напълно вяра в правосъдната система и че виновниците за деянията,преобърнали живота му,ще бъдат наказани.

Ищецът твърди,че прекомерната продължителност на делото без обективно и разумно оправдание нарушава правото му по чл.6 §1 от ЕКЗПЧОС за разглеждане и приключване на делото в разумен срок,на каквото той има право с оглед на това,че е пострадал от деянията-предмет на разследването,респ. има право да релевира и да получи обезщетение за цялата продължителност на производството.Твърди,че резултатите от разследването и делото са решаващи за упражняването и защитата на гражданските му права.Отговорност за необоснованото забавяне на делото носела прокуратурата,защото тя е господар на досъдебната фаза на процеса и има отговорността за изпълнение на задължението на държавата да проведе официално досъдебно производство достатъчно задълбочено,грижливо и обективно,както и да бъдат взети възможните разумни мерки, за да се съберат всички налични доказателства, нужни за установяване на релевантни факти и обстоятелства.Прокуратурата използвала всички възможни механизми да бави делото, като някои примери за това били: спирането на наказателното производство с постановление от 04.10.2018г., без към нея дата да е 4 изпращана молба за правна помощ; неизпълнението и несъобразяването с определенията на СГС, с които са определени мерки за ускоряване на производството; непредприемането на мерки за съобщаването на постановлението за спиране от 04.10.2018г., което възпрепятствало съдебния контрол над същото; изпращането на няколко съдебни поръчки в чужбина, без пострадалите ефективно да са търсени и призовавани на техните адреси в България и без да са посочени имената и адресите им в чужбина. Предвид продължителността на делото повече от 30 години ищецът претърпял неимуществени вреди,изразяващи се в притеснения,очакване и безпокойство за резултата му,тревоги и страх от формалното му водене,разочарование и загуба на доверие в институциите и правосъдието,усещане за липса на справедливост,за обезщетяването на които претендира да му бъде заплатена сумата от 120000 лв,ведно със законната лихва за забава,начиная от 22.04.2022 г.,до окончателното изплащане на сумата.Законната лихва се дължала,начиная от три години преди предявяване на иска.Три години преди предявяване на иска вече било извършено нарушението по чл.6 §1 от ЕКЗПЧОС,т.е. увреждането било настъпило.Съгласно възприетото в съдебната практика по приложението на чл.2б от ЗОДОВ законната лихва за забава се дължала от увреждането,макар и забавеното производство да не е приключило.

Забавянето на делото имало за пряка последица загубване на залога му загубване на възможността за претендиране и получаване на обезщетение за вредите (неимуществени и имуществени, подробно описани), причинени с разследваните деяния.Ищецът не разполагал с реална и ефективна възможност да предяви граждански иск за обезщетяване на причинените му вреди,извън или независимо от прекомерно забавеното наказателно производство.Съдът следвало да отчете и загубата на възможности, като ги калкулира в размера на обезщетението, като за ищеца загубата на възможности не се свеждала само до моралната страна на удовлетвореност, а включвала също имуществените и неимуществените вреди, които не са обезщетени нито от държавата,нито от преките причинители.Загубената поради бавене на делото възможност да получи адекватно обезщетение за имуществените и неимуществените вреди от т.нар. „* процес“,извършването на който било предмет на забавеното разследване,според стандартите на ЕСПЧ също трябвало да се калкулира в обезщетението по чл.2б от ЗОДОВ.

Обстоятелства,на които се основават възраженията на ответника:

5

В писмен отговор ответникът Прокуратура на Република България оспорва основателността на иска.Размерът на претендираното обезщетение бил прекомерен.Претенцията била изключително завишена и не съответствала на критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД,на претендираните вреди и икономическия стандарт в България.Искът бил и недоказан-ищецът не сочел доказателства за претърпените морални вреди-пряка и непосредствена последица от дейността на Прокуратурата.Вредите от предходно увреждане,подробно описани в исковата молба - оказаната репресия по време на т.нар. „* процес“,не следвало да се съобразят от съда и да се включат в обезщетението на вредите по претенцията по чл.2б от ЗОДОВ,тъй като те оставали извън предметния обхват на производството.Тези вреди не подлежали на обезщетяване по реда на чл.2б от ЗОДОВ по смисъла на чл.8 ал.3 от ЗОДОВ,тъй като тези обществени отношения били законодателно решени в Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица.След като ищецът бил реабилитиран с Решение на Народното събрание на Република България - обн. ДВ, бр. 44/01.06.1990 г.,той имал право на обезщетение за претърпените от него вреди по реда на посочения специален закон.Претенцията за тези вреди била и погасена по давност.Ответникът оспорва и началния момент на дължимост на акцесорното вземане за законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди,като счита,че такава би следвало да се дължи от момента на подаване на исковата молба в съда.Изложено е,че Прокуратурата не е бездействала-двукратно внасяла обвинителен акт по делото и предавала на съд обвиняемите.Същата имала необходимата и възможна активност по делото-идентифицирани били обвиняеми лица,събирани били множество по обем доказателства,били извършени множество по обем и сложност процесуално-следствени действия.Твърденията за проявени формализъм и липса на активност били лишени от основание.Делото било връщано за допълнително разследване от съда,като именно тези актове довели до по-голяма продължителност на производството.Всички актове на Прокуратурата по делото имали своето надлежно процесуално основание и обосновка.Несъстоятелни били твърденията на ищеца за предубеденост и заинтересованост на наблюдаващите прокурори и че същите съзнателно бавели производството с цел изтичане на давността.Твърденията били недоказани и несъстоятелни.Продължителността на разследването се дължала на голямата 6 фактическа и правна сложност на разследването-много широк и променлив кръг на пострадали лица и обективни трудности при установяване на същите,необходимост от много и сложни процесуално-следствени действия,смърт на обвиняеми лица и др. обстоятелства от обективен характер.Забавянето било обосновано и от извършването на следствени действия на територията на друга държава-Р.Т. /изпълнение на съдебноследствени поръчки/,които значително допринесли за забавянето поради действията на органи на чуждата държава.Не без значение било и обстоятелството от кога ищецът бил конституиран като пострадало лице по ДП с оглед преценката от кой момент е налице забавено правосъдие спрямо него.