Определение № 232 от 31.01.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 232 гр. Пловдив, 30.01.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно частно гражданско дело № 20225300503350 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.274 и сл., вр. чл.418, ал.4 от ГПК.

Образувано е по постъпила частна жалба от "Ти Би Ай Банк" ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление град София, ул.

Димитър Хаджикоцев 52-54, чрез пълномощника по делото юрисконсулт С.

С., подадена против разпореждане, инкорпорирано в заповед №7434/24.10.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 9188/2022г. по описа на РС Пловдив, ХIV гр.с., в частта, в която е отхвърлено заявлението на "Ти Би Ай Банк" ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за разликата над 1884.07 лв. до 2110.15 лв. главница, за 450.51 лв. възнаградителна лихва и за обезщетение за забава в размер на 526.60 лв. върху просрочена главница и за разноските над уважения размер до претендирания.

Разпореждането се обжалва единствено в частта, касаеща възнаградителната лихва и обезщетение за забава.

Жалбоподателят счита разпореждането в атакуваната част за неправилно и незаконосъобразно и моли да се отмени като такова в частта за изцяло отхвърлените договорна лихва и обезщетение за забава, като се постанови издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист за сумата от 402.24 лв. договорна лихва за периода 15.01.2021 г. – 15.05.2022 г. и сумата от 137.16 лв. обезщетение за забава за периода от 15.11.2021 г. до 07.06.2022 г. Сочи, че кредитополучателят изрично е декларирал избора на посочената услуга, но не е бил длъжен. Излагат се съображения във връзка с договора за кредит.

В съответствие с разпоредбата на чл,413, ал.2 ГПК препис от 1 жалбата не е връчен на насрещната страна.

Пловдивски окръжен съд, V граждански състав, като обсъди доводите, изложени в частната жалба, и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.418, ал.4 от ГПК от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

Районният съд, за да отхвърли частично заявлението, се аргументира, че в претендираната главница, наред с реално усвоената от длъжника сума, са включени разходи за застраховки и разходи за предоставени от кредитора услуги, определени като такса за оценка на риска, уговорена в размер на общо 310.82 лв., дължима в деня на подписване на договора за кредит, финансирана от кредитора и подлежаща на възстановяване от потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план. Прието е, че тази уговорка е в противоречие с разпоредбата на член 10а, алинея 2 ЗПК, съгласно която кредиторът не може да изисква заплащането на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Разходите за оценка на риска представляват разходи, свързани с усвояване на кредит. Задължение на кредитодателя е да осъществи преценка за платежоспособността на лицето, в чиято полза се предоставя за временно и възмездно ползване определен финансов ресурс, като в противоречие със закона е да се възлага в тежест на длъжника такса за оценка на платежоспособността му. Именно кредитодателя, въз основа на оценката, взима информирано решение за кредитиране на длъжника и на основание на платежоспособността му към момента на постигане на съгласие между страните. Въз основа на това от състава на районния съд е прието, че е налице обоснована вероятност това искане да се основава на неравноправна клауза, която реално заобикаля забраната на член 10а, алинея 2 ЗПК, което не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца /доставчика и потребителя.

Относно възнаградителната лихва е прието, че не може да бъде присъдена, защото е начислена и се претендира върху пълния размер на главницата, като наред с усвоената сума и застрахователната премия, включва и таксата за оценка на риска, която се явява недължима от длъжника съгласно изложените съображения. Възнаградителната лихва е дължима върху останалата част от главницата, но размера и е определяем и не се удостоверява в извлечението от счетоводните книги.

Относно обезщетението за забава - с уточняваща молба кредиторът е заявил нов размер на обезщетението за забава, изчислено върху главницата при прилагане на лихвен процент от 10%. Общата стойност на 2 вземането според данните в представената таблица възлиза на 136.80 лв. и не съответства на претендираното в заявлението и извлечението от счетоводните книги от 526.60 лв. Наред със законната лихва е приложена и клаузата на член 9.1, в която е уговорен размерът на възнаградителната лихва от 28.49% съгласно член 9.4. Сумата се претендира като обезщетение за забава и по този начин е описана в извлечението от счетоводните книги. Клауза, позволяваща начисляване на обезщетение за забава над законната лихва, е неравноправна на основание член 143 алинея 2. ЗЗП, тъй като задължава потребителя при неизпълнение на неговото задължение да заплати необосновано високо обезщетение. Прието е, че е налице обоснована вероятност това искане да се основава на неравноправна клауза, която реално заобикаля забраната на член 33 алинея 2 ЗПК, което не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Законната лихва също не може да бъде присъдена, защото не се удостоверява от представеното извлечение.

Относно разноските - искането за разноски за юрисконсултско възнаграждение за разликата над 50 лева до 150 лв. е неоснователно независимо от изхода по самото заявление. За да достигне до този извод, съдът се е позовал на разпоредбата на член 78 алинея 8 от ГПК.

Доводите се споделят от настоящия състав.

Съгласно чл.411, ал.2, т.3 от ГПК, заповедният съд следва да издаде заповед за изпълнение, след като извърши преценка относно наличието на неравноправни клаузи в договора с потребителя или относно обоснована вероятност за това и при наличие на подобен извод да откаже издаването на заповед за изпълнение.

Разпореждането в частта, в която е отхвърлено искането за присъждане на главница, не е предмет на въззивно обжалване.

Претендираното обезщетение за забава се основава на уговорката в чл.9.4 от договора между страните, съгласно която при просрочие потребителят дължи и лихва за просрочие в размер на законната лихва. В уточняваща молба по делото заявителят е посочил, че е начислил лихвен процент от 10% за срока на забавата – в размер на законната лихва, като общия размер е 136.80 лв. Тази сума се различава от посочената в извлечението от счетоводните книги, приложено към заявлението, а и от претендираната пред въззивната инстанция.

Налице е и противоречие на посочената договорна клауза с разпоредбата на чл.33, ал.2 ЗПК, съгласно която, когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Правилото на закона е императивно и цели да предпази икономически по-слабата страна в правоотношенията с кредитора от клаузи, предвиждащи заплащането на обезщетение за забава в размери, повисоки от определената по реда на чл. 86, ал. 2 ЗЗД законна лихва. В тази насока правилни са и изводите на първоинстанционния съд за наличие на 3 обоснована вероятност за неравноправност на клаузата, въз основа на която се претендира вземането - съгласно чл. 145, ал. 2, т. 5 ЗЗП. Ето защо, след като е налице обоснована вероятност за претендиране на вземането за обезщетение за забава въз основа на неравноправна клауза, заявлението за издаване на заповед за изпълнение за това вземане правилно е било отхвърлено.

Относно възнаградителната лихва – не отговаря на доказателствата по делото твърдението в частната жалба, че с уточняваща молба е указано какво се включва и на какво основание е претендирания размер на същата. Такава информация уточняващата молба не съдържа.

Посочва се в частната жалба извършена корекция на възнаградителната лихва с еднократната такса за оценка на риска, но отново няма представени доказателства – извлечение от счетоводни документи, а е налице само твърдение.

По изложените съображения частната жалба е неоснователна, а обжалваното разпореждане като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

С оглед оставяне на жалбата без уважение не следва да се присъждат разноски, а и липсва такова искане.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане, инкорпорирано в заповед

№7434/24.10.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 9188/2022г. по описа на РС Пловдив, ХIV гр.с., в частта, в която е отхвърлено заявлението на "Ти Би Ай Банк" ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за сумата от 402.24 лв. договорна лихва за периода 15.01.2021 г. – 15.05.2022 г. и сумата от 137.16 лв. обезщетение за забава за периода от 15.11.2021 г. до 07.06.2022 г.

В останалата част разпореждането не е обжалвано и е влязло в сила.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4