Решение № 1425 от 28.03.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1425 гр. Пловдив, 28.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20235330114057 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по повод на искова молба, подадена от С. В. М. ЕГН **********, срещу Община Пловдив, с която е предявен иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, с който се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер от 400 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от инцидент - ПТП, настъпил на ***** год., докато същата е управлявала лек автомобил лек автомобил *******, в следствие на който ищцата е изпитала страх от загуба на живота си, страх, докато шофира, от повтаряне на инцидента, емоционален изблик на ужас от това да не е блъснала друг човек, неспокойни и кошмарни сънища от настъпилото ПТП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба – ******год. до окончателното й погашение.

С исковата молба се твърди, че на дата ***** год., през нощта, ищцата управлявала лек автомобил ****, собственост на А. М., която пътувала с нея.

Автомобилът се движел в посока с кръстовището между бул. „****“ и бул.

„***“ в гр. ***** с около 40 км/ч. В близост до кръстовището при отбивката на магазин „****“ на пътното платно се намирала улична шахта, през която автомобилът управляван от М. преминал. При преминаването шахтата се преобърнала, чул шум от силен удар. М. и М.установили, че задната лява гума е разкъсана, а лятата й джанта изкривена. Твърди се, че с влязло в сила Решение № ***** год. по гр.дело ***** год. по описа на РС Пловдив, частично отменено с Решение № *** год. по описа на ОС Пловдив, Община ***** била осъдена на заплати обезщетение на А. М. за претърпените от нея 1 имуществени и неимуществени вреди от настъпилия инцидент.

Твърди, че Община *****, на основание чл. 19, ал.1, б. „б“ от Закона за водите и пар.7, ал.1, т.4 от ПЗР на ЗМСМА стопанисва уличните канализационни мрежи и дъждоприемни шахти в урбанизираните територии, поради което тя чрез своите служители следва да положи всички усилия за поддържане изправността на шахтата, за да не настъпват инциденти, което не било сторено.

Излагат се твърдения, че в следствие на настъпилия инцидент ищцата изпитала страх от загуба на живота си, постоянен страх, докато шофира, от повтаряне на същия инцидент, емоционален изблик на ужас от това да не е блъснала друг човек – силно изкрещяла. След инцидента дълго време сънувала неспокойни и кошмарни сънища, в които отново изживявала случилото се.

Предвид изложеното, моли се така предявеният иск да бъде уважен.

Претендират се и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от Община Пловдив.

Оспорва се искът по основание и размер. Сочи се, че не е налице пряка причинно- следствена връзка между причинените на неимуществени вреди и настъпили я инцидент. Релевира се възражение за съпричиняване като се твърди, че ищцата е създала реална възможност за настъпване на вредата и не е съобразила правилата за движение, пътната обстановка и съществуващите условия. Моли се искът да бъде отхвърлен, а при условията на евентуалност, да бъде редуцирано дължимото обезщетение. Претендират се сторените разноски. Прави се възражение, че не са налице предпоставките на чл. 38, ал.2 от ЗАдв.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

Отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД е обективна, притежава обезпечително-гаранционна функция и е за чужди виновни и противоправни действия. Фактическият състав, пораждащ тази отговорност, включва: противоправно действие или бездействие от страна на лице, на което е възложено извършване на някаква работа и причиняване на вреда при или по повод изпълнението на възложената работа- тази отговорност произтича не от вината на лицето, което е възложило работата, а от вината на лицето – изпълнител на възложената работа; настъпване на вреда; пряка причинноследствена връзка между противоправното поведение и настъпилата увреда.

От приетото по делото като писмено доказателство свидетелство за регистрация на МПС се установява, че лицето А. М. М. притежава лек автомобил марка ********.

От показанията на А. М. М., се установява, че на ****** год. ищцата е управлявала собствения на свидетеля М*** лек автомобил в гр. ****.

Установява се, че при преминаването на автомобила върху шахта, разположена на бул.*****и кръстовището с бул.******, се чул много силен 2 трясък и управляващата автомобила ищца спряла колата. Много се изплашила, разплакала се, споделила, че е помислила, че е блъснала човек.

Установили, че шахтата, през която преминали била отворена, обърната на една страна, а една от гумите на колата спукана със сцепена джанта. Ищцата била изключително изплашена и разстроена от обстоятелството, че останала с впечатление, че е блъснала човек, както и че самата тя и свидетеля М. е можело да не бъдат живи, ако скоростта с която се е движел автомобила била по-висока. След инцидента споделяла, че сънува кошмари във връзка с претърпяното ПТП, че не се качвала вече в чужда кола, че сънувала кошмари с катастрофи, както и че се страхува да преминава през шахти.

Съдът кредитира в цялост изложеното от свидетелката, доколкото счита поднесената от нея информация за обективна, последователна, житейски логична и неопровергана от останалия събран по делото доказателствен материал. Нужно е да се акцентира и върху факта, че св. Маринова е както пряк, така и първичен информационен източник досежно настъпилото ПТП на ***** год., както и относно поведението и емоционалното и психично състояние на ищцата както по време на инцидента, така и досежно страха й от преминаване през шахта.

Съдът кредитира показанията на св. Маринова, тъй като същите се подкрепят и от представените по делото Решение по гр.дело ***** год. по описа на РС Пловдив и Решение по възз.гр.дело №**** год. по описа на ОС Пловдив, видно от които самата М. е претърпяла ПТП на дата ***** год. вследствие на което за нея са настъпили неимуществени вреди, за които тя съобщава и в показанията си по настоящото производство.

От така събрания доказателствен материал се установява по безспорен начин отговорността на ответната Община по чл. 49 ЗЗД.

От показанията на св. Маринова се установява, че пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на община Пловдив, на бул. ***, /до кръстовището на булевардите ********/ при преминаването на собствения й автомобил, управляван от ищцата, върху шахта, разположена на пътното платно.

Улицата, на която е настъпило ПТП се намира в границите на град *****, представлява местен път – общински, извън републиканската пътна мрежа, т.е. е общинска публична собственост / арг. от чл.8, ал.3 от Закона за пътищата/.

В настоящата правна хипотеза отговорността на ответника произтича от обстоятелството, че като възложител на работа по смисъла на чл.49 ЗЗД обективно допуснал съществуването на необезопасена шахта, намираща се на уличното платно. Съгласно разпоредбата на чл.31 от Закона за пътищата /ЗП/, изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините, а в § 1, т.13 и 14 ДР ЗП е дадена легална дефиниция на дейностите по ремонт и поддържане, според която ремонт на пътища е дейност по възстановяване или подобряване на транспортноексплоатационните качества на пътищата и привеждането им в съответствие с изискванията на движението. Поддържането на пътищата е дейност по 3 осигуряване на необходимите условия за непрекъснато безопасно и удобно движение, предпазване на пътищата от преждевременно износване, тяхната охрана и защита и водене на техническа отчетност. Следователно по силата на специален закон на ответната община като стопанин на общински път, публична общинска собственост по силата на § 7,т.4 от ПР на ЗМСМА е възложено да полага грижа по поддържането на общинските пътища в състояние, позволяващо безопасно и удобно движение. Съгласно чл.167, ал.2 ЗДвП служби за контрол, определени от кмета на съответната община контролират в населените места изправността и състоянието на пътя.

С оглед собствеността на пътя, то безопасното движение по него следва да се осигури от Община *****, чрез съответните длъжностни лица.

Категорично се установи, че в гр.****, на бул. ****, до кръстовището на бул.

*******, е съществувала в деня на ПТП необезопасена шахта на платното за движение. Че шахтата е била необезопасена се установява от обстоятелството, че при преминаването през нея същата се е отворила, като е причинила имуществени вреди по автомобила на свидетеля М., в подкрепа на който извод е и влязлото в сила Решение по гр.дело ****** год. по описа на РС Пловдив и Решение по възз.гр.дело № ******* год. по описа на ОС Пловдив. Следователно налице е неизпълнение на задълженията на ответната община, произтичащи от различни нормативни актове /изброени по-горе/.

За ангажиране на отговорността на ответника по чл.49 ЗЗД е достатъчно да се установи виновно неизпълнение от страна на нейни длъжностни лица на нормативно установеното задължение за поддръжка на пътя и осигуряване на най-добри условия за удобен и безопасен транспорт. Не е необходимо да се установи точно кой от служителите е виновно лице, достатъчно е установяване въобще виновно поведение на служители, без да се разграничава поведението на всеки служител. В случая е налице виновно неизпълнение на нормативно вменени задължения, т.е. бездействие.

Установи се и наличие на причинно следствена връзка между противоправното бездействие на служителите на ответната Община, натоварени с дейност по поддържане в изправност на пътната инфраструктура и вредоносния резултат – настъпило ПТП, от което са произтекли неимуществени вреди.

Неимуществените вреди се установяват отново от показанията на св.

М., която като пряк свидетел очевидец описва психоемоционалното състояние на ищцата по време на инцидента, изразяващо се в уплаха, разстройване, плач, стрес, както последващия й страх от преминаване през шахти. Макар и вече като преразказ, от показанията й се установява също, че близо месец и половина след инцидента ищцата сънувала кошмари свързани с катастрофата, кошмари с катастрофи, че избягва да пътува в чужди коли – житейски логично емоционално състояние вследствие на претърпян инцидент от този вид, поради което и в тази част съдът кредитира показанията на свидетеля. Следва да се отбележи, че не се събраха и доказателства, оборващи показанията на свидетеля в тази насока.

Предвид гореизложеното съдът счита, че са налице всички 4 материалноправни предпоставки за ангажиране на гаранционнообезпечителната отговорност на Община ***** и в полза на ищцата следва да бъде присъдено обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Досежно размера на справедливото обезщетение съдът съобрази факта, че вследствие настъпване на инцидента и силния трясък, който се е чул, ищцата е изпитала негативни емоции като е изживяла силен стрес от предположението, че е блъснала човек, както и че самата тя и нейната приятелка – св. М. е можело да пострадат при управление на МПС с по-висока скорост. Неблагоприятните и отрицателни емоции са продължили да терзаят ищцата и следващите дни, като в продължение на месец и половина тя е спяла неспокойно, преживявала е отново на сън настъпилото ПТП, сънувала е кошмари, свързани с катастрофи, у нея се породил страх от пътуване в чужд автомобил, а страхът от преминаване върху шахта така и останал непреодолян.

Разгледани в своята съвкупност, горепосочените факти създали значително психоемоционално напрежение у ищцата и така породеният дискомфорт следва да бъде обезщетен. Настоящият съдебен състав счита, че справедливото парично обезщетение, което би репарирало претърпените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в страх от загуба на живота й, страх, докато шофира, от повтаряне на инцидента, емоционален избилк на ужас от това да не е блъснала друг човек, неспокойни и кошмарни сънища от настъпилото ПТП възлиза на сума в размер от 400 лева. Върху горепосочената главница от 400 лева се дължи и законна лихва, считано от датата на настъпването на вредоносното събитие / ******. / до окончателното й изплащане. Тъй като обаче от съда се иска законната лихва от датата на исковата молба, то и от тази дата – ****** год. такава следва да се присъди.