Решение № 331 от 26.01.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 331 гр. Пловдив, 26.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Лазарова при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Л. Гражданско дело № 20245330122428 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940 против Н. Г. Л., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правна квалификация по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 9, чл. 10, чл.11, чл.33 ЗПК, вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 23.12.2022 г. между ответника и трето лице – кредитор „Мъни Плюс Мениджмънт“ АД, ЕИК ...... бил сключен договор за заем, с предоставена сума от 409,03 евро, платима ведно с договорна лихва на 13 вноски, с падеж 27.06.2023 г.

Ответникът погасил частично.

На 20.12.2023 г. било подписано приложение № 1 към договор за цесия от 20.12.2023 г., с който вземанията били прехвърлени на ищеца, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Ответникът бил уведомен, а следвало да се счита за такъв и с получаване на приложенията към ИМ в хода на процеса.

Поради липсата на плащане, било инициирано заповедно производство и издадена заповед по чл. 410 ГПК № 9375/05.11.2024 г. по ч.гр.д. № 19005/24 г. по описа на ПРС, срещу която в срок постъпило възражение за недължимост, при което 1 възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове за следните суми:

223,47 евро – главница; 9,48 евро – договорна лихва за периода 23.03.2023 г. – 27.06.2023 г.; 25,38 евро – обезщетение за забава за периода 24.03.2023 г. – 03.11.2024 г. Моли се за уважаването им, ведно със законната лихва от постъпване на заявлението до погасяването. Претендират се разноските в заповедното и настоящото производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва исковете.

Възразява за недействителност на договора, на осн. чл. 22 ЗПК, поради нарушение на чл. 11, ал.1, т.9, т.10, чл. 19, ал.4 ЗПК. Била предвидена неустойка, която не била дължима и първоначалният кредитор събрал суми за такава, ведно с такси и дог. лихва, които следвали да се приспаднат само от главницата, съгл. чл. 23 ГПК.

Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Видно от приложеното ч.гр.д., вземанията по настоящото производство съответстват на заповедта за изпълнение. Възражението за недължимост и исковете са предявени в срок. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По същество:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелства, че: между ответника и трето лице – кредитор „Мъни Плюс Мениджмънт“ АД, ЕИК 206613478 е сключен договор за заем от 23.12.2022 г., като предоставената парична сума е усвоена, а вземанията са прехвърлени на ищеца с договор за цесия и прил. от 20.12.2023 г., за което ответникът е уведомен /вж. Опр. по чл. 140 ГПК/.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като ги съпостави с приетите по делото писмени доказателства.

От приетото и неоспорено заключение на ССЕ, се установява, че сумата по договора от 800 лева е усвоена от потребителя, като по сметка на кредитора са извършени плащания в размер на общо 1014 лева, с която са погасени всички дължими суми. Според експерта – по данни от справката на първоначалния кредитор, задължението по договора към датата на последна вноска, е погасено изцяло и има надплатена сума от 125,06 лева.

При това положение, исковите претенции са изцяло неоснователни, т.к. неплатени суми по този договор не са налице.

2

За пълнота може накратко да се посочи, че - договорът е недействителен и съгласно чл. 23 ГПК, на връщане принципно подлежи само чистата стойност по заема, но не и лихви или други разходи – която в случая е погасена - в т. см. – трайна съд. практика - Решение № 50147/26.10.2022 г. по гр.д. № 3855/2021 г. на ВКС; и на ПОС:

Решение № 277/6.03.2023 г. по в. гр. д. № 2677/2022 г.; Решение № 280/6.03.2023 г. по в. гр. д. № 3171/2022 г.; Решения по - в.гр.д.№ 1063/20г.; в.гр.д.№ 653/2020г.; в.гр.д. № 2151/2020г.; в.гр.д.№ 2269/2020г., в.гр.д.№ 1389/ 2020г. и в.гр.д.№ 1222/ 2020г. и др.

В тази насока – главница – 800 лева, ГЛП 40,07 % и ГПР – 39,58 % - неустойка от 645,06 лева. ГПР не е действително приложеният, т.к. неустойката не е включена, а е принципно недължима, като нищожна и уговорена изцяло в ущърб на потребителя – самостоятелно представлява 80,63 % от заема, поради което очевидно ГПР не е правилно определен/приложен.

Посочването на по - нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП, вр. с чл.

68д, ал. 1 ЗЗП и член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. Това от своя страна означава, че клаузата за общия размер на сумата, която следва да плати потребителят, е неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост. В този смисъл Решение № 260123/25.09.2020 г. по в. гр. д. № 1214/2020 г.; Решение № 682/7.07.2020 г. по в. гр. д. № 880/2020 г.; Решение № 1375/22.11.2019 г. по в. гр. д. № 1983/2019 г.;

Решение № 220/18.02.2020 г. по в. гр. д. № 2957/2019 г.; Решение № 1411/29.11.2019 г. по в. гр. д. № 1207/2019 г.; Решение № 1510/13.12.2019 г. по в. гр. д. № 2373/2019 г.;

Решение № 33/8.01.2020 г. по в. гр. д. № 2344/2019 г. на ПОС; Решение № 242/18.02.2016 г. по гр. д. № 45/2016 г.; Решение № 1561/30.11.2016 г. по гр. д.

№ 2355/2016 г.; Решение № 656/ 26.05.2017 г. по гр. д. № 499/2017 г.; Решение № 336/13.03.2018 г. по в. гр. д. № 3025/2017 г. и др.

Исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ответника, на осн. чл.78, ал. 3 ГПК. Направено е искане, представен списък по чл. 80 ГПК и док. за плащане на: 100 лева – деп. ССЕ.

Претендира се и адв. възнаграждение. Представен е ДПЗС, в който е уговорено защитата да бъде осъществена безплатно, на основание чл. 38, ал.1, т. 3 ЗАдв.

Съгласно ал. 2, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Същото ще 3 се присъди в минимален размер от 480 лева с ДДС /предвид док. за регистрация/, както и 60 лева с ДДС – по същия начин за заповедното производство, предвид липсата на фактическа и правна сложност, попълването на възражение по образец и т.н., в т.ч. - постановките в Решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024 г.

Доколкото решението се постановява след въвеждане на еврото в Р. България, всички суми ще се присъдят в евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940 против Н. Г. Л., ЕГН **********, обективно съединени установителни искове за признаване дължимостта на следните суми: 223,47 евро – главница във връзка с договор за заем от 23.12.2022 г., сключен с „Мъни Плюс Мениджмънт“ АД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца с приложение № 1 от 20.12.2023 г. към договор за цесия от 20.12.2023 г.; 9,48 евро – договорна лихва за периода 23.03.2023 г. – 27.06.2023 г.; 25,38 евро – обезщетение за забава за периода 24.03.2023 г. – 03.11.2024 г., ведно със законната лихва от постъпване на заявлението в съда 04.11.2024 г. до погасяването, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК № 9375/05.11.2024 г. по ч.гр.д. № 19005/24 г. по описа на ПРС.

ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Д- р Петър Дертлиев” № 25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 да плати на Н. Г. Л., ЕГН **********, с адрес: ..............., сумата от 51,13 евро /петдесет и едно евро и тринадесет цента/ - разноски за настоящото производство.

ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Д- р Петър Дертлиев” № 25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, на основание чл. 38, ал.2, вр. с ал.1, т.3 ЗАдв., да плати на ЕАД Е. И., ЕИК 180978004, с адрес: ................, сумата от 245,42 евро с ДДС /двеста четиридесет и пет евро и четиридесет и два цента/- разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото дело, както и 30,68 евро с ДДС /тридесет евро и шестдесет и осем цента/ - разноски за адвокатско възнаграждение за заповедното производство по ч.гр.д.№ 19005/24 г. по описа на ПРС, двете – за представителство на ответника/длъжник Н. Г. Л..

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4

5