Решение № 137 от 11.11.2024, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 137 гр. К., 10.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева при участието на секретаря Пенка Цв. Вълкова като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Въззивно гражданско дело № 20245100500149 по описа за 2024 година

С Решение № 247 от 24.05.2024 г. , постановено по гр. д. № 23/2024 г., Районен съд – К. е отхвърлил предявените от И. М. М. от гр.К. против Професионална гимназия по електротехника и елeктроника „К. П. в.” - гр. К., представлявано от Директора А. П. С., осъдителни искове по чл.128, т.2 от КТ по чл.224, ал.1 от КТ и чл.222, ал.3 от КТ, във връзка с чл.31, ал.1, т.2 от КТД за заплащане на сума в общ размер на 5 353.86 лв., от които 1 306.91 лв., представляваща разлика от получената от И. М. за времето от 01.01.2023 г. до 31.07.2023 г. индивидуална основна работна заплата в размер на 1 610 лв. за м. януари, м. февруари, м. март, м.април, м.май, м.юни и м. юли 2023 г ., или в общ размер на 8 712.70 лв., и следваща й се индивидуална основна работна заплата за същия период от време след увеличението с 15 процента в общ размер на 10 019.61 лв. или 1 851.50 лв. месечно; 1 390.45 лева, представляващи дължимо обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ; 2 656.50 лева, представляващи дължимо обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ, във вр. с чл.31, ал.1, т.2 от КТД, ведно със законната лихва върху сумите, считано от предявяване на исковата молба, като неоснователни. С решението И. М. М. е 1 осъдена да заплати на Професионална гимназия по електротехника и елeктроника „К. П. в.” - гр. К., представлявано от директора А. П. С. сумата от 795 лв., представляваща направените по делото разноски.

Въззивното производството е образувано по подадена от И. М. М. от гр.

К., чрез представител по пълномощие, въззивна жалба, с която така постановеното решение се обжалва като необосновано и неправилно, постановено при неправилно приложение на материалния закон. В жалбата се твърди, че от събраните по делото доказателства по безспорен начин било установено, че И. М. М. работила като „старши учител” в ПГЕЕ „К. П. в.” – гр.

К. по силата на трудов договор и със Заповед № 986/30.06.2023 г. на Директора на ПГЕЕ „К. П. в.” - гр. К., на основание чл.326, ал.1, във вр. с чл.327, ал.1, т.12 от КТ, трудовото й правоотношение било прекратено, считано от 01.08.2023 г. В заповедта изрично било посочено, че й се дължат следните обезщетения: 1) по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 63 дни, от които за 2009 г. -14 дни; за 2022 г. - 16 дни и за 2023 г. - 33 дни; 2) по чл.222, ал.3 от КТ, във вр. с чл.31, ал.1, т.2 от КТД обезщетение в размер на 11 брутни трудови заплати. Основната заплата за заеманата длъжност преди прекратяване на трудовото правоотношение била в размер на 1 610.00 лева.

В жалбата се сочи, че на 10.08.2023 г. между МОН, СРСНПББ, СДСОРБ, НУС към КНСБ, СБУ към КНСБ и Синдикат „Образование” към КТ „Подкрепа” бил подписан Анекс №Д01-192 към КТД за системата на предучилищното и училищното образование Д01-269/06.12.2022 год., съгласно който чл.27, ал.1, т.2, б.Б от КТД се изменил, придобивайки следната редакция: „За системата на предучилищното и училищното образование се определят минимални основни работни заплати, считано от 01.01.2023 г., както следва: за старши учител и старши възпитател 1 763.00 лева; С Анекса изрично било посочено, че се изменя и текста на чл.27, ал.3, т.2 от КТД, който придобил следната редакция: „индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти, които в момента на увеличението са в диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са повисоки от тях, се увеличават с не по-малко от 15 %“.

С разпоредбата на § 2 от Наредба за изменение и допълнение на Наредба №4 от 2017 г. за нормИ.не и заплащане на труда /обн. ДВ. бр. 75/01.09.2023 г./ 2 било изменено Приложение № 3 относно минималните размери на основните месечни работни заплати за педагогически специалисти, като за длъжността „старши учител” била предвидена сумата от 1 763.00 лева. Съгласно § 3 от Заключителните разпоредби към горецитИ.ната наредба, влизали в сила от деня на обнародването в „Държавен вестник“, с изключение на § 2, който влизал в сила от 1 януари 2023 г. Подзаконовият нормативен акт, издаден от Министъра на образованието и науката на основание чл.22, ал.9, във връзка с чл.22, ал.2, т.18 от Закона за предучилищното и училищното образование бил съгласуван с Министъра на труда и социалната политика и с министъра на финансите.

В жалбата се твърди, че по отношение на получаваната индивидуална основна работна заплата преди 01.08.2023 г., датата на прекратяване на трудовото й правоотношение, били налице предпоставките и условията за приложението на чл.27, ал.3, т.2 от КТД за системата на предучилищното и училищното образование Д01-269/06.12.2022 г., изменен с Анекс № Д01192/10.08.2023 г. към КТД, предвид че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение жалбодателката била синдикален член на синдикална организация, която е страна по КТД Синдикат „Образование” към КТ „Подкрепа” в ПГЕЕ „К. П. в.”- гр.К..

Въззивницата И. М. М. подала заявление с вх.№1988/11.09.2023 г. до Директора на ПГЕЕ „К. П. в.” - гр.К. за приложението на горецитИ.ния анекс към КТД, в отговор на което получила писмо с изх.№27/29.09.2023 г., с което била уведомена, че по отношение на нея не били приложими измененията на КТД и липсвало правно основание да получи разликата от увеличението на индивидуалната основна работна заплата за минал период от време.

Въззивникът счита се, че в конкретния казус се касае до КТД, при който приложима е разпоредбата на чл. 20 от ЗЗД, с оглед тълкуване на общата воля на страните. Сочи, че в трудовото право договорната свобода е ограничена допълнително чрез забраната в чл.66, ал.2 от КТ да се договарят условия, които са по-неблагоприятни за работника или служителя от установените с колективния трудов договор. В този смисъл клаузата на чл.27, ал.1 от Анекса към КТД не накърнявала правата на работниците и служителите, намИ.щи се към 01.01.2023 г. в трудово правоотношение със съответния работодател.

Разпоредбата на чл.4 от КТД предвиждала за „работниците и служителите“ да 3 се прилага систематичното тълкуване на сочената разпоредба с разпоредбите на анекса, което налагало извод, че кръга на правоимащите лица е определен към минал момент, за период от време, предхождащ подписването на анекса.

В противен случай се накърнявали и увреждали правата на работниците, чиито трудови правоотношения били прекратени преди приемането на анекса, поставяйки ги в по-неблагоприятно положение от тези, които продължили да работят по трудов договор и след 10.08.2023 г. - датата на приемане на анекса към КТД. Страните по КТД придавали изрична сила от датата, на която е сключен, и предвиждали увеличаването на работните заплати да влезе с обратна сила от 01.01.2023 г. Аргумент за това, че кръгът на правоимащите лица, по отношение на които се предвиждало увеличение на възнагражденията, се определял към предхождащ момент на сключване на горецитИ.ния анекс, т.е за периода от 01.01.2023 г., следвал и от Закона за държавния бюджет за 2023 г., с който за „Образование“ били разчетени средства за увеличение на възнагражденията и свързаните с тях плащания на педагогическите специалисти от 01.01.2023 г. с 15%, както и на работните заплати на непедагогическия персонал, обвързани с минималната работна заплата на страната от 01.01.2023 г. В рамките на разчетените средства и утвърдените бюджети на институциите за 2023 г., и при спазване на трудовото законодателство, работодателите следвало да осигурят увеличението на работните заплати на персонала. Текстът на чл.27, ал.2 от анекса към КТД от 10.08.2023 год. предвиждал „осигурените средства от държавния бюджет на Република България за 2023 г. в размер на 524 млн. лева да се изразходват единствено и само за увеличение, считано от 01.01.2023 г. на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното образование педагогически специалисти и непедагогическия персонал и съответните разходи за осигурителните им вноски за сметка на работодателя“.

Според въззивницата осигурените средства следвало да бъдат използвани единствено и само за увеличение на индивидуалните работни заплати на заетите в системата специалисти, което означавало, че към 01.01.2023 г. и след тази дата съответния работник или служител следвало да има подписан индивидуален трудов договор с работодателя си и да е заето лице в системата на предучилищното и училищното образование, каквато безспорно била тя.

Счита, че така договореното увеличение следвало да се приложи по отношение на всички членове на съответните синдикални организации, страни 4 по КТД, какъвто безспорно се установило че била тя. Моли съда да отмени изцяло обжалваното решение и вместо него да постанови ново, с което предявените искове да бъдат уважени. ПретендИ. присъждане на разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор, подаден от адв. Д., в качеството й на пълномощник на въззиваемата страна Професионална гимназия по електротехника и електроника „К.П. в.“ - гр.К., представлявана от директора А. С., с който така подадената въззивна жалба се оспорва изцяло. Обжалваното решение се счита за правилно и законосъобразно, постановено при спазване на материалния и процесуалния закон. Изразява се становище за неоснователност на твърдението, че преди 01.08.2023 г. - датата прекратяване на трудовото правоотношение, били налице предпоставките и условията за приложението на чл.27, ал.3, т.2 от КТД №ДО 1-269/06.12.2022 г. за системата за предучилищното и училищното образование, изменен с Анекс № Д01- 192/10.08.2023 г. към КТД по отношение на получаваната от въззивницата индивидуална основна заплата.

Анексът и КТД, макар и със задължителен характер, не следвало да бъдат приложени пряко, тъй като в анекса не се договарял конкретен размер на индивидуалните работни заплати на педагогически специалисти. Съгласно чл.23 от КТД № ДО 1-269/06.12.2022г. работодателят договарял индивидуалните работни заплати, прилагайки договореностите на колективните трудови договори и/или във вътрешните правила за работна заплата. Договарянето на индивидуалните работни заплати, съгласно чл. 66, ал. 1, т. 7 от КТ се осъществявало чрез сключване на трудов договор, в който се съдържал конкретен размер на основното и допълнителните трудови възнаграждения. Конкретното увеличение на работната заплата на всеки педагогически специалист, в съответствие с подписаните към КТД анекси, се извършвало при условията на индивидуално договаряне с допълнително споразумение към трудовия договор по реда на чл. 119, ал. 1 от КТ, във връзка с чл. 16, ал. 1 от Наредба № 4/20.04.2017 г. за нормИ.не и заплащане на труда, като конкретните размери на индивидуалните основи заплати се договаряли от директора и се определяли в индивидуалния трудов договор. В настоящият случай това било невъзможно да се осъществи, тъй като трудовият договор на жалбодателката И. М. М. бил прекратен.

В отговора се твърди, че към 10.08.2023 г., когато с Анекс № Д01- 5

192/10.08.2023 г. бил изменен КТД ДО 1-269/06.12.2022 г. за системата за предучилищното и училищното образование, жалбодателката не била член на синдикална организация по аргумент на чл.57 от КТ и КТД нямал действие спрямо нея. Съгласно, приетите като доказателство по делото, Справка с изх.

№ 14/14.02.2024 г. и Декларация с изх.№ 13/14.02 2024 г., издадени от СО на Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ при ПГЕЕ „К. П. в.“ - гр. К., същата била член на синдикалната организация до прекратяване на трудовото й правоотношение -01.08.2023 г. Видно от справката било, че тя платила членския си внос до 31.05.2023 г. и към дата на изменение на КТД -10.08.2024 г. не била член на синдикалната организация. Съгласно чл.4 от КТД договореностите имали задължителен характер за работниците и служителите, членове на синдикални организации от една страна и за работодателите, членове на организациите на работодателите - страни по договора. В настоящия случай жалбодателката била член на синдикална организация до прекратяване на трудовия договор и КТД имал действие към трудовото правоотношение до 01.08.2024 г.