Определение № 861 от 09.09.2025, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 861 гр. Габрово, 09.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Габриела Б. Илиева като разгледа докладваното от Веселина Топалова Въззивно частно гражданско дело № 20254200500538 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274 вр. с чл.413 ал.2 ГПК.

Образувано е по жалба на „Ти Би Ай Банк" ЕАД против разпореждане № 1485 от 07.07.2025 г. по ч.гр.д. № 1121/2025 г„ на PC Габрово.

Твърди се, че обжалваното разпореждане, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение, е неправилно и незаконосъобразно.

Според жалбоподателя, приложеното към заявлението извлечение от счетоводните книги на банката, за задълженията по договор за кредит № 720031210097, е документ сред посочените в чл. 417 т. 2 ГПК. Същото съдържа достатъчно данни за индивидуализация на длъжника и вземането, и е редовно от външна страна, отговоря на всички изисквания на чл. 60 ал. 2 от ЗКИ.

На 16.01.2022 г. „Ти Би Ай Банк" ЕАД сключва договор за потребителски кредит № 720031210097 с М. Н. С.. Размерът на задължението на длъжника в настоящето производство е формирано съгласно условията в сключения между страните договор, в който ясно са посочени отпуснатият финансов ресурс (чл. 7.1), годишният лихвен процент (чл.9.1), годишният процент на разходите и общо дължима сума (чл. 10) както и лихвеният процент, приложим при неизпълнение (чл. 15.1).

В чл. 7 от договора за кредит „Общ размер на кредита и условия за усвояването му" ясно е посочен размерът на предоставения финансов ресурс и 1 са индивидуализирани сумите по него. Обшият размер на предоставената сума по договора е 7305,04 лв., както ясно е посочено в чл. 7.1 - „Общ Размер на кредита", формират както следва: 5500 лева предоставени директно по сметка на кредитополучателя; 1805,04 лева предоставени в кредит за заплащане на задължение на кредитополучателя за застрахователна премия по избраните от кредитополучателя застраховки;

Посочената в чл. 10 „Обща сума, дължима от потребителя" представлява общата дължима от кредитополучателя сума при сключването на договора и заплащането на падеж на всяка погасителна вноска. Конкретно, тази сума възлиза на 12819,90 лева и включва размера на отпуснатия финансов ресурс (7305,04 лева) и уговореното между страните възнаграждение, с което се олихвява предоставеният кредит, изразено като годишен лихвен процент 41,09 % (чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от Договора).

Обръща се внимание на съда, че договорната лихва е съобразена с типа кредит и неговия срок, отсрочването на падежа на първата вноска, кредитната история на длъжника и високия риск за кредитора по отношение на събираемосгга на отпуснатите на длъжника суми. В чл. 10 от процесния договор за потребителски кредит размерът на ГПР правилно и законосъобразно е определен на 47,41 %, като в него са включени всички разходи по кредита, съобразно законовите изисквания на чл. 19. ал. 1 и § 1 на Допълнителните разпоредби на ЗПК, включително разходите, които съпътстват договора и изготвянето му, такси, комисионни и други разходи, пряко свързани с договора за кредит. Сумата по сключената застраховка е включена при изчисляването на ГПР по договора и се съдържа в посочения процент на ГПР, но е включена като главница по кредита, тъй като същата е преведена като допълнителен финансов ресурс към трето лице по искане на кредитополучателя,а не е изплатена на кредитора като задължение на кредитополучателя за сключване на договора за кредит. Сумата по застраховката не е услуга, която се дължи от потребителя към кредитодателя, а сума, която кредитодателят отпуска и заплаща на трето лице отделно от преведената към потребителя сума, поради което същата не е разход към кредита, а представлява отпусната главница. Независимо че се касае за застрахователни премии, потребителят не ги е заплатил чрез свои лични средства, а премиите са платени чрез отпускане на допълнителен финансов ресурс - кредит, от страна на „Ти Би Ай Банк" ЕАД, който е отпуснал този 2 допълнителен ресурс и е превел дължимите суми за премиите на третото лице - застраховател. Компонентите, от които се формира вземането за главница са ясно разпознаваеми, като те включват и вземането за застраховка, което не противоречи на разпоредбите на ЗПК и релевантната практика, касаеща защитата на потребителя на СЕС.Съгласно разпоредбите на ЗПК и приложимото европейско законодателство, отчитането на застраховките като разход се извършва, ако същите са задължителни за сключването на кредита при съответните условия и лихвен процент, какъвто не е конкретния случай.

Допълнителните услуги - застраховка, която потребителят е избрал и чието финансиране кредитодателят е предоставил, не са задължително условие за получаване на сумата по кредита,както и за получаването му при съответните условия и лихвен процент, поради което сумата по застраховките законосъобразно не е включена като разход в ГПР.

В конкретния случай, застраховките, която „Ти Би Ай Банк" предлага не са задължително условие за получаване на кредита, а потребителят е избрал допълнителната услуга, което е обективирано в Заявлението — декларация за установяване на договорни отношения. В т. 13 от този документ е предоставен изричен избор на потребителя да избере или не сключването на застрахователен договор. В този смисъл е и чл. 19 от Договора за кредит, където изрично е посочено, че потребителят не е длъжен да сключва застраховка. Само по свое желание и по собствено усмотрение потребителят може да сключи някоя от застраховките, или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора, в качеството му на застрахователен агент, без това обаче да е задължително условие за сключване на самия договор, поради което не е разход по кредита. Поради това твърдението на съда, че ГПР по договора не е правилно определен, тъй като не включва сключените допълнителни услуги е неправилно, съответно неправилен е и изводът, че е налице нарушение на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК и се дължи само главницата по кредита.

Освен това, кредитополучателят има правото и възможността да прекрати застраховката и да получи съответна част от застрахователната премия, която част би намалила твърдяното от заповедния съд „обогатяване" н а банката, без такова прекратяване да доведе до промяна в условията и параметрите на кредита.

3

Иска се да бъде отменено обжалваното разпореждане и да бъде издадена исканата заповед за изпълнение.

Съдът, като взе предвид доводите в жалбата и доказателствата по делото, приема следното:

Жалбата е подадена в срок от имащо право на жалба лице и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следното:

С обжалваното разпореждане е отхвърлено заявлението по чл. 417 от ГПК депозирано от "Ти Би Ай Банк" ЕАД, против М. Н. С., гр. Бургас, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК за сумата от 1 744.78 лева главница, ведно със законната лихва, считано от 07.07.2025г. до окончателното й изплащане, сумата 290.00 лева договорна лихва за периода от 05.09.2024г. до 05.06.2025г., сумата 394.14 лева мораторна лихва за периода от 05.09.2024г. до 26.06.2025г., както и сумата 41.29 лева заплатена държавна такса и 150.00 лева юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 411 ал.2 т.2 от ГПК.

След извършената проверка, съдът е приел, че клаузата на чл. 7.2.2 от договора е неравноправна. Същата не е индивидуално уговорена и предвижда, когато потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора при условията на чл. 19, частта от средствата по кредита, представляваща дължима застрахователна премия за конкретната застраховка/застраховки, да се превеждат от кредитора за сметка на потребителя, по банковата сметка на съответния застраховател, респективнопо банковата сметка на съответния застрахователен посредник.По този начин ГПР и общата сума за плащане не съответстват на действителните, тъй като още при сключването на договора, е предвидено сумите по уговорени застраховки, да се плащат разсрочено във времето, заедно с погасителните вноски като част от главницата и върху тях да се начислява възнаградителна лихва. Така се постига скрито оскъпяване на кредита и неоснователно обогатяване за кредитора. Първоинстанционният съд е констатирал и невярна информация относно общите разходи по кредита, което представлява нелоялна и заблуждаваща търговска практика по см. на чл. 6, § 1 от Директива 2005/29/ЕО, а това от своя страна означава, че клаузата за общия размер на 4 главницата, която следва да плати потребителят - 12 819.90 лева при кредит от 5500.00 лева, и годишна лихва от 41.09 % е неравноправна по смисъла на чл.

4, § 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост.Реално посочения в договора ГПР не е действителният, т. к. при определянето му застраховките като разход по кредита съгл. § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, не са били взети предвид, защото са посочени като част от главницата, което е нарушение на ЗПК и в разрез с изискването за добросъвестност между страните и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя - чл. 143 ЗЗП. Сумите за застрахователна премия никога не са предоставяни на разположение на длъжника, той не е имал възможност да избира с кое лице да бъде сключена застраховка, при какви рискове и за каква сума, а „Ти Би Ай Банк" ЕАД има пряка полза от застрахователното правоотношение, поради получаваната комисионна в качеството на застрахователен посредник и увеличаването на сумата, върху която начислява възнаградителна лихва, респективно на получената печалба.

С оглед на изложеното съдът е приел, че договор за потребителски кредит № 720031210097/17.01.2022 г. е недействителен като на основание чл.

23 от ЗПК на връщане подлежи само неплатената главница в размер на 1 744.78 лева.

Отчетено е обстоятелството, че М. С. е погасила 30 от общо 40-те вноски по кредита, като в тези вноски освен главница са включени и възнаградителна лихва такси и застраховки, поради което в заповедното производство не може да бъде изчислен действителния размер на главницата, поради което заявлението е отхвърлено изцяло.

Въззивният съд изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд, като в допълнение с оглед възраженията в жалбата следва да се добави следното:

Между страните е сключен договор за потребителски кредит, при който длъжникът се е присъединил към застрахователна програма на кредитора, предоставена от "Ти Би Ай Банк" ЕАД. Поради това е изтеглил допълнителен кредит, повече от една трета от отпусната в заем сума по кредитния договор, като главницата за възстановяване на заетите суми е оформена общо и за двата дълга – по кредита и по застраховката, а възнаграждението на кредитора е 5 начислено общо, въз основа на което е постигнат общ размер по кредита.

Освен това, в застрахователното правоотношение кредиторът действа като застрахователен посредник срещу комисионна, която обаче не е ясно посочена и не е включена в общите разходи по застрахователния договор, респективно в ГПР. Предвид изложеното, съдът намира, че, макар застрахователното правоотношение да е отразено като незадължително за получаване на кредита, разходите за застрахователни премии следва да се включат в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и при формирането на ГПР, тъй като, съгласно посоченото в договора за кредит и погасителния план, сумите за застраховки представляват част от кредитирането на потребителя, във връзка с което същият дължи на кредитодателя възстановяване не само на заетата и подлежаща на плащане в полза на застрахователя сума, но и договорна и мораторна лихва върху нея, което представлява реално разделяне на кредита на две части, едната от които под формата на застраховка, която се заплаща от кредитодателя на застрахователя в полза на кредитополучателя, като носи допълнително възнаграждение за кредитодателя, начислявано върху допълнително заетата сума. Освен това, кредиторът се явява и застрахователен агент в застрахователното правоотношение, което още го облагодетелства икономически в търговската му дейност за сметка повишената задлъжнялост на кредитополучателя - физическо лице, явяващ се икономически по-слабата страна в правоотношението, в качеството на потребител. Изложеното води до извод, че разходите по застраховката би следвало да се включат в ГПР и след като това не е сторено, посоченият в договора размер на ГПР не съответства на действителния, неясен, непълен и реално надхвърлящ като величина обявения. Въз основа на това и липсата на посочена в договора за кредит ясна методика за начина на изчисляване на ГПР и разходите по кредита, от които се формира, следва, че потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Налага се извод, че при определяне на ГПР не са били спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10. от ЗПК, както и, че клаузата за общия размер на сумата, която следва да плати потребителят е неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО.