Определение № 16537 от 30.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16537 гр. София, 30.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20261110103039 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба на М. С. М., с която срещу „Юробанк България“ АД са предявени обективно кумулативно съединени искове, както следва: иск по чл.

26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за потребителски паричен кредит ***, сключен на 20.01.2023 г. между ищеца и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД /понастоящем заличен търговец, чийто правоприемник е ответникът/; иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 51.13 евро /100 лева/, като част от претенция с общ размер от 4445.79 евро /8 695.20 лева/, представляваща недължимо платена на ответника сума във връзка с договора за кредит.

Ищецът твърди, че е сключил с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД /понастоящем заличен търговец, чийто правоприемник е ответникът/ Договор за потребителски паричен кредит ***/20.01.2023 г., по силата на който му е предоставен кредит в размер на 12 000 лв. при фиксиран ГЛП от 16.51 % и посочен в договора ГПР - 19,15 %. Съгласно погасителен план ищецът следвало да внесе 60 месечни вноски по 344.92 лева всяка, като сумата включвала главница, лихва, такса „ангажимент“ и застрахователна премия, съгласно параметрите на договора. Общата стойност на дължимата от ищеца сума, възлизала на 20 695.20 лева. Счита, че договорът е недействителен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК тъй като в ГПР не са включени таксата „ангажимент“ и застрахователната премия, липсва ясно разписана методика за формиране на ГПР, като по този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Твърди, че вземането на ответника за лихва се формирало по неясен критерий, тъй като било посочено, че лихвата е както фиксирана, така и променлива. Излага и съображения за нарушаване на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, тъй като текстът на договора бил изписан с шрифт, по-малък от 12. Твърди, че е изплатил сума в размер на 4 445.79 евро /8 695.20 лева/, като с оглед нищожността на договора заплатеното над чистата стойност на кредита се явява заплатено от ищеца и получено от ответника при начална липса на основание, съответно подлежи на връщане. Предявява иск за сумата от 51.13 евро /100 лева/, като частична претенция, която твърди да е била недължимо платена на ответника във връзка с разпоредбата на чл. 22, вр. чл. 23 ЗПК. Заявява искания за задължаване на ответника по реда на чл. 190 ГПК да представи в цялост кредитното досие, в т. ч. и извлечение от счетоводството си; за допускане на съдебно-счетоводна експертиза.

1

Постъпил е в срок отговор на исковата молба, с която ответникът оспорва предявените искове. Развива доводи, че исковата молба е нередовна, тъй като не било ясно от какви суми е формирана осъдителната претенция, съответно, ако се претендират суми по застрахователно правоотношение, то банката се явявала ненадлежен ответник. Намира за недопустимо съединяване на установителен с осъдителен иск. Развива подробни съображения в тази връзка, макар да липсва идентитет между предмета на претенциите на ищеца /установителна и осъдителна/, заявени с исковата молба. Не отрича сключването на договора и че по силата на същия, на ищеца e предоставена сумата от 12 000 лева. Посочва, че кредитът е погасен предсрочно на 14.07.2023 г., като платената сума била в размер на 6 642.18 евро /12 991 лева/. Отрича при сключването на договора и със същия да са нарушени императивни норми на закона. Счита, че в договора е посочен размер на ГПР и то в съответствие с изискванията на ЗПК. Поддържа, че към момента на сключване на договора, е било налице индивидуално договаряне с ищеца. Развива съображения, че такса „ангажимент“, също е била включена в ГПР. Поддържа, че разходите относно застрахователния продукт били посочени и включени в общата стойност на плащанията. Разяснява, че на ищеца е била предоставена услуга, за която той доброволно се е съгласил да заплати съответното възнаграждение. Поддържа, че сумите за заплащане на застрахователните премии не следва да се включват в ГПР, тъй като същите се превеждали в полза на застрахователите, както и поради това, че кредитът би бил отпуснат и без сключена застраховка. Оспорва да е налице неяснота относно начина на определяне на лихвата, като твърди, че съгласно чл. 2 от договора, същият се сключва при фиксиран лихвен процент. Излага, че шрифтът на договора не води до неяснота относно съдържанието на същия. Възразява срещу доказателствените искания на ищеца. Заявява искане за допускане на съдебносчетоводна експертиза. Представя доказателства. Възразява срещу разноските на ищеца за процесуален представител. Моли за отхвърляне на исковете и претендира разноски.

Съдът не споделя оплакванията на ответника за нередовност на исковата молба и за недопустимост на съединяването на установителна с осъдителна претенции.

Следва да се подчертае, че нищожността може да бъде релевирана както с възражение, така и с иск, като ищецът е този, който определя вида и обема на търсената защита. В случая не е предявен установителен иск за вземането, което се претендира на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, за да се приеме, че е налице идентитет между различните претенции на ищеца. Следва да се посочи, че ищецът не е заявил, че претендира вземане по застрахователен договор, поради което и това възражение на ответника във връзка с легитимацията му, е неоснователно и ще бъде обсъдено с крайния съдебен акт по същество.

За да бъдат уважени предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, че договорът, сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД /понастоящем заличен търговец, чийто правоприемник е ответникът/, е нищожен на заявеното с исковата молба основание, а именно поради нарушение на императивни норми на закона, касаещи изискванията към договора за потребителски кредит и ГПР.

По иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи, че е заплатил процесната сума на ответника.

В тежест на ответника е да докаже основателността на възраженията си, че при сключването на договора са били спазени особените изисквания на ЗПК, както и че на потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на договора.

2

По иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД в тежест на ответника е да установи, че е налице основание да получи и задържи заплатените му от ищеца по процесния договор суми.

Като безспорно между страните следва да се отдели обстоятелството, че във връзка с процесния договор за кредит, на ищеца е била предоставена сумата от 12 000 лева, както и че кредитът е погасен предсрочно на 14.07.2023 г., като платената сума е в размер на 6 642.18 евро /12 991 лева/. Съдът подчертава, че каква сума точно е била заплатена от ищеца на ответника към настоящия момент не е безспорно обстоятелство.

Следва да се приемат представените от страните документи като доказателства по делото.

Следва да се допусне изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставените от ищеца с исковата молба задачи, както и на поставените от ответника с отговора.

Искането на ищеца по чл. 190 от ГПК следва да се остави без уважение, тъй като същият е страна по договора и следва да разполага с необходимите и искани документи, отделно от това, ответникът е посочил, че представя част от същите, а относно плащанията е допусната съдебно-счетоводна експертиза.

Съдът констатира, че на ищеца следва да се укаже да посочи банкова сметка, в изпълнение на задължението по чл. 127, ал. 4 ГПК.

Във връзка с разпоредбите на чл. 140а ГПК, на основание чл. 140а, ал. 3, т. 7 ГПК и предвид конкретните особености на правния спор съдът приема, че не следва да задължава страните да участват в информационна среща за процедура по медиация, но следва да ги прикани към сключване на спогодба или друг начин за доброволно решаване на спора, а делото да насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКАНВА страните към сключване на спогодба за уреждане на правния спор, предмет на делото.

Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер, а при своевременно постигане на споразумение за доброволно уреждане на спора ще спестят процесуални усилия и разноски.

УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

ОБЯВЯВА на страните проект за доклад на делото съобразно обстоятелствената част на определението, като им указва, че в срок най-късно в първото открито съдебно заседание могат да вземат становище по изготвения проект за доклад и разпределената със същия доказателствена тежест, както и да релевират съответни доказателсвени искания, в противен случай губят възможността да направят това по-късно освен в случаите на чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на ищеца в срок най-късно до първото открито съдебно заседание на основание чл. 127, ал. 4 ГПК да посочи банкова сметка или друг начин на плащане, доколкото е предявил осъдителна претенция, като при неизпълнение на указанията в тази част, съдът ще приеме, че се касае за недобросъвестно процесуално поведение, с 3 оглед предмета на делото.

ПРИЕМА като писмени доказателства представените от страните документи.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца по чл. 190 ГПК.

ДОПУСКА изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която след извършване на проверка в счетоводството на ответника да даде отговор на задачите, поставени от ищеца в исковата молба, както и на тези, поставени в отговора, при депозит в размер на 240 евро, платим, както следва: 100 евро от бюджета на съда, и в размер на 140 евро, вносими от ответника в едноседмичен срок от съобщението, в който по делото следва да се представи документ за внасянето на депозита.

НАЗНАЧАВА за вещо лице В. П..

ДА СЕ УВЕДОМИ вещото лице за поставената задача и за датата на ОСЗ.

УКАЗВА на ответника ДА ПРЕДОСТАВИ ДОСТЪП до счетоводството си и до счетоводните записи на праводателя си за целите на експертизата, като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, ЧЕ ПРИ ПРЕПЯТСТВАНЕ изготвянето на заключение по поставените задачи, съдът ще цени поведението му по реда на чл. 161 ГПК.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 28.05.2026 г. от 10:00 ч., за когато да се призоват страните.

Препис от определението да се връчи на страните, ведно с призовките им за съдебното заседание, като на ищеца, чрез процесуалния му представител да се връчи препис от отговора на ИМ и приложението. Книжата до ответника да се връчат на основание чл. 50, ал. 5 ГПК по ел. път на посочения в заявлението за електронен достъп адрес, както следва: [email protected].

УКАЗВА на ответника да потвърди получаването на съдебните книжа в едноседмичен срок от изпращането им, като ако потвърждение не постъпи, с оглед императивния характер на нормата на чл. 50, ал. 5 ГПК и предоставения на страната електронен достъп при изявено съгласие за връчване на книжа по този ред, съдът може да наложи на страната глоба за неизпълнение на съдебно разпореждане в размер на 100 евро.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4