Протокол № 128 от 23.01.2024, Районен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 128 гр. С., 22.01.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – С., VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Никола Г. Маринов при участието на секретаря Христина П. Панайотова

Сложи за разглеждане докладваното от Никола Г. Маринов Административно наказателно дело № 20232230201360 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 15:29 часа се явиха:

Жалбоподателят, редовно призован се представлява от редовно упълномощен процесуален представител адв. Т. Т. от АК С..

За въззиваемата страна, редовно призована се явява юриск. Г.Р Актосъставителят пореден № 3, редовно призован се явява лично.

Свидетели поредни №№ 4, 5 и 6, редовно призовани се явяват лично.

Адв. Т.: Да се даде ход на делото.

Юриск. Д.: Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че няма процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на делото.

САМОЛИЧНОСТ НА СВИДЕТЕЛЯ:

Д. Е. Т. роден на 14.05.1958г. в с.К., община Н.З., живущ в гр. С., български гражданин, женен, с висше образование, работи, неосъждан, ЕГН **********.

ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност по чл. 290 от НК обещава да говори истината.

Съдът отстрани свидетелите М., Ц. и Т. от залата.

1

Актосъст. Р. Д. Т., РАЗПИТАНА КАЗА: Извършихме проверка възложена със заповед на директора на Митница Б.. Беше извън планова и беше във връзка със сигнал, получен от Кралство Мароко, като се посочваше, че след въвеждане на антидъмпингови мита за килими внос от Турция и произход Турция рязко е спрял вноса на килими от Турция за сметка на което се увеличил вноса на килими с произход РБългария от „Милат Карпет България“ ЕООД. По време на проверката бяха изискани документи по отношение на счетоводната отчетност, материална отчетност и други документи. Беше посетена фабриката на дружеството в гр. С. за което са съставени съответни протоколи и на практика от проверката, проверка на всички митнически декларации за внос през периода с всички приложени документи, опаковъчни листи, фактури, проверка на всички митнически декларации за износ, проверка на приложените към тях опаковъчни листи и фактури, проверка на материална отчетност, проверка на счетоводната отчетност, проверка на работни папки за доставката на стоките и продажбата на стоките в тях се съдържаха фактури, опаковъчни листи, снимков материал на внесени готови килими при разтоварване, на внесени прежди, етикети изпращани от РТурция и внасяни в България и етикети, които са изнасяни в Кралство Мароко и трети страни. Бяха поискани от управителя поръчки и оферти по отношение на производство на килими, като такива бяха дадени на проверяващите. Те бяха разпечатвани от системата „Enterprise“ и от система която очевидно беше на М.Х. Турция. При едно от посещенията в присъствие на изпратено лице за съдействие беше направена проверка и на системата „Enterprise“ в която се вкарват поръчки за производство в България. Беше изискана обща справка на всички и разпечатка за направените поръчки към всеки един от клиентите в Мароко. Поръчките предоставени от Е.Я. от програмен продукт и поръчките които бяха предоставени на място от лицето за съдействие съответстваха. Освен това при едно от посещенията ни в дружеството беше поискано друго лице за съдействие. Информация за програмния продукт в който се въвеждат за становете, като ни бе обяснено, че в програмния продукт данните не се съхраняват, съхраняват се определен период и към проверката не се съдържат данни за килими, обект на последващия контрол. Всички тези действия извършихме защото установихме, че материалната и счетоводната отчетност не са доказателства по смисъла на Регионалната конвенция за паневроспредиземноморските 2 преференциални правила на произход. Следва да отбележа, че от счетоводната отчетност е видно, че дружеството притежава прежди, латекс и други, готовите килими внос от Турция напълно готови и полуготови по счетоводна сметка 302 материали. По отношение на готовите и полуготовите дали е готов или полуготов това се изписва във фактурата на клиента, от „Милат Карпет България“ ЕООД. Това се вписва в клетката, окончателната част на митническата декларация се декларира. Полуготовите и готовите килими имат различен код. Всичко това се заприхождава в сметка 302 материали. След като се заприходи сметка 302 материали преди да бъде изписана стока от склада да дружеството преминава през производствените сметки на дружеството, като всичко което влиза в производството влиза само стойностно без някакви други специфични характеристики и без количество и излиза от производството само стойностно. В резултат на което това което е влязло за месеца и което е излязло не може да бъде идентифицирано дали е напълно готов килим, дали е материали. Предвид всичко това от дружеството и на едно от посещенията на място във фабриката от управителя беше изискана справка по отношение на това внесените готови килими на кои клиенти са продадени, тъй като това не можеше да се установи от материалната и счетоводната отчетност. Такава справка беше изготвена и беше предоставена на проверяващия екип. На база на всички тези събрани документи, техния анализ като грубо към доклада може да се видят справки за целия внос и целия износ по видове килими, квадратни метри, включително и справките които бяха дадени и работните документи се установи, че килимите „TENDENCE“, AMBIANCE“, „PLATINUM“ и „VENEZIA“ са внесени от РТурция. Същите тези килими за тях е деклариран произход Турция. Тези килими са изнесени за клиент за Кралство Мароко и за тях е деклариран произход България. Декларирането в митническата информационна система за вноса се осъществява електронно. Регламент за изпълнение 2015/ 2447 изрично са посочени задължителните клетки, които трябва да бъдат попълнени, декларирани данни от декларатор. Тези данни се подават електронно в ел.система МИСВ Митническа информационна система. За режим износ на процесните килими „Милат Карпет“ е декларирало България с което е нарушил чл.15 пар.2 б. „а“ от Регл 952. Освен това за тези килими е подадено заявление за издаване на сертификат EURO 1, с което е нарушен и чл.16 пар.2 от допълнение 1 от Регионалната конвенция 3 за паневросредиземноморските преференциални правила за произход, в резултат на което се установи с издадения констативен доклад в резултат на последващ контрол издаден на 19.12.2022г. и на база, че е извършило митническо нарушение посочено в акта, който съставих. Икономическия оператор попълва данните в сертификатите. Аз лично бих извършила контрол ако бях на тази длъжност която да проверява. Мога да приема и данните без да извърша контрол и това е възможно. Тези сертификати в момента са налични по делото. На база документите приложени към тях е възможно да са били потвърдени сертификатите, но в случая тези не са от тях. Проверката установи, че наистина дружеството внася материали. Тези килими на база всички документи се установи съвсем друго. Митническия служител, който е обработил декларацията може да каже как е допуснал до износ. Действията на служителите нашият доклад обхваща всички констатации. Този доклад се предоставя на директора. В случай, че директора прецени, че има злоупотреби или някой не си е извършил докрай служебните отговорности, този доклад, това е решение на директора дали ще се предприемат някакви мерки. Аз като служител към онзи момент не мога да твърдя дали какво е направил колегата.

Това е задължение на инспектората. Работата на служителите на Агенция Митници аз няма как да давам оценки, нито да обяснявам защо някой е направил. Лично от човека се дават обясненията. Клетка 34 е задължителна за попълване данните съгласнно Регламент изпълнение ЕС 2015/ 2447. В този регламент са посочени при различни режими кои клетки са задължителни.

Митническата декларация няма да бъде приета, тя се попълва електронно. В хартиеното копие е възможно да няма и други клетки, но не променя това, че тази клетка е декларирана. Към огромна част от делата разпечатах данни от информационната система. Там са всички митнически декларации дали са внос, износ и там се съдържат всички данни подадени от декларатора за съответната стока. Дали се визуализира или не клетката не означава, че не съществува клетката. Тъй като в момента не е такъв случая ще обясня в следващото дело по отношение на вноса и износа. Тук е само за сертификат.

Ще обясня под какъв режим трябва да е поставена една стока. Може да се подадат заявление за нулиране на декларация. Искам да уточня, че Митническите декларации се подават електронно. Има електронна система за внос и тъй като адвоката казва за първичен документ няма първичен документ. Едната разпечатка и във формат PDF, а другата е в EXСEL. Трябва 4 да пробвам за да ви кажа дали цялата митническа декларация може да излезе.

Преди се подаваше една декларация. Няма първичен документ както адвоката се изразява, това отдавна го няма. Първичния документ е електронен. Тук става въпрос за „TENDANS“, „AMBIANCE“ и „VENEZIA“. Сертификатите на Никат Нигос не са включени в сертификатите по онези писмата, които жалбоподателя искаше да бъдат приложени по делото. Тези сертификати по този акт не са включени в потвърдителните писма. По доставчици се ориентирам. Стоките са дошли от Турция. Внесените килими са дошли от Турция под режим транзит. Когато стоките се движат под режим транзит, при тях има обезпечение на вземанията. Стоките влизайки от Турция на граница се задейства режим транзит, съюзен транзит. Този режим е за несъюзни стоки за тях не са платени мита и други публични държавни вземания и се придвижват до митническото учреждение, където ще бъдат под режим, или ще бъдат поставени под режим митническо складиране или във временен склад. Съгласно митническото законодателство, когато стоки се въвеждат на митническата територия на съюза те се поставят във временен склад. В случая обаче когато имаме режим транзит, тогава условия за поставяне във временен склад не е задължително и това го пише в митническото законодателство. Сега не мога да ви цитирам точните членове. Въпросните стоки не са били поставени под режим временен внос и не са били държани в склад под режим временно складиране, което се позволява от митническото законодателства при движение на стоки под режим транзит. Пак казвам, че тези стоки са обезпечени. Вземанията за стоките под режим транзит са обезпечени от титуляра на режим транзит. Тези стоки са декларирани за режим допускане до свободно обръщение /внос/, което е допустимо от Митническото законодателство. Били са декларирани с произход Турция, като общото описание в описателната част на митническите декларации обикновено мисля, че беше машинно изработени килими с произход Турция.

По отношение на тези килими не е извършван митнически контрол и такъв не е бил поискан от митническите органи. Докато не се разреши допускане на свободно обращение, тези стоки са с несъюзен статут, и тъй като те са обезпечени от режим транзит, вземанията за тях като мито и ДДС са обезпечени, бивайки под режим транзит за тези стоки не е задължително да стоят на временно складиране или другаде в склад за който отговаря митнически служител, нито се издават разписки, както адвоката на 5 жалбоподателя многократно твърди. Остават в транспортното средство, като това транспортно средство може да е навсякъде в гр. С., както и във фабриката на дружеството, може да е и тук на паркинга отпред. Дотолкова, доколкото стоките бивайки в транспортното средство и бивайки под режим транзит докато не се разреши режим внос, тези стоки, вземанията за тях са обезпечени. Преди обаче да се разреши този режим същите стоки са декларирани за режим износ. За тях отново в клетката е описано Маши Мет Карпет в клетката описателната за стоките и деклариран български произход.

Митническите органи няма как да предположат, че това са същите тези килими, които примерно на съседното бюро са декларирани друг колега ги е поставил за внос. Това е практически как може да се случи. Искам да отбележа, че това е абсолютно възможно да се случи. Документи за транзит сигурно дружеството разполага с тях. Нарушението е, че тези стоки преди да станат съюзни са били изнесени, под режим износ се поставят единствено съюзни стоки. Към онзи момент са били несъюзни. Декларациите за стоки поставени под режим износ стоките към датата на поставяне под режим износ за тях не е бил разрешен режим допускане до свободно обращение, като една от декларациите за вносQ към нея е установен при проверката опаковъчен лист за внасяните стоки с турски произход в който изрично е посочено, че клиент за тези килими ще бъде именно Итихат Негос- Кралство Мароко, този клиент на който са продадени.