Решение № 105 от 18.03.2026, Районен съд - Ловеч
- Съд
- Районен съд - Ловеч
- Дело
- Административно наказателно дело 16/2026
- Вид
- Решение № 105
- Подписан
- 18.03.2026
- В сила
- 01.07.2026
- Състав
- Христо Руменов Митев
Цитирани разпоредби
- чл. 19 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 1 буква В · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 37, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 40, ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 40, ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 51 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 9 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 45, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 105 гр. Ловеч, 18.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Христо Р. Митев при участието на секретаря ТАТЯНКА Д. ГАВАЗОВА като разгледа докладваното от Христо Р. Митев Административно наказателно дело № 20264310200016 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д - 63д от ЗАНН.
Образуване е по жалба на „З-М.“АД против наказателно постановление ВТ - 008345 от 11.12.2025г. на началника на териториален отдел за областите Плевен, Ловеч, Габрово и Велико Търново към главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителя, с което, на основание 45, ал. 1 от Закон за потребителския кредит, на жалбоподателя е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1533, 88 евро равностойността на 3000 лева, за нарушение чл. 11, ал. 1, т. 10 от Закон за потребителския кредит.
Жалбоподателят излага следното:
Изтекла е погасителната давност за съставяне на процесния АУАН. За периода 2022г. – 2024г. е бил обект на 5 проверки, които са касаели дейността на дружеството, във връзка с отпускане на потребителски кредити.
Документацията /Общите условия/ предоставена на КЗП е идентична с документацията, която е послужила за съставяне на процессния АУАН. КЗП е била запозната с общите условия от края на 2019г., които са относими към поръчителството. Тяхното правно съдържание е послужило за издаване на АУАН. На 03.02.2025г., по друга проверка е предоставена на КЗП кредитната документация, която е с идентично съдържание от 2019г., по преходната проверка е съставен АУАН. Повече от година от извършване на проверката по настоящото дело нарушителят е бил открит. Възразява, че е нарушен чл. 11, ал. 1 от т. 10 от ЗПК, и че процесният договор за кредит не са посочени допусканията, използвани при изчисляване на ГПР. Оспорва се, че в 1 процессния договор за кредит ГПР е посочено грешно, и възнаграждението на гаранта е втора, скрита възнаградителна лихва. Излагат се подробни съображения, че в ГПР не следва да включва възнагражданието за поръчителство и поръчителството не е задължително условие за сключване на кредита.
В открито съдебно заседание жалбоподателят не изпраща законен представител и упълномощен такъв.
Административнонаказващият орган не се явява и не изпраща представител.
Съдът приема, че жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от активнолегитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване административен акт, поради което следва да бъде разгледа по същество.
ПО ФАКТИТЕ:
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява следната фактическа обстановка.
На 20.06.2025г. в гр. Ловеч, ул. „Ц.Ш. ** между „ З-М.“ АД и Д.Д.П. е сключен договор за потребителски кредит № 9143306/20.06.2025г. /л. 232/, по силата който жалбоподателят предоставя на потребителя кредит в размер на 600 лева, за срок до 20.03.2026г., при годишен лихвен процент 45 % и ГПР 55,55 %, обща дължима сума от 718, 01 лева. В т. 2.9. е посочено обезпечение на кредита гарант „К.Б.К.“ ЕООД
На същата дата е сключен и договор за поръчителство между „З-М.“ АД, „К.Б.К.“ ЕООД и Д.Д.П. /л. 235/. Съгласно договора Д.Д.П. се е задължила да заплати възнаграждение на гаранта „К.Б.К.“ ЕООД, в размер на 486,00 лева, за обезпечение на задължението й по договор за потребителски кредит № 9143306/20.06.2025г.
В заявление за кредит /л. 237 гръб - л.239/ на Д.Д.П. е отразено в т. 5 следния вид обезпечение: „гарант, осигурен от Cashbox, а в т. 6 е отразен следния текст: „Съгласен съм и възлагам „К.Б.К." ЕООД да ми е гранат по договора за кредит, за който кандидатствам.
Приложен е погасителен план приложение № 1 към договор за договор за потребителски кредит № 9143306/20.06.2025г. /л 234/, в който са отразени 9 вноски от 79.78 лева за погасяване на главницата и лихвата на кредита.
В погасителен план - такси приложение № 2 към договор за договор за потребителски кредит № 9143306/20.06.2025г. /л 234 гръб/ са посочени 9 вноски по 54,00 лева за погасяване на задължението за поръчителство.
Обобщен погасителен план към договор за договор за потребителски кредит № 9143306/20.06.2025г. /л. 190/ съдържа 9 вноски по 133.78 лева за заплащане на главница, лихва и гарант
2
В стандартен европейски формуляр /л. 190 гръб/ е отразен ГПР в размер на 55,55 %. В т.4.3 от част III към СЕФ е посочен друг разход свързан с договора за кредит от 486,00 лева за възнаграждение за поръчителство с гарант. Изрично е посочено, че възнаграждението за гарант не се включва в ГПР.
В Общите условия на „З-М." АД за предоставяне на потребителски кредити от разстояния (бързи кредити) л. 200 гръб – л.222, е предвидено следното:
Обезпечението е осигурено от клиента или трето лице. Обезпечение на вземанията на кредитора по договора за креди, може да бъде:
Поръчителство при следните две алтернативни условия:
Учредени от посочени от клиента двама лични поръчители, всеки от които да отговоря на следните изисквания: 1 Да работи по безсрочен трудов договор от не по - малък период от 12 месеца назад, като нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1400 лева; 2. Да няма неплатени осигуровки за последните две години; 3 Да не е кредитополучател и/или поръчител по друг договор за кредит и/или друга финансова услуга; 4. Да няма задължения към кредитни и/или финансови институции или ако има кредитната му история в ЦКР към БНБ за период от една година назад да е със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни" или друг равнозначен запис в ЦКР;
Учредено от търговско дружество (наричано накратко „гарант"), различно от кредитора, което срещу възнаграждение предоставя на кредитополучателя допълнителна услуга като учредява поръчителство в полза на кредитора, за което кредиторът е дал предварително своето одобрение.
В т. 26 от регламентирано, че при кандидатстване за кредит клиентът има право да предостави (осигури) обезпечение на кредита чрез посочване на едно от обезпеченията.
В т. 52 и 53 е предвидено, че с подписването договорът за кредит влиза в сила, а клиентът дава изричното си съгласие за сключване на договор за поръчителство с гарант (ако се сключва).
Записано е в раздел задължения на кредитополучателя:
Кредитополучателят се задължава в т. 60 да осигури учредяване на обезпечение, в случай че изрично е поискал това в заявлението за кредит. Ако друго не следва от тези общи условия и договора за кредит, кредитополучателят осигурява надлежното учредяване на конкретното обезпечение в срок до 3 дни, считано от датата на сключване на договора за кредит.
Съгласно т.105.1 от заплащането на възнаграждението за поръчителство се извърша по сметка на кредитора.
На 09.07.2025 г. в КЗП е получена информация от „ З-М.“ АД, че в офиса в гр. Ловеч, ул. „Ц.Ш. ** са сключени 265 договори с гаранция и нито един 3 договор без гаранция.
На 18.08.2025г. жалбоподателят е получил покана за съставяне на АУАН на 04.09.2025г. /л. 319 – л. 322/
На 05.09.2025г. е съставен акт № 008345 от С. Н. Н., в присъствието на свидетеля Р. И. К., в отсъствие на „З-М.“ АД. Същият е получен от представителя на жалбоподателя – Р. Д. на 18.09.2025г./ л. 313- л. 315/ Ц.Х.Х. началника на териториален отдел за областите Плевен, Ловеч, Габрово и Велико Търново към главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителя е издала НП ВТ-008345 от 11.12.2025г, /л.
290/, с което е наложила на „З-М.“ АД имуществена санкция от 3 000 лева, на основание чл. 45, ал. 1 от Закон за потребителския кредит, за нарушение чл.
11, ал. 1, т. 10 от Закон за потребителския кредит. В обжалвания акт е посочено, че договорът за потребителски кредит № 9143306/20.06.2025 г., не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В него не е посочено как е образуван ГПР – при какви допускания и от какви компоненти. В договора е посочен годишния процент на разходите, като абсолютна процента стойност – 55 %. Липсват посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин.
ГПР е и неверен тъй като в него не е включено възражението за предоставяне на гаранция. Изтъкнато е, че това възнаграждение представлява скрита възнаградителна лихва, и не е включено в годишния лихвен процент, което по същество е непосочване на ГПР. Кредиторът е заобиколил закона.
ПО ПРАВОТО
По отношение на процесуалните предпоставки за законосъобразност на обжалвания акт:
Относно акта за установяване на административното нарушение:
Съставен от материално компетентен орган - длъжностно лице главен инспектор С. Н. Н., изрично оправомощена да извършва проверки, и да съставя актове със Заповед № 358 ЛС/ 22.04.2015г.
Издаден е в срока по чл. 34, ал. 1 буква В от ЗАНН – нарушението е открито на 09.07. 2025г. при извършване на проверка, АУАН е съставен на 05.09.2025г.
В тази връзка е неоснователно възражението, че давността за издаването му е изтекла. Настоящият съдебен състав не споделя доводите в тази насока, че с изпращането на документацията по договорите за кредит, КЗП е узнал за извършеното нарушение.
Самото процесно нарушение е извършено/възникнало със сключване на договора за кредит, то представлява самостоятелно и отделно нарушение и тримесечният срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, започва да тече от откриването му, а едногодишният започва да тече от сключване на договора за кредит. В 4 този смъсъл Тълкувателно решение № 4 от 29.03.2021 г. на ВАС по т. д. № 3/2019 г., ОСС, І и ІІ колегия.
В настоящия случай нарушението е открито при извършване на проверка на 09.07.2025г., договорът за потребителски кредит е сключен на 20.06.2025г., актът за установяване на административно нарушение е издаден на 05.09.2025г.,поради което давностният срок по чл. 34, ал. 1 буква В от ЗАНН е спазен.
Изготвен е от лице, за което не са били налице основания за отвод по чл. чл. 37, ал. 3 ЗАНН.
Съставен е в присъствието на свидетел участвал при установяване на нарушението. Съставянето на АУАН в присъствието само на един свидетел не съставлява процесуално нарушение, предпоставящо отмяна на издаденото наказателно постановление. При изготвянето не е присъствал жалбоподателят, но е бил надлежно уведомен за съставянето, и не е посочил уважителна причина за неявяването си, поради което е спазено изискването на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.
Съдържа всички необходими реквизити на чл. 42 от ЗАНН.
Нарушението е описано по дата, време, място на извършване, с описание на действията, с които от обективна и субективна страна е нарушена посочената правна норма. Актът бил предявен на жалбоподателя, който го е подписал и получил препис от него.
Относно наказателното постановление:
Издаден е от материално и териториално компетентен орган - началника на териториален отдел за областите Плевен, Ловеч, Габрово и Велико Търново към главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителя ,оправомощен със Заповед № 7626 /19.09.2025 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите.
Изготвено е от лице, за което не са били налице основания за отвод по чл. чл. 51 от ЗАНН.
Наказателното постановление е издадено в законоустановения шестмесечен срок и съдържа изискуемите реквизити по чл. 57 от ЗАНН.
Съдът намира, че не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.
По отношение на материалните предпоставки за законосъобразност на обжалвания акт:
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на 5 договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно §1, т. 1 от ДР на ЗПК, „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси“.