Определение № 155 от 16.03.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 155 гр. Благоевград, 16.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Бункова

Членове:

Божана Манасиева

Гергана М. Симеонова като разгледа докладваното от Божана Манасиева Въззивно частно наказателно дело № 20261200600245 по описа за 2026 година Производството е образувано по частен протест на прокурор от РП Благоевград, ТО-Петрич против Разпореждане №163/04.03.2026г. на РСПетрич,постановено по ЧНД № 135/26г. по описа на същия съд, с което е оставено без **** по отношение на лицето И. А. В.,от с.М.П.,общ.П.,с ЕГН:

********** и производството по делото е прекратено като ДП №1355/2025 г. по описа на 5-то РУ при СДВР е върнато на ТО-Петрич при РП Благоевград за изпълнение на дадени указания – изпълняване на предпоставките по чл.427,ал.2 от НПК.

С частния протест се поддържа от прокурора, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно като се развива тезата,че НПК не предвижда задължителни изисквания,на които трябва да отговаря съдържанието на предложението на прокурора за прилагане на принудителни медицински мерки като прокурорът застъпва позицията,че съдът има възможността в хода на образуваното съдебно производство да назначи нова експертиза.Прокурорът настоява,че изготвената на етап досъдебно производство експертиза отговаря на основния въпрос за вменяемостта на лицето,поради което са налице формалните изисквания на закона за внасяне на предложението по реда на чл.89 от НК за разглеждането му в съдебно заседание.

На следващо място се счита,че постановеното от първоинстанционния съд 1 разпореждане е обжалваемо,поради което неправилно е прието,че е окончателен съдебен акт.В тази връзка прокурорът сочи,че е наясно с противоречивата съдебна практика,съгласно която едни състави приемат допустимост,а други недопустимост на атакувания съдебен акт.В тази връзка твърди,че в особеното производство по чл.427 и сл. НПК не били предвидени основания за връщане на внесено предложение.

При тези аргументи,отправя искане да се отмени разпореждането и да се постанови делото да бъде разгледано по същество от първоинстанционния съд.Или при условията на алтернативност,ако се приеме,че частният протест е недопустим,то въззивният съд да прогласите в своя съдебен акт, че протестираното разпореждане е нищожно /като такова без правно основание/ и да върне делото на РС-Петрич за продължаване на съдопроизводствените действия.

Въззивният съд,след като се запозна с доказателствата по чнд № 135/2026г. по описа на РС-Петрич,установи следното:

ДП №1355/2025 г. по описа на 5-то РУ при СДВР е образувано за престъпление по чл.346,ал.1 от НК. В хода на същото като обвиняемо лице е привлечено И. А. В.,с постоянен адрес в гр.Б., настоящ адрес-с.М.П.,общ.П. и му е назначен служебен защитник.По отношение на обвиняемия от РС-София е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“,изменена в „подписка“ с определение от 19.08.2025г по вчнд №5399/2025г на

СГС,предвид възникналото съмнение за вменяемостта на обвиняемото лице.

На тази база в хода на ДП е назначена КСППЕ,изготвена от две вещи лица/психиатър и психолог/,които са дали заключение,че към момента на деянието при И. В. е било налице нарушение на психичните годности да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си/поради разстройство на съзнанието по смисъла на чл.33 от НК/.*****.Това експертно заключение е изготвено на 28.09.2025г.

Поради това, с постановление на наблюдаващия прокурор при Софийска районна прокуратура от

19.01.2026г.

ДП е прекратено на осн.чл.243,ал.1,т.1,във вр. с чл.24,ал.1 от НПК и същото е влязло в сила.

С постановление от 19.02.2026г СРП е изпратила ДП по компетентност на РП-Благоевград,ТО-Петрич,изхождайки от събраните данни,че И. А. В. е с настоящ адрес с.М.П.,общ.П.,с цел прилагането на принудителни медицински 2 мерки спрямо лицето.

На 02.03.2026 г. прокурорът е внесъл в РС –Петрич предложение по чл.89 и сл. от НК за прилагане на принудителни медицински мерки спрямо лице, извършило общественоопасно деяние в състояние на невменяемост – И. А.

В.,от с.М.П.,общ.П.,предлагайки спрямо лицето прилагането на мярката по чл.89,б.“б“ от НК-принудително лекуване в обикновено психо-неврологическо заведение и разсъждавайки по въпроса,че това е най-подходящата мярка,тъй като липсват близки от кръга на освидетелствания,които биха могли да се грижат за него и определяйки по този начин мярката по чл.89,б.“а“ от НК за неподходяща.

Районният съд не е насрочил заседание за разглеждане на делото,тъй като е преценил,че не са налице условията за това,поради неизпълнението на задължението на прокурора по чл.427,ал.2 от НПК-а именно въпреки изготвянето на съдебно-психиатрична експертиза ,****, експертизата не е дала отговор на останалите специфичните въпроси, визирани в разпоредбата на чл. 427, ал.2 от НПК,нито съдържа данни за необходимост от принудително лечение.Внесеното предложение е преценено поради това като преждевременно. С тези мотиви е постановил протестираното разпореждане, чиято законосъобразност, обоснованост и правилност е предмет на настоящото производство.

При тези данни по делото настоящият състав на въззивния съд намира следното: Протестът е недопустим. РС– Петрич правилно е посочил,че разпореждането му за прекратяване на производството по чнд №135/26г. не подлежи на обжалване и протестиране.Принципно разпоредбата на чл.431,ал.2 от НПК предвижда възможност за обжалване и протест пред погорна инстанция на съдебния акт, с който делото се решава по същество. Вън от съмнение е, че в случая делото не е решено по същество, а прекратено, поради липса на законоустановена предпоставка за пристъпване към разглеждането и решаването му. Поначало законът /чл.427-432 от НПК/ изобщо не предвижда и не регламентира хипотеза, като настоящата.Това създава впечатление, че не се допуска съдът да прекратява производството и връща делото на прокурора,каквато позиция застъпва и прокурора.Такъв извод обаче би бил прибързан, защото нормата на чл.429,ал.2 от НПК изрично предвижда, че съдията-докладчик преценява налице ли са всички условия 3 за разглеждане на делото и едва тогава насрочва съдебно заседание в 3дневен срок.Следователно, производството преминава през етап,на който съдията-докладчик има правомощието да прецени наличието на законовите предпоставки за разглеждане на делото и едва тогава да го насрочи. Щом законът му предоставя право на преценка, значи му предоставя и съответно правомощие-да откаже да насрочи делото и разгледа предложението. А в тази хипотеза съдът не би могъл да постанови друго, освен да върне некоректно внесеното предложение.

Ето защо, въззивният съд приема, че в случая първоинстанционният съд е имал право да произнесе протестираното разпореждане. То е плод на преценка и проверка, която законът в нормата на чл.429,ал.2 от НПК му дава право да извърши. Прокурорът обаче не разполага с процесуална възможност да протестира разпореждането. Производството по обжалване на определенията и разпорежданията е уредено в глава XXII от НПК,чийто чл. 341 в своята ал. 1 чрез изчерпателно изброяване сочи определенията и разпорежданията, които се обжалват по реда на глава ХХI, а в ал. 2 предвижда, че по реда на глава ХХII се обжалват "определенията и разпорежданията, за които това е изрично предвидено в този кодекс." За определение,респ.разпореждане от вида на протестираното,не е изрично предвидена такава възможност. За да няма никакво съмнение по този въпрос, ал. 3 недвусмислено регламентира, че "всички останали определения и разпореждания не подлежат на проверка от въззивната инстанция отделно от присъдата".

В заключение,становището на настоящата инстанция е,че първоинстанционният съд е могъл да постанови протестираното разпореждане, то е законосъобразно, а прокурорът няма процесуална възможност да го протестира.

Така подаденият протест е поради това недопустим, а недопустимите жалби и протести следва да се оставят без разглеждане и без обсъждане на изложените по тях доводи по същество,макар че въззивният съд изрази становище по спорния в производството въпрос.И тъй като прокурорът в частния протест изрично сочи,че съдебната практика по обсъжданите два съществени въпроса е противоречива,настоящият съдебен състав се позова и на възприетото становище от авторите на „Ръководство на наказателен съдебен състав“/книга първа на НИП/,където е възприето разбирането,че „Задължението на съда да 4 извърши проверка дали прокурорът е изпълнил задължението си чл.427,ал.2 от НПК да назначи експертиза ,която не само да определи вменяемостта на лицето,но и да посочи дали това лице е опасно за обществото е императивно“.Тя е наложителна,не само защото както е в настоящия случай е изминал значителен период от време/почти 6 месеца от изготвяне на КСППЕ/,но и основно, защото в предмета на проверката,която прокурорът по закон е длъжен да извърши, са включени въпроси,които не може да бъдат разгледани в стандартното наказателно производство.Изпълнението на задължението за назначаването на експертиза и възлагането на проверка е от съществено значение,тъй като чрез тях се събират данни какво е актуалното здравословно състояние на лицето и какво би следвало да е съответното принудително лечение.Авторите/всички съдии,с научен редактор Румен Ненков/ заключават,че „липсата на проверка е основание съдебното производство да бъде прекратено,а делото върнато на прокурора за извършването й“.Тук следва да бъде обърнато внимание от въззивния съд,че при изрична законова регламентация относно възлагането на определени задължения на прокурора,каквито са тези по чл.427,ал.2 от НПК,да бъдат прехвърляни на съда,поради възможности за изпълнение от него ,е неправилно становище.И това е така,защото не само по този начин се допуска разширително и неправилно тълкуване на закона,но и поради факта,че прокурорът е иззел функциите и на експерта,който чрез своите специални знания следва да посочи от гледна точка на психичното заболяване на лицето,дали то е опасно за обществото и следва ли спрямо него да бъде приложена принудителна медицинска мярка,както и каква да бъде тя. Това е едната страна на въпроса,а другата е,че се постига безспорно нарушаване на права на лице,което е предадено на съд,без преди това да е даден категоричен отговор относно необходимостта от принудително лечение,както правилно е отбелязал районния съд.

Мотивиран от изложеното и на осн чл.341,ал.2 и ал.3 от НПК,във вр. с чл.427 от НПК,Окръжен съд-Благоевград

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частен протест вх. №2161/06.03.2026г. на прокурор от ТО-Петрич при РП-Благоевград против Разпореждане 5

№163/04.03.2026г. на РС-Петрич,постановено по ЧНД № 135/26г. по описа на същия съд, с което е оставено без **** по отношение на лицето И. А. В.,от с.М.П.,общ.П. и производството по делото е прекратено като ДП №1355/2025 г. по описа на 5-то РУ при СДВР е върнато на РП-Благоевград за изпълнение на дадени указания.

ПРЕКРАТЯВА производството по ВЧНД №245/2026г. по описа на ОС Благоевград, поради недопустимост на протеста.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6