Определение № 190 от 27.08.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 190 гр. Варна, 27.08.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Ангелина Й. Лазарова

Десислава Ст. Сапунджиева като разгледа докладваното от Десислава Ст. Сапунджиева Въззивно частно наказателно дело № 20243000600296 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото съдебно производство е по реда на глава двадесет и втора от НПК.

Постъпила е жалба от подс. Е. П. против определение №384 от 15.07.2024г. на ВОС, с което същата е осъдена да заплати предоставената й правна помощ от резервен защитник, в размер на 690лв. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на постановеното определение. Твърди се, че са налице предпоставките на чл.23,ал.2, изр.второ от ЗПП, които не са били изследвани от съда. Прави се искане за отмяна на определението и отхвърляне на искането за присъждане на възнаграждение. Алтернативно се иска изменение на определението съгласно чл.189,ал.4 от НПК.

Настоящият състав намира жалбата за подадена в срок и от легитимно лице, а по същество-за неоснователна.

Видно от материалите по делото, с определение от 02.02.2022г. по НОХД№1129/2921г., ВОС е допуснал правна помощ по отношение на подс.Е.

П. за назначаване на резервен защитник, поради неявяване на редовно упълномощеният й процесуален представител. В съдебно заседание на 11.05.2022г. определения за резервен защитник-адв. Асен Христов е встъпил в процеса. От този момент до приключване на делото пред първата инстанция, резервният защитник адв.Христов се е явявал редовно в съдебните заседания.

При наличието на фактическите предпоставки на чл.94,ал.4 от НПК, подсъдимия не може да възразява срещу назначения му от съда резервен защитник, чиито правомощия са регламентирани в ал.6 на същата разпоредба.

1

Съгласно последната, резервния защитник упражнява без съгласието на подсъдимия правото да се запознава с делото, да прави необходимите извлечения и да присъства при провеждането на процесуални действия с участието на подсъдимия. По отношение на останалите права на защитника по чл.99,ал.1 от НПК, служебния защитник може да упражнява същите само по искане или съгласие на подсъдимия, а без негово съгласие- когато защитата е задължителна и упълномощения защитник е редовно призован, но не се е явил без уважителни причини. По отношение на служебния защитник важат всички норми за защитника и същия е обвързан от всички задължения по чл.98 от НПК. Последното е застъпено в Решение №10 от 28.09.2010г. на Конституционния съд по к.д.№10/2010г.

Участието на резервния защитник по делото не се изчерпва със формално присъствие в съдебно заседание, а с реалното му участие, изразяващо се в задължението добре да познава делото и винаги да е в състояние компетентно и ефективно да поеме защитата в пълния й обем.

Идеята на законодателя с въвеждането на тази фигура е да се избегне загубата на време, което би било необходимо за проучване на делото и съгласуване на линията на защитата на подсъдимия, което е в синхрон с публичния интерес от своевременно и ефективно наказателно правораздаване. Това произтича от Конституцията /чл.57,ал.2/ и задължителните за страната международни договори /чл.17 КЗПЧОС и чл.5, т.1 МПГПП/пак там/.

Правата на подсъдимия да избере начина на осъществяване на своята защита-сам, или с участие на упълномощени или назначени защитници не е абсолютно /вж. Решение от 25.09.1992 г. на ЕСПЧ по делото Кроасан срещу Германия/. Съгласно чл.31,ал.4 от конституцията те могат при спазване на принципа за пропорционалност да бъдат в една или друга степен ограничавани, ако това е необходимо за осъществяване на правосъдието.

«Правото на разглеждане на наказателното дело в разумен срок по смисъла на чл.6,т.1,изр.1 КЗПЧОС и чл.14,т.1,изр.1 МПГПП не е само привилегия на обвиняемия, но в редица случаи съставлява и право на други заинтересовани лица. Своевременното правораздаване отговаря и на обществения интерес, защото в много случаи забавеното правосъдие може да се превърне във фактически отказ от правосъдие».

Според мотивите на ТР 4/2010г. на ВКС „Независимо от конкретното основание за назначаване на служебен защитник, чл.189, ал.3 НПК не предвижда други разрешения на случаите, когато подсъдимият бъде признат за виновен, освен да бъде осъден да заплати адвокатско възнаграждение и други разноски за служебно назначения защитник.Няма никакво основание да се поддържа, че чл.189,ал.3 НПК противоречи на чл.6,т.3,б."с" от КЗЧЧОС. Доколкото Конвенцията трябва да се прилага от 2 националните органи в смисъла, в който тя е тълкувана от Европейския съд по правата на човека, следва да бъде посочено решението от 25 септември 1992 г. по делото CROISSANT срещу Германия, където изрично е подчертано, че разпореждането за възстановяване на разноските не е несъвместимо с чл.6,т.3,б."с" от КЗПЧОС“.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че съдът не е изследвал предпоставките на чл.23,ал.2 от ЗПП при назначаването на резервен защитник. Както беше посочено по-горе, основанията за назначаване на резервен защитник са различни от тези по чл.94,ал.1,т.9 от НПК, поради което не е необходимо да се изследва имущественото състояние на подсъдимия, нито е необходимо неговото съгласие.

Неприложима е и нормата на чл.189,ал.4 от НПК, която визира направени разноски по конкретното обвинение, по което подсъдимия е оправдан.

По изложените съображения настоящия състав намира, че определението на ВОС, с което Е. П. е осъдена за заплати възнаграждение за резервен защитник по сметка на НБПП е законосъобразно.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №384 от 15.07.2024г. на ВОС, с което Е.

П. е осъдена за заплати предоставената й правна помощ от назначеният резервен защитник, в размер на 690лв.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3