Решение № 794 от 11.08.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 794 гр. Стара Загора, 11.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Илкова при участието на секретаря А. П. Балабанова като разгледа докладваното от Таня Илкова Гражданско дело №

20245530105179 по описа за 2024 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно осн. чл.55, ал.1 от ЗЗД.

Ищцата М. Г. З., от гр. Стара Загора, чрез пълномощника си, твърди в исковата молба, че е сключила Договор за предоставяне на потребителски кредит с № *************., при условията на закона за електронния документи електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/. По силата на този договор, „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД следвало да предостави заемни средства в размер на 4000 лева. Съгласно чл. 3, б. б - годишният лихвен процент на заема бил 35 %, а годишният процент на разходите бил 49.66 %. Уговорени били срок и начин на плащане в 18 вноски, посочени в погасителен план към договора.

Ищцата твърди, че заплатила доброволно и извънсъдебно заема. Договор за предоставяне на потребителски кредит с № *************. бил погасен по банков път, по сметка на „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, и по сметка на същото дружество чрез системата на Изи Пей. С плащанията от страна на г-жа З. по договора за заем, била погасена възнаградителна лихва за периода, в който заемната сума се използвала. Ежемесечно и кумулативно с месечната си вноска, ищцата плащала такса „гарант“, въпреки че такава не била предвидена в основания договор. Единствено в чл. 5 от Договора за заем било посочено, че има предоставено по кредита обезпечение от страна на Multitude Bank p.l.c, като никъде не било посочено, че то е възмездно. Въпреки това, в деня на подписване на Договора за заем, се сключило в съответствие с чл. 5 от последния и договор за гаранция (поръчителство) с Multitude Bank p.l.c., видно от които за дружеството „гарант“ се дължало такса от 4040 лв., тъй като Дружеството щяло да обезпечава кредитът.

1

Твърди, че е надплатила суми по Договор за предоставяне на потребителски кредит с № *************., понеже процесният Договор за предоставяне на потребителски кредит бил недействителен. Това било така, защото последният не отговарял на изискванията на ЗПК и съгласно чл. 23 от ЗПК и М. Г. З., следвало да върне само чистата стойност на кредита от 4000 лева, без да дължи лихва и други разходи по кредита.

Между същите страни бил сключен и втори Договор за предоставяне на потребителски кредит с № *******, при условията на закона за електронния документи електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/. По силата на този договор, последният е следвало да предостави заемни средства в размер на 2 500 лева. Съгласно чл. 3, б. б“ годишният лихвен процент на заема бил 35 %, а годишният процент на разходите бил 49.66 %. Уговорени били срок и начин на плащане в 18 вноски, посочени в погасителен план към договора.

Ищцата твърди, че заплатила доброволно и извънсъдебно заема. Договор за предоставяне на потребителски кредит с № ******* бил погасен по банков път по сметка на „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, и по сметка на същото дружество чрез системата на Изи Пей. С плащанията от страна на г-жа З. по договора за заем, била погасена възнаградителна лихва за периода, в който заемната сума се използвала. Ежемесечно и кумулативно с месечната си вноска, плащала такса „гарант“, въпреки че такава не била предвидена в основания договор. Единствено в чл. 5 от Договора за заем било посочено, че има предоставено по кредита обезпечение от страна на Multitude Bank p.l.c, като никъде не било посочено, че то е възмездно. Въпреки това, в деня на подписване на Договора за заем, се сключва в съответствие с чл. 5 от последния и договор за гаранция (поръчителство) с Multitude Bank p.l.c., видно от които за дружеството „гарант“ се дължи такса от 2525 лв., тъй като Дружеството щяло да обезпечава кредитът.

Счита, че е надплатила суми по Договор за предоставяне на потребителски кредит с № *******, понеже процесният Договор за предоставяне на потребителски кредит бил недействителен. Това било така, защото последният не отговарял на изискванията на ЗПК и съгласно чл. 23 от ЗПК и следвало да върне само чистата стойност на кредита от 2 500 лева, без да дължали лихва и други разходи по кредита.

Ищцата твърди, че между същите страни бил сключен и Договор за предоставяне на потребителски кредит с № **********, при условията на закона за електронния документи електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/. По силата на този договор, последният следвало да предостави заемни средства в размер на 3000 лева. Съгласно чл. 3, б. б годишният лихвен процент на заема бил 35 %, а годишният процент на разходите бил 49.66 %. Уговорени били срок и начин на плащане в 18 вноски, посочени в погасителен план към договора.

Ежемесечно и кумулативно с месечната си вноска, ищцата плащала такса „гарант“, въпреки че такава не била предвидена в основания договор. Както вече посочила, за такава такса се разбирало от формиралата се съдебна практика срещу „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ 2

ЕООД. Единствено в чл. 5 от Договора за заем било посочено, че имало предоставено по кредита обезпечение от страна на Ferratum Bank, като никъде не било посочено, че то е възмездно. Единствено в чл. 5 от Договора за заем било посочено, че има предоставено по кредита обезпечение от страна на Multitude Bank p.l.c, като никъде не било посочено, че то е възмездно. Въпреки това, в деня на подписване на Договора за заем, се сключило в съответствие с чл. 5 от последния и договор за гаранция (поръчителство) с Multitude Bank p.l.c., видно от които за дружеството „гарант“ се дължи такса от 3030 лв., тъй като Дружеството щяло да обезпечава кредитът.

Независимо от това, всички парични средства били заплащани по сметка на ответника.

Процесните договори за кредит били недействителни на основание чл. 19, ал. 1 и ал.

4 ЗПК във връзка с чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 4 ЗПК, тъй като Заемодателят изискал и събрал от ищцата лихви, такси и комисионни, свързани с договорите за кредит, които не били предвидени в сключените основни договори за потребителски кредит. Макар да били посочени в договорите лихвен процент и годишен процент на разходите, ответникът не бил пояснил по ясен и разбираем начин какви са компонентите на ГПР.

Твърди още, че в договорите не били включени такси, комисионни и други видове плащания, освен договорения лихвен процент, поради което ответникът нямал право да Формира ГПР, което и по трите процесни договора било в размер на 49.66 %. Видно от приложените изчисления на годишен процент на разходите в електронни калкулатори в интернет, годишния процент на разходите при включена възнаградителната лихва като единствен разход по кредита следвало да бъде 41.19%. Това нарушение имало за правна последица съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК недействителност на договорите за заем и дължимост единствено на чистата стойност по всеки от кредитите.

Счита, че действително приложената възнаградителна лихва по договорите за заем била значително по-голяма от тази, която била посочена в чл. 3, б. „б“ от всеки от договорите за кредит. Действително приложеният размер на възнаградителната лихва по всеки договор била 40.45 %. Това се потвърждавало от приложената калкулация.

Предвид липсата на други видими от договорите разходи по заем и наличието на само 1 - договорената в чл. 3, б. „б“ от всеки от договорите, възнаградителна лихва, можело да се заключи, че последната, която била приложена по договорите била в по-голям размер от посочената в договорите. В тази връзка ако годишният лихвен процент е по-голям, то и годишният процент на разходите ще бъде със значително по-голяма стойност, а това означава, че той бил некоректно посочен в процесиите договори. Поради некоректно посочения размер на годишния процент на разходите била нарушена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и съответно клаузата следвало да бъде обявена за нищожна на основание алинея 5 от същия член.

Дори и да не се приемело, че възнаградителната лихва била по-висока, то за да бъде такава вноската по всеки от заемите, Кредиторът инкорпорирал във вноската допълнителна 3 сума, която оскъпила кредитите за ищцата и съответно от „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК 200599406 не били спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК във връзка с процесиите договори. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като трябва да се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Годишният процент на разходите следвало да включва всички преки и косвени разходи във връзка с кредитното правоотношение, включително, но не само таксите по отпускане и управление на кредита, възнаградителната лихва и други.

Спазването на това изчисление и даването на тази информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора били вменени като императивно разпоредба в ЗПК. Като съгласно чл. 22 от ЗПК, ако това условие не е изпълнено, договорът за заем бил недействителен.

Нарушение на ЗПК било налице и поради обстоятелството, че в договорите, кредиторът се задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заемите и ГПР. Липсвало обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредитите /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият от 49.66 % по всеки от договорите. В този порядък следвало да се посочи, че, съобразно разпоредбите на ЗПК, годишният процент на разходите изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина, следвало по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които били пряко свързани с кредитното правоотношение. В случая, в договорите за кредит яснота досежно тези обстоятелства липсвали. Следвало да се има предвид, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо. Тези съставни елементи обаче, както бе посочено и по - горе, остават неизвестни, при което се създавали предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Не ставало ясно какво се включвало в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи. Не ставало ясно и как възнаградителната лихва била в много по-голям размер от действително дължимия съгласно договорените условия, тъй като видно от приложените извлечения от кредитните калкулатори, съгласно погасителните планове, лихвата била в размер на 40.45 %, а не както било посочено във всеки от договорите - 35 %.

Ищцата, чрез пълномощника си, твърди, че завишаването на възнаградителната лихва, без да е било уговорена такава, представлява нелоялна търговска практика.

Разпоредбата на чл. 68г от ЗЗП дава легалната дефиницията на нелоялната търговска практика, която се използвала в настоящия случай, с цел свръхпечалба на Кредитора. Такава практика от страна на търговец към потребител се извършва ако противоречи на 4 изискването за добросъвестност и професионална компетентност и е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител. Член 68д от същия закон гласи, че заблуждаваща е такава търговска практика, при която се съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика. Така в трите процесии договора, било уговорено размерът на оскъпяването по кредитите да е в един размер, а в действителност е друг, като по този начин се целяло неоснователно обогатяване.