Решение № 203 от 18.02.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 203 гр. София, 16.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20211000502303 по описа за 2021 година

Производството е образувано по въззивна жалба на Д. Р. В. срещу решение № 262944/10.05.2021г. на СГС, ГО, 8 състав, постановено по гр.д. № 16214/18г. в частта, в която е отхвърлен искът му с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за сумата над 10 000 лв. до пълния размер от 26 000 лв. за обезщетение за неимуществени вреди.

Срещу същия съдебен акт е постъпила въззивна жалба от ЗД „Бул Инс“ АД частта, в която предявеният от иск е уважен над сумата от 2 000лв до уважения размер от 10 000лв.

Жалбоподателят Д. В. твърди, че в обжалваната от него част първоинстанционното съдебно решение е постановено в нарушение на материалния закон, процесуалните правила и е необосновано. Съдът е нарушил принципа за справедливост и чл.52 от ЗЗД. Определеното обезщетение не е достатъчно за репариране на претърпените от него неимуществени вреди. Поддържа, че е получил сътресение на мозъка със загуба на съзнание, което е увреждане на здравето, временно опасно за живота, независимо от времетраенето на това състояние. Допуснато е отклонение от практиката на ВКС относно детерминирането на критерия за 1 справедливост от съществуващата в страната конюктура и от общественото възприемане за справедливост. На всеки отделен етап от развитието на обществото.

Затова Д. В. моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната от него част и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявения иск.

Жалбоподателят ЗД „Бул Инс“ АД излага несъгласие с първоинстанционното решение за размера на определеното обезщетение за неимуществени вреди над 2 000лв. до уважения размер. Счита, че то е прекомерно и не отговаря на критериите за справедливост, установени в чл.52 от ЗЗД и ППВС № 4/68г. Ищецът е получил леки телесни увреждания. Имал е сътресение на мозъка без изпадане в безсъзнателно състояние/ коматозно/ с възможно степенно нарушение на съзнанието.

Затова моли въззивния съд да отмени решението в атакуваната от него част и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск над сумата от 2 000 лв. до 10 000лв.

В съдебно заседание чрез процесуалния си представител Д. В. оспорва жалбата на застрахователя.

ЗД „Бул Инс“ АД не изразява становище по въззивна жалба на ищеца.

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

СГС е сезиран с иск по чл.432, ал.1 от КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. В исковата молба ищецът Д. В. твърди, че на 18.08.2018г. около 15.50ч. е пострадал при ПТП в гр. София. Управлявал е велосипед „Балкан“ по бул. „Скобелев“ с посока на движение от Руски паметник към бул „Хр. Ботев“. В района на № 67 водачът на спрелия в дясно лек автомобил „Волво В70“ с рег. № ********, управляван от Г. С. А., е отворил рязко предната лява врата на автомобила и ищецът се е ударил в нея.

От удара е паднал от велосипеда. Виновен за пътния инцидент е водачът на МПС. В резултат от него е получил тежки травматични увреждания, изразяващи се в ЧМТ със сътресение на мозъка и загуба на съзнание, контузна рана на главата, огромен хематом в областта на дясната ръка, 2 охлузвания и хематом на лявата ръка. Няма спомен за случилото се. Бил е приет по спешност в болница, където му е проведено медикаментозно лечение. Собственикът и водачът на лекия автомобил е сключил задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника, която е била валидна за периода 13.07.2018г до 12.07.2019г. Затова ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 26 000 лв., в едно със законната лихва от 18.08.2018г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

Ответникът в депозиран писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК заявява, че оспорва иска. Поддържа, че оспорва описаната в исковата молба травма да е във връзка с ПТП. Оспорва да е настъпило ПТП и констативния протокол за ПТП. Прави възражение за съпричиняване, тъй като ищецът не е изпълнил задължението си по чл.15 от ЗДвП. Счита, че ищецът е получил леки телесни увреждания и претендирания размер на обезщетението за неимуществени вреди е завишен. Счита за справедлив такъв от 2000лв.

Безспорно е, че на 18.08.2018г. е настъпило описаното в исковата молба ПТП. За него са съставени писмени документи, изходящи от компетентните органи – констативен протокол № К-547/18.08.2018г., протокол за оглед на местопроизшествието от същата дата, фотоалбум. По делото е приложено ДП № 315ЗМ11316/18г. на СДВР.

Не се спори, че за лек автомобил „Волво В70 с рег. № ******** е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника, валидна към датата на произшествието.

Безспорно е, че ищецът е отправил извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди на 30.08.2018г. С писмо от 12.09.2018г. ответникът е отказал да плати застрахователно обезщетение и е поискал представянето на писмени доказателства

С оглед твърденията в исковата молба ищецът Д. В. е представил медицински документи- епикриза, изходяща от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ за престой от 18.08.2018г. до 21.08.2018г.

В хода на съдебното дирене е допусната медицинска експертиза, изготвена от вещо лице лекар хирург и ортопед травматолог, в която са описани травматичните увреждания, получени от ищеца: Мозъчно 3 сътресение. Контузия и разкъсно- контузна рана в лявата теменна област.

Охлузвания и хематоми на двете ръце. По своя медибиологичен характер увредите са причинили на ищеца временно разстройство на здравето неоспасно за живота. Мозъчното сътресение е от лека степен с временна загуба на съзнание без остатъчни негативни неврологични последствия.

Спешна помощ му е оказана в УМБАЛСМ „Пирогов“, където са му направени изследвания. Бил е в задоволително общо състояние, но без спомен за случилото се, със силно главоболие, но без гадене и повръщане.

Бил е поставен на строг постелен режим заради мозъчното сътресение.

Изписан е с подобрение. Зарастването на мекотъканните увреждания и разкъсно- контузната рана е завършило за 10-12дни. Тези травми са причинили на пострадали интензивни болки в срок около 10-12дни, считано от деня на злополуката. Мозъчното сътресение е протекло с главоболие и световъртеж за около 30-40 дни, след което главоболието се е проявявало само при мозъчна преумора и продължително гледане на телевизия или четене. Ищецът е възстановен напълно към настоящия момент.

Съдът кредитира заключението като компетентно, обосновано и безпристрастно. Заключението е изготвено въз основа на писмени доказателства, приети по делото и без преглед на ищеца. Експертът е дал заключение въз основа на науката и професионалния опит.

По делото е допусната автотехническа експертиза, която е дала заключение за механизма на ПТП, за причините, които са го причинили.

Вещото лице е приело, че виновен за пътния инцидент е водачът на лекия автомобил, които не се е уверил, че с действията си няма да създаде опасност на останалите участници в движението.

Посочил е скоростта на велосипедиста и опасната му зона на спиране. Приел, че той не би могъл да предотврати удара чрез спиране.

Съдът кредитира заключението като компетентно, обосновано и неоспорено от страните, основаващо се на научните правила и професионалния опит на експерта.

В хода на процеса са събрани гласни доказателства.

Свидетелят В.а е съпруга на ищеца и желае да свидетелства. Тя заявява, че ищецът е претърпял ПТП. Обадил й се е по телефона. Половин час след обаждането го е видяла в болницата. Видяла е как го свалят на носилка 4 от линейката. Имал е рана на главата, кръвонасядане по ръката. Ищецът е знаел какво се е случило от разкази на свидетели, а той не си е спомнял нищо. Звънял е два пъти на свидетеля, за да й каже за инцидента, защото не е помнел, че вече го е направил. Бил е в УМБАЛСМ „Пирогов“. Престоял е четири дни и след като са го изписали се е прибрал в дома си. Изпитвал е болки в ребрата и е бил по- трудно подвижен. Лекарите са му казали да бъде в покой, да няма шум и ярка светлина. Било му е трудно да ляга и става от леглото. Ходел е сам до тоалетната и се е хранил сам. Сега физически е добре, но се оплаква от време на време от главоболие. Има проблем с паметта. Не е сигурна, но още от инцидента не си е върнал паметта за случилото се. Често му се случва да забрави думи и му трябва време, за да се сети. И преди инцидента е имал страх от МПС и винаги е пресичал на пешеходна пътека, но предпочита да пресича на светофар. От инцидента се притеснява, когато е в уличното движение. От две години не се е качвал на колело и не смее да кара. Той не е колоездач, но през летния сезон двамата са карали колела.

Свидетелят кара велосипед за удоволствие и няма свидетелство за управление на МПС.

Свидетелят Станков е очевидец на произшествието. Той е бил на бул.

„Скобелев“ и е вървял към Руски паметник в дясно на движението и се е готвел да пресече от другата страна. Тогава е видял колоездача, а водач е отворил вратата на колата си. Тя е била „Волво“. Велосипедистът се е блъснал във вратата и се е преметнал. Наблюдавал е инцидента от 1015метра. Между него и колоездача не е имало паркирани коли или кофи за смет, а само минаващи автомобили. Видял е ясно инцидента. Автомобилът е бил паркиран, а велосипедистът се е движел по платното. Последният се е движел на половин до един метър от паркиралите автомобили. Било е лято и времето е било слънчево. На мястото на инцидента е имало тротоар.

Съдът кредитира показанията на свидетелите като основаващи се на лични впечатления за фактите и обстоятелствата, които излагат. Тези на свидетеля В. ги преценява при условията на чл.172 от ГПК поради близките отношения между нея и ищеца, а именно съпрузи, но ги счита за достоверни и убедителни в по- голямата им част, с изключение на твърдението за смущения на памет, той като не се подкрепят от останалите събрани доказателства и няма медицински данни в тази насока.

5

При така събраните доказателства първоинстанционният съд е приел като справедливо обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000лв.

Решението на СГС е влязло в сила в частта, в която е уважен предявеният иск за 2000лв.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на въззивно разглеждане е иск по чл.432, ал.1 от КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.

Въззивният съд се произнася служебно по валидността на първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по отношение на правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна материалноправна норма.

Първонстанционното решение е валидно и допустимо.

С прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ разполага увреденият от ПТП срещу причинителят на вредите и неговият застраховател. Пострадалият, или неговите близки, може да предявят иска за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” след спазване на изискванията на чл.380 от КЗ. Последната разпоредба задължава лицето, което иска да получи застрахователно обезщетение, да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция. Това е абсолютна положителна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск пред съда, предвидена в специален закон и свързана с изтичането на определен срок- чл.498, ал.3 от КЗ. Той е тримесечен и е регламентиран в чл.496, ал.1 от КЗ. Изтичането му обуславя допустимостта на претенцията. / опр. № 332/19.07.2018г. по ч.т.д. № 1614/18г., I т.о. на ВКС, опр. № 179/15.04.2019г. по ч.т.д. № 859/19г., I т.о. на ВКС/. По делото не се спори, а и от доказателствата се установява, че ищецът е отправил писмена претенция към въззивника. В тримесечният срок застрахователят е отказал плащане. С оглед на това следва да се приеме, че предявения иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ е допустим.