Определение № 600 от 03.10.2023, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 600 гр. Шумен, 03.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в закрито заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. ХаджиИ.

Йордан В. Димов като разгледа докладваното от Йордан В. Димов Въззивно частно гражданско дело № 20233600500379 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по частна жалба депозирана от „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК ......., гр. София, ул „.....“ №38, оф.4 против Разпореждане №803/26.05.2023 г. по описа на НпРС. В жалбата е посочено, че с обжалваното разпореждане е отхвърлено частично заявлението за издаване на заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК, депозирано от „ЮтеКредит България“ ЕООД в частта, в която се претендира да бъде осъдена В. И. Т. да заплати сумите от 231 лв. – такса за разглеждане на кредита и 298.25 лв. такса на основание чл.5.5 от Общите условия на „ЮтеКредит България“ ЕООД, във връзка с Тарифа за таксите и комисионните на физически лица в сила от 21.06.2021 г. в мотивите на жалбата е посочено, че сумата от 231 лв. представлява такса за разглеждане и като такава тя е част от годишния процент на разходите (ГПР) по кредита.

Твърди, че с тази такса ГПР не надхвърля законово установените размери, установени в чл.19 от МПК. По отношение на таксата по чл.5.5 от общите условия твърди, че същата се дължи, когато клиентът не изпълнява задълженията си по договора точно и в срок. При подобно неправомерно поведение последния следва да възстанови на кредитора виновно причинените разходи за административно обслужване, съгласно действащата тарифа на „ЮтеКредит България“ ЕООД. Сочи, че тези разходи били изрично упоменати в Тарифа за таксите и комисионите на физически лица в сила от 21.06.2021 г., а именно: 2-ри напомнящ СМС, 3-ти напомнящ СМС, 4-ти напомнящ СМС, 5-ти напомнящ СМС, СМС уведомление за прекратяване на договор, първо напомнящо писмо, второ напомнящо писмо, предупредително писмо за прекратяване и писмо за прекратяване. Намира, че потребителят е бил информиран още при сключване на договора за дължимостта на посочените такси, като е можел да се откаже от договора. Това право е можело да бъде упражнено и в срок от 14 календарни дни, считано от датата на сключване на договора. Моли обжалваното 1 разпореждане да бъде отменено частично в обжалваните части, като длъжницата В. Т. бъде осъдена да заплати и сумите от 231 лв. – такса за разглеждане на кредита и 298.25 лв. такса на основание чл.5.5 от Общите условия на „ЮтеКредит България“ ЕООД, във връзка с Тарифа за таксите и комисионните на физически лица в сила от 21.06.2021 г., както и да бъдат присъдени разноските, които съдът е отхвърли, съобразно с частта, която не е уважил.

Длъжницата по изпълнението - В. И. Т. , ЕГН **********, с......., общ. ....., обл.

Шумен, ул. „......“ №6 редовно уведомена не взема становище по жалбата.

Солидарния длъжник С. И. П., редовно уведомена не взема становище по жалбата.

Съдът приема, че жалбата е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима.

С обжалваното разпореждане с №803/26.05.2023г . НпРС е уважил отчасти заявлението, като е разпоредил издаване на заповед за изпълнение в полза на заявителя срещу В. И. Т. за претендираните в заявлението главница, възнаградителна лихва, лихва за забава, законна лихва от подаване на заявлението и разноски, а в останалата част – за претендираните такса, съгласно чл. 5. 5 от Общите условия на "ЮтеКредит България"ЕООД за предоставяне на парични потребителски кредити и Тарифа на таксите и комисионните на физически лица в сила от 21.06.2021 г. и за такса за разглеждане, съгласно договора за потребителски паричен кредит, е отхвърлил заявлението, приемайки, че клаузите от договора, предвиждащи дължимост на такса разглеждане и такса за разноски са нищожни поради противоречие със закона.

Настоящата инстанция намира постановения от НпРС съдебен акт за валиден и допустим такъв. Извършвайки преценка относно правилността на разпореждането в обжалваната част, съдът счита същото за правилно, а разглежданата жалба за неоснователна, поради следното:

За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК - да съдържа всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане, както и да отговаря на изискванията, произтичащи от нормата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, която задължава съда служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави или дали не се основава на неравноправна клауза или на клауза, която е вероятно неравноправна.

При анализа на изложеното в заявлението заемно правоотношение се установява, че с оглед качеството на кредитополучателя-физическо лице, по своята правна характеристика това правоотношение представлява договор за потребителски кредит, за който са приложими общите правила на Закона за задълженията и договорите, правилата на специалния Закон за потребителския кредит, както и – предвид качеството на кредитополучателя на "потребител" – нормите на Закона за защита на потребителите.

2

Дружеството - заявител е претендирало издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК на основание договор за потребителски паричен кредит от дата 12.11.2021 г., който е бил сключен при действието на Закона за потребителския кредит, поради което при преценката за основателността на заявлението, която съдът дължи по силата на чл. 411, ал.

2, т. 2 от ГПК, освен друго – и както се посочи по-горе - следва да бъде съобразено и съответствието на договора с императивните разпоредби на този закон.

Съгласно чл. 10а от ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит (ал. 1), но не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита (ал. 2), нито да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие (ал. 3), като видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит (ал. 4).

Едната от претендираните в конкретния случай такси е тази в размер на 231 лева и представлява еднократна "такса за разглеждане", уговорена в Договора за потребителски паричен кредит №42185 от 22.11.2021 г. От изложеното в частната жалба става ясно, че заплащането на тази такса е свързано с оценката на кредитоспособността на клиента, извършвана от кредитора преди и с оглед сключването на договора. Подобен извод обаче не произтича нито от клаузата на индивидуалния договор, в която е посочено основанието и размера на таксата, нито от Общите условия към този договор. Така, освен наименованието на таксата, като "такса за разглеждане" липсва яснота в договора и ОУ към него за какво действие от страна на кредитора тази такса ще бъде събрана от потребителя. Посоченото очертава противоречието на клаузата, предвиждаща посоченото задължение, с правилото на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК. Същевременно, ако бъде възприето посоченото в частната жалба, а именно че тази такса е свързана с оценката на кредитоспособността на клиента, то налага се извод, че същата противоречи на нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, тъй като е свързана с действия по усвояването и управлението на кредита. Разглеждането на кредита и оценката на риска представляват осъществяване на същинската дейност на кредитната институция и е насочена към вземане на решение за даване на съгласие за отпускането на кредита и по своята същност не предоставя допълнителна услуга. Целта на таксите и комисионните по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК е да се покрият административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но различни от основната услуга по предоставяне на кредит.

Втората претендирана със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК такса е такса в размер на 298.25 лева, дължима, според заявителя, съгласно чл. 5.

5 от Общите условия на "ЮтеКредит България" ЕООД за предоставяне на парични потребителски кредити и Тарифа на таксите и комисионите на физически лица в сила от 21.06.2021 г. Според въпросната клауза от ОУ, клиентът се задължава в случай на неизпълнение на задълженията си по договора точно и в срок, да възстанови на дружеството виновно причинените разходи за административно обслужване съгласно действащата 3 тарифа при стриктно съобразяване на извършените от ЮтеКредит действия.

Съгласно чл. 33, ал. 1 от ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, каквато в случая е претендирана наред с вземането за такса разходи по чл. 5. 5 от ОУ. С уговарянето на таксата на практика се постига заобикаляне на ограничението на чл. 33 от ЗПК и се въвежда допълнително плащане, чиято дължимост е изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника. Подобна клауза противоречи на чл. 33 от ЗПК, тъй като преследва забранена от закона цел да се присъди още едно обезщетение за забава. Съгласно чл. 10а, ал. 4 от ЗПК, видът, размерът и действието, за което ще се събират таксите, следва да бъдат точно и ясно определени в договора. При формирането на тази такса от 298.25 лева не е ясно дали съответните действия въобще са били извършени. Общото посочване на сумата не позволява да се установи как точно е определен размерът на това задължение. А от друга страна писмо за прекратяване на договора при 50-ти ден просрочие е определено като таксувано с 15% от дълга според приложената към заявлението Тарифа на таксите и комисионите на физически лица в сила от 21.06.2021 г. , когато явно става въпрос за твърда сума, а не за сума, която се определя пропорционално на задължението.

Дори да се приеме, че става дума за услуги, свързани с договора за потребителски кредит, то те са такива по управление на кредита. Поради това претендирането им от потребителя противоречи и на забраната на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия за управление на кредита.

Ако кредиторът е претърпял вреди от неизпълнението на длъжника, няма пречка да ги претендира, но като ги заяви на съответното основание, а не под формата на такси, произтичащи от неизпълнението.

Предвид изложените съображение жалбата следва да се приеме за неоснователна, а разпореждането на НпРС в обжалваните части следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №803/26.05.2023 г. по описа на НпРС , постановено по ч. гр. д. № 458/2023 г. по описа на същия съд, В ЧАСТТА, в която е оставено без уважение заявлението на "ЮтеКредит България" ЕООД за издаване на заповед за изпълнение против В. И. Т., ЕГН **********, с......., общ. ....., обл. Шумен, ул. „......“ №6 за сумите, както следва:

298.25 лв. (двеста деветдесет и осем лева и двадесет и пет стотинки) такса съгласно чл. 5. 5 от Общите условия на Юте Кредит България ЕООД за предоставяне на парични потребителски кредити и Тарифа за таксите и комисионните на физически лица, в сила от 21.06.2021 г., както и 231 (двеста тридесет и един) лева такса за разглеждане съгласно Договор за потребителски паричен кредит №42185 от 22.11.2021 г.

4

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5