Решение № 262648 от 22.04.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 22.04.2021г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Г въззивен състав в публично съдебно заседание на шестнадесети март през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Албена Александрова

ЧЛЕНОВЕ:Таня Орешарова

Димитринка

Костадинова-Младенова при участието на секретаря Антоанета Петрова разгледа докладваното от съдия Орешарова гр. дело №6057 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение№31045 от 03.02.2020год., СРС, 29-ти състав, постановено по гр.дело №74007/2018год. е признал за установено по реда на чл.422 ал. 1 ГПК, че Н.Л.С., ЕГН ********** с адрес *** дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** следните суми: на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата от 55,81 лв. за доставена от дружеството топлинна енергия през периода м.05.2015г.-м.04.2017г. за имот, находящ се в гр.София, ж.к. „*******, гараж №4, аб.№357812 и сумата от 32,28 лв. такса за услуга дялово разпределение за периода от м.05.2014 г.-м.04.2017 г., ведно със законна лихва от 07.06.2018г. до окончателното изплащане; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 2,11 лв. - обезщетение за забава върху цената на топлинна енергия за периода от 15.09.2017г. до 29.05.2018г., за които е издадена заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№37565/2018 г. на СРС, 29 състав. С решението са отхвърлени исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ за главница за доставена топлинна енергия до пълния предявен размер и период, както и исковете по чл.86 ЗЗД за обезщетение за забава върху задължението за доставена топлинна енергия за разликата над 2,11 лева до 17,04 лв. и за периода от 16.09.2015 г. до 14.09.2017 г. и върху таксата за дялово разпределение в размер на 8,09 лв. за периода от 16.09.2015 г. до 29.05.2018г. Осъдена е Н.Л.С. да заплати на „Т.С.“ ЕАД, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 343,20 лв. разноски за исковото производство и сумата от 44,77 лв. разноски по ч.гр.д.№37565/2018 г. на СРС, 29 състав.

Решението е обжалвано от ответницата Н.Л.С., с основни доводи, че решението е неправилно и моли да се отмени и постанови друго, с което се отхвърлят предявените искове. Посочва, че първоинстанционният съд в решението си неправилно е приел, че ответницата има качество на клиент на ТЕ за процесния имот-гараж №4, тъй като смята, че същия не е присъединен обект. Също така излага, че ако в един имот няма вътрешна инсталация, то тогава няма какво да се присъединява и за конкретния гараж сочи, че в него никога не са били инсталирани отоплителни тела, регулираща арматура за тях, отклонения за сградната инсталация за отопление, както и отклонение за БГВ и което е изначално. Посочва, че в сградата има петнадесет гаража, като всеки гараж смята, че се присъединява индивидуално чрез самостоятелно отклонение от сградната инсталация след като е и самостоятелен обект и неговия собственик се разпорежда какво да поръча на проектанта, на строителя и на монтажника, като това обстоятелство не е съобразено от първоинстанционния съд. В тази връзка прави оплакване, че не са събрани доказателства във връзка с направеното възражение, че обекта за който се иска заплащане на ТЕ не е присъединен и не е допуснана допълнителна задача за

СТЕ, като поддържа искането пред въззивния съд и което искане е уважено. Смята, че от страна на ищеца не е установено, че процесния обект е присъединен към абонатната станция или към самостоятелно отклонение към нея, поради което и посочените в решението суми като дължими биха били верни, но само ако действително е клиент на ищеца и какъвто смята, че в случая не е. В съдебно заседание пред въззивния съд пълномощникът на въззивницата Г.С., както и пълномощниците адв.А.и адв.К.поддържат въззивната жалба. Представят писмени бележки по делото и претендират за присъждане на разноските по делото.

Въззиваемата страна „Т.С.“ЕАД не е подала писмен отговор на въззивната жалба. Подадена е молба с възражение за прекомерност на разноските на въззивниците. Претендира за разноски за юрисконсултско възнаграждение

Третото лице помагач „Т.“ООД не заявило становище по въззивната жалба.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи по реда на въззивното производство и при така очертания от жалбите предмет, приема следното:

„Т.С.” ЕАД е депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК с вх. №3046068/07.06.2018год. срещу Н.Л.С. за посочените суми и по което е образувано гр.д. №37565/2018г. по описа на СРС, 29-ти състав. Посочено е, че претендираното вземане е за стойността на доставена топлинна енергия за периода от месец 05.2014г. до месец 04.2017г. в размер на 93,71лв. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София,

ЖК Сердика, *****, гараж №4, с аб.

№357812, сумата от 32,28лв.-главница за дялово разпределение за същия период, сумата от 17,04лв.- лихва за забава за периода от 16.09.2015год. до 29.05.2018год. и сумата от 8,09лв.-лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за същия период, ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението до окончателното им изплащане. След като срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение в законоустановения срок е постъпило възражение от длъжника в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, „Т.С.”ЕАД е предявила положителен установителен иск спрямо него по издадената заповед за изпълнение и е образувано гр.д. №74007/2018г. СРС, 29-ти състав.

В отговора на исковата молба ответницата е оспорила исковете като неоснователни. Оспорва да е потребител и да се намира в облигационно отношение с ищеца, във връзка с процесния обект гараж №4, в който заявява, че, никога не са инсталирани отоплителни тела, регулираща арматура към тях, отклонения от сградната инсталация за отопление и за БГВ и при което не е възможно присъединяване към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Посочва, че независимо, че нейния съпруг е подписал документа за пускането на отоплението в сградата, но също така писмено е обяснил фактическото състояние за неприсъединеност на гараж №4 след като отказала в гаража да се монтира отоплително тяло. Смята, че в случая не е приложим пар.1, т.38 от ДР на ЗЕ, относно отопляемия обем на имот.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил частично предявените искове и е приел за установено, че ответницата дължи на „Т.С.“ЕАД от сумата от 55,81лв.- главница, представляваща стойността на доставена и неплатена топлинна енергия само за сградна инсталация относно процесния имот гараж №4 за периода м. 05.2015г. – м.04.2017 г. , сумата от 32,28лв.-за услугата дялово разпределение, 2,11лв.-обезщетение за забава върху цената на ТЕ за периода 15.09.2017год. до 29.05.2018год., като в останалата част са отхвърлени претенциите до пълния претендиран размер и като погасени по давност по отношение на главницата до пълния претендиран размер и период. Приел е, че страните са в облигационни отношения, след като ответницата е собственик на процесния топлоснабден имот на посочения адрес и с аб.номер с оглед на приложения на нейно име нотариален акт, а от приетата СТЕ се установява количеството и стойността на доставената топлинна енергия в имота, която е само за сградна инсталация на същия и след като сградата в която се намира обектът е топлофицирана.

Софийският градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящия състав на въззивния съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което същия дължи произнасяне на съществото на правния спор в рамките на заявените с въззивната жалба доводи, съобразно нормата на чл.269, изр.2 ГПК.

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове по реда на чл.422, ал.1 ГПК и с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

За да се уважи предявеният иск, че ответникът дължи процесните суми, търсени от ищеца като стойност на доставена топлинна енергия, ищецът следва да установи главно и пълно, че ответникът е потребител на топлинна енергия, че в сградата, където е имотът на ответника има монтиран топломер, преминал метрологична проверка, че дяловото разпределение на отчетеното количество доставена топлинна енергия е извършено законосъобразно, което включва установяване на извършваните отчети на индивидуалните разпределители от ФДР и изчисляване на стойностите на различните компоненти, съставящи цената на доставената топлинна енергия.

Независимо, че ответницата в отговора на исковата молба е оспорила, че е потребител и има договорни отношения с ищеца за доставяне на ТЕ за процесния имот с оглед на приложения към исковата молба нот. акт№106/30.01.1998год., н.дело №50179/97год. по описа на нотариус при СРС, който не е оспорен се установява, че ответницата Н.Л.С. е собственик на гараж №4, с обща квадратура от 25 кв.м., заедно с 0,513% ид.части от общите части на сградата и толкова ид.части от правото на строеж върху държавна земя, при съседи югозапад-гараж 5, северозапод-коридор, североизток-гараж 3, югоизток-коридор и след като се установява, че сградата, в която се намира гаражът е топлофицирана и ищецът е доставил в абонатната станция на сградата определено количество топлинна енергия, отчетена от общия топломер и ответницата, като собственик върху процесния обект, в същата сграда- етажна собственост имат качеството на потребители на топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ и между страните е налице облигационно договорно правоотношение, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, утвърдени от ДКЕВР.

Съгласно пар.1, т.13 от ДР на ЗЕЕЕ/отм/ потребител е физическо или юридическо лице, което получава електрическа или топлинна енергия от енергийното предприятие и ги ползва за собствени нужди.

Съгласно чл. 106а, ал.4 от ЗЕЕЕ/отм/ потребител на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на вещно право на ползване за топлоснабдявания имот. Съгласно чл. 153, ал.1 и пар.1, т.42 от ДР на ЗЕ потребител на енергия за битови нужди е физическо лице- собственик или титулярът на вещно право на ползване, който ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление за домакинството си. В смисъла на горните легални определения, ответницата, като собственик на имот, в сграда, в режим на етажна собственост, която е топлофицирана има качеството на потребител на топлинна енергия, поради което е материалноправно легитимиран да отговаря по предявения иск и е без значение по делото дали е подала молба-декларация за откриване на партида на нейно име при ищеца за процесния обект или има самостоятелно отоплително тяло с уред за измерване, което да е реализирано по проект. Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребителите за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, одобрени от ДКЕВР. Притежаваното от ответницата право на собственост върху топлоснабдения имот и установеното наличие на облигационно договорно правоотношение между страните, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, е достатъчно основание за доказване на иска по основание. Съдържанието на договора за покупко-продажба на топлинна енергия е уредено в представените публично известни Общи условия за продажба, които са съответно одобрени с Решение ОУ-026/11.05.2002 г. на ДКЕВР и Решение № ОУ-067/12.12.2005 г. на ДКЕВР, последващите такива от 2008 г., както и ОУ, одобрени с Решение №ОУ-02/03.02.2014год. и които са публикувани. Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ предоставя възможност за потребителите, които не са съгласни с предвидените в ОУ разпоредби, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия.