Решение № 6283 от 08.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6283 гр. София, 08.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20241110133122 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по предявен от (ФИРМА) против (ФИРМА) осъдителен иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата в размер на 3671,96 лева, ведно със законна лихва за забава от подаване на исковата молба на 06.06.2024 г. до окончателно погасяване на вземането, представляваща регресно вземане за заплатено от ищеца застрахователно обезщетение в размер на 3 543,44 лева, 15 лева направени ликвидационни разходи и 113,52 лева разходи за транспортиране на автомобил във връзка с пътнотранспортно произшествие, настъпило на 14.02.2024 г. в гр. П., между застрахован при ищеца по договор за застраховка „Каско“ лек автомобил с марка ****, с рег. № *** и лек автомобил марка *** с рег. № *** чийто водач бил в правоотношение с ответника по силата на сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Направено е искане сторените от ищцовото дружество съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 14.02.2024 г. в гр. П., на кръстовището при ул. (АДРЕС)“ и ул. „(АДРЕС), при излизане от забранена улица и движейки се в пътното платно за насрещно движение, водача на лек автомобил марка *** реализирал пътнотранспортно произшествие с лек автомобил марка „*** с рег. № ***, за което е съставен двустранен констативен протокол, подписан от двамата водачи.

Процесуалният представител на ищеца поддържа, че между дружеството и собственика на лек автомобил с марка **** към момента на инцидента съществувало правоотношение по договор за застраховка „Каско+“. В резултат на описаното пътно произшествие застрахования при ищеца лек автомобил бил увреден. По подадено от собственика на увреденото моторно превозно средство искане застрахователното дружество определило застрахователно обезщетение в размер на 3 543,44 лева, от която сума била приспадната дължимата застрахователна премия, като остатъкът в размер на 3351,21 лева бил преведен на застрахования с преводно нареждане от 05.03.2024 г. Изложени са твърдения, че поради невъзможност увреденият автомобил да се придвижи на собствен ход след настъпване на процесното ПТП, същият бил транспортиран с „Пътна помощ“, за което транспортиране 1 застрахователят заплатил сумата в размер на 113,52 лева. Процесуалният представител на страната поддържа, че с плащане на застрахователно обезщетение ищецът се е суброгирал в правата на застрахования срещу ответното дружество, което е било в правоотношение с виновния за настъпването на пътния инцидент водач по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, поради което има регресно вземане към него за заплатеното застрахователно обезщетение, разходите за транспортиране на автомобила и направените ликвидационни разходи. В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът отправил до ответника покана за заплащане на изплатеното застрахователно обезщетение и сторените ликвидационни разноски, като вземането не било погасено.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва предявените искове по основание и размер. С отговора е оспорен описаният в исковата молба механизъм на пътнотранспортно произшествие и обстоятелството, че водачът на застрахования при ответника автомобил има вина за настъпване на събитието. В допълнение е отбелязано, че представеният по делото двустранен протокол за ПТП не се ползва с обвързваща съда доказателствена сила. Процесуалният представител поддържа, че вина за настъпването на процесното произшествие има изцяло застрахования при ищеца водач, който не е спрял на знак „Стоп“ и не е пропуснал движещият се по пътя с предимство застрахован при ответник автомобил. В отговора са изложени твърдения, че водачът на застрахования при ищеца автомобил е разполагал с възможност да предотврати настъпването на удара и възникването на щетите. При условията на евентуалност е оспорена стойността на твърдените щети, както и че щетите се намират в причинно-следствена връзка с процесното произшествие. По изложените доводи е направено искане предявените искове да бъдат отхвърлени, като сторените от ответника разноски бъдат възложени в тежест на ищеца.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема следното:

Предявен е иск за заплащане на сума, претендирана срещу ответника в качеството му на застраховател на лице, причинило увреждане на имущество на застрахован при ищеца по договор за имуществена застраховка. Твърди се, че ищецът е изпълнил задължения си на застраховател по имуществена застраховка, поради което е встъпил в правата на увреденото лице против носещия договорна отговорност въз основа на валидно възникнало застрахователно правоотношение с причинителя на увреждането.

Съгласно чл. 411, ал. 1 КЗ, в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“.

Предвид изложеното в доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 411 КЗ е да установи при условията на пълно и главно доказване наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на моторно превозно средство, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е заплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер, не по-голям от действителните вреди.

В доказателствена тежест на ответника е да проведе насрещно доказване на обстоятелствата разпределени в доказателствена тежест на ищеца, както и да докаже възражението си, че водачът на увреденото моторно превозно средство носи вина, респ. е допринесъл за настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие.

2

Страните не спорят, поради което със съставения по делото доклад е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че към момента на настъпване на пътния инцидент между ищецът и собственика на автомобил „****, с рег. № ****, е било налице валидно правоотношение по сключен Договор за застраховка „Каско+“, а между ответното дружество и водача на лек автомобил марка *****“, с рег. № *** бил сключен Договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, както и че ищецът е изплатил застрахователно обезщетение на собственика на увредения автомобил в посочения в исковата молба размер и е сторил ликвидационни разноски в размер на 15 лева.

Спорните по делото въпроси се поставят върху механизма на възникване на процесното пътнотранспортно произшествие, съпричастността на всеки от водачите към настъпването на вредите и стойността на вредите.

За установяване на механизма, по който е реализиран пътният инцидент по делото е представен двустранен констативен протокол за ПТП, съставен от водачите на участвалите в събитието автомобили, съдържащ скица на произшествието и опис на щетите. Във връзка с възражението на ответника следва да бъде посочено, че в действителност представеният двустранен констативен протокол, съставен от участниците в ПТП, не се ползва с материална доказателствена сила. Предвид това, съдът преценява доказателствената му стойност единствено при съвкупната преценка с останалите събраните по делото доказателства – гласните доказателствени средства, събрани чрез разпит на водачите на моторните превозни средства, участвали в пътния инцидент, изводите на приетата съдебноавтотехническа експертиза и писмените доказателства.

По делото като писмено доказателство е прието писмо с изх. №38/09.02.2025 г. от Община П., Общинско предприятие „Организация и контрол на транспорта“, ведно със схема на пътната маркировка и сигнализация в участъка на процесното произшествие.

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на двамата водачи по реда на чл. 25, ал. 1 ГПК.

Водачът на лек автомобил *****“ Т. Н. сочи, че на 14.02.2024 г. предприел маневра по изпреварване в насрещната лента на двупосочна улица, като автомобилът „**** се появил внезапно от дясно и между двете моторни превозни средства възникнал удар. Свидетелят излага, че на мястото на произшествието не е имало хоризонтална маркировка, а единствено знак „Стоп“ на улицата, от която идвал другия водач. След настъпване на инцидента, двамата водачи попълнили двустранен констативен протокол и не са уведомявали полиция.

Свидетелят разкрива, че вследствие на произшествието вредите върху автобила „**** били върху предна лява гума, преден ляв калник и предна и задна леви врати.

Водачът на лек автомобил „**** Н. Б. сочи, че непосредствено преди възникване на инцидента предприел навлизане в кръстовище след като друг водач му дал знак да мине.

Водачът поддържа, че преди да продължи пресичането на кръстовището в лентата за насрещно движение се уверил, че там няма автомобили, но непосредствено преди да премине през кръстовището чул звуков сигнал и възникнал удар с друг автомобил.

Свидетелят излага, че на пътя нямало маркировка, нито светофар, а единствено знак „Стоп“, на който той бил спрял. Свидетелят излага че вследствие на инцидента били увредени ходова част, врата и греда на управляваното от него моторно превозно средство.

Съдът дава вяра на показанията на свидетелите в частта относно непосредствено възприетите от тях обстоятелства свързани с поведението им преди възникване на произшествието и реализираните вреди в резултат на инцидента, като изложената от 3 свидетелите фактическа обстановка се подкрепя от приетите по делото писмени доказателства и приетата автотехническа експертиза. Съдът не цени показанията на свидетелите в частта, в която лицата изразяват позиция относно причините за възникване на катастрофата, тъй като въпросите по механизма на възникване на произшествието са на първо място технически от компетентността на вещото лице по допуснатата автотехническа експертиза, а на следващо място правни, по които съдът дължи да се произнесе с решение.

От приетото по делото заключение по допусната автотехническа експертиза, което съдът цени като обективно, безпристрастно и компетентно дадено, се установява, че от техническа гледна точка причина за настъпване на пътнотранспортното произшествие е поведението на двамата шофьори, като водачът на автомобил *****“ предприел маневра за изпреварване на колона от автомобили и навлизал в лентата за насрещно движение, а водачът на автомобил „**** при наличие на знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“ не изчакал преминаването на лек автомобил *****“. В резултат на поведението и на двамата водачи траекториите на движение на автомобилите се пресекли и настъпил удар между тях. Вещото лице посочва, че ако водачът на автомобил *****“ не бил предприел маневра за изпреварване, удар между двата автомобила не би настъпил. Сочи също, че водачът на автомобил „**** е имал възможност да предотврати настъпването на произшествието ако при наличието на знак „Б2“ е изчакал преминаването на автомобил *****“. Вещото лице поддържа също, че видимостта и на двамата водачи е била ограничена.

От приетото заключение се установява, че на мястото на произшествието не е имало хоризонтална пътна маркировка или светофарна уредба, а вертикалната пътна маркировка се състояла от знак „Б 2“ от дясно на движението по ул. „(АДРЕС), както и, че пътното платно на ул. (АДРЕС)“ е съставено от две ленти за движение – по една във всяка посока. На следващо място, вещото лице приема, че стойността необходима за възстановяване на лек автомобил „****, изчислена на база средни пазарни цени към датата на произшествието възлиза на сумата в размер на 11015,36 лева. Експертът разяснява, че увреденият лек автомобил не е могъл да продължи безопасно движение след произшествието на собствен ход, поради което е било необходимо да бъде репатриран, като заплатената от ищеца сума в размер на 113.52 лева за тази услуга отговаря на пазарната.