Решение № 984 от 04.07.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 984 гр. София, 04.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело № 20221000500658 по описа за 2022 година

Разгледа в съдебно заседание на 06.06.22г. /с участието на секретаря Милкова/ въззивно гражданско дело № 658/22г. и констатира следното:

С решение на СГС 1- 22 състав от 13.01.22г. по г.д. № 6068/19г. са отхвърлени /изцяло/ искове по чл. 124 от ГПК във връзка с чл. 439 от ГПК на Е. П. и И. П. против „Юробанк България“ АД за установяване, че: ищците не дължат на ответника следните суми /всички – вписани в изпълнителен лист от 22.11.11г. на РС, град Пловдив/: 29 500 евро /просрочена главница/; 3 107, 37 евро /просрочена лихва върху редовна главница за периода 11.07.10г. – 16.09.11г./; 2 348, 75 евро /наказателна лихва върху просрочена главница за периода 11.09.10г. – 17.11.11г./; 35 евро /просрочена такса за обслужване на заем/; 251, 14 евро /такса за управление на кредит през периода 10г. – 11г./; 132 лева /разноски за нотариални покани/; законна лихва върху посочената главница за периода след 18.11.11г.; съдебни разноски /сторени в заповедно производство/ в размер на 1 381, 2 лева /държавна такса/ и 1 140, 6 лева /адвокатско възнаграждение/; отменено е определение от 03.12.19г. /постановено при условията на чл. 212 от ГПК/ и производството по делото е прекратено в частта, касаеща предявените от ищците инцидентни установителни искове /за установяване нищожността на споразумение от 25.09.14г., на анекс към същото и на договорна ипотека, учредена с нотариален акт № 138 от 25.09.14г. на нотариус М. А..

Решението на СГС се обжалва /изцяло/ от Е. П. и И. П..

Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата пред СГС и САС/.

Събраните по делото доказателства /писмени и експертни – преценени в съвкупност, в контекста на твърденията – възраженията на страните и правилото на чл. 269, изр. 2-ро от ГПК/ удостоверяват, че:

На 11.02.09г. /съгласно договор за банков кредит от тази дата и анекс към същия от 11.02.10г./ чуждестранното юридическо лице „Алфа Банк“ А.Е. /чрез клона си в България/ праводател на „Юробанк България“ АД /заемодател - банка/ е предоставило на „Е. В“ ЕООД /кредитополучател/ паричен заем /кредит/ в размер на 30 000 евро /от която сума са били реално усвоени 29 500 евро/. Ищците /Е. П. и И. П./ са поели задължение /подписвайки същия договор/ да 1 поръчителстват /по смисъла на чл. 138 от ЗЗД/ за дълга на дружеството към банката. С изпълнителен лист от 22.11.11г. /издаден от РС - град Пловдив по г.д. № 20758 от 11г. в рамките на производство по чл. 417 от ГПК/ посоченото дружество /кредитополучател/ и ищците /поръчители/ са осъдени да платят на банката следните суми /които фигурират в същите размери в дизпозитива на атакуваното решение на СГС/: 29 500 евро /просрочена главница/; 3 107, 37 евро /просрочена лихва върху редовна главница за периода 11.07.10г. – 16.09.11г./; 2 348, 75 евро /наказателна лихва върху просрочена главница за периода 11.09.10г. – 17.11.11г./; 35 евро /такса за обслужване на заемна сметка за периода 10г. – 11г./; 251, 14 евро /такса за управление на кредит през периода 10г. – 11г./; 132 лева /разноски за нотариални покани/; законна лихва върху посочената главница за периода след 18.11.11г.; съдебни разноски /сторени в заповедно производство/ в размер на 1 381, 2 лева /държавна такса/ и 1 140, 6 лева /адвокатско възнаграждение/. Въз основа на този изпълнителен лист /с оглед принудителното събиране на изброените в същия суми/ е образувано изпълнително производство /№ 1571 от 11г. на ЧСИ Д.

М./. Дружеството – кредитополучател /„Е. В“ ЕООД/ е било обявено в несъстоятелност /съответно впоследствие – заличено от търговския регистър/.

Ищците поддържат, че:

Вземанията /визирани в процесния изпълнителен лист и събирани по процесното изпълнително дело/ на ответника /кредитор - взискател/ „Юробанк България“ АД /правоприемник на заемодателя по процесното кредитно правоотношение - Алфа Банк“ А.Е./ спрямо тях /спрямо поръчителите/ се явяват погасени /на две основания/ както следва: поради погасяване /с оглед акцесорното естество на поръчителството/ на основния дълг /на кредитополучателя „Е. В“ ЕООД/ заради обявяването на това дружество в несъстоятелност /и заради заличаването на този правен субект от търговския регистър без учредено правоприемство/ или /евентуално/ поради изтекла в хода на изпълнителното производство /след издаване на процесния изпълнителен лист/ погасителна давност.

С оглед това /предвид горните конкретни възражения, с които се обосновават заявените искове/: Е. П. и И. П. претендират да се установи /при условията на чл. 124 от ГПК във връзка с чл. 439 от ГПК/, че не дължат на банката /на ответника/ процесните /описаните/ вземания.

Исковете са неоснователни:

Заличаването на дружеството /кредитополучател/ като правен субект /страните не спорят, че тази правна последица, този правен ефект действително е настъпил след издаване на процесния изпълнителен лист/ не може /в случая/ да обоснове уважаване на процесните отрицателно установителни искове /ликвидирането на правния субект не е довело до погасяване на процесния дълг въпреки акцесорното естество на поръчителството/:

Със споразумение от 13.07.12г. /всички клаузи на което впоследствие са били преповторени и потвърдени със следващо споразумение от 14.03.14г., като тези две сделки не се явяват атакувани в процеса; всички възражения на ищците, в това число и заявените такива в иска по чл. 212 от ГПК са насочени към следващо споразумение – от 25.09.14г./ Е. П. и И. П. са встъпили /по смисъла на чл. 101 от ЗЗД/ като съдлъжници /наред с кредитополучателя „Е. В“ ЕООД/ в процесното кредитно правоотношение /съответно са поели и конкретно, изрично задължение - да отговарят за дълга на фирмата дори и при прекратяването й, дори при заличаването й като правен субект/. Именно тези конкретни уговорки /съгласия/ на ищците не позволяват да се приеме /в процесната хипотеза/, че дългът е бил погасен /отпаднал/ на соченото /заявеното/ основание. В същата връзка /и предвид конкретните възражения на ищците в обсъжданата насока/:

Посочените /две допълнителни/ споразумения препращат пряко /по съдържание и логика/ към: основния кредитен договор /от 11.02.09г./, към изпълнителния лист /издаден от РС град Пловдив по г.д. № 20758 от 11г./ и към предмета на образуваното въз основа на този документ изпълнително производство /изп. д. № 1571 от 11г. на ЧСИ Д. М./. С оглед това /предвид изложеното/: сделките от 13.07.12г. и от 14.03.14г. на практика не създават /не учредяват/ изцяло нова договорна връзка /каквато е тезата на ищците/, а напротив – явяват се част от основната /вече установената/ такава /по договора от 11.02.09г./ или с други думи – двете споразумение само 2 доразвиват /преуреждат/ вече създаденото от страните правоотношение /и именно заради това – правните последици по двата договора следва да бъдат съобразени/. Конкретен аргумент в подкрепа на горните изводи е клаузата на т. 10 от споразумението от 13.07.12г. /където изрично е записано, че тази сделка не новира правоотношението по договора от 11.02.09г. по смисъла на чл.

107 от ЗЗД/. С оглед изложеното – възражението на ищците /с което се обосновава извода за недопустимост на първоинстанционното решение/ се явява неоснователно /решението на СГС не излиза извън предмета на спора/.

Изложеното /във връзка с първото възражение на ищците/ обосновава – отхвърляне на исковете.

Събраните по делото писмени доказателства /това обстоятелство се явява удостоверено и от констатациите на приетата в процеса основна и допълнителна счетоводна експертиза, в това число и от обясненията на вещото лице от съдебното заседание/ установяват обстоятелството /което на практика се явява и изрично признато от самите ищци – съобразно съдържанието на исковата молба по чл. 212 от ГПК/, че: в рамките на изпълнителното производство са били правени редица доброволни погасявания на дълга /така – както е бил учреден с първоначалния договор от 11.02.09г., съответно така – както е бил конкретизиран със следващите анекси/.

Посочените плащания /всяко едно от тях на собствено основание/ са прекъсвали давността в хипотезата на чл. 116, б. „а“ от ЗЗД и не са позволявали погасяване на дълга в хипотезата на чл.

110 от ЗЗД/. Такъв правен ефект /прекъсване на давността/ са породили и двете /посочени по-горе/ споразумения /от 13.07.12г. и от 14.03.14г./ доколкото съдържат конкретни и изрични признания на дълга /съобразно изложеното по-горе: и двете споразумение препращат конкретно и изрично към процесния дълг и констатират наличието му към всеки момент от развитието на процесното правоотношение/. От друга страна /в същата насока/: процесното изпълнително дело към момента все още е висящо /и по същото продължават да се извършват изпълнителни действия, които също прекъсват давността – по смисъла на ТР № 2 от 15г. на ВКС/.

Изложеното /във връзка с второто възражение на ищците/ обосновава – отхвърляне на исковете.

Във връзка с исковете по чл. 212 от ГПК:

Решението /в тази част имащо характер на определение/ на СГС /дизпозитивът на съдебния акт, с който производството по тези искове е прекратено/ не подлежи /с оглед постановката на ТР № 1 от 13г. на ВКС/ на обжалване. Не е налице пречка /допустимо е – предвид съдържанието на същото ТР/ заявените /чрез исковете по чл. 212 от ГПК/ защитни тези на ищците да бъдат разгледани в процеса /и след прекратяване на производството по тези искове/ под формата на възражения /с изключение само на искането за прогласяване нищожността на процесната ипотека, доколкото такъв правен ефект може да бъде постановен само чрез иск, с изричен дизпозитив, но не и чрез възражение/.

Конкретно заявените /в исковата молба по чл. 212 от ГПК/ възражения обаче /всички насочени към споразумението от 25.09.14г., анекса към същото и процесната ипотека/ нямат връзка с предмета на делото /същите се явяват неотносими към/ирелевантни за обхвата на спора, който се разглежда единствено в контекста на заявените защитни тези, че – дълга е отпаднал поради заличаване на кредитополучателя като правен субект, евентуално поради изтекла давност/.

Именно поради това: тези възражения /дори да бъдат приети за основателни/ не могат /доколкото са насочени само към споразумението от 25.09.14г. и анекса към същото/ да дерогират дълга, който се явява възникнал /и допълнително потвърден в процесните размери/ по силата на основния /първоначален/ договор от 11.02.09г. /който е бил основанието за издаване на изпълнителния лист/ и по силата на двете споразумения към този договор /от 13.07.12г. и от 14.03.14г./. По същите съображения: неотносими към /ирелевантни за/ предмета на спора /така – както е очертан от заявените две основания на исковете/ се явяват и възраженията на ищците, касаещи плащанията по дълга /съответно и събраните в тази насока писмени и експертни доказателства/. Тези възражения /и доказателства/ могат да бъдат съобразени /и това е сторено по-горе/ само в частта им, която касае предмета на спора /а именно във връзка с възражението за изтекла давност и правилата по чл. 116, б. „а“ от ЗЗД и чл. 110 от ЗЗД/.

3

С оглед всичко изложено: решението на СГС следва да бъде – потвърдено.

Искане за присъждане на съдебни разноски /в полза на ответника/ за производството пред САС - не е заявено.

Съдът,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение на СГС 1- 22 състав от 13.01.22г. по г.д. № 6068/19г.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4