Решение № 500 от 21.11.2024, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 500 гр. Плевен, 21.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря МИХАЕЛА ИВ. И.ОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно гражданско дело № 20244400500567 по описа за 2024 година Производството е по чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение № 129/29.04.2024 г., постановено по гр. дело № 1093/2023 г. по описа на Районен съд – Червен бряг са отхвърлени предявените искове от „МЪНИ ПЛЮС КОРП“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, обл. София, ул. ***, представлявано от изпълнителните директори И. Л. П. и Б. Я. Я., в качеството му на поръчител на „А1 България“ ЕАД по Договор за поръчителство от 07.11.2014 г. против Ц. И. Г., ЕГН **********, с адрес: с. ***, обл. Плевен, ул. ***, да се приеме за установено по отношение на ответника, че съществува вземането, както следва: за сумата от 382,50 лв. – дължима сума по Договор за продажба на изплащане № 504144258 от 04.02.2019 г., която сума е заплатена от заявителя и „Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД с ново име „МЪНИ ПЛЮС КОРП” ЕАД, ЕИК *** в качеството му на поръчител на „А1 България“ ЕАД по Договор за поръчителство от 07.11.2014 г., както и сумата в размер на 94,88 лв. – мораторна лихва за забава за периода от 21.12.2020 г. /датата на заплащане на сумата в размер на 382,50 лв. от „Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД на „А1 1

България“ ЕАД/ до 01.06.2023 г., ведно със законната лихва главницата за периода от подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /05.06.2023 г./ до окончателното изплащане на дължимата сума, за което е издадена Заповед № 381 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 702 по описа на ЧРС за 2023 г., като неоснователни.

Постъпила е въззивна жалба от „Мъни Плюс Корп“ ЕАД /със старо наименование „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД/, ЕИК *** чрез пълномощника – адв. И. Л. от САК, в която се изразява становище, че първоинстанционното решение на ЧРС е неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с доклада по делото. Според въззивника, неправилно първоинстанционния съд е приел, че не са налице доказателства за това, че процесният Договор за продажба на изплащане е обезпечен чрез Договор за поръчителство от 07.11.2014 г. от страна на „Състейнъбъл бизнес солюшънс" АД. Твърди, че законът не изисква в договора за поръчителство да бъде посочено конкретно и поименно на кого са задълженията, предмет на поръчителството, както и че липсва законова разпоредба, която да определя начина на индивидуализация на обезпеченото вземане в договора за поръчителство. Твърди, че е необходимо то да бъде посочено по такъв начин, че да е ясно кое точно вземане се обезпечава, като пропускането на някои или на част от индивидуализиращите го елементи е без значение, ако останалите посочени такива са достатъчни за индивидуализиране на вземането. Твърди, че предметът на договора може да бъде определяем, а разпоредбата на чл.138, ал.2, изр.2-ро от ЗЗД дава възможност да бъде сключван договор за поръчителство и за бъдещи задължения.

Въззивникът твърди, че конкретното задължение, което е предмет на договора за поръчителство е посочено в самия договор за продажба на изплащане с „А1 България" ЕАД и това е така, тъй като с договора за поръчителство, поръчителят се задължава да обезпечи задълженията на абонатите за плащане на цената на крайно устройство по договорите за продажба на изплащане, сключени между абонатите и „А1 България" ЕАД.

Твърди, че задълженията, предмет на договора за поръчителство, са индивидуализирани в договорите за продажба на изплащане, където са посочени месечните погасителни вноски, размера им и сроковете за тяхното 2 погасяване. Счита, че в сключения Договор за продажба на изплащане № 504144258/04.02.2019 г. между „А1 България" ЕАД и ответника е индивидуализиран размера на месечните погасителни вноски, чието изпълнение е обезпечено с договора за поръчителство.

Въззивникът твърди, че с оглед представените по делото писмени доказателства може да се направи обоснован извод за това, че вземането на „А1 България" ЕАД от ответника по процесния договор за продажба на изплащане е било обезпечено именно от „Състейнъбъл бизнес солюшънс" АД и заплатено от последния на 21.12.2020 г. Посочва, че сключването на процесния

Договор за покупко-продажба на изплащане

№

504144258/04.02.2019 г. е предхождано от действия на абоната за първоначално кредитно оценяване.

На следващо място, въззивникът твърди, че обжалваното решение е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с доклада по делото. Твърди, че съдът не е възлагал в тежест на ищеца доказване на изпълнена процедура по кредитен скоринг и одобрение от „Състейнъбъл бизнес солюшънс" АД за сключване на процесния Договор за продажба на изплащане, нито доказването на валидно сключен Договор за поръчителство. Твърди, че съдът е извел правни изводи при допускане на съществени процесуални нарушения, при изготвяне на непълен и неточен доклад по делото, което е от съществено значение за изясняване на предмета на делото и обективно решаване на спора.

Въззивникът моли

Окръжния съд, да отмени изцяло първоинстанционното решение, като неправилно и незаконосъобразно и вместо него да постанови друго, с което да признае за установено, че Ц. И. Г. дължи на „Състейнъбъл бизнес солюшънс" АД с ново име „Мъни Плюс Корп" ЕАД, ЕИК *** сумата от 382,50 лв., представляваща незаплатена от Ц. И. Г. сума по Договор за продажба на изплащане № 504144258 от 04.02.2019 г., която сума е заплатена от заявителя „Състейнъбъл бизнес солюшънс" АД с ново име „Мъни Плюс Корп" ЕАД в качеството му на поръчител на „А1 България" ЕАД по Договор за поръчителство от 07.11.2014 г., както и сумата в размер на 94,88 лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода от 21.12.2020 г. /датата на заплащане на сумата в размер от 382,50 лв. от „Мъни Плюс Корп" ЕАД на „А1 България"ЕАД/ до 01.06.2023 г., ведно със законната 3 лихва върху главницата за периода от подаването на настоящото заявление до окончателно заплащане на дължимата сума. Претендира направените съдебно-деловодни разноски за двете инстанции.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от въззиваемия Ц.

И. Г., който моли Окръжния съд, да потвърди първоинстанционното решение на Районен съд – Червен бряг

Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от активно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Съгласно нормата на чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.

Предметът на настоящото производство обхваща решението изцяло.

Въззивната инстанция приема, че обжалваното решение е допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл именно по исковата молба, с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.

От приложеното ч.гр.д. № 702/2023 г. по описа на Районен съд – гр.

Червен бряг е видно, че със Заповед № 381 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 03.07.2023 г. е разпоредено длъжникът Ц. И.

Г., ЕГН **********, с адрес: с. ***, ул. ***, общ. Червен бряг, обл. Плевен и длъжникът „Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД, ЕИК ***, с адрес: гр. София, ***, общ. Столична, обл. София да заплатят солидарно на кредитора „Мъни Плюс Корп“ ЕАД, ЕИК ***, с адрес: гр.

Варна, ***, чрез адв. И. Л., общ. Варна, обл. Варна сумата от 382,50 лв., 4 представляваща сума по Договор за продажба на изплащане № 504144258 от 04.02.2019 г., ведно със законна лихва за периода от 05.06.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 94,88 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 21.12.2020 г. до 05.06.2023 г., както и държавна такса в размер на 25,00 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лв. Посочено е, че вземането произтича от Договор № 504144258/04.02.2019 г. С оглед постъпило Възражение по чл.414 от ГПК от длъжника Ц. И. Г., с Разпореждане № 504/16.08.2023 г. на основание чл.415 ал.1 т.1 от ГПК е указано на заявителя, че в едномесечен срок следва да предяви иск за установяване на правото си, предмет на издадената заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по реда на чл.410 и сл. от ГПК

Пред Плевенски районен съд е подадена искова молба от „МЪНИ ПЛЮС КОРП“ ЕАД, ЕИК *** в качеството му на поръчител на „А1 България“ ЕАД по Договор за поръчителство от 07.11.2014 г. против Ц. И. Г., ЕГН ********** за признаване за установено по отношение на ответника, че съществува вземането, както следва: за сумата от 382,50 лв. – дължима сума по Договор за продажба на изплащане № 504144258 от 04.02.2019 г., която сума е заплатена от заявителя и „Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД с ново име „МЪНИ ПЛЮС КОРП” ЕАД, ЕИК *** в качеството му на поръчител на „А1 България“ ЕАД по Договор за поръчителство от 07.11.2014 г., както и сумата в размер на 94,88 лв. – мораторна лихва за забава за периода от 21.12.2020 г. /датата на заплащане на сумата в размер на 382,50 лв. от „Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД на „А1 България“ ЕАД/ до 01.06.2023 г., ведно със законната лихва главницата за периода от подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /05.06.2023 г./ до окончателното изплащане на дължимата сума, за което е издадена Заповед № 381 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 702 по описа на ЧРС за 2023 г.

По делото пред първоинстанционния съд е безспорно установено, че на 04.02.2019 г. между „А1 България“ ЕАД, ЕИК *** и Ц. И. Г., ЕГН ********** е сключен Договор за продажба на изплащане № 504144258, по силата на който Ц. И. Г. е закупил и е станал собственик на апарат Huawei Mate 20 Twilight със сериен номер /IMEI/: 869425039085419. Съгласно т.10.2.1 от Договора, купувачът се е задължил да заплати на „А1 България“ ЕАД продажната цена за вещта, съобразно погасителен план към Договора, като 5 поради неплащане в срок, договорът между „А1 България“ ЕАД и Ц. И. Г. е прекратен предсрочно на основание т.12.3 от Договор за продажба на изплащане. Съгласно чл. 12.3. от Договора, непогасената сума до края на срока на Договора за продажба на изплащане в размер на 382,50 лв. е станала предсрочно изискуема.

Безспорно е установено, също така, че на 07.11.2014 г. между „А1 България“ ЕАД, ЕИК *** и „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД с ново име „Мъни Плюс Корп” ЕАД, ЕИК *** е сключен Договор за поръчителство, по силата на който „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД се е задължил, в качеството си на поръчител, да обезпечи задълженията на абонати, сключили с „А1 България” ЕАД Договор за продажба на изплащане.

Поради липса на доброволно плащане от страна на длъжника, на основание чл.2.2.3 от Договора за поръчителство от 07.11.2014 г., „Състейнъбъл бизес солюшънс“ АД е заплатил на „А1 България“ ЕАД на 03.11.2021 г. сумата от 382.50 лв., представляваща дължимата сума от Ц. И. Г. по Договора за продажба на изплащане от 04.02.2019 г.

Плащането на сумата е извършено след отправена покана от страна на кредитора към поръчителя, посредством предявяване на Приемо-предавателен протокол № 298/10.05.2020 г., представляващ справка по т.2.2.3 от Договора за поръчителство от 07.11.2014 г. Протоколът съдържа списък с абонатите и размера на просрочените задължения, произтичащи от договори, гарантирани чрез поръчителство от ищеца, като ответникът присъства на стр. 2 от Протокол № 298/10.05.2020 г.