Акт от 05.10.2016, Окръжен съд - Габрово

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 191 гр. Габрово, 05.10.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Габровският окръжен съд, в открито съдебно заседание на тринадесети септември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КРЕМЕНА ГОЛЕМАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ИВА ДИМОВА

СИМОНА МИЛАНЕЗИ при секретаря В.Г. като разгледа докладваното от съдия Димова в.гр.д. № 210 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 558 от 08.04.2016 г. по гр. д. № 5343 по описа за 2015 г. на Районен съд – град Плевен, е отхвърлен предявения от В.Н.Н., ЕГН *** против „Е.Т.” ООД, представлявано от Т.Ц.И. и Н.Х.М.- И. иск с правно основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД за прогласяване на нищожност на договор за цесия от 28.11.2012 г., сключен между „Е.Т.”

ООД и Н.Х.М. – И., поради липса на предмет, като неоснователен. Осъдил е на разноски.

Постъпила е въззивна жалба и въвзивна жалба - акцент от В.Н., с която моли да се върне делото за повторно решаване на същия състав. Твърди, че актът е позорен и показва непочтеността на „плевенското правосъдия”. Постъпило е и допълнение към въззивна жалба от адв. Л.Т. ***, с която поддържа искането за отмяна на първоинстанционното решение като необосновано и незаконосъобразно и се разграничава, като пълномощник изцяло от тази част от жалбата, в която доверителят и е изразявал лично отношение към магистрати и адвокати. Твърди, че в производството не е изяснено обстоятелството в каква връзка се представят тези документи, тъй като производството по несъстоятелност е срещу едноличния търговец ЕТ ”И. – Р.Н.” и вземането на цедента по процесния договор е прието. Не били представени доказателства дали след цесията е поискана промяна в списъка на приетите вземания и новият кредитор е включен в този списък, както и не са били представени доказателства дали след цесията е поискана промяна в списъка на приетите вземания и новият кредитор включен в този списък. Счита, че в тази част решението е постановено при непълнота на доказателствата, което обуславя неговата необоснованост. Позовава се на изтекла погасителна давност. Моли да се уважи въззивната жалба и да се постанови решение, с което да се отмени като необосновано и незаконосъобразно обжалваното решение и да се постанови друго, с което да се уважи предявения иск или да се върне делото за ново разглеждане от друг състав.

В срок от ответниците по жалбата не е подаден писмен отговор. В съдебно заседание взема становище процесуалния представител на Н.М. – И., адв. А. ***. Считат жалбата за неоснователна. Претендира разноски.

Габровски окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, и в съответствие с правомощията си, регламентирани в чл. 269 ГПК, намира следното:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Пред районен съд – гр. Ловеч е образувано гр.д. №

532/2014 г. по искова молба на В.Н. срещу „Е.Т.” ООД, представлявано от Т.Ц.И..

Петитумът е да се прогласи нищожността на цесията от 28.11.2012 г., поради липса на предмет, което е „цесирано” и привидност в петте изпълнителни листа.

Твърди, че не е възникнало вземане от авалиста В.Н., поради порок на авала на всеки от петте изпълнителни листа и същите са погасени по давност. Счита, че не може едно и също вземане да се дължи два пъти, като Т.И. е поддържал вземането си пред ОС – гр. Ловеч и втори път да го цедира на Н.М.. Моли да се осъди Т.Ц.И. за сумата от 57 665,17 лв., с която неоснователно се е обогатил, тъй като Ловешкият окръжен съд го е признал за кредитор в началото на 2013 г., т.е след като Т.И. е бил „цесирал” вземането си на

28.11.2012 г. В тази част искането е отделено от настоящото производство с разпореждане № 818 от 18.07.2014 г. /л. 42 от гр.д. № 532/2014 на Ловешки районен съд/. С разпореждане № 4028 от 06.11.2014 г., същият е освободил ищеца В.Н. от държавни такси и разноски.

С определение № 1196 от 06.11.2014 г., съдът е конституирал като втори ответник по делото Н. Х.М. – И..

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от М. – И., чрез адв. И.А.. Считат предявения иск за недопустим неоснователен. Излага подробни съображения за твърденията си. Прави доказателствени искания.

По делото е постъпил писмен отговор от Т.И., с който прави възражение за подсъдност, на основание чл. 105 ГПК, счита исковете за недопустими, неоснователни и недоказани и моли да бъдат отхвърлени изцяло, като излага съображения за това. Претендира разноски.

С определение № 849 от 27.07.2015 г., Ловешки районен съд е прекратил производството по гр.д. № 532/2014 г., на основание чл.

118 във вр. чл. 119, ал. 3 ГПК и го е изпратил на Плевенски районен съд.

Пред Плевенски районен съд е образувано гр.д. №

5343/2015 г., чийто акт е предмет на обжалване на настоящото производство. С решение № 558 от 08.04.2016 г., съдът е отхвърлил предявения иск за прогласяване на нищожност на договор за цесия от 28.11.2012 г., сключен между „Е.Т.”ООД, ЕИК ********* и Н.Х.М. - И., поради липса на предмет, като неоснователен и недоказан.

Във връзка с така установената фактическа обстановки, съдът прави следните правни изводи.

Исковата молба е подадена от авалиста В.Н.Н. с искане да се обяви за нищожен договора за цесия сключен на 28.11.2012 г. между„Е.Т.”ООД и Н.Х.М. - И., с който са цедирани задълженията по пет броя запис на заповеди за сумата от 100,00 лв., както следва:

Запис на заповед, по силата, на която ЕТ”И. –Р.Н.” се е задължил спрямо „Е.Т.”ООД, ЕИК *********, на негова заповед, без протест и разноски за сумата от 5 768,75 лв. на падежа 15.11.2004 г., на гишетата на ТБ ”Булбанк”, клон Плевен или по банковата сметка. Датата на издаване е на 12.10.2004 г. Място на издаване – гр. Плевен. Записът на заповед е авалирана на 12.10.2004 г. от В.Н.Н., ЕГН *** и е предявена за плащане на 15.11.2004 г. За нея има издаден изпълнителен лист от 09.01.2006 г. по ч.гр.д. № 12/2006 г. по описа на Плевенски районен съд.

Запис на заповед, по силата, на която ЕТ”И. –Р.Н.” се е задължил спрямо „Е.Т.”ООД, ЕИК ********* на негова заповед, без протест и разноски за сумата от 5 768,75 лв. на падежа 15.04.2005 г., на гишетата на ТБ ”Булбанк”, клон Плевен или по банковата сметка. Датата на издаване е на 12.10.2004 г. Място на издаване – гр. Плевен. Записът на заповед е авалирана на 12.10.2004 г. от В.Н.Н., ЕГН *** и е предявена за плащане на 15.04.2005 г. За нея има издаден изпълнителен лист от 23.01.2006 г. по ч.гр.д. № 26/2006 г. по описа на Плевенски районен съд.

Запис на заповед, по силата, на която ЕТ”И. –Р.Н.” се е задължил спрямо „Е.Т.”ООД, ЕИК ********* на негова заповед, без протест и разноски за сумата от 5 768,75 лв. на падежа 15.03.2005 г., на гишетата на ТБ ”Булбанк”, клон Плевен или по банковата сметка. Датата на издаване е на 12.10.2004 г. Място на издаване – гр. Плевен. Записът на заповед е авалирана на 12.10.2004 г. от В.Н.Н., ЕГН *** и е предявена за плащане на 15.11.2004 г.

Датата на издаване е на 12.10.2004 г. За нея има издаден изпълнителен лист от 23.01.2006 г. по ч.гр.д. № 27/2006 г. по описа на Плевенски районен съд.

Запис на заповед, по силата, на която ЕТ”И. –Р.Н.” се е задължил спрямо „Е.Т.”ООД, ЕИК ********* на негова заповед, без протест и разноски за сумата от 5 768,75 лв. на падежа 15.08.2005 г., на гишетата на ТБ ”Булбанк”, клон Плевен или по банковата сметка. Датата на издаване е на 12.10.2004 г. Място на издаване – гр. Плевен. Записът на заповед е авалирана на 12.10.2004 г. от В.Н.Н., ЕГН *** и е предявена за плащане на 15.11.2004 г.

Датата на издаване е на 12.10.2004 г. За нея има издаден изпълнителен лист от 08.02.2006 г. по ч.гр.д. № 22/2006 г. по описа на Плевенски районен съд.

Запис на заповед, по силата, на която ЕТ”И. –Р.Н.” се е задължил спрямо „Е.Т.”ООД, ЕИК ********* на негова заповед, без протест и разноски за сумата от 5 768,75 лв. на падежа 15.01.2005 г., на гишетата на ТБ ”Булбанк”, клон Плевен или по банковата сметка. Датата на издаване е на 12.10.2004 г. Място на издаване – гр. Плевен. Записът на заповед е авалирана на 12.10.2004 г. от В.Н.Н., ЕГН *** и е предявена за плащане на 15.11.2004 г.

Датата на издаване е на 12.10.2004 г. За нея има издаден изпълнителен лист от 08.02.2006 г. по ч.гр.д. № 23/2006 г. по описа на Плевенски районен съд.

На лицевата страна на всичките записи на заповед В.Н.Н. лично се е задължил да поръчителства по посоченото в тях задължение на ЕТ „И. – Р.Н.” към „Е.Т.”ООД, поради което изпълнителните листи са издадени и срещу него, в качеството му на авалист. По посочените изпълнителни листи е образувано изпълнително дело № 20068150400026 на 01.11.2006 г. по описа на ЧСИ Т.К., изпратено за продължаване на изпълнителните действия от СИС на РС- Плевен под № 531-17/2006 г. Изпълнителното дело е прекратено с постановление за прекратяване от 11.04.2013 г.

Ищецът В.Н.Н. е авалист по посочените запис на заповеди, тъй като същият е положил подпис върху лицевата част на менителничния ефект, поемайки солидарно задължението с издателя на записа на заповед. По силата на този авал, той е поел менителничното задължение, което е самостоятелно, поради което е активно легитимиран да предяви настоящия иск - за обявяване на нищожността на договора за цесия, поради липса на предмет и възражения по формата на авала.

В качеството си на авалист, ищецът е солидарно отговорен по отношение на всички, които следват авала. Авалистът не може да прави възражения за недействителност на поръчителството, поради недействителност на задължението, което гарантира. Отговорността на авалиста е винаги, встъпва в правата на менителничните ефекти, както срещу лицето, за което поръчителства, така и по отношение на лицата, които отговорят към авалата /лицето, чието задължение се обезпечава/. Менителничното поръчителство

/авал/, се учредява чрез едностранно волеизявление, изразено върху менителничния документ или върху прикрепен върху него лист /алонж/, където авалистът следва да положи саморъчен подпис. Съобразно разпоредбата на чл. 537 от ТЗ във вр. с чл. 484, ал.

2 от ТЗ подписът на лицевата страна на менителничния документ презюмира поемане на авал. В случая върху лицевата страна на записа на заповед, след менителничното волеизявление е положен подпис от името на физическото лице В.Н.Н., поради което съдът намира, че е спазена установената в Търговския закон форма и е възникнало валидно менителнично поръчителство /авал/ върху процесния запис на заповед, поето от ищеца по делото. Правните последици от волеизявлението на авалиста са, че за него се поражда задължение, което по вид, съдържание и предпоставки за принудително осъществяване се определя от обезпеченото задължение, като авалистът дължи същата по вид престация, както и авалата /хонората/.

Ищецът обосновава нищожността на договора с изтекла погасителна давност на цедираните записи на заповед. Нищожността поради невъзможен предмет предполага, че предмета на сделката не съществува към момента на сключване на сделката, както и че е невъзможно да възникне задължението. За да е налице правен интерес от установителен иск за нищожност на договор, то решението по него следва да се отрази на правното положение на ищеца и с уважаването му да се постигне определен правен резултат. Когато ищецът е трето на договора лице, той би имал правен интерес от обявяването му за нищожен, само ако атакуваният договор засяга конкретни негови материални права. Договорът за цесия засяга правата на ищеца, тъй като той е авалист по записа на заповед. Цесията е правен способ за прехвърляне на субективни права /вземания/, по силата на която настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си по силата на сключен между тях договор. Могат да бъдат цедирани както вземания, така и права, чиято прехвърлимост е допустима от закона и следва от тяхното естество - чл. 99, ал. 1 ЗЗД. Предмет на цесионната сделка не могат да бъдат бъдещи, а само съществуващи вземания, т.е. тяхното съществуване е условие за нейната действителност. Договорът за цесия винаги предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание.