Решение № 2984 от 10.07.2026, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 2984

Хасково, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - VII състав, в съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ПЕТЪР ВУНОВ

При секретар ВЕСЕЛЕНА КАРАСЛАВОВА като разгледа докладваното от съдия ПЕТЪР ВУНОВ административно дело № 20267260700496 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 172, ал. 5, във вр. с ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Х. С. Ч., чрез адв. Т. Ч. от ХАК, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № GPAM-1762860/21.04.2026 г., издадена от Д. Д. Б. на длъжност мл. инспектор към Сектор „Пътна полиция“ – Хасково при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) – Хасково.

В жалбата са развити доводи за неправилност на оспорения административен акт поради издаването му при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и на неговата цел. Твърди се, че съответните държавни органи не изпълнили задълженията си да уведомят жалбоподателя за липсата на задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите и за служебно извършената дерегистрация на автомобила му, поради което той не би могъл да знае това и липсвала субективна съставомерност на деянията по чл. 140, ал. 1 и чл. 175, ал. 3 ЗДвП. Сочи се и че сключил договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите непосредствено след като узнал тези обстоятелства, поради което вече била изпълнена целта на ЗППАМ и нейното действие занапред щяло да противоречи на принципите за съразмерност и пропорционалност.

Предвид изложеното се иска да се отмени обжалваната ЗППАМ № GPAM-1762860/21.04.2026 г., издадена от Д. Д. Б. на длъжност мл. инспектор към Сектор „Пътна полиция“ – Хасково при ОДМВР – Хасково, като се претендират направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – мл. инспектор към Сектор „Пътна полиция“ – Хасково при ОДМВР – Хасково (Д. Д. Б.), не изразява становище по нея.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с 144 АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Със ЗППАМ № GPAM-1762860/21.04.2026 г., издадена от Д. Д. Б. на длъжност мл. инспектор към Сектор „Пътна полиция“ – Хасково при ОДМВР – Хасково, е наложена на Х. С. Ч. ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з гг“ ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 ЗДвП – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца.

В мотивите на заповедта е посочено, че на жалбоподателя е съставен Акт на установяване на административно нарушение (АУАН) cepия GA, № 5042514/21.04.2026 г. за това, че на 21.04.2026 г., около 10,10 ч., в [населено място], по [улица]до номер **, управлява собствения си товарен автомобил „Х.Р“ с рег. номер [рег. номер], като автомобилът е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 от 10.03.2026 г. Посочено е и че така виновно е нарушил чл. 140, ал. 1, предл. 1 ЗДвП.

По делото са приети като писмени доказателства още: цитираният в заповедта АУАН серия GA № 5042514/21.04.2026 г., застрахователна полица „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за управлявания от жалбоподателя автомобил, сключена на 21.04.2026 г., и справка за нарушител/водач.

Видно от отбелязването в ЗППАМ № GPAM-1762860/21.04.2026 г., същата е връчена на адресата ѝ на 21.04.2026 г., а жалбата срещу нея е подадена направо в съда на 21.04.2026 г.

При така установената фактическа обстановка и като извърши на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежнo легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорването, в законоустановения срок за това и срещу годен за обжалване административен акт, поради което е процесуално допустима. На следващо място, тя е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна поради следните съображения:

Обжалваният административен акт е издаден от компетентния орган по чл. 172, ал. 1 ЗДвП.

Това е така, защото от разпоредбите на чл. 165 ЗДвП, във вр. с чл. 43, ал. 1, чл. 42, ал. 2, чл. 37, ал. 1, т. 2, чл. 31, т. 2 и чл. 30, ал. 1, т. 5 ЗМВР следва, че Директорът на ОДМВР – Хасково е ръководител на служба с правомощия по осъществяване на контролна дейност върху движението по пътищата, включваща и прилагане на ПАМ, а от представеното заверено копие на негова Заповед № 272з-199/19.01.2023 г. се установява, че той оправомощава да прилагат с мотивирана ЗППАМ по чл. 171, т. 1 ЗДвП и държавните служители от Сектор „Пътна полиция“ Хасково при ОДМВР – Хасково. Видно от приетата Заповед № 272з-695/22.04.2015 г. на Директора на ОДМВР – Хасково Д. Д. Б. е бил назначен на длъжност младши автоконтрольор 1 степен в Сектор „Пътна полиция“ Хасково при ОДМВР – Хасково, която попада сред изброените в заповедта на Директора на ОДМВР – Хасково (т. 9).

Следователно, в случая не е налице поддържаното от жалбоподателя основание за прогласяване нищожността на оспорената ЗППАМ.

Обжалваният акт е издаден в законоустановената писмена форма и отговаря на императивното правило на чл. 59, ал. 2 АПК, като съдържа както фактически, така и правни основания за издаването му, които са конкретни, ясни и кореспондират помежду си. От правна страна заповедта е обоснована с чл. 22 ЗАНН и чл. 171, т. 1, б. „з гг“ ЗДвП, а от фактическа страна в нея са описани обстоятелствата, относими към визираните в тези разпоредби материалноправни предпоставки за прилагане на ПАМ в хипотезата, предвиждаща временно отнемане на СУМПС.

На следващо място, не се установява да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като направените в тази връзка възражения на жалбоподателя са абсолютно бланкетни, тъй като не съдържат каквото и да е било конкретно оплакване, което да бъде обсъдено от настоящата инстанция.

Само за пълнота е уместно да се отбележи, че в случая са спазени общите правила по чл. 35 и чл. 36 АПК, доколкото заповедта е издадена след изясняване от органа на фактите и обстоятелствата от значение за случая и събиране на относимите доказателства.

В този ред на мисли, не е и налице твърденият порок по чл. 146, т. 3 АПК.

Според настоящия съдебен състав обжалваната ЗППАМ не е в съответствие с материалния закон и с неговата цел.

Съгласно цитирания в нея чл. 171, т. 1, б. „з гг“ ЗДвП в приложимата му редакция след ДВ, бр. 64 от 05.08.2025 г., в сила от 07.09.2025 г., ПАМ временно отнемане на СУМПС се налага на водач, който при управление на МПС е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява МПС – до решаване на въпроса за отговорността му, като за нарушение по чл. 175, ал. 3 ЗДвП е за не повече от 6 месеца.

Не се спори между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че на посочените в заповедта дата и място жалбоподателят е управлявал собствения си товарен автомобил „Х.Р“ с рег. номер [рег. номер], т.е. имал е качеството на „водач“ на МПС, като автомобилът е бил с прекратена регистрация поради липсата на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност". Възражението, че не бил надлежно уведомен за тези обстоятелства е неоснователно, тъй като то има пряко отношение относно субективния елемент на административното нарушение по чл. 175, ал. 3 ЗДвП, т.е. от значение е за преценка субективната страна на деянието при евентуално реализиране на административнонаказателната му отговорност, поради което не е предмет на настоящото съдебно производство. Поради това и цитираното от него Тълкувателно постановление № 2/05.04.2023 г. е неотносимо в случая. Още повече, че нормата на чл. 143, ал. 10 ЗДвП в актуалната ѝ редакция вече има друго съдържание, което не изисква уведомление на собственикът на МПС. Тук е необходимо да се припомни и че ЗППАМ има самостоятелни правни последици, различни от акта, с който се установява нарушение и от санкционния акт, с който се налага административно наказание, а и прилагането на ПАМ предхожда дейността по налагане на административно наказание. Ето защо при преценката за наличието на основания за прилагане на ПАМ от процесния вид, съдът извършва проверка само за това налице ли са установените от административния орган обективни юридически факти, попадат ли те в хипотезата на посочената като правно основание за издаване на акта норма и следват ли се разпоредените с него правни последици. Освен това собственикът на МПС е длъжен да има валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ съгласно разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ), като това задължение не може да отпадне поради факта, че той не е знаел за прекратената регистрация.

Следва да се съобрази обаче, че принудителните административни мерки, каквато е и тази по чл. 171, т. 1, б. „з гг“ ЗДвП, са форма на държавна принуда, налагащи неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. Процесната ПАМ е преустановителна по своя характер, т.е. тя се налага, за да се преустанови извършването на едно нарушение, като по този начин се осигури безопасността на движението по пътищата. От друга страна, разпоредбите на чл. 6, ал. 1, ал. 2 и ал. 5 АПК регламентират като проявление на един от основните принципи в административния процес, а именно принципа за съразмерност, задължения за административните органи да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, да не засягат правата и законните интереси на лицата в по-голяма степен от необходимото и да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Така от една страна се гарантира осъществяването на преследваната от закона цел, без да се надхвърля необходимото за нейното постигане, а от друга – прилагането на ограничителните мерки да се основава изключително на личното поведение на лицето.

Предвид гореизложеното съдът намира, че в конкретния случай наложената ПАМ не се основава на необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидена в закона цел. Това е така, защото от приетите АУАН и застрахователна полица се установява, че нарушението е извършено в 10,10 ч. на 21.04.2026 г., а в 11,15 ч. на същия ден е сключена валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Следователно, процесното нарушение е отстранено за около час, тъй като регистрацията на управлявания от жалбоподателя автомобил се възстановява служебно ex lege при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, съгласно нормата на чл. 143, ал. 10, изр. 2 ЗДвП. При това положение отнемането на СУМПС на водача за срок до решаване на въпроса за отговорността му, но не за повече от 6 месеца, се явява напълно безпредметно, доколкото целите на приложените ПАМ са били вече постигнати. Нещо повече, продължаването на ПАМ от вида на процесната спрямо жалбоподателя се превръща в несъразмерна тежест, която не преследва легитимни цели, придобива санкционен характер и представлява форма на предварително изпълнение на наказанието, което евентуално би било наложено за констатираното нарушение по чл. 175, ал. 3 ЗДвП, какъвто характер е недопустимо да има една ПАМ.

В тази връзка настоящият състав възприема актуалната практика на Върховния административен съд по идентични казуси, съгласно която при преценката за законосъобразност на принудителните административни мерки съдът следва да съобрази не само формалното наличие на предпоставките за тяхното прилагане, но и дали при конкретните факти административната принуда действително реализира преследваната от закона цел. В този смисъл са Определение № 533/19.01.2026 г. по адм. дело № 12298/2025 г., Определение № 1738/16.02.2026 г. по адм. дело № 1267/2026 г. и Определение № 1661/13.02.2026 г. по адм. дело № 979/2026 г., Определение № 3949 от 8.04.2026 г. по адм. дело № 3450/2026 г. и много други, в които се приема, че когато към момента на издаване на акта или непосредствено след това са настъпили обстоятелства, от които следва, че защитимата от закона цел е вече постигната, продължаването на административната принуда не може да се разглежда изолирано от конкретната фактическа ситуация и не може да се ползва с презумпция за автоматична съразмерност.