Решение № 9504 от 05.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9504 гр. София, 05.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело № 20221110100875 по описа за 2022 година

Производство е образувано по искова молба, подадена от „АТС-България“ ООД срещу Софийски университет „Свети Климент Охридски“, с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 92 ЗЗД с искане да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 4229,19 лева, представляваща продажна цена на доставени хартия, тонери, канцеларски материали и офис консумативи по фактура № 145798/17.09.2020г., фактура № 146162/12.10.2020г. и фактура № 146391/23.10.2020г., издадени по Договор № 80-09-207 от 23.10.2018г., ведно със законната лихва от 23.07.2021г. до изплащане на вземането и сумата от 531,83 лева, представляваща неустойка за забава съгласно чл. 19, ал. 2 от договора върху главница от общо 10 363,61 лева за периода от 17.11.2020г. до 23.03.2021г. считано от падежа на всяка отделна фактура, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 43397/2021г. по описа на СРС, 175-ти състав.

Ищецът твърди, че между него и ответника бил сключен Договор № 80-09-207 от 23.10.2018г. с предмет доставка на хартия, тонери, канцеларски материали и офис консумативи, по който извършил доставки на обща стойност 10 636,61 лева съгласно фактури с номера 145798 от 17.09.2020г.; 145804 от 17.09.2020г.; 145806 от 17.09.2020г.;

146161 от 12.10.2020г.; 146162 от 12.10.2020г.; 146164 от 12.10.2020г.; 146166 от 12.10.2020г.; 146258 от 16.10.2020г.; 146303 от 20.10.2020г.; 146371 от 22.10.2020г.; 146372 от 22.10.2020г.; 146388 от 23.10.2020г.; 146389 от 23.10.2020г.; 146390 от 23.10.2020г. и 146391 от 23.10.2020г. Стоките били предадени на ответника по уговорения в договора начин и били приети без забележки, а фактурите и приемо-предавателните протоколи били представени за плащане в съответствие с уговореното, но не последвало плащане към датата 1 на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. С оглед на това и на основание чл. 19, ал. 2 от договора ответникът дължал и мораторна неустойка в размер на 0,5% от неплатената сума на ден, но не повече от 5% общо за периода на забава за плащане на сумата по всяка фактура. След издаване на заповедта за изпълнение ответникът заплатил на ищеца сумата от 6407,42 лева, поради което останала неплатена сумата от 4229,19 лева по фактура № 145798/17.09.2020г., фактура № 146162/12.10.2020г. и фактура № 146391/23.10.2020г., както и мораторната неустойка върху вземанията по всички фактури.

Моли съдът да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който развива съображения за неоснователност на иска. Ответникът сочи, че след предявяване на осъдителния иск бил заплатил и сумите по процесните три фактури, като причината да не бъдат платени била, че ишцовата претенция не била индивидуализирана и не било изпълнено условието на чл. 4, ал. 9 от договора. Оспорва претенцията за мораторна неустойка като неоснователна, като счита, че такава не се дължала. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

На 01.09.2021г. в полза на „АТС-България“ ООД срещу СУ „Св. Климент Охридски“ е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 43397/2021г. по описа на СРС, 175-ти състав, за заплащане на сумата от общо 10 636,61 лева, представляваща цена на доставена хартия, тонери, канцеларски материали и офис консумативи по Договор № 80-09-207 от 23.10.2018г. и издадени фактури с номера 145798 от 17.09.2020г.; 145804 от 17.09.2020г.; 145806 от 17.09.2020г.; 146161 от 12.10.2020г.;

146162 от 12.10.2020г.; 146164 от 12.10.2020г.; 146166 от 12.10.2020г.; 146258 от 16.10.2020г.; 146303 от 20.10.2020г.; 146371 от 22.10.2020г.; 146372 от 22.10.2020г.; 146388 от 23.10.2020г.; 146389 от 23.10.2020г.; 146390 от 23.10.2020г. и 146391 от 23.10.2020г.

Присъдена е и сумата от 531,83 лева, представляваща неустойка за забава съгласно чл. 19, ал. 2 от договора за периода от 17.11.2020г. до 23.03.2021г., считано от падежа на всяка отделна фактура.

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът СУ „Св. Климент Охридски“ е подал възражение, с което е признал дължимостта на вземанията по фактури с номера 145804 от 17.09.2020г.; 146164 от 12.10.2020г. ; 146166 от 12.10.2020г. ; 146303 от 20.10.2020г. ; 146371 от 22.10.2020г. и 146372 от 22.10.2020г. , като е представил доказателство за плащането на сумите по тях. Оспорил е вземанията по останалите фактури, както и вземането за неустойка.

С разпореждане от 27.11.2021г. съдът е указал на заявителя „АТС-България“ ООД, че може да предяви иск за установяване на оспорените вземания, а именно сумата от общо 8720,57 лева представляваща главница по фактура № 145798 от 17.09.2020г., фактура № 145806 от 17.09.2020г., фактура № 146161 от 12.10.2020г., фактура № 146162 от 12.10.2020г., 2 фактура № 146258 от 16.10.2020г., фактура № 146388 от 23.10.2020г., фактура № 146389 от 23.10.2020г., фактура № 146390 от 23.10.2020г. и фактура № 146391 от 23.10.2020г., за неплатената законна лихва считано от датата на подаване на заявлението 23.07.2021г., както и за сумата от 531,83 лева, представляваща неустойка за забава за периода от 17.11.2020г. до 23.03.2021г. считано от падежа на всяка фактура.

Съгласно исковата молба и молбата-уточнение от 18.07.2022г. към датата на предявяване на иска са платени още суми, с които са погасени вземанията по фактура № 145806 от 17.09.2020г., фактура № 146161 от 12.10.2020г., фактура № 146258 от 16.10.2020г., фактура № 146388 от 23.10.2020г., фактура № 146389 от 23.10.2020г. и фактура № 146390 от 23.10.2020г. поради което предмет на установяване по делото е главница в размер на 4229,19 лева по фактура № 145798/17.09.2020г., фактура № 146162/12.10.2020г. и фактура № 146391/23.10.2020г., както и неустойката в нейната цялост.

С отговора на исковата молба ответникът е представил доказателства за плащане на вземанията и по останалите три процесни фактури, като оспорва да е изпаднал в забава за плащане на вземанията, тъй като не бил спазен редът за плащане, установен в чл. 4, ал. 9 от договора. Оспорва иска за неустойка.

Така извършеното от ответника плащане на сумите по останалите три фактури не е оспорено от ищеца.

За да бъдат уважени предявените искове, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: наличието на валидно правоотношение между страните по договор за търговска продажба, извършената доставка на процесната стока и приемането й от ответника, размера и изискуемостта на продажната цена, изпадането на ответника в забава, наличието на валидна клауза за мораторна неустойка и размера на неустойката.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже изпълнение на задължението за плащане.

Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните обстоятелства: че между страните е налице валидно правоотношение по Договор № 80-09207 от 23.10.2018г., въз основа на който са издадени фактури с номера 145798 от 17.09.2020г.; 145804 от 17.09.2020г.; 145806 от 17.09.2020г.; 146161 от 12.10.2020г.; 146162 от 12.10.2020г.; 146164 от 12.10.2020г.; 146166 от 12.10.2020г.; 146258 от 16.10.2020г.;

146303 от 20.10.2020г.; 146371 от 22.10.2020г.; 146372 от 22.10.2020г.; 146388 от 23.10.2020г.; 146389 от 23.10.2020г.; 146390 от 23.10.2020г. и 146391 от 23.10.2020г. за доставени от ищеца на ответника стоки. Освен безспорния им характер, тези обстоятелства се установяват по безспорен начин от представените от ищеца преписи от договора и процесните фактури с приемо-предавателни протоколи към тях, както и от експертното заключение по съдебно-счетоводната експертиза.

Спорните по делото въпроси касаят изпълнението на задължението на ищеца, установено в чл. 4, ал. 9 от договора, и дължимостта на претендираната неустойка. В тази 3 насока съдът намира следното.

Съгласно постигнатата в чл. 4, ал. 9 от договора уговорка, заплащането се извършва в български лева по банков път в срок до 60 календарни дни от датата на представяне на придружително писмо с приемо-предавателен протокол, подписан от страните или техни оправомощени представители, и фактура оригинал.

От приетите и неоспорени от ответника придружителни писма с приложени към тях фактури и приемо-предавателни протоколи се установява, че уговорените в цитираната клауза от договора условия са се сбъднали на следните дати:

С придружително писмо от 18.09.2020г. с входящ номер на ответника 72-00-1726 от 18.09.2020г. ищецът е представил на ответника фактура № 145798 от 17.09.2020г.

С придружително писмо от 18.09.2020г. с входящ номер на ответника 72-00-1727 от 18.09.2020г. ищецът е представил на ответника фактура № 145804 от 17.09.2020г. и фактура № 145806 от 17.09.2020г.

С придружително писмо от 13.10.2020г. с входящ номер на ответника 72-00-1931 от 13.10.2020г. ищецът е представил на ответника фактура № 146161 от 12.10.2020г. и фактура № 146162 от 12.10.2020г.

С придружително писмо от 13.10.2020г. с входящ номер на ответника 7200-1921 от 13.10.2020г. ищецът е представил на ответника фактура № 146164 от 12.10.2020г. и фактура № 146166 от 12.10.2020г.

С придружително писмо от 20.10.2020г. с входящ номер на ответника 72-00-10178 от 20.10.2020г. ищецът е представил на ответника фактура № 146258 от 16.10.2020г. и фактура № 146303 от 20.10.2020г.

С придружително писмо от 23.10.2020г. с входящ номер на ответника 72-00-2013 от 26.10.2020г. ищецът е представил на ответника фактура № 146371 от 22.10.2020г. и фактура № 146372 от 22.10.2020г.

С придружително писмо от 26.10.2020г. с входящ номер на ответника 72-00-2014 от 26.10.2020г. ищецът е представил на ответника фактура № 146388 от 23.10.2020г.; фактура № 146389 от 23.10.2020г.; фактура № 146390 от 23.10.2020г. и фактура № 146391 от 23.10.2020г.

Фактурите са подписани от двете страни и са представени заедно с прилежащите към тях приемо-предавателни протоколи.

От приетото и неоспорено от страните експертно заключение по съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено, се установява, че фактурите са осчетоводени в счетоводствата и на двете страни, като при ответника те са осчетоводени по дебитна сметка 6019/1 „Разходи за материали“ и по кредитна сметка 401 „Доставчици“. Ответникът е осчетоводил всички описани в заповедта за изпълнение фактури на обща стойност 10636,61 лева и е отразил в счетоводните си записи техните падежи за плащане, които съответстват на падежите, посочени в счетоводството на ищеца, както и на уговорения в чл. 4, ал. 9 от договора срок за плащане. Вещото лице е 4 категорично, че фактурите са осчетоводени правилно и в двете счетоводства.

От експертизата също така се установява, че към датата на съставяне на заключението, вземанията по всички фактури са платени изцяло от ответника, което плащане също е отразено в двете счетоводства.

Следователно от така приетата доказателствена съвкупност се установява по категоричен начин, че ищецът е изпълнил условията на чл. 4, ал. 9 от договора, като през периода от 18.09.2020г. до 26.10.2020г. е предал на ответника всички фактури и приемопредавателни протоколи, подробно описани по номера и в счетоводството на ответника. Ето защо възражението на ответника, че вземанията на ищеца не били изискуеми преди тяхното плащане в хода на процеса, са неоснователни. Вземането по всяка от фактурите е станало изискуемо с настъпване на неговия падеж, настъпващ с изтичане на 60 календарни дни след датата на предаването. Така падежът на вземането по фактура № 145798 от 17.09.2020г. е настъпил на 18.11.2020г. ; падежът на вземането по фактура № 145804 от 17.09.2020г. е настъпил на 18.11.2020г. ; падежът на вземането по фактура № 145806 от 17.09.2020г. е настъпил на 18.11.2020г. ; падежът на вземането по фактура № 146161 от 12.10.2020г. е настъпил на 13.12.2020г. ; падежът на вземането по фактура № 146162 от 12.10.2020г. е настъпил на 13.12.2020г. ; падежът на вземането по фактура № 146164 от 12.10.2020г. е настъпил на 13.12.2020г. ; падежът на вземането по фактура № 146166 от 12.10.2020г. е настъпил на 13.12.2020г. ; падежът на вземането по фактура № 146258 от 16.10.2020г. е настъпил на 20.12.2020г. ; падежът на вземането по фактура № 146303 от 20.10.2020г. е настъпил на 20.12.2020г. ; падежът на вземането по фактура № 146371 от 22.10.2020г. е настъпил на 26.12.2020г. ; падежът на вземането по фактура № 146372 от 22.10.2020г. е настъпил на 26.12.2020г. ; падежът на вземането по фактура № 146388 от 23.10.2020г. е настъпил на 26.12.2020г.; падежът на вземането по фактура № 146389 от 23.10.2020г. е настъпил на 26.12.2020г. ; падежът на вземането по фактура № 146390 от 23.10.2020г. е настъпил на 26.12.2020г. и падежът на вземането по фактура № 146391 от 23.10.2020г. е настъпил на 26.12.2020г. Тъй като ответникът не е платил сумите по фактурите на посочените падежи, същият е изпаднал в забава и дължи на ищеца обезщетение за забава в уговорения от страните размер.