Решение № 66 от 16.02.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. Варна, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Ат. Атанасов при участието на секретаря Елена Ян. Петрова като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело № 20253100900483 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на “ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Младост 4“, ул.“Бизнес Парк-София“ №1, сграда 15, вх.“А“, ет.4, представлявано от Р.И.М.Т. и Т.И.В., действащ чрез юрк.М. М., против Г. Д. Н., с ЕГН **********, с адрес: ******, със съдебен адрес: гр.Варна, ул.“Бачо Киро“ №1, ет.8, офис VIII-3, действащ чрез адв.В. С., с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.422 вр. с чл.415, ал.1, т.1 от ГПК във вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.9 от ЗПК, и чл.86, ал.1 от ЗЗД вр. чл.99 от ЗЗД за установяване, че ответникът има задължение към ищеца, произтичащи от Договор за кредит за текущо потребление от 02.06.2014г., сключен между “Банка ДСК“ ЕАД, с ЕИК 121830616 и ответника, както следва: 43990.07лв.-непогасена главница; 3777.01лв. договорна лихва за периода от 12.02.2016г. до 24.11.2016г.; 206.06лв.-лихвена надбавка за забава, дължима за периода от 17.02.2016г. до 24.11.2016г. и 120лв.-дължима такса изискуемост, ведно с мораторната лихва върху главницата, дължима от датата на подаване на заявлението24.11.2016г., до окончателното погасяване на сумата, които вземания са прехвърлени в полза на “ОТП Факторинг България“ ЕАД, с ЕИК 202317122 с Договор за прехвърляне на парични вземания от 17.03.2017г. , след което и в полза на ищеца с Договор за цесия от 21.06.2022г., за които суми е издадена Заповед №7073/25.11.2016г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и Изпълнителен лист №11100/28.11.2016г. по ч.гр.д. №14543/2016г. по описа на Районен съд Варна.

В исковата молба се излага, че в границите на ч.гр.д.№14543/2016г. по описа на Районен съд-Варна, е проведено заповедно производство, със заявител “Банка ДСК“ ЕАД и длъжник Г. Д. Н., с предмет задължения на последния по сключен между тях Договор за кредит за текущо потребление от 02.06.2014г. Поддържа се, че ищецът се легитимира като частен правоприемник на “Банка ДСК“ ЕАД, по силата на сключен с “ЕОС Матрикс“ ЕООД Договор за цесия от 21.06.2022г., като праводател на последният е банката кредитор по силата на сключен между тях Договор за цесия. Сочи, че съгласно условията на прехвърлителната сделка от 21.06.2022г., е цедиран пакет от просрочени вземания, произтичащи от договори за кредит между банката-кредитор и нейните клиенти, сред които 1 е и процесното задължение на ответника. Твърди се, че ищецът е упълномощен от цедента “ОТП Факторинг България“ ЕАД да отправи изявление по чл.99 от ЗЗД до длъжника, като в тази връзка е изпратено известие, връчено на адреса, посочен в договора за кредит. Моли се, ако се установи нередовност на уведомяването, то приложеното към исковата молба уведомление да се счита за връчено на ответника, с цел настъпване на последиците на чл.99, ал.4 от ЗЗД в хода на делото.

На следващо място се излага, че с процесният договор за потребителски кредит, банката е предоставила на ответника заем за текущи нужди в размер на 50000лв., усвоени по сметка на кредитополучателят, който се е задължил да върне сумата на 120 равни месечни анюитетни погасителни вноски с краен срок до 02.06.2024г., с падеж на 12 число на месеца. Сочи се, че ответникът е бил запознат с приложимите Общи условия, видно от приложения подписан екземпляр към исковата молба. Излага се, че съобразно чл.9 от договора, годишният процент на разходите по кредита е в размер на 9.58% и може да бъде променян, при настъпването на предпоставките, инкорпорирани в Общи условия. Сочи се, че съгласно чл.8 от договора, кредитът се олихвява с преференциален лихвен процент в размер на 8.7% годишно или 0.02% на ден. Сочи се още, че в случай на нарушаване на условията по договора, кредитополучателят губи правото да се ползва от преференциите и спрямо него се прилага променлив лихвен процент, приложим по стандартни потребителски кредити, чийто максимален размер, към датата на сключване на договора за кредит, е 14.95 % годишно или 0.04 % на ден. Сочи се, че наред с това, с чл.15 от договора кредитополучателят се е задължил да заплаща такси и комисиони, съгласно актуалната към датата на съответното плащане Тарифа на “Банка ДСК“ ЕАД, вкл. разходите по обслужването на задължението и принудителното събиране на вземането, като при невнасянето им, със същите се увеличава дълга. Излага се, че при забава в плащането на месечна вноска, от деня следващ падежната дата, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорената лихва, увеличена с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. В случай, че бъде погасена дължимата месечна вноска до седмият ден след падежната дата, надбавката за забава не се прилага. Поддържа се, че съгласно чл.19.2 от Общите условия, при допусната забава в плащанията на главницата и/или на лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. Сочи се, че до предявяване на дългът за събиране по съдебен ред, остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта, а след тази дата-с надбавка за забава, равна на законната лихва по чл.86 от ЗЗД.

Твърди се, че на 16.11.2016г. процесният кредит е станал предсрочно изискуем, поради неплащане на 10 поредни месечни вноски, като кредиторът “Банка ДСК“ ЕАД е връчил на длъжника нотариална покана по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Поддържа се по аргумент от чл.422, ал.1 от ГПК, че от 24.11.2016г.-датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК пред Районен съд-Варна, погасителната давност относно вземането е прекъсната на основание чл.116, б.“б“ от ЗЗД и спряла да тече, съгласно чл.115, ал.1, буква “ж“ от ЗЗД.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК от процесуалният представител на ответника, е постъпил отговор на искова молба, с който се оспорва предявеният иск. Поддържа се, че ищецът не е процесуално легитимиран да предяви претенцията си, поради това, че спрямо длъжникът не са връчени надлежно нито покана за предсрочна изискуемост, нито заповед за незабавно изпълнение, както и уведомленията за цесиите. Твърди, че лицето не е търсено по надлежният ред на посочения в договора адрес и на посоченият в същия телефон за контакт.

В тази връзка се оспорва и връчването на уведомлението с исковата молба, с аргумент, че неговото действие е предпоставено от надлежното известяване за предходното реализираната цесия. Прави се възражение за погасяване на вземанията по давност.

В съдебно заседание ищецът, чрез писмена молба от пълномощник, поддържа исковата молба. Моли за уважаване на иска и присъждане на деловодни разноски.

Ответникът, чрез своя процесуален представител, поддържа оспорванията си във 2 връзка с надлежното връчване на поканата за предсрочна изискуемост, съответно на заповедта за незабавно изпълнение и уведомлението за цедирането на кредита. Не оспорва, че сумата по кредита е била усвоена. Моли за отхвърляне на претенцията и присъждане на разноски.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна, следното:

Настоящото производство се развива след проведено заповедно такова по ч.гр.д.

№14543/2016г. по описа на Районен съд Варна, в хода на което в полза на “Банка ДСК“ ЕАД е издадена Заповед №7073 от 25.11.2016г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК за вземания от Г. Д. Н. произтичащи Договор за кредит за текущо потребление от 02.06.2014г., а именно: 43990.07лв.-непогасена главница; 3777.01лв.договорна лихва за периода от 12.02.2016г. до 24.11.2016г.; 206.06лв.-лихвена надбавка за забава, дължима за периода от 17.02.2016г. до 24.11.2016г. и 120лв.-дължима такса изискуемост, ведно с мораторната лихва върху главницата, дължима от датата на подаване на заявлението-24.11.2016г., до окончателното погасяване на сумата. В хода на образувано срещу длъжника изпълнително производство, съдебният изпълнител е връчил поканата за доброволно изпълнение лично на длъжника на 10.06.2025г. В предвиденият от закона срок, на 19.06.2025г., длъжника е подал възражение по чл.414 от ГПК, в резултат от което и по реда на чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви установителен иск в едномесечен срок. В определеният срок, ищецът е предявил настоящата претенция, поради което същата се явява допустима и следва да се разгледа по същество.

Въз основа на събраните по делото писмени доказателства и по конкретно от Договор за кредит за текущо потребление от 02.06.2014г., ведно с Общи условия, се установява, че между “Банка ДСК“ ЕАД и Г. Д. Н. е сключен договор по силата, на който банката е предоставила на ответника сумата от 50000лв., която е следвало да бъде върната, чрез 120 месечни анюитетни вноски, включващи главница и лихва, с падеж на 12-то число от месеца.

Кредитът се усвоява, еднократно, със заверяването на сумата по кредита на посочената в чл.4 от договора банкова сметка. Съгласно чл.8 от процесния договор за ползваният кредит се дължи възнаградителна лихва, чиито променлив преференциален размер е 8.7% годишно или 0.02% на ден, при условие на изпълнение на Условията по “Договор за ползване на пакети Частно банкиране на Банка ДСК ЕАД“. Съгласно същата клауза от договора, при нарушение на условията по посочения пакет, клиентът губи правото да се ползва от преференциална лихва и спрямо него се прилага променлив лихвен процент, приложим по стандартни потребителски кредити, чийто максимален размер, към датата на сключване на договора за кредит, е 14.95% годишно или 0.04% на ден. В приложените към договора Общи условия е визирано, че променливият лихвен процент се формира от базов лихвен процент (променлива компонента), определен по одобрена от кредитора методология, съответно промените в него настъпват с решение на кредитора. Предвидено е още в договора, че годишният процент на разходите, при спазване на условията по договора, е в размер от 9.58 %. При забава в плащането на дължимите погасителни вноски от страна на длъжника, съгласно т.19.1 от приложимите ОУ, за периода от деня следващ падежната дата, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорената лихва, увеличена с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. Според чл.15 от договора, кредитополучателят дължи плащане такси и комисиони, съгласно актуалната към датата на съответното плащане Тарифа на “Банка ДСК“ ЕАД, вкл. разходите по обслужването на задължението и принудителното събиране на вземането, като при невнасянето им, със същите се увеличава размера на дълга. Като приложение към договора са представени общи условия на “Банка ДСК“ ЕАД за предоставяне на потребителски кредити на физически лица, носещи подпис на потребителя.

3

В чл.5 от договора за кредит е посочено, че неразделна част от него е Приложение №1-Погасителен план, който съдържа и информация за общо дължимата сума по кредита, но такъв документ не е представен по делото.

По делото са приети преписи от Нотариална покана от “Банка ДСК“ ЕАД, с рег.№134, том III, рег.№6018/15.09.2016г. на нотариус с рег.№195 в РНК, съдържаща волеизявление на банката до Г. Н. за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и Протокол за извършени действия по връчване на нотариалната покана, във връзка с връчването покана на задълженото лице при условията на чл.47, ал.1-ал.5 от ГПК на 03.11.2016г. Съобразно удостоверените от нотариуса действия, поканата е връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, след посещения, на установеният с извършена служебна справка в НБДН постоянен и настоящ адрес на Г. Н., извършени на 20.09.2016г., 04.10.2016г. и 20.10.2016г. и залепване на уведомление, с указания за възможността за получаване на книжата в 14 дневен срок.