Решение № 631 от 19.03.2020, Районен съд - Перник
- Съд
- Районен съд - Перник
- Дело
- Гражданско дело 4364/2017
- Вид
- Решение № 631
- Подписан
- 19.03.2020
- В сила
- 16.06.2020
- Състав
- МАРИЯ ВЕНЦИСЛАВОВА МИЛУШЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 303 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.36 · Закон за адвокатурата
- чл. 188 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 189 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26 ал. 2 пр. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 108 · Закон за собствеността
- §4 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
Р
Е Ш Е Н И Е
№
631 / 19.3.2020г. гр. Перник, 19.03.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, III-ти състав, в публичното съдебно заседание, проведено на двадесет и седми февруари, две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА при участието на секретаря Лили Добрева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 04364 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 415 ал. 1 ГПК вр. чл. 410 ГПК.
Предявени са обективно кумулативно съединени иска, с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 59 ЗЗД, от П.К.М., с ЕГН: ********** и с адрес: *** срещу Б.С.Д., с ЕГН: ********** и с адрес: ***, с които се иска да бъде признато в отношенията между страните, че П.К.М. е собственик на недвижим имот, представляващ дворно място с площ 1205 кв.м., находящо се в землището на с., общ., обл., местността „Пладнище” и означено по скица като имот планоснимачен номер 136 (сто тридесет и шести) по плана на новообразуваните имоти по §4 от ЗСПЗЗ на село, общ., обл., местността „Пладнище”, утвърден със Заповед № РД-129 от 06.03.2007г., при граници: от запад – път, от северозапад – река, от изток – река и от югозапад – имот планоснимачен номер 319, като Б.С.Д. бъде осъден да предаде владените върху посочения имот на П. К. М., както и Б.С.Д. да бъде осъден да заплати на П.К.М. сумата от по 50.00 лева месечно, представляваща пропуснати ползи поради невъзможността на ищеца да ползва собствения си имот в периода от 02.02.2017г. до 02.07.2017г., или общо за целия период – сумата от 250.00 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се и разноски.
Ищецът твърди, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 79, том. I, рег. № 2198, дело № 72/2011г. на нотариус Р. М. (с рег. № 141 в регистъра на Нотариалната камара), вписан от съдията по вписванията с вх. рег. № 540 от 08.03.201гг., акт. № 136, том. II, дело № 296/2011г., партиди 8372, 20591 е придобил собствеността върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, представляващ дворно място с площ 1205 кв.м., находящо се в землището на с., общ., обл., местността „Пладнище” и означено по скица като имот планоснимачен номер 136 (сто тридесет и шести) по плана на новообразуваните имоти по §4 от ЗСПЗЗ на село, общ., обл., местността „Пладнище”, утвърден със Заповед № РД-129 от 06.03.2007г., при граници: от запад – път, от северозапад – река, от изток – река и от югозапад – имот планоснимачен номер 319.
На
15.04.2011г., с пълномощно, с нотариално заверени едновременно подпис и съдържание с рег. № 3904 и съдържание акт. № 42, том. I, рег. № 3905 от 15.04.2011г., ищецът упълномощил лицето Т. Ч. Б. от гр. София, да се разпорежда с процесния имот, включително с правото да договаря сама за себе си. Няколко дни по-късно, на 18.04.20011г., пред същия нотариус – Р. М., ищецът оттеглил посоченото пълномощно с нарочна декларация, като оттеглянето било незабавно вписано в информационната система на Нотариалната камара от нотариус Р. М. Същевременно, ищецът твърди, че е уведомил незабавно и лицето Т.
Б. в телефонен разговор, заявявайки й категорично, че няма право да се разпорежда с имота му или да извършва каквито и да било действия по отношение на него.
Ищецът твърди, че независимо от надлежно оттегленото пълномощие, на 29.11.2012г. с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 128, том. III, рег. № 13055, дело № 501/2012г., Т.Б., въз основа на оттегленото пълномощно се разпоредила с процесния имот, като го продала на себе си.
В исковата молба се твърди, че на 03.06.2014г. Боева сключила договор за покупко-продажба с Б.С.Д., след което ме предала владението на имота. Узнал за извършената сделка, ищецът атакувал последната по съдебен ред, в резултат на което било образувано гр. д. № 5239/2014г. по описа на Пернишки районен съд.
На
20.12.2016г., ищецът изпратил нотариална покана на владеещия имота му без правно основание Б.Д., като в нея описал посочената и в исковата молба фактическа обстановка и предоставил на Д. разумен срок, в който да му предаде доброволно владението на имота. Отправената нотариална покана била връчена лично на Б.Д. на 19.01.2017г., но въпреки това и въпреки проведените впоследствие многократни разговори, последния отказал да предаде вещта, на която не е собственик. Ищецът сочи, че и към момента на предявяване на настоящата искова молба, Д. продължава да владее имота му, което го лишава от правото му да го ползва.
В предоставения от разпоредбата на чл. 131 ГПК срок, ответникът, чрез пълномощника си адв. А. Д. – САК, Б. С. Д. е депозирал писмен отговор, в който оспорва изцяло предявените искови претенции, както по основание, така и по размер. Същия твръди, че е придобил процесния имот от продавача Т.Б. на 03.06.2014г. въз основа на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 19, том.II, рег. № 5245, дело № 210/2014г. на нотариус Р. М. Ответникът твърди, че сделката е извършена преди вписването на исковата молба по чл. 26 ал. 2 пр. 2 ЗЗД, предявена от ищеца по настоящото дело срещу Т.Б. по гр. д. № 5239/2014г. на РС – Перник. Твърди, че вписването е извършено на 21.08.2015г., поради което ответникът, като последващ купувач на имот, е добросъвестен и със самостоятелни права върху имота, които са противопоставими на ищеца. Сочи се още, че към момента на депозиране на писмения отговор, нотариалният акт от 03.06.2014г., въз основа на който ответникът се легитимира като собственик не е отменен, нито сделката на покупко-продаба е прогласена за нищожна по съдебен ред. Д. не е бил страна по гр. д. № 5239/2014г. по описа на ПРС, поради и което постановеното по делото решение не го обвързва. Твърди, че освен това, срещу това решение на ПРС е подадена молба за отмяна по реда на чл. 303 ГПК, въз основа на която е образувано гр. д. № 3975/2017г. по описа на ВКС, 4 Г.О. Оспорва обстоятелството, че владее имота, като сочи, че ищецът не представя доказателства за това твърдение.
В съдебно заседание, страните се представляват от пълномощниците си – адв. Д. за ищеца и адв. Д. – за ответника. Ищцовата страна пледира за решение, с което предявените искови претенции бъдат уважени като основателни. В депозирани в срок писмени бележки сочи, че намира исковите си претенции за доказани при условията на пълно и главно доказване, чрез събраните писмени, гласни и експертни доказателствени средства. Излага, че изложената в исковата молба фактическа обстановка е доказана като такава и в проведения съдебен процес.
Посочва, че именно той е собственик на процесния недвижим имот, тъй като Т. Ч.
Б. не е могла да прехвърли на ответника права, които самата тя не е притежавала, а в същото време в обективната действителност не се е проявил друг юридически факт, от който ответника да черпи свое право на собственост върху имота. Същевременно, съгласно чл. 59 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Сочи, че владението на имота без правно основание, което обстоятелство е установено в хода на делото, е довело до обогатяването на ответника и съответно обедняване под формата на пропусната полза на ищеца с цената на средния пазарен наем на имота, възлизащ на 90.00 лева на месец.
Ищецът сочи, че предвид обстоятелството, че ответникът е дължал предаването на имота до 02.02.2017г., към момента на предявяване на исковата молба, дължимата от него сума възлиза на 450.00 лева.
Ответната страна пледира за решение, с което предявените от страна на ищеца искови претенции бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Релевира възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
И двете страни претендират разноски.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 108 ЗС и осъдителен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД. Съдът намира същите за процесуално допустими, поради което дължи произнасяне по тях.
По фактите:
От
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 79, том. I, рег. № 2198 дело № 72 от 2011г. на нотариус Р. *** действие Районен съд – гр. Перник (приет като доказателство в заверено копие) се установява, че ищецът е придобил правото на собственост върху процесния имот, представляващ: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, представляващ дворно място с площ 1205 кв.м., находящо се в землището на с., общ., обл., местността „Пладнище” и означено по скица като имот планоснимачен номер 136 (сто тридесет и шести) по плана на новообразуваните имоти по §4 от ЗСПЗЗ на село, общ., обл., местността „Пладнище”, утвърден със Заповед № РД-129 от 06.03.2007г., при граници: от запад – път, от северозапад – река, от изток – река и от югозапад – имот планоснимачен номер 319, чрез възмездна сделка, изповядана на 08.03.2011г.
С пълномощно от 15.04.2011г., с нотариално заверени подпис и съдържание с рег. № 3904, съотв. рег. № 3905 ищецът упълномощил лицето Т.Ч.Б.от гр. София, да се разпорежда от негово право и за негова сметка с процесния имот, включително и с правото да договаря сама за себе си, което се установява от самия документ, приет по делото в заверено копие.
Видно от приетото по делото заверено копие на Декларация от 18.04.2011г., на същата дата ищецът П.К.М. декларирал, че е оттеглил и прекратил посоченото по-горе пълномощно, като подписа и съдържанието на декларацията били нотариално заверени – с № 3945 и № 3046, от нотариус Р. М..
От приетия в заверено копие Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 128, том. III, рег. № 13055, дело № 501/2012г., се установява, че на 29.11.2012г. Т. Ч. Б., като пълномощник на П.К.М. (упълномощена с пълномощно с нотариално заверени едновременно подпис и съдържание с рег. № 3904 и съдържание акт. № 42, том. I, рег. № 3905 от
15.04.2011г.) се разпоредила с процесния имот, като го продала на себе си, за сумата от 2 375.30 лева.
Видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 19, том.II, рег. № 5245, дело № 210/2014г. на нотариус Р. М., на 03.06.2014г. Т. Б. отново се разпоредила с процесния имот, като чрез пълномощника си Н. Б. Б. го продала на Б.С.Д. ***. В същия нотариален акт е била обективирана и втора възмездна сделка, съгласно която Б.С.Д. придобил правото на собственост върху дворно място, съседно на процесния имот.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че на 20.12.2016г. ищецът по делото е изпратил Нотариална покана до ответника (получена лично от последния), с която, след посочване хронологията на релевантните факти, Б.Д. е помолен да освободи процесния недвижим имот в рамките на 14-дневен срок.
По делото е прието и приложено Решение № 1146/30.11.2015г., постановено по гр. д.
№ 05239 по описа за 2014г. на Пернишки районен съд, с което е прогласена нищожността на извършената от Т.Ч.Б.прехвърлителна сделка, с която в качеството й на пълномощник на ищеца по настоящото дело се е разпоредила с процесния имот, продавайки го на себе си, като удостоверяващия сделката документ – Нотариален акт № 128, том. III, рег. № 13055, дело № 501/2012г. на нотариус Р. М. е бил отменен. Това решение на ПРС е било атакувано пред Пернишки окръжен съд, при което последния, с Решение № 430/31.12.2018г. по в. гр. д. № 358/2018г. по описа на ПОС, е обезсилил решението на първоинстанционния съд в частта, с която е отменен Нотариален акт № 128, том. III, рег. № 13055, дело № 501/2012г. на нотариус Р. М. и отменено в частта, с която е прогласена за нищожна поради липса на съгласие за сключването й сделката за покупко-продажба на процесния имот, обективирана в Нотариален акт № 128, том. III, рег. № 13055, дело № 501/2012г. на нотариус Р. М.. С цитираното решение на ПОС, последния е обявил за относително недействителен сключеният с Нотариален акт № 128, том. III, рег. № 13055, дело № 501/2012г. на нотариус Р. М. договор за покупко-продажба, с който П.К.М., действащ чрез пълномощника си Т.Ч.Б.е продал на Т.Ч.Б.процесния недвижим имот. В останалата част, първоинстанционното решение е било потвърдено.
Разпечатката съдържа 40 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7654328b-cf7a-4761-8f26-934197019d64