Решение № 2 от 04.01.2019, Районен съд - Добрич

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр.

Добрич, 04.01.2019 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ДОБРИЧКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, ТРЕТИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публичното заседание на четвърти декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Галя Митева

При участието на секретаря Стоянка Петрова, разгледа докладваното от съдия Митева АНД № 1165 по описа на Добричкия районен съд за 2018 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба от „****, чрез С.Д.Щ. – изпълнителен директор, срещу Наказателно постановление № * г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Добрич, с което на „*” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. Д*, ул. „*, в качеството на работодател, за нарушение по чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1 500.00 /хиляда и петстотин/ лв.

С жалбата се иска наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно. Навеждат се оплаквания за допуснати съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила в хода на административно-наказателното производство, довели до ограничаване на накърнявани на правото на защита, съставляващи самостоятелно основание за отмяна изцяло на атакуваното НП. Релевират се претенции и в насока за погасена давност на дължимата престация по изплащане на трудовите задължения, което не е съобразено от наказващия орган при издаване на наказателното постановление и ангажиране отговорността на въззивника.Счита, че допуснатите съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила, не могат да бъдат преодолени в хода на съдебното производство чрез последващи изявления, което налага за съда да отмени изцяло наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява. С писмено становище се иска наказателното постановление да бъде отменено.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител счита жалбата за неоснователна, а наказателното постановление – за правилно и законосъобразно.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 7-дневен срок и от лице, което има правен интерес.

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна преценка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка и констатира следното:

В административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение /АУАН/ е съставен от компетентното длъжностно лице в присъствие на двама свидетели и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН.

Видно от покана /л. 7 от делото/, представляващият „*” АД - гр. Д*ч – С.Д.Щ., е бил поканен да се яви лично или да изпрати изрично упълномощено лице в Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Д*на *** ч. за съставяне на АУАН. Поканата е била получена на 19.06.2014 г. от С.Щ., в качеството на представляващ „*” АД, което обстоятелство е било удостоверено посредством подписа му /л. 21/. Поради неявяването на представляващия или упълномощено от него лице, АУАН е бил съставен в негово отсъствие на 22.06.2018 г., съобразно разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на чл. 416, ал. 3 от Кодекса на труда КТ/, актът за установяване на административно нарушение се връчва на нарушителя лично срещу подпис, а при невъзможност да му се връчи се изпраща по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка. В настоящия случай, АУАН № * г. е бил изпратен до санкционираното ЮЛ – „*” АД, гр. Д* по пощата с препоръчано писмо с обратна зписка, съобразно разпоредбата на чл. 416, ал. 3 от КТ. Видно от приложената по делото обратна разписка /л. 11 от делото/, АУАН е бил получен от Щ. на 25.07.2018 г., което обстоятелство е удостоверено с подписа му. Също така, в обратната разписка изрично е посочено, че пратката съдържа документи, а именно – връчване на АУАН с посочени номера, включително и АУАН, послужил за образуване на административно-наказателното производство, предмет на настоящото дело.

Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че АУАН е бил връчен на представляващия търговеца по надлежния ред, съгласно правилата за връчване по КТ, който нормативен акт се явява специален по отношение на ЗАНН и като такъв следва да намери приложение, в която насока е и разпоредбата на чл. 416, ал. 6 от ЗАНН.

В срока по чл.

44, ал. 1 от ЗАНН не са били депозирани писмени възражения по акта.

АУАН е съставен в определените от закона срокове. Тези срокове са два и започват да текат от два различни момента – от откриване на нарушителя и от извършване на нарушението. Сроковете, съобразно задължителната съдебна практика /Тълкувателно постановление № 1 от 27 февруари 2015 г. на Върховния административен съд на Република България - ОСС от НК на ВКС и ОСС от ІІ колегия на ВАС/ са давностни и тяхната продължителност зависи от вида на нарушението, като тя е три месеца от откриване на нарушителя и една година от извършване на нарушението, в общия случай по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. В процесния случай нарушението е констатирано при извършена последваща проверка на * г. на дадени с протокол с изх. № ПР1815113/21.05.2018 г. предписания на „*” АД гр. Д*. Резултатът от проверката е бил обективиран в Протокол за извършена проверка с изх. № ПР1819100/15.06.2018 г., екземпляр от който е бил връчен на С.Щ. на 19.06.2018 г., което обстоятелство е удостоверено с подписа му. Видно от протокола /л.л.

12-20 от делото/ са установени множество нарушения, едно от които е предмет на настоящото дело. В хода на проверката и с обективирането на резултатите от нея в протокола от 15.06.2018 г. е открит и нарушителят. Актът за установяване на административно нарушение е съставен на 22.06.2018 г., т. е. преди изтичане на едногодишния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН и в тримесечния срок от откриване на нарушителя, дори и да се приеме, че нарушителят не е открит на датата на изготвяне на протокола - 15.06.2018 г., а на 06.06.2018 г. – датата на която е била извършена проверката. За яснота, съдът намира за нужно да отбележи, че в настоящия случай се касае за т. нар. в теорията „продължено нарушение”, т.е. такова, което се извършва непрекъснато във времето и продължава до неговото прекратяване. Изпълнителното деяние на конкретното нарушение започва да се осъществява след изтичане на дадения срок и продължава до момента на изпълнение на предписанието или образуване на административно-наказателното производство.

Наказателното постановление е издадено в рамките на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН от компетентния административно-наказващ орган, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.

С оглед изложеното, съдът не споделя доводите на пълномощника на жалбоподателя, че административно-наказателната отговорност била реализирана извън сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.

Безспорно, за едно и също нарушение, извършено от едно и също лице, не могат да бъдат налагани многократно наказания. В настоящия случай, с наказателно постановление № 08-001049/347/13.08.2018 г., предмет на настоящото дело, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция за това, че не е изпълнил предписанието по т. 8 от протокол с изх. № ПР1815113/21.05.2018 г. със срок на изпълнение 25.05.2018 г., тъй като в качеството си на работодател не е изплатил трудовите възнаграждения за м. февруари 2016 г. на описаните в т. 8 от протокола работници и служители.

Всяко едно неизпълнение и на останалите пунктове по предписанията от протокол с изх. № ПР1815113/21.05.2018 г. осъществява състава на отделно нарушение, като наложените наказания не подлежат на кумулиране, съобразно чл. 18 от ЗАНН. Т. е., правилно и в съответствие с чл. 18 от ЗАНН са издадени отделни наказателни постановления, доколкото нарушенията са отделни и различни. В тази насока е и константната съдебна практика /Виж: Решение № 297/22.10.2015 г. по к.а.н.д. № 494/2015 г. на АдмС – Добрич, Решение № 264/19.10.2015 г. по к.а.н.д. № 495/2015 на АдмС – Добрич, Решение по к.а.н.д. № 492/2015 на АдмС – Д*, Решение № 278 от 13.10.2015 г. по к.а.н.д. № 493/2015 г. на АдмС – Добрич/.

С оглед изложеното, съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че на практика била наложена многократно една и съща санкция, за едно и също нарушение.

Съобразно императивната разпоредба на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК не се образува наказателно производство, а образуваното се прекратява, когато спрямо същото лице за същото престъпление, респективно нарушение има незавършено наказателно производство, влязла в сила присъда, постановление или влязло в сила определение или разпореждане за прекратяване на делото. Т. е., разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК прокламира принципа „non bis in idem” /„не втори път за същото”/. Законодателно с този текст е преклудирана възможността срещу едно лице да се води производство за едно и също престъпление, респективно нарушение при две обобщени хипотези, а именно наличие на влязла в сила присъда или акт, с който производството е било прекратено.

Забраната „не втори път за същото” по чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК изисква влязлата в сила присъда или акт да е тъкмо за „същото престъпление”, съответно за „същото нарушение”. Това изискване не предизвиква никакъв спор, че се отнася само до фактите на престъплението/нарушението/, а не и до тяхната правна квалификация, т.е., за преценката дали се касае до „същото” престъпление /нарушение/ е от значение само фактическото съдържание на деянието, а не неговата правна квалификация.

Както вече бе посочено, отправна точка при определянето на тъждеството на деянието е акцентът върху фактите на инкриминираното поведение. Преценката дали се касае до същото деяние се основава само на фактическото му съдържание, без оглед на неговата квалификация и на квалификацията му като „престъпление” или „административно нарушение”.

В настоящия случай, с наказателно постановление № 08-001049/347 от 13.08.2018 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Добрич, на „Свобода” АД е наложена имуществена санкция за това, че в качеството си на работодател не е изпълнил задължението си да изплати трудовото възнаграждение за извършената работа за м. февруари 2016 г. на поименно описаните работници и служители в т.

8 от протокол за извършена проверка с изх. № ПР1815113 от 21.05.2018 г. – нарушение по чл. 128, т. 2 от КТ. Предмет на настоящото дело е неизпълнение на задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство.

Или, при така извършения анализ се установява, че липсва тъждество между двете деяния. Т. е. касае се за две различни деяния, подлежащи на отделно санкциониране.

Ето защо, настоящият съдебен състав не споделя доводите на жалбоподателя в тази насока.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

При извършена проверка на * г. от С.И.Г. и Т.Н.А., и двамата инспектори в Дирекция „Инспекция на труда” гр. Д*, на „*” АД, стопанисващо кожухарска фабрика, находяща се в гр.

Д*, ул. „*” № *, по повод изпълнение на предписанията от протокол с изх. № ПР1815113/21.05.2018 г., били изискани документи: ведомост, фишове или други документи, удостоверяващи изпълнението на дадените с протокол с изх. № ПР1815113/21.05.2018 г. предписания.

Съгласно т. 8 от предписанието, съдържащо се в протокол с изх. № ПР1815113/21.05.2018 г., работодателят следва да изплати уговореното трудово възнаграждение за извършената работа за месец февруари 2016 г. на *****

Такива доказателства /че предписанието е изпълнено в дадения срок/ не били представени, нито към датата на призоваване за представяне на съответните доказателства – 05.06.2018 г., нито към датата на издаване на наказателното постановление – 13.08.2018 г. Не се представят и в съдебно заседание.

При изложените фактически обстоятелства св. С*Г. съставила на жалбоподателя „С*” АД в качеството на „работодател” /по смисъла на §1 от ДП на КТ/ Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с № * г. С акта длъжностното лице на ДИТ гр. Добрич привлякло към административно-наказателна отговорност жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ.