Решение № 5303 от 20.10.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5303 гр. София, 19.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-Б, в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Цветина Цолова като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско дело № 20231100511435 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.435, ал.2 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на Столична община, ЕИК *******, с адрес:гр.София, ул.“*******, чрез пълномощника юрисконсулт Т.К. срещу Разпореждане от 25.09.2023 г. по изп. дело № 20239240401950, с което ЧСИ Г.К., рег. № 924, район на действие СГС е оставил без уважение възражение вх. рег. № 62890/29.05.2023 г. за намаляване на адвокатския хонорар на 200 лв. Моли да бъде отменено процесното Разпореждане, като бъде намален размера на адвокатското възнаграждение на 200 лв., както и размера на пропорционалната такса по чл.26 ТТР към ЗЧСИ. Твърди се, че определеният размер от 824 лв. е само за образуване на изпълнителното дело, явява се прекомерен и не съответства на правната и фактическата сложност на делото, поради което моли да бъде редуциран до 200 лв. Сочи се още, че сумата за пропорционална такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ също е прекомерна и трябва да бъде съобразена с определения от съда размер. Претендира разноски за настоящето производство, включващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Взискателят Я.В.С., ЕГН ********** не взема становище по жалбата.

По делото са постъпили и писмени обяснения от ЧСИ Г.К., рег. № 924, район на действие СГС, досежно допустимостта и основателността на жалбата.

Настоящият състав намира, че жалбата се явява допустима по смисъла на чл.436, ал.1 от ГПК и относно наличие на основание за обжалване по чл.435, ал.2 от ГПК. Съгласно изричната разпоредба на чл. 435, ал.2 от ГПК, (Доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Длъжникът може да обжалва: 1. постановлението 1 за глоба; 2. насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо;

3. отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; 4. отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485; 5. определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2; 6. отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение 7. разноските по изпълнението.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна, поради следното:

Въз основа на молба от взискателя Я.В.С.а, ЕГН **********, чрез пълномощника адвокат К. М. от САК въз основа на ИЛ издаден на 11.05.2023 г. от СГС на основание съдебно решение по гр.д. № 14249 от 2019 г. на СГС в кантората на ЧСИ Г.К., per. № 924 е образувано изпълнително дело № 20239240401950 срещу длъжника Столична община, ЕИК *******, с адрес на управление гр. София, ул. „*******, за сумите: 5,484.20, представляващи разноски по гражданско дело и 824 лева, представляващи разноски по изпълнително дело.

С разпореждане от 17.05.2023 г. е образувано изпълнителното дело, разпоредено е да се изпрати съобщение по чл. 191 от ДОПК до НАП.

На 17.05.2023 г. ЧСИ Г.К. е изготвил Постановление за за разноски, в което е посочил такси по ТТР към ЗЧСИ с ДДС по т.1,т.4, т.5 и т.26 в общ размер от 629,59 лв. и пропорционална такса от ТТР към ЗЧСИ в размер на 629,59 лв. с ДДС, изчислена към 17.05.2023 г. за материален интерес в размер на 6 308,20 лв.

На същата дата е издадена Покана за доброволно изпълнение, а именно 17.05.2023 г., в която е посочено, че задължението възлиза общо на 7 009,79 лв., от които 5 484,20 лв. присъдени разноски, както и разноски по изп. дело № 20239240401950 в т.ч. адвокатско възнаграждение от 824 лв. и 701,59 лв. такси по Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ в полза на ЧСИ Г.К., дължими към 31.05.2023 г.

На 29.05.2023 г. в кантората на ЧСИ Г.К., per. № 924 е постъпило възражение вх. № 62890/29.05.2023 г., подадено от длъжника Столична община, в което се моли приетото по изпълнително дело № 20239240401950 адвокатско възнаграждение да бъде намалено до размера от 200 лева.

На 29.05.2023 г. е погасен дългът по делото от длъжника Столична община.

На 05.10.2023 г. в кантората на ЧСИ Г.К., per. № 924 е постъпила жалба вх. № 167959/05.10.2023 г., подадена от Столична община, като се излагат твърдения за прекомерност на приетото по изпълнителното дело адвокатско възнаграждение и се прави 2 искане за намаляването му до размера от 200 лева, като бъде редуцирана и пропорционалната такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ.

Относно атакуваният размер на адвокатското възнаграждение и искането същият да бъде намален, СГС излага следните мотиви:

Според чл.79 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл.433 ГПК(освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство), когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, както и когато разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.

Възможността да се иска намаляване на разноските за адвокат на насрещната страна е уредена с разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК, която се намира в част І на ГПК - Общи правила, поради което е приложима и в изпълнителното производство. Съгласно тази разпоредба, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, с оглед извършените процесуални действия и други относими обстоятелства.

Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г , ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като в договора следва да е вписан начина на плащане- ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой - тогава вписването на направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характер на разписка. Само заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване. Ако страните по договора за правна защита, в съответствие със свободата на договаряне са отложили плащането, това е относимо единствено в отношенията между клиент и адвокат, но не предпоставя разширително тълкуване на чл.78 ГПК.

Съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, след изменението- ДВ, бр.68 от 2020 г., за образуване на изпълнително дело се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева. С оглед доказателствата по делото, действия по образуване на изпълнителното дело са били извършени от пълномощника на взискателя, който в искането си за образуване на изпълнителното дело е възложил на ЧСИ да образува изп. дело срещу длъжника, да извърши проучване на имущественото му състояние и бъде определен начина на изпълнение, да бъде наложен запор на банковите му сметки.,

Настоящият съдебен състав намира, че други действия визирани в чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, за воденето на изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, 3 за които се дължи 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2, не са били извършвани от пълномощника на кредитора.

Изводът е, че на пълномощника на взискателя се следва адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв.

Относно пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата, то същата следва да се определи съобразно сумата по изпълнителния лист. Това е така, защото таксите по Тарифата се определят с оглед на паричното вземане по изпълнителния лист, за тях е образувано изпълнителното дело. В конкретния казус сумата е в размер на 5 479,20 лв. Съгласно т.26, б „в“ от Тарифата-За изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума от 1000 до 10 000 лв.-100 лв. + 8 на сто за горницата над 1000 лв., а именно общо 458,34 лв., а с ДДС е 550 лв. или таксата по т. 26 от Тарифата е 550 лв.

ПДИ следва да бъде отменена в частта, в която е определена такса по т.26 от Тарифата над сумата от 550 лв. до определената 701,59 лв.

При този изход на спора се следват разноски за настоящето съдебното производство за държавна такса от 25 лв. и за юрисконсултско възнаграждение от 100 лв., или общо 125 лв., платими от ответника по жалбата.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

О Т М Е Н Я Разпореждане от 25.09.2023 г. по изп. дело №

20239240401950, с което ЧСИ Т.К., per. 924, район на действие СТС е оставил без уважение възражение вх. per. № 62890/29.05.2023 г. за намаляване на адвокатския хонорар на 200 лв.

ОТМЕНЯ ПДИ с изх. № 27844 от 17.05.2923 г. по изп. дело №

20239240401950 в частта, в която са присъдени разноски по изпълнителното дело за адвокатски хонорар за сумата над 200 лв. до присъдените 824 лв. и в частта, в която е присъдена по т.26 пропорционална такса над сумата от 550 лв. до определената 701,59 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОПРЕДЕЛЯ разноски за адвокатски хонорар по изпълнително дело № 20239240401950 в размер на 200 лв. и такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 550 лв.

ОСЪЖДА Я.В.С., ЕГН **********2, с адрес: гр. София, ж.к.“*******, вх. „А“, ет.Ю, ******* да заплати на Столична община, ЕИК *******, с адрес:гр.София, ул.“*******, чрез пълномощника юрисконсулт Т.К. направените разноски за настоящето производство в размер общо на 125 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5