Решение № 44 от 31.03.2026, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. Търговище, 31.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, V СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА Д. ПАВЛОВА при участието на секретаря С. Й. Й. като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА Д. ПАВЛОВА Административно наказателно дело № 20263530200001 по описа за 2026 година Производството по реда на чл. 5 8д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „БИМ АГРО“ ЕООД – гр.Търговище, ЕИК 201051754, представлявано от управителя Б. Б. М., чрез адв.Е. М. – АК Търговище против електронен фиш за налагане на имуществена санкция № 8507342161, издаден от Агенция "Пътна инфраструктура" при МРРБ, с който за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.187а, ал.2 т.3 във вр. с чл. 179, ал.3б от ЗДвП на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лв. /1278,23 евро/. Считайки обжалваният ел. фиш за незаконосъобразен, издаден при съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон, жалбоподателят желае същият да бъде отменен, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски. В с.з. жалбата се поддържа от пълномощника.

Ответната по жалбата страна, редовно призована, не изпраща представител в с.з. Посредством процесуалния си представител представя писмено становище, в което излага доводи за неоснователност на жалбата.

Счита, че обжалваният ел. фиш следва да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл.189ж, ал.5 от ЗДвП и е процесуално ДОПУСТИМА.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи 1 следното от фактическа страна:

На 30.07.2024 г. в 13:03 ч. пътно превозно средство /ППС/ - влекач „Волво ФХ“ с рег. № ******* с технически допустима максимална маса 20500 кг., брой оси 2, екологична категория Евро 6, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44000, се движело на територията на община Търговище, по път I-4, км. 217 + 988, с посока намаляващ километър. Пътят бил включен в обхвата на платената пътна мрежа. За посоченото ППС не била заплатена частично дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата /ЗП/, тъй като за него имало подадена тол декларация за преминаването, но платената категория била по - малка от измерената. Посоченото обстоятелство било установено с устройство № 40311, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП, което се намирало на път I-4, км.

217 + 988. Предвид това, от Агенция „Пътна инфраструктура“ бил издаден електронен фиш за налагане на имуществена санкция № 8507342161, съобразно утвърден образец, с който за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.187а, ал.2, т.3 във вр. с чл. 179, ал.3б от ЗДвП на „БИМ АГРО“ ЕООД, ЕИК 201051754, като собственик на ППС била наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лв. /1278,23 евро/.

Описаната фактическа обстановка се доказва от събрания по делото доказателствен материал - извлечение от създаден доклад от eлектронна система за събиране на пътни такси по чл.167а, ал.3 от ЗДвП за установени нарушения по чл.179, ал.3 - 3в от ЗДвП; снимков материал към електронен фиш № 8507342161; справка за собственост на МПС с рег. № *******; известие за доставяне на ел.фиш; становище от отдел УИСИ, НТУ при АПИ, ведно с таблица с данни за движение на ППС; заповед № РД-11-983/13.09.2021 г. на председателя на УС на АПИ за утвърждаване на образци на електронни фишове, с приложен протокол № 28765/21г. от заседание на УС на АПИ с приложение № 1, 2, 3 и 4; протокол за установяване годността за приемане на дообработването на съществуваща стационарна контролна точка – СКТ – 4031; справка за местоположението на СКТ – 4031, становище на

„Интелигентни трафик системи“ АД, история на нарушението, договор с предплатен баланс от 02.03.3020г., заявка за плащане № 139227 от 04.03.2020 г., извлечение по счетоводна дата за период от 01.07.2024 г. – 31.07.2024 г. и 01.08.2024 г. - 31.08.2024 г. и останалите приложени към делото писмени доказателства.

От писмените доказателства по делото се установява, че обжалваният ел. фиш е издаден по образец, утвърден със заповед № РД- 11 -983/13.09.2021 г. на председателя на УС на АПИ и съдържа задължителните реквизити, изискуеми от чл.189ж, ал.1 от ЗДвП - посочени са място, дата, час на извършване на нарушението, регистрационен номер на ППС, собственик, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за 2 заплащане на таксата по чл.10, ал.2 от ЗП, размера на санкцията, срока и начините за доброволното й заплащане. Налице е яснота относно елементите от състава на административното нарушение, включително време, място на извършване, изпълнително деяние, а така също и относно правното основание за налагане на санкцията.

Съгласно разпоредбата на чл.167а, ал.3 от ЗДвП, електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП създава доклади за всяко установено нарушение по чл.179, ал.3 – 3в от ЗДвП, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство - част от системата. Поради това, съдът кредитира приложения доклад и снимков материал, снет от електронната система, от които следва, че пътната такса, дължима за процесното ППС, частично не е била заплатена, тъй като за същото е получена тол декларация за преминаване, но платената категория е била по-малка от измерената:

Декларираната категория в тол декларацията е за ППС с технически допустима маса над 12 т. с 2 оси, а процесното ППС е с допустима максимална маса на състав от превозни средства над 12 т. с 5 оси. От писмените доказателства по делото се установява, че жалбоподателят е собственик на процесното ППС. Следователно събраните по делото доказателства несъмнено установяват нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП, който задължава собственикът/ползвателят да не допуска движението на ППС п о път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за него не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП.

Независимо от изложеното, съдът намира, че обжалвания ел.фиш следва да бъде отменен, поради следните съображения:

Съгласно Тълкувателно постановление №1 от 27.02.2015г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд сроковете по чл. 34 от ЗАНН са давностни. Същите, според съдебната практика, включително на АС - Търговище, са приложими и в производството по издаване на ел. фиш. В случая с ел.фиш е санкционирано нарушение, извършено на 30.07.2024 г. Същевременно от приложената справка по история на обработка на нарушение № 8507342161 е видно, че процесният електронен фиш е издаден на 27.11.2025 г. Следователно от извършване на нарушението до издаване на ел.фиш е изминала повече от една година, което сочи, че същият е издаден в нарушение на чл.34 от ЗАНН, което 3 представлява съществено процесуално нарушение и е самостоятелно основание за отмяна на обжалвания акт.

Съдът намира за основателно възражението, че ел.фиш е издаден без да са съобразени разпоредбите на чл.2, § 7 от Регламент 2020/204 на Комисията от 28.11.2019 г. , респ. в чл.10б, ал.7 и ал.8 от ЗП.

В чл.2, § 7 от Регламент 2020/204 на Комисията от 28.11.2019 г. относно подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, минималното съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО е предвидено, че доставчиците на европейската услуга за електронно пътно таксуване /ЕУЕПТ/ информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и предлагат възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на принудителни мерки, когато такава е предвидена съгласно националното законодателство. Със ЗИД на ЗП, ДВ бр. 14 от 2023 г., са въведени нови разпоредби на чл.10б от ЗП, (в сила от 13.02.2024 г.), с които националното законодателство е приведено в съответствие с въпросните изисквания на Регламент 2020/204: Предвидено е уведомяване на собственика или ползвателя на ППС, за което има действащ договор с доставчик на услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние, в случаите на частично или непълно деклариране на тол данни, като на същия се предоставя възможност да заплати дължимата такса в срок от 14 дни от уведомяването и при заплащане на таксата в този срок не се образува административнонаказателно производство.

По делото е представен договор с предплатен баланс от 02.03.2020г., сключен между жалбоподателя и доставчика „Интелигентни трафик системи“ АД, като видно от заявка за плащане № 139227 и извлечение по счетоводна дата за период от 01.07.2024 г. – 31.07.2024 г. и 01.08.2024 г.- 31.08.2024 г., процесното ППС е разполагало с бордово устройство с предплатен баланс, наличен и преди, и след датата на нарушението. От изложеното следва, че на жалбоподателя като собственик на ППС е следвало да се предостави възможност да заплати дължимата тол такса за преминаване през съответния участък, което не се установява да е направено. Едва след уведомяване и бездействие на жалбоподателя да заплати доброволно дължимата такса, е следвало да се образува административнонаказателно производство.

Съдът намира за основателно и възражението, че обжалваният ел.фиш е издаден в нарушение на общностното право и поради противоречие с въведения общ принцип на правото на Европейския съюз за "пропорционалност". Съгласно § 16 от ЗП: "Този закон въвежда изискванията на Директива 1999/62/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно 4 заплащането на такси от товарни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2006/38/ЕС на Европейския парламент и на Съвета. " Разпоредба на чл. 9а от цитираната Директива, делегира на държавите членки възможността да установяват съответен контрол и да определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, като установените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. Според трайната практика на СЕС изискването за пропорционалност следва да се разбира като ангажиране на такъв интензитет и обем на държавна репресия, които позволяват ефективно да се постигне преследваната легитимна цел, като същевременно накърняват в най-малка степен целите и принципите, установени от законодателството на Съюза.

Следователно принципът на пропорционалност изисква, от една страна, наложеното наказание да съответства на тежестта на нарушението, а от друга страна, при определянето на размера на наказанието, да се отчитат конкретните обстоятелства по случая. Приложената в настоящия случай санкционна разпоредба на чл.187а, ал.2, т.3 във вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП предвижда налагането на имуществена санкция в абсолютно определен размер от 2500 лева. Тя надвишава многократно дължимата тол такса и е повече от очевидно, че е явно непропорционална и противоречи на целите на европейското законодателство, както и на чл.12 от ЗАНН. Макар и държавите - членки да са компетентни да изберат санкциите, с които ще контролират спазването на установените правила и ще стимулират своевременно изпълнение от страна на водачите, то всяка една държава - членка е длъжна да упражнява своята компетентност при съблюдаване на правото на Съюза, както и на неговите общи принципи. В случай на несъвместимост, дори и косвена такава, между национална правна норма и основните принципи на ПЕС, то вътрешната правна норма следва да остане неприложена, поради наднационалното действие на европейското право. В изпълнение на посочената делегация с Директива 1999/62/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, българската държава е въвела санкционна система при незаплащане на дължимата тол такса, при която, съгласно чл.10б от ЗП, нарушителят има задължение за внасяне на незаплатената тол такса, като нейният размер се определя на база максималната дължима такса, определена в тарифата по чл.10, ал.6 от ЗП за разстояние, съответстващо на най -дългата отсечка между две точки от платената пътна мрежа, опредеделена по най-прекия маршрут по протежението на платената пътна мрежа. Едновременно с това кумулативно е предвидена и административна санкция в чувствително завишен фиксиран размер в чл.187а, ал.2, т.3 от ЗДвП, която санкция не зависи от вида на неизпълненото задължение за заплащане на тол такса /изцяло или частично/, причините за това и дължината на изминатото разстояние.