Решение № 1249 от 18.11.2022, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1249 гр. Велико Търново, 18.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря М.А ИВ. РАДКОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20224110101270 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на „А. С. В.” ЕАД срещу Л. В. А., с която се иска да бъде прието за установено съществуването на вземания на ищеца спрямо ответницата за сумата от 950.00 лева - главница по договор за паричен заем № 378375/9.12.2019 г., сключен със „С. К.” ООД, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до изплащане на задължението, за сумата от 156.78 лева – договорна лихва за периода от 9.1.2020 г. до 9.11.2020 г., както и за сумата от 390.46 лева - лихва за забава за периода от 10.1.2020 г. до подаване на заявлението, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 509/2022 г. на Великотърновския районен съд.

Ищецът твърди, че на 9.12.2019 г. между „С. К.” ООД и Л. В. А. е сключен договор за паричен заем, по силата на който на ответницата е предоставена сумата от 950.00 лева срещу задължение за връщане на същата в срок до 9.11.2020 г., заедно с надбавка, покриваща разходите по подготовката и обслужването на заема, и надбавка, представляваща печалбата кредитора. Заявява, че е придобил вземанията на първоначалния кредитор, произтичащи от посочения договор за заем, за което ответницата е уведомена.

Ответницата заявява, че е плащала няколко вноски по договора, но сумите по същия са станали повече и че няма възможност да ги заплаща.

Ищецът не изпраща представител в проведените открити заседания, като с писмени молби поддържа исковите претенции и молите за тяхното уважаване.

1

Ответницата заявява, че е взела сумата по кредита, че е погасила няколко вноски, след което е преустановила плащанията, тъй като не е имала възможност да прави такива.

Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа страна:

Установява се от представения договор за паричен заем, че на 9.12.2019 г. между „С. К.” ООД и Л. В. А. е възникнало облигационно правоотношение, съгласно което на ответницата е предоставена сумата от 950.00 лева. В договора са уговорени размерът н а заема, срокът за връщане на предоставената сума, годишният лихвен процент и годишният процент на разходите, като дължимите главница и възнаградителна лихва са включени в размера на погасителна вноска и по този начин общата стойност на плащанията по договора е определена на 1 162.26 лева, която сума е следвало да бъде издължена на 11 месечни вноски – 3 вноски от по 27.74 лева и 8 вноски от по 134.88 лева, в срок до 9.11.2020 г. Съгласно чл. 6 от договора, заемателят се е задължил да представи на заемодателя обезпечение чрез ангажиране на поръчител, отговарящ на условията по чл. 9, ал. 2 от Общите условия, или чрез представяне на банкова гаранция, като в чл. 8 е посочено, че при неизпълнение на това задължение в 3-дневен се дължи неустойка в размер от 762.74 лева, която ще бъде разсрочена и заплащана с погасителните вноски. Съгласно чл. 7, ал. 4, при настъпване на предсрочна изискуемост, заемодателят има право да начисли и неустойка в размер от 238.00 лева.

В чл. 21, ал. 8 от Общите условия към договора е увредена възможността на кредитора да прехвърли правата и задълженията си на трето лице.

По делото е допусната и извършена счетоводна експертиза, според чието заключение на основание чл. 8 от договора за заем от страна на заемодателя е начислена неустойка в размер от 762.74 лева, чието плащане е разсрочено и включено в погасителните вноски. Отразено е, че ответницата е направила плащания в общ размер от 578.00 лева, които са разпределени за плащане на 509.17 лева от начислената неустойка, на 55.48 лева от възнаградителната лихва и на 13.35 лева от лихвата за забава. Сочи се, че след плащането на втората погасителна вноска ответницата е преустановила плащанията, като впоследствие на 7.7.2020 г. е заплатена сумата от 88.00 лева, на 7.8.2020 г. е заплатена сумата от 60.00 лева и на 14.9.2020 г. е заплатена сумата от 80.00 лева. С оглед допуснатата забава в плащанията, на ответницата е начислена лихва за просрочие в размер от 88.50 лева, както и неустойка за предсрочна изискуемост в размер от 238.00 лева.

С договор за продажба и прехвърляне на вземания от 5.7.2021 г. заемодателят „С.

К.” ООД е прехвърлил на ищеца свои вземания, произтичащи от договори за заем, които вземания са индивидуализирани в Приложение № 1 - неразделна част от 2 договора, в което фигурира и договора за паричен заем от 9.12.2019 г., сключен с Л. В.

А..

По делото е представено уведомление до ответницата за извършена цесия, както и пълномощно, с което цедентът е упълномощил цесионера да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне на вземанията.

При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

79, ал. 1, вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, като същите са процесуално допустими, доколкото са предявени от заявителя срещу длъжника в предвидения в чл. 415, ал. 1 ГПК преклузивен срок.

Въз основа на представените доказателства съдът приема за установено съществуването на правоотношение по силата на договор за паричен заем от 9.12.2019 г., съгласно който „С. К.” ООД е предоставил на ответницата Л. В. А. сумата от 950.00 лева, като страните са посочили, че договорът има характер на разписка за предаване на заемната сума (чл. 4, ал. 1), поради което с подписването му от ответницата фактът на получаването й следва да се приеме за доказан. С получаване на заемната сума е завършен фактическият състав на договора, което е породило задължение за ответницата да върне заетата сума и уговорената възнаградителна лихва в срок до 9.11.2020 г.

Относно вземането за неустойка за непредставяне на обезпечение, съдът намира, че за ответницата няма валидно възникнало задължение за нейното заплащане, поради нищожност на клаузата, която я уреждат. Съдът следи служебно, дори при липсата на възражение и следва да зачете последиците на тази нищожност, когато е нарушена норма в обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства, когато е налице противоречие с добрите нрави и когато е налице неравноправна клауза, както и при някои особени хипотези, при които охраняването на блага от специфичен обществен порядък преодолява поради изключителната си значимост диспозитивното начало в гражданския процес. В случая страните по договора са уговорили, че ответницата ще дължи неустойка в размер от около 80 % от предоставената в заем сума и 4 пъти повисок от уговорената възнаградителна лихва, която ще заплаща разсрочено с всяка погасителна вноска, ако в 3-дневен срок от сключването на договор не предостави надлежно обезпечение по смисъла на чл. 6. Според съда, така уговорената клауза е нищожна поради противоречието й с добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В случая уговорката е предвидена да санкционира неизпълнението на задължението за представяне на надлежно обезпечение, което задължение обаче има вторичен характер и неизпълнението му не засяга пряко същинското задължение за връщане на дадената в 3 заем сума. Т.е. в процесния случай кредиторът се „обезпечава” и „обезщетява”, а длъжникът се санкционира не затова, че не е изпълнил основното си задължение по договора (за връщане на заетата сума), а за това, че не е предоставил обезпечение своето задължение. На следващо място, задължението на длъжника по чл. 6 очевидно е уговорено по начин относно изискванията към вида обезпечение и относно срока за изпълнението му така, че да възпрепятства длъжника да изпълни същото, а самото непредоставяне на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора (същият остава без обезпечение на вземанията си, но след изтичането на въпросния 3дневен срок длъжникът все още не е в просрочие) - следователно типичните функции на неустойката в случая стоят вън от процесната неустоечна клауза. Отделно от горното, следва да се отбележи, че така както е уговорена неустоечната клауза заобикаля изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според което ГПР не може да бъде по– висок от пет пъти размера на законната лихва, като в случая 3 дни след подписване на договора за заемателя възниква задължение за заплащане на сума, надвишаваща максимално допустимия размер на ГПР. Противно на уговореното в договора, учредяването на надлежно обезпечение следва да се вземе предвид към момента на сключване на договора и неизпълнението на това задължение да има за последица отказ от отпускане на заема, а не начисляване на допълнителни суми по договора. Т.е. щом ответникът не е в състояние да представи исканото обезпечение, ищецът е разполагал с възможността да му откаже отпускането на заема, а не да санкционира липсата на обезпечение с неустойка. В този ред на мисли, настоящият съдебен състав застъпва становището, че макар формално да е наречена неустойка, очевидно сумата чл. 8 от договора за заем представлява скрито възнаграждение по договора, което обаче е над допустимия законов размер.

Нищожна е и начислената от кредитора неустойка за предсрочна изискуемост по чл. 7, ал. 1 от договора в размер от 238.00 лева, тъй като същата влиза в пряко противоречие с ограничението на чл. 33 ЗПК, съгласно което при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като тази лихва не може да надвишава законната. Това правило е уредено от норми от императивен порядък, които са установени в публичен интерес с оглед целта на закона – да осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставянето на потребителски кредит. По тази причина начислената неустойка в размер от 238.00 лева се явява недължима - като начислени въз основата на недействителна клауза.

Установеното противоречие между клаузите за неустойка с добрите нрави и със закона прави същите невалидни и съобразно чл. 26 ал. 4 ЗЗД в тази си част договорът не е породил действие, поради което за заемателя не е възникнало задължение за заплащане на сумите по неустоечните клаузи, като в останалата си част договорът е 4 породил действителни вземания за главница и възнаградителна лихва.

Както вече беше посочено, от заключението по счетоводната експертиза се установява, че ответницата е заплатила сумата от 578.00 лева. При внасянето на същата не се установява длъжникът изрично да е посочил кое задължение погасява, тъй като тя не е достатъчна да погаси всички задължения. Доколкото обаче ответницата се е съгласила с инкорпорирания в договора погасителен план, то при погасяването на задълженията следва да се има в предвид именно същия. Тъй като съдът приема за нищожна клаузата за неустойка за непредставяне на обезпечение, начислената сума за същата не следва да се включва в стойността на дължимата месечна вноска.

Следователно с внесените на 7.1.2020 г. и на 10.2.2020 г. суми от по 175.00 лева, или общо 350.00 лева, ответницата е погасила изцяло погасителни вноски от № 1 до № 4 и отчасти вноска № 5 по ред – до сумата от 131.90 лева, като с извършените плащания са погасени общо 217.41 лева от главницата и 132.59 лева от лихвата. Впоследствие от страна на ответницата са внесени още 228.00 лева, с които е погасен остатъкът от вноска № 5, изцяло вноска № 6 и отчасти вноска № 7 – до сумата от 90.14 лева, като с извършените плащания са погасени още 203.63 лева от главницата и 24.37 лева от лихвата. Предвид извършеното частично погасяване, размерът на главницата при прехвърляне на вземането е бил 528.96 лева, а размерът на възнаградителната лихва е бил 55.30 лева.

И тъй като, ответницата е била в забава при погасяване на остатъка от вноска № 5, възлизащ на 2.98 лева, от падежа на вноска № 5 – 11.5.2020 г. до погасяването на остатъка с плащането от 7.7.2020 г. се дължи мораторна лихва, която изчислена по реда на чл. 162 ГПК възлиза на 0.65 лева. От падежа на вноска № 6 – 9.6.2020 г. до частичното й погасяване с плащането на 7.7.2020 г. се дължи мораторна лихва върху цялата вноска от 134.88 лева, която изчислена по реда на чл. 162 ГПК възлиза на 1.08 лева. С плащането на 7.7.2020 г. е погасен остатъкът от вноска № 5 и част от вноска № 6, като дължима е останала сумата от 49.86 лева и върху същата за периода от падежа – 9.6.2020 г. до плащането на 7.8.2020 г. се дължи мораторна лихва, която изчислена по реда на чл. 162 ГПК възлиза на 0.83 лева. С плащането от 7.8.2020 г. е погасен остатъкът от вноска № 6 и част от вноска № 7, като дължима е останала сумата от 124.74 лева и върху същата за периода от падежа – 9.7.2020 до плащането на 14.9.2020 г. се дължи мораторна лихва, която изчислена по реда на чл. 162 ГПК възлиза на 2.36 лева. С плащането от 14.9.2020 г. е погасена нова част от вноска № 7, като дължима е останала сумата от 44.74 лева и върху същата за периода от падежа – 9.7.2020 до подаване на заявлението на 25.2.2022 г. се дължи мораторна лихва, която изчислена по реда на чл. 162 ГПК възлиза на 7.43 лева. Вноски от № 8 до № 11 са останали непогасени изцяло, като мораторната лихва от техните падежи до подаване на заявлението на 25.2.2022 г., изчислена по реда на чл. 162 ГПК възлиза на 77.89 лева.

Разпечатката съдържа 29 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7653b4d8-35be-4899-8612-649c3bb9d541