Определение № 4561 от 30.12.2019, Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№………./……….12.2019 г. гр. Варна

ВАРНЕНСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД,

ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 30.12.2019 г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА

МИТЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА

ПАВЛОВА

ПЛАМЕН АТАНАСОВ като разгледа докладваното от съдия Митева въззивно търговско дело № 2071 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано частна жалба, подадена от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ЕООД, чрез пълномощник ю.к. А. срещу разпореждане №51332/19.11.19г. по ч.гр.д.18743/19г по описа на ВРС 51 с-в, В ЧАСТТА с която е отхвърлено искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за заявено задължение за такси ЗА ДОПЪЛНИТЕЛНИ УСЛУГИ по договор за потребителски кредит предоставен от „Провидент Файненшъл България“ООД, придобити от заявителя с поредица цесии.

Жалбоподателят твърди, че в заявлението е посочил претендираните вземания в съответствие с изисквания за редовност по чл. 410 ал. 2 ГПК и това е било достатъчно за уважаване на искането му за снабдяване с изпълнителното основание. Сочи, че извън формалната проверка на твърденията на кредитора, съдът не следва да преценява наличието на спор по материалните права, тъй като такъв следва да очертае длъжника, ако упражни възражението си след издаване на заповедта. Счита, че е обосновал възникване на вземане за уговорени такси за предоставени допълнителни услуги, които не следва да се доказват, а валидността на такива уговорки не може да се прецени само по твърдения без да се проведе състезателно производство след оспорване от длъжника. Отделно оспорва квалифицирането на допълнителните услуги като противоречащи на закона, като сочи, че с клаузите „оценка“ и „кредит у дома“ са предоставени поискани от потребителя облекчения срещу допълнително плащане, с което клиента се е съгласил. С доводи за необосновани изводи на първоинстанционния съд и незаконосъобразно превишаване на пределите на проверка по реда на чл. 410 ГПК, жалбоподателят моли обжалваната част от разпореждането да бъде отменена и вместо нея въззивният съд да постанови издаване на заповед за всички заявени от кредитора суми.

Жалбата вх. №90670/06.12.19 е подадена по поща с клеймо от 04.12.19г в срок, считано от уведомяването на заявителя за постановения частичен отказ. Изявлението е на надлежна страна – заявител срещу подлежащо на обжалване разпореждане и производството по нея е процесуално допустимо, на осн. чл. 274 ал.1 т. 2 ГПК. Авансово дължимата такса в минимален размер е внесена.

Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и представените пред първоинстанционния съд доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Доколкото се касае за обжалване на акт, с който се отговаря по същество на искане до съда, с което не се решава спор за материално право, съответното приложение на чл. 270 ГПК възлага на въззивната инстанция и служебна проверка за действителност, допустимост и редовност на заявлението, в рамките на правомощията на заповедния съд(т.1 от ТР 1/2014 на ОСГТК на ВКС).

Производството е било образувано по молба на заявителя срещу физическо лице – потребител с адрес в седалището на сезирания съд. Компетентният районен съд е сезиран с формуляр по чл. 410 ГПК( преди нововъведени изисквания с ДВ бр.

100/19г.). Съответно на това сезиране разпореждането на първоинстанционния съд кореспондира на акт по чл. 413 ал.2