Решение № 5466 от 30.04.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 5466

Варна, 30.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - VIII състав, в съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ИСКРЕНА ДИМИТРОВА

При секретар КАЛИНКА КОВАЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ИСКРЕНА ДИМИТРОВА административно дело № 20257050702839 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Глава Х на АПК, вр. чл.53а ЗКИР.

Образувано е по жалбата на К. К. И., [ЕГН], гр.Варна, чрез адв.С. С., против Уведомление за извършване на изменение на КККР с изх.№ 24-54981-10.11.2025г. по заявление вх.№ 01-647051-18.08.2025г. относно поземлени имоти с ид. ***и ****.

Жалбоподателката твърди, че Началникът на СГКК – Варна е постановил незаконосъобразен и необоснован административен акт, в производството по издаването му са допуснати съществени процесуални нарушения, както и неправилно е приложен материалния закон. Твърди нарушение на чл.59, ал.2 АПК – липса на мотиви, както и нарушение на принципа на равенство по чл.8 АПК, т.к. наследниците на К. И. К., като заинтересовани страни по смисъла на § 1, т.13 ДР на ЗКИР, в нарушение на чл.26, ал.1 АПК и чл.56, ал.9 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, не са били уведомени за започване на производството по заявлението на П. П. Н. и в резултат на това са били лишени от възможността да участват в административното производство по издаване на акта. Твърди се и нарушение на чл.35 и чл.36 АПК, т.к. административният орган не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая. Начинът на формулиране и излагане на фактическата обстановка в обстоятелствената част на акта и препращащото съдържание на уведомлението, не давало възможност да се установи и да се определи какво точно е възприетото от административния орган фактическо основание за приемане на проекта за изменение и на какво точно материалноправно основание е издаден актът. Горното се потвърждавало от факта, че цитираното Удостоверение № 25-32256/10.12.2024г. се отнася за поземлен имот в [община], който няма нищо общо с исканото изменение на КККР.

Според уточнение по оспорването, извършено с молба С.д. № 497/12.01.2026г., жалбоподателката поддържа, че независимо че изменението е извършено по реда на чл.53а, т.1 ЗКИР – без издаване на заповед, Уведомление изх.№ 24-54981-10.11.2025г. представлява индивидуален административен акт, за който важат изискванията на АПК за форма. В случая актът не отговаря на изискванията на чл.21, ал.1 и ал.4 АПК и не съдържа задължителни реквизити: липсва правното основание, на което се издава акта; липсва описателна част на акта; посочените в акта мотиви не кореспондират с писмените доказателства; липсва диспозитивна част. Твърдят се допуснати в производството съществени процесуални нарушения, т.к.: към проекта за изменение липсват доказателства, че инж.В. Х. е правоспособно лице по ЗКИР, което да й дава правото да изготвя проекти за изменение на КККР; липсва подпис на удостоверението за приемане на проекта за изменение на КККР с № 25-248352-12.08.2025, както и на приложението към него. Твърди се и че от доказателствата по административната преписка се установява, че преди да пристъпи към издаване на акта, административният орган не е извършил проверките по чл.27, ал.2 АПК.

С допълнително становище С.д. № 4492/05.03.2026г. се поддържа, че проектът за изменение на КК не отговаря на изискванията на чл.75, ал.2 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016г., т.к. е заявена една услуга, а се извършва друга. В тази връзка се твърди, че заявлението и обяснителната записка не кореспондират с предмета на проекта – а именно изменение на границата между двата поземлени имота. Следвало е проектът да бъде съобразен с представеното съдебно решение, което не се отнася до промяна на сгради в КК. Обяснителната записка не отговаряла на изискванията на чл.75, ал.9 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016г., т.к. няма Решение № 172/21.02.2024г. на Районен съд – Варна. Отделно, обяснителната записка била подписана от неправоспособно лице. Твърди се и нарушение на чл.75, ал.10 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016г. - към проекта липсвал документ от правоспособното лице, удостоверяващ преминат курс за поддържане и повишаване на професионалната му квалификация. Не било съобразено и че [ПИ] има и други собственици, които не са били страна във воденото гражданско дело, поради което в частта, която се приобщава към [ПИ] трябва да бъдат вписани и останалите съсобственици. По изложените съображения твърди, че съдебното решение не може да бъде приложено, защото няма постановен съдебен акт между П. П. Н. и останалите съсобственици. Решението, на което се е позовал административният орган за да извърши вписването, няма изпълнителна сила, както и сила на пресъдено нещо по отношение на останалите съсобственици в [ПИ], т.к. същите въобще не са били страна в производството. В заключение твърди, че решението не е от категорията решения, визирани в чл.53а, ал.1, т.1 ЗКИР, поради което не са налице материалноправните предпоставки за изменение на КР по заявлението на П. Н..

В съдебно заседание жалбоподателката се явява лично и с адв.С., който поддържа жалбата на наведените с нея основания. В писмени бележки С.д. № 8849/29.04.2026г. се повтарят съображенията за незаконосъобразност на оспорения акт, а именно нарушения на чл.8, ал.1, чл.26, ал.1, чл.27, ал.2, чл.34, чл.35, чл.59, ал.2 АПК, както и на чл.74 и чл.75, ал.2, ал.9 и ал.10 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Моли жалбата да бъде уважена и претендира присъждане на разноски съгласно представен списък по чл.80 ГПК. Прави възражение за прекомерност на претендираното от заинтересованата страна П. П. Н. адвокатско възнаграждение.

Ответната страна с отговор към писмо С.д. № 20413/04.12.2025г. изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли съдът да вземе предвид, че със заявление вх.№ 01-647051/18.08.2025г. е поискано изменение в границите на поземлените имоти с ид. ***и ***, в съответствие с влязло в сила съдебно решение № 172/21.02.2024г. по гр.д. № 2261/2023г. по описа на Окръжен съд – Варна. Направен е анализ на графичното изображение – както е показано на Скицата - предложение, която съвпада с правата на собственост. След извършено уведомяване на заинтересованите лица по реда на чл.26 АПК не са постъпили жалби и възражения, поради което на основание чл.53а ЗКИР е извършено изменение на КККР в изпълнение на съдебно решение № 172/21.02.2024г. на ВОС, вписано в СВ – Варна под № 227/30.06.2025г., дв.вх.рег. № 20411, дело № 8266 и се изразява в промяна на границата между ПИ с ид. ***и ***в съответствие със скицата на л.70 от първоинстанционното дело. По изложените съображения твърди, че административният орган е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая, и се е произнесъл съобразно действащата нормативна уредба. В случай че жалбата бъде уважена и се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение, моли същото да се редуцира до минималния размер по Наредба № 1/2004г. за възнагражденията за адвокатска работа.

Заинтересованата страна П. П. Н., чрез адв.Е. Е., оспорва жалбата по съображения в писмен отговор С.д. №1909/29.01.2026г. В съдебно заседание заинтересованата страна се представлява от адв.Г. и адв.Е.. Твърди се, че множеството оплаквания в жалбата и уточняващата молба със С.д. № 4492/05.03.2026г., са неотносими към спора. Сочи, че в случая изменението на КККР е извършено на основание чл.53а, ал.1, т.1 ЗКИР – без издаване на изрична заповед, т.е. самото действие по изменението на КККР притежава белезите на индивидуален административен акт. Изменението е извършено в изпълнение на влязло в сила Решение № 172/21.02.2024г. по гр.д. № 2261/2023г., където като страни са конституирани А. А. К., К. К. И., А. К. И. и П. П. Н.. В тази връзка твърди, че след като по отношение на жалбоподателката К. К. И. има влязло в сила съдебно решение с предмет – установяване на собственост и граници, което е изпълнено от СГКК, същата не следва да има възможност за косвено преразглеждане на спора. Жалбоподателката е била уведомена за промяната и е упражнила правата си чрез жалба до административния съд. Позовава се на практика на ВАС и твърди, че в случая Уведомление № 24-39019-19.08.2025г. е било изпратено до вписания в КР собственик – наследодателя на жалбоподателката К. И. К.. Към онзи момент наследниците му не са били вписани в КРНИ, поради което не е допуснато нарушение на чл.26 АПК. От друга страна счита, че жалбоподателката, като страна във воденото гражданско дело, е била наясно с последиците от влязлото в сила съдебно решение. Факт е, че в КР не се вписват наследниците по силата на наследственото правоприемство и представено удостоверение за наследници, но с оглед влязлото в сила съдебно решение, вписано в СВ под № ***25г., жалбоподателката е следвало въз основа на него да заяви правата си пред АГКК – Варна. Горното се установявало от последвалото Уведомление изх.№ 24-54981-10.11.2025г. В пледоария по същество адв.Е. сочи, че АГКК са длъжни да уведомяват единствено и само лицата, които са вписани в регистрите на кадастъра. Кадастърът няма задачата и ангажимента да издирва кои лица към определен момент са собственици на имотите, които се засягат от изменението. По изложените съображения моли жалбата да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на сторените в производството разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателката и от заинтересованите страни С. М. Д. и М. М. Д., адвокатско възнаграждение. В писмени бележки С.д № 8929/29.04.2026г. адв.Г. излага съображения за недопустимост на оспорването, т.к. жалбоподателката не е вписана в КР като собственик или носител на друго вещно право. Счита, че този факт безспорно се установява от приложението към удостоверението за приемане на проект № 25-248352-12.08.2025г., според което К. И. не е вписана като собственик в КР за [ПИ]. Алтернативно, моли жалбата да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на разноски.

Заинтересованите страни С. М. Д. и М. М. Д., намират жалбата за основателна по съображения в писмено становище, представено от адв.С. в с.з. на 21.04.2026г. Заинтересованите страни твърдят, че административното производство е проведено в нарушение на чл.26, ал.1, чл.34 и чл.36 АПК, т.к. са заинтересовани лица по смисъла на § 1, т.31 ДР на ЗКИР и не са били уведомени за производството по заявлението на П. Н.. Като резултат, не им е дадена възможност да изразят становище по представените доказателства и по направеното искане. Не им е изпратено уведомлението на Началника на СГКК, с което се приема проекта за изменение на КККР с удостоверение № 25-322956-10.12.2024г. В съдебно заседание се представляват от адв.С., който изразява становище за основателност на жалбата и моли да бъде уважена. Претендира присъждане на разноски.

Останалите заинтересовани страни – Р. И. К., И. Р. К., Й. С. Г., И. Ж. Д., А. К. И., А. А. К. и Ц. Й. К., редовно уведомени за съдебно заседание, не се явяват, не се представляват и не изразяват становище по жалбата.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна, следното:

Видно от Удостоверение за наследници изх.№ ****/12.06.2013г. /л.32/, жалбоподателката К. К. И. и заинтересованите страни А. А. К. и А. К. И., са наследници по закон на К. И. К., починал на 06.01.2010г. и като такива се легитимират като съсобственици на 1/2 ид.ч. от [ПИ] по КККР на гр.Варна, одобрени на основание чл.49, ал.1 ЗКИР със Заповед № РД-18-194/27.03.2019г. на изп.д-р на АГКК.

Кадастралната карта, одобрена със Заповед № РД-18-194/27.03.2019г. на изп.д-р на АГКК, е изработена на основата на последния действащ кадастрален и регулационен план, одобрен със Заповед № Г-31/21.07.1992г. и на база сателитни и наземни измервания – вж. заключение по СТЕ вх.№ 82175/28.11.2022г. на л.219 от гр.д. № 7252/2021г.

Разпечатката съдържа 21 от 86 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/765399fc-5652-45f8-8926-a84592049fa5