Решение № 583 от 16.05.2025, Районен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 583 гр. Кюстендил, 16.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калин К. Василев при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. А. като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело № 20241520100316 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Част втора – Общ исков процес от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Производството е образувано по искова молба с вх. №1607/07.02.2024 г. подадена от С. М. Г., ЕГН **********, срещу В. А., в качеството й на частен съдебен изпълнител с район на действие Окръжен съд-Кюстендил.

В исковата молба и уточняващите към нея молби се твърди, че на 10.08.2023 г. ЧСИ В. А. заедно с адв. Д., четирима полицейски служители, неин служител – призовкар, ключар и лицето Д. Н. нахлули с взлом в дома на ищцата, находящ се в гр. ****, в който същата живеела от 2000 г. и изхвърлили багажа й. Посочва се, че с извършените от ответницата незаконосъобразни действия, изразяващи се в насрочване на въвод във владението на процесния имот преди изтичане на срока за доброволно изпълнение, и разпореждане изнасянето на мебели, покъщнина, лични вещи и принадлежности, част от личното имущество на ищцата било увредено, а именно: трикрилен гардероб на стойност 300 /триста/ лева, който бил счупен на две по средата; спалня на стойност 200 /двеста/ лева, увредена от дъжда; двулицев матрак на стойност 300 /триста/, увреден от дъжда;

1/2 част плоскости от детско креватче/люлка на стойност 200 /двеста/ лева, разлепени от държа.

В исковата молба се посочва, че при извършения въвод във владение на имота на ищцата не били предоставени никакви документи, нито бил 1 направен опис на състоянието на жилището. Посочва се още, че по отношение на същата било упражнено физическо насилие – била блъсната и съборена на пода от двама от полицейските служители и й бил отнет мобилния телефон.

Излагат се и твърдения, че лицето Д. Н. се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост на процесния недвижим имот без да е упражнявал фактическа власт върху същия.

С оглед гореизложеното е отправено искане до съда да постанови решение, с което извършеният на 10.08.2023 г. въвод във владение да бъде признат за недействителен, както и ЧСИ В. А. да бъде осъдена да заплати на С. М. Г., сумата в общ размер на 1 000 лева, представляваща претърпени имуществени вреди, вследствие на увредено движимо имущество.

Претендират се и направените по настоящото производство разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.

Ответникът изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Посочва, че въз основа на молба с вх. №3684/29.05.2023 г. и изпълнителен лист от 10.05.2023 г. по гр.д.№1188/2019 г. на КРС и в. гр. д.

№330/2021 г. на КОС е образувано изп. д. №476/2023 г. срещу ищцата за предаване на владението на недвижим имот в гр. Кюстендил, същият придобит от взискателя с постановление за възлагане от 01.10.2004 г. на публична продан по изп. д. №145/2003 г. по описа на КСИ. Посочва се, че взискателят бил въведен във владението на имота, предмет на принудително изпълнение по изп. д. №476/2023 г., образувано поради обстоятелството, че ищцата самоволно възвърнала владението си върху имота. За извършеното престъпление по чл. 323, ал. 2 от НК същата била осъдена с решение №26/29.01.2019 г. по АНД №708/2018г. по описа на КРС, потвърдено с решение №120/11.11.2019 г. по ВНАХД №189/2019 г. на КОС, поради което на основание чл. 525, ал. 1 от ГПК не било необходимо на ищцата да бъде отправяна покана за доброволно изпълнение, а достатъчно било същата да бъде редовно уведомена. Посочва се още, че на 29.07.2023 г. С. Г. била уведомена за насрочения въвод на 10.08.2023 г., като два дни преди тази дата същата се явила в кантората на ЧСИ и категорично заявила, че няма да предаде владението на имота.

На 10.08.2023 г. ищцата била принудително отстранена от имота, като вещите й били описани и подредени на сухо място в рамките на оградения двор, като на ищцата била дадена възможност да ги прибере. Посочва се, че за извършените действия бил съставен протокол, изготвен на място и подписан от всички участващи във извършването на въвода, с изключение на ищцата, като от нейна страна не били направени никакви възражения по отношение на състоянието на покъщнината и мебелите, както и на начина и мястото, на които били подредени. Оспорват се изцяло твърденията в исковата молба, че са извършени незаконосъобразни принудителни действия, вследствие на които ищцата е претърпяла имуществени вреди в претендираните размери.

Предвид изложеното се иска съдът да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан и да присъди на ответника направените деловодни разноски.

С Определение №1135/19.08.2024 г. по описа на КРС на основание чл.

2

219 от ГПК като трето лице – помагач на страната на ответника е привлечено „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК 121265113, с адрес: гр.

София, ***.

Третото лице – помагач изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Признава се, че между застрахователното дружество и ЧСИ В. А. е възникнало валидно застрахователно правоотношение за застраховане на професионалната отговорност на частен съдебен изпълнител по застрахователна полица с №08800100000296, като било уговорено самоучастие на ЧСИ в размер на 5 % от застрахователното обезщетение или 2 000 лева. Изцяло се оспорва предявения от ищцата иск, като се посочва, че не са налице предпоставките по чл. 45 от ЗЗД за настъпването на непозволено увреждане. Изложени са подробни съображения, че ответната страна е действала в рамките на своята компетентност и съгласно изискванията на българското законодателство, поради което не било налице виновно поведение от нейна страна. Оспорва се процесните вещи да са собственост на ищцата, респ. да са били повредени от действията на частния съдебен изпълнител. Предвид изложеното се иска отхвърляне на предявения иск, алтернативно намаляване на размера.

В проведените по делото открити съдебни заседания, ищцата се явява лично, и се представлява от адв. М., като поддържа предявения иск и оспорва изложените в отговора на исковата молба факти и обстоятелства. Ответната страна редовно призовата, представлява се от адв. М., който поддържа изцяло депозирания писмен отговор. Третото лице – помагач се представлява от юрк.

К., която поддържа становището си по предявения иск.

По делото са ангажирани писмени доказателства, изслушани са свидетели, назначена е съдебно-оценителна експертиза, вещото лице по която също е изслушано в съдебно заседание.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е приет като доказателство заверен препис на Молба от 29.05.2023 г. подадена от адв. Д. Д. от КАК, като пълномощник на Д. С. Н. до ЧСИ В. А., против ищцата в настоящото производство С. Г., с която е отправено искане да бъде образувано изпълнително дело за принудително предаване на владението на взискателя на процесния недвижим имот и събиране на присъдено вземане, съгласно издадени по гр. д. №1188/2019 г. по описа на КРС изпълнителни листове.

Представени са още заверени преписи от Решение №365/15.06.2020 г. по описа на КРС, същото потвърдено с Решение №29/22.02.2022 г. по описа на КОС, както и издадения по делото изпълнителен лист от 10.05.2023 г. съгласно които ищцата С. Г. е била осъдена да предаде на Д. Н. владението върху процесния недвижим имот, а именно: самостоятелен обект с идентификатор ***, с две тераси, по КККР на гр. Кюстендил, одобрен със Заповед №РД-1896/28.11.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с 3 административен адрес: гр. ****, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и припадащото се право на строеж върху самостоятелния обект.

От прието по делото като писмено доказателство Постановление за възлагане на недвижим имот от 01.10.2004 г. въз основа на проведена публична продан, издадено от Съдебен изпълнител Н. С. при КРС с изх. № 145/2003 г. вписано с вх.№3189/16.11.2004 г., акт №211, том II по описа на Служба по вписванията се установява, че за купувач на процесния недвижим имот е обявен Д. С. Н., ЕГН **** и е възложен в собственост на последния.

Постановлението не е било обжалвано и същото е влязло в сила на 08.11.2004 г.

По делото е представен заверен препис на Протокол за принудително отнемане на недвижим имот – въвод във владение по изп. д.

№20237420400476, съгласно който на 10.08.2023 г. в 11, 00 ч. в гр. Кюстендил, ответника В. А., в качеството й на частен съдебен изпълнител и съгласно писмено заявление на взискателя Д. Н. и на основание чл. 522 от ГПК е извършила подробно описаните в протокола действия по въвод във владение.

Видно от протокола, същият бил подписан от взискателя, представител на РУ – гр. Кюстендил, и частният съдебен изпълнител, но не и от длъжника С. Г., като е отбелязано, че последната е напуснала въвода.

По искане на ищеца по делото е разпитан свидетелят Й. И. С.. По нейни данни, когато отишла в процесния имот цялото стълбище било с разхвърляни дрехи и посуда, имало счупен гардероб. Ищцата съобщила на свидетелката, че някой е разбил обитаваното от нея жилище. На въпросите на процесуалния представител на ответната страна свидетелката отговаря, че багажът на ищцата бил покрит с найлони. Посочва, че не е присъствала и не е видяла кога и от кого са извадени вещите на ищцата. На въпрос на юрк. К. св. С. предполага, че вещите са били покрити с найлон от ищцата.

За изясняване на делото от фактическа страна е допусната и изслушана съдебно-оценителна експертиза изготвена от вещо лице Е. Н., от която се установява, че към датата на извършване на описа 10.08.2023 г. процесните вещи са се намирали на втори етаж на къща, находяща се на адрес: гр. ****.

При извършена проверка от вещото лице се установило, че повредените вещи, а именно: трикрилен гардероб и спалня са съставни части на спален комплект модел „ Аура“, който към момента на проверката се предлагал на цена от 576 лева, респ. 685 лева. Съобразявайки момента на придобиване на спалния комплект и продължителността на неговото ползване, вещото лице е стигнало до извода, че за същия остават 90 % полезен живот. По отношение на повредения двулицев матрак 200/140 в експертното заключение е констатирано, че средната му стойност е 575, 37 лева, калкулирайки продажните цени на предлаганите на пазара артикули със сходни параметри.

Посочено е още, че същият е с 50 % изхабяване. При извършени справки и насрещни проверки от вещото лице по отношение на повреденото процесно детско легло не били установени предлагани на вътрешния пазар артикули с аналогични функции и размери. Прието е, че вещта притежава 65 % остатъчен полезен живот. В заключителната си част на експертното заключение вещото 4 лице е стигнало до извода, че процесните вещи при описаните моменти на първоначално придобиване към 10.08.2023 г. възлизат на обща стойност от 1 248, 40 лева.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото писмени доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

С исковата молба е предявен иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за присъждане на обезщетение в размер на 1000 /хиляда/ лева за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на движимо имущество, в следствие на осъществени от ответника В. А., в качеството й на частен съдебен изпълнител, незаконосъобразни изпълнителни действия.

При разпределяне на доказателствената тежест в производството, съдът е указал, че по иска с правно основание чл.45 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че е претърпял вреди в резултат на виновно, противоправно действие на ответницата, в качеството й на частен съдебен изпълнител, настъпилите вреди (включително техния размер) и причинната връзка между поведението на ответницата и вредите.