Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 152 от 05.03.2021, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 1165/2021
Вид
Решение № 152
Подписан
05.03.2021
В сила
06.04.2021
Състав
Милена Атанасова Георгиева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 152 гр. Пловдив , 05.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на втори март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Милена А. Георгиева при участието на секретаря Десислава С. Терзова като разгледа докладваното от Милена А. Георгиева Административно наказателно дело № 20215330201165 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш на ОДМВР Пловдив, Серия Г №0016561, с който на В. Й. К., ЕГН:**********, е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева за нарушение на чл.483, ал.1, т.1, вр. чл.638, ал.4, вр. чл.638, ал.1, т.1, вр. чл.461, т.1 от Кодекса за застраховането /КЗ/.

Жалбоподателят оспорва издадения срещу него Електронен фиш /ЕФ/, като незаконосъобразен. Излага доводи, че не е собственик на лек автомобил „Пежо Партнер“, с рег. № ***. Прави искане за неговата отмяна. Не претендира присъждане на сторени по делото разноски. В съдебно заседание се явява лично, като поддържа депозираната жалба.

Въззиваемата страна ОД МВР - Пловдив, редовно и своевременно призована, не изпраща представител. В депозирано до съда становище навежда твърдение за неоснователност на жалбата. Прави искане за нейното отхвърляне и потвърждаване на издадения ЕФ, като правилен и законосъобразен. При условията на евентуалност, прави възражение за 1 прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение и моли същото да бъде намалено до минимално предвидения в закона размер.

Претендира направените по делото разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 14 - дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна /лице, което е било санкционирано/ и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

Обжалваният ЕФ серия Г №0016561 е издаден срещу В. Й. К., за това, че на 10.05.2020г. в 15.47 часа в гр. Пловдив на бул. „Санкт Петербург“ до №63, жалбоподателят като физическо лице, притежаващо лек автомобил „Пежо Партнер“ с рег.№ ***, регистрирано на територията на Република България и не спряно от движение, не е сключил застраховка „Гражданска отговорност“, с което е нарушил разпоредбата на чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ вр. чл.638, ал.4 вр. чл.638, ал.1, т.1 вр. чл.461, т.1 от КЗ. Нарушението било установено и заснето с автоматизирано техническо средство/система № SD2D0011. Извършена била служебна проверка в Гаранционния фонд, която потвърдила, че към процесната дата /10.05.2020г./ за конкретното МПС с рег. № *** няма сключена активна застраховка „Гражданска отговорност“. Сключената на 11.04.2019г. застраховка „Гражданска отговорност“ била с крайна дата на покритие 10.04.2020г. Нова застраховка „Гражданска отговорност“ била сключена на 26.05.2020г.

Фактите се установяват от всички приложени по делото писмени доказателства, които съдът кредитира като обективни и непротиворечиви.

Въз основа на събрания по делото доказателствен материал съдът приема, че по категоричен начин се установява управление в посоченото в ЕФ време и място на процесния лек автомобил, регистриран на територията на Република България, за което МПС е нямало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. От представената по преписката справка от страницата на Гаранционен фонд се установява безспорно, че към 10.05.2020г. за процесното МПС е липсвала задължителна застраховка 2

„Гражданска отговорност“. Т.е за лекия автомобил не е имало сключена такава застраховка. Нормата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ задължава всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Санкцията на чл.638, ал.4, вр. чл.638, ал.1, т.1 от КЗ /посочена в атакувания ЕФ/ обаче е предвидена за собственика на моторното превозно средство. От доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят В. Й. К. не е собственик на лек автомобил „Пежо Партнер“ с рег.№ ***. Собственик на МПС е Й.В. К. и именно той е следвало да носи отговорност по посочения законов текст. Вярно е, че в разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ е предвидена глоба за лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. В настоящия случай обаче не е предвидена санкция на посоченото законово основание.

Предвид изложените съображения, ЕФ следва да бъде отменен като незаконосъобразен.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш на ОДМВР Пловдив, Серия Г №0016561, с който на В. Й. К., ЕГН:**********, е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева за нарушение на чл.483, ал.1, т.1, вр. чл.638, ал.4, вр. чл.638, ал.1, т.1, вр. чл.461, т.1 от Кодекса за застраховането /КЗ/.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3