Решение № 262969 от 11.05.2021, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е гр.

София, 11.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Е въззивен състав, в публичното заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ

КОНСТАНТИНА

Х. при секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от мл. съдия Х. гр. дело № 13269 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 162625 от 10.07.2019 г., постановено по гр. д. № 81435/2015 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 58-ми състав, е отхвърлена заявената от Т.Д.Х. претенция за възлагане на делбения имот на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК и е изнесен на публична продан недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. София, район „Средец – Триадица“, ул. „*****, в приземния етаж на сградата, с площ 41 кв. м., който се състои от стая, хол, кухня, коридор и клозет, заедно с прилежащо мазе и 20/1000 идеални части от общите части на сграда № 1, апартамент, заснет по кадастрална карта и кадастралните регистри на гр. София, с идентификатор ***, съгласно схема на сграда № 15-102712/07.03.2016 г., издадена от АГКК, със съседи на апартамента: на същия етаж ***, ***, под апартамента – няма, нас апартамента ***, като сграда № 1 е разположена в поземлен имот с идентификатор *** – като получената при публичната продан сума да се раздели между съделителите съобразно делбените им квоти: за Т.Д.Х. – 9/40 ид. части, за Л.Д.Х. – Н. – 9/40 ид. части, за Д.Д.Х. *** Община – 13/40 ид. части.

Срещу първоинстанционното решение в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК е подадена въззивна жалба от Т.Д.Х., в която се отправя искане същото да бъде отменено, като бъде уважена претенцията на жалбоподателката за възлагане на делбения имот. Излага се, че неправилно СРС е приел, че в процесния случай е налице т. нар. комбинирана съсобственост по отношение процесния апартамент във връзка със задължителните указания на ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС. Сочи се, че от доказателствата по делото се установява, че макар през 1959 г. да е одържавена идеална част от имота вследствие на издаден изпълнителен лист от 1951 г., то съсобствеността е възникнала между държавата и наследодателя на Д.Х., на който Т.Х. е наследница. Поради което се намира, че в процесния случай съсобствеността за жалбоподателката е възникнала само и единствено в резултат на наследяване. Счита се, че константната съдебна практика приема, че при такава хипотеза състоянието на съсобствеността възниква от един единствен юридически факт – смъртта на наследодателя, затова и възлагането на имота е допустимо, доколкото съсобствеността е съсредоточена между съделители, чиито основен източник и правопораждащ факт на придобитите права е смъртта на общия наследодател. Акцентира се, че процесното жилище не е СИО, Т.Х. е живяла в него повече от 40 г. и живее там и до момента, същата няма друго жилище

В срока по чл.

263 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от Столична Община. От последната е подадено писмено становище, в което се заявява, че същата е неоснователната и се отправя искане обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

По делото е постъпило писмено становище на въззивната жалба от Л.Д.Х. – Н. и Д.Д.Х., в което последните се присъединяват към изложеното в нея.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.

Въззивният съд, съобразявайки разпоредбата на чл. 269 от ГПК, според която дължи служебна проверка за валидността на решението, за неговата допустимост в обжалваната част и за правилността му единствено по въведените в жалбата основания, намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Решението на СРС е и правилно, като настоящата съдебна инстанция споделя напълно фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 от