Решение № 251 от 21.07.2023, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 251 гр. Петрич, 21.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ангелина Бисеркова при участието на секретаря Д.а Домусчиева като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Гражданско дело № 20231230100050 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от В.

А. В., ЕГН ********** от с.Б., община Петрич, действаща чрез пълномощник адв. Д. В. М., АК-Пловдив срещу „В.К.“ ООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр.С., жк „Л.“ *, бул. “Д.Н.“ № *, бл.АТЦ „С.ц.“ ет.*, ап. офис * Г, представлявано от Д.а С.Д., обективираща обективно кумулативно съединени искове: да се обявят за нищожни клаузите на чл.1, ал.3 от Договор за паричен заем Standard 14 № 5716593 -16.07.2021 г., която предвижда заплащането на такса за експресно разглеждане на документи в размер на 825 лева, и чл.5, ал.2 от Договор за паричен заем Standard 14 № 5716593 -16.07.2021 г., която предвижда заплащането на неустойка в размер на 550 лева, на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.22, чл.10а, чл.11, чл.19 от ЗПК, както и по чл.143, ал.1 от ЗЗП; да се осъди на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД дружеството-ответник да заплати на ищеца общо сумата от 100 /сто/ лева, от която 50 /петдесет/ лева недължимо платена по недействителната клауза за неустойка, съгласно чл.5, 1 ал.2 от Договор за паричен заем Standard 14 № 5716593 -16.07.2021 г. и 50 /петдесет/ лева като недължимо платена по недействителната клауза на чл.1, ал.3 от Договор за паричен заем Standard 14 № 5716593 -16.07.2021 г., за заплащане на такса за експресно разглеждане на документи.

Ищецът твърди, че на 16.07.2021г. с дружеството-ответник е сключил Договор за паричен заем Standard 14 № 5716593 -16.07.2021 г.

Сочи, че по силата на чл.1, ал.3 от Договора се е задължила да заплати на ответника такса за експресно разглеждане на документите в размер на 825 лева. Сочи, че по силата на Договора се е задължила да върне на ответника сумата от 2 606, 78 лева, при сума на кредита 1 500 лева, при ГПР от 49,34 % и ГЛП от 40, 32 %, лихвен процент на ден 0,11, чрез заплащане на 22 вноски.

Твърди, че с клаузата на чл.5, ал.2 от Договора се е задължила да заплати неустойка в размер на 550 лева, или общо задължение по Договора в размер на 3 156,78 лева.

Ищцата твърди, че чл.1, ал.3 и чл.5, ал.2 от Договор за паричен заем Standard 14 № 5716593 -16.07.2021 г. са нищожни основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД като противоречащи на добрите нрави и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл.10а, чл.11, чл.19, ал.4 от ЗПК във вр. с чл.22 ЗПК и чл.143, ал.1 от ЗЗП.

В подкрепа на становището, че процесните клаузи противоречат на добрите нрави сочи, че е нарушен принципа на добросъвестност в гражданските и търговските взамиоотношения, чиято цел е да предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Счита, че в случая с атакуваните договорни клаузи е постигната значителна нееквивалентност на насрещните престации, злепоставяне интересите на ищцата с цел извличане на собствена изгода от страна на кредитора.

Твърди, че чл.10а, ал.2 от ЗПК не допуска кредиторът да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В тази връзка счита, че процесната клауза на чл.1, ал.3 от Договора е в противоречие с цитираната законова норма.

Цитира чл.21, ал.1 от ЗПК, като твърди, че процесните клаузи са неравноправни по смисъла на чл.143, т.5 ЗЗП, тъй като са необосновано високи. Счита, че в случая се заобикаля чл.33, ал.1 от ЗПК.

2

Твърди, че е нарушена и разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК.

Сочи, че е заплатила на основание процесния Договор сумите от 1 500 лева, 281,78 лева лихва, 50 лева такса за експресно разглеждане и 50 лева неустойка.

Ищцата твърди, че сумите от по 50 лева заплатени за неустойка и такса за експресно разглеждане на документи са без основание, поради което следва да й бъдат върнати.

Ищцата претендира съдебни разноски, прави доказателствени искания.

В законоустановения срок ответникът депозира писмен отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Сочи, че към датата на предявяване на исковете ищцата е заплатила на основание процесния Договор общо сумата от 2 825,03 лева, от която : 1500 лева главница, 207,89 лева договорна лихва, 282,14 лева неустойка, 825 лева такса за експресно разглеждане на документи и 10 лева такса за събиране на просрочени вземания. Оспорва като несъстоятелни доводите, с които ищцата обосновава претенциите за нищожност на процесните клаузи от Договора – чл.1, ал.3 и чл.5, ал.2. Релевира подробни съображения. С изложеното обосновава искане за отхвърляне на претенциите като неоснователни. Претендира съдебни разноски. Навежда възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

В хода на съдебното дирене ищецът заявява искане за допускане увеличение на предявения осъдителен иск от размер на 100 лева до размер от 1 107,14 лева, от която сума 282,14 лева неоснователно платена неустойка и 825 лева неоснователно заплатена такса за експресно разглеждане на документите.

Съдът е уведомил ответника за волята на ищеца с правно основание чл.214 от ГПК. В указания срок ответникът не заявява становище.

С протоколно определение съдът е допуснал исканото увеличение размер на осъдителния иск.

В открито съдебно заседание страните не се явяват. Депозират писмени становища. Поддържат заявената по-рано позиция по спора. Не правят нови доказателствени искания. Ищецът представя списък по чл.80 ГПК.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и обсъди същите 3 във връзка с доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните не спорят, а събраните писмени доказателства – неоспорени и необорени, установиха, че на 16.07.2021г. между В. А. В., ЕГН ********** от с.Б., община Петрич, и „В.К.“ ООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр.С., жк „Л.“ *, бул. “Д.Н.“ № *, бл.АТЦ „С.ц.“ ет.*, ап.офис * Г, представлявано от Д.а С.Д., е сключен Договор за паричен заем Standard 14 № 5716593, по силата на който дружеството е предоставило на физическото лице заем в размер на 1 500 лева, а заемополучателят се е задължил да върне сумата чрез заплащане на 22 погасителни вноски, в размер и падеж съгласно Погасителен план, представляващ неразделна част от договора. Страните уговорили краен срок на договора 20.05.2022 г. Страните по сделката уговорили ГЛП 40,32 % и ГПР 49,34 %. С договореност, обективирана в чл.1, ал.3 от договора заемополучателят се задължил да заплати на заемодателя за допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, сумата от 825 лева, платима разсрочено, на равни части към всяка погасителна вноска съгласно Погасителен план. С чл.5, ал.1 от договора заемателят се е задължил в тридневен срок от усвояване на заемната сума да предостави на заемодателя по договора едно от следните обезпечения на задълженията към кредитора : поръчител-физическо лице или банкова гаранция. Съгласно чл.5, ал.2 страните уговорили, в случай на неизпълнение на задължението на заемополучателя да предостави на кредитора в уговорения срок и вид обезпечение, задължение за заплащане на неустойка в размер на 550 лева, платима разсрочено, чрез равни вноски към всяка от погасителните вноски, посочени в чл.2, ал.1, т.4 от Договора.

Страните не спорят, че на основание процесния договор общо платената от ищцата сума в полза на заемополучателя е в размер на 2 825,03 лева, от която : 1 500 лева главница, 207,89 лева договорна лихва, 282,14 лева неустойка, 825 лева такса за експресно разглеждане на документи и 10 лева такса за събиране на просрочени вземания.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Безспорно се установи по делото възникването на облигационно правоотношение между страните, по силата на което ответникът е 4 предоставил на ищцата заем, а последната се е задължила да върне същия в срок до 20.05.2022 г. Съдържанието на облигационнто правоотношение между страните включва договореност за предоставяне на допълнителна услуга от страна на заемодателя за експресно разглеждане на заявката срещу задължението на заемополучателя да заплати такса в размер на 825 лева за допълнителната услуга, както и задължение за неустойка в общ размер 550 лева при неизпълнение в срок и при условията, договорени от страните за обезпечаване на задължението на заемополучателя да върне в срок и при условията на договора предоставения заем.

Несъмнено е по делото, че ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 от Закона за кредитните институции, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. В този смисъл ответникът е кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 от Закона за потребителския кредит.

Ищецът несъмнено е потребител по смисъла на § 13, т.1 от ДР на Закона за защита на потребителите.

С оглед на горното процесният договор е потребителски, поради което следва да отговаря на изискванията – за форма и съдържание, нормативно установени в Закона за потребителския кредит, в релевантната за периода редакция.

Предвид неравнопоставеното положение страните в правоотношението, ЗПК предвижда редица специални правила, рефлектиращи върху действителността на облигационното правоотношение – глава Шеста на ЗПК.

Всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на този закон е нищожна – чл.21, ал.1 ЗПК.

Ищецът твърди, че клаузите на чл.1, ал.3 и чл.5, ал.2 от процесния договор за заем са недействителни на основанията, предвидени в специалния закон – ЗПК. Конкретно твърди нарушаване на чл.11, чл.10 а, чл.19, ал.4 ЗПК вр. с чл.22 ЗПК и чл.143, ал.1 от ЗЗП.

Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20, чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата/нарушението на всяко от тези императивни изисквания има за последица недействителност на договора.

5

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й настъпват при самото сключване на договора, а когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК предвижда, че договорът за потребителски кредит задължително съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. По смисъла на § 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. Следва, че в ГПР са включени всички разходи на кредитора по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Това налага в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати дължника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно дължи. В конкретния случай съгласно записването в процесния договор ГПР е 49,34 %, а възнаградителната лихва – 40,32 %, но от записването не става ясно от кои компоненти се формира ГПР, нито е ясна разликата между ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността на процесната договореност. В тази връзка съдът счита за основателно въведеното от ищеца твърдение за нищожност на процесните договорености поради противоречие със закона – чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Както се посочи по-горе, по силата на чл.5, ал.2 от Договора заемополучателят се е задължил да предостави обезпечение на кредита – поръчителство от физическо лице или банкова гаранция, като липсва алтернатива за същия да не обезпечи кредита, следователно предоставянето на едно от посочените обезпечения реално е условие за сключване на договора. Относно клаузата, предвиждаща задължение за потребителя да заплати такса за експресно разглеждане на документите – същата се дължи за експресно разглеждане на документите за отпускане на паричензаем, т.е. същата е пряко свързана с договора и съществува единствено във връзка с него. Следователно уговорената неустойка и таксата за експресно разглеждане реално 6 представляват разход по кредита, поради което е следвало да бъдат взети предвид при определяне на ГПР, тъй като произтичат от и са пряко свързани с договора за заем. Като не е сторено това потребителят е бил поставен в невъзможност да разбере действителния размер на разходите по правоотношението, което има за последица недействителност на правоотношението съгласно чл.22 ЗПК.