Решение № 4496 от 30.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4496 гр. София, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

ЙОАНА КР. КАЦАРСКА при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от ЙОАНА КР. КАЦАРСКА Въззивно гражданско дело № 20251100511476 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 15932 от 24.08.2025 г., постановено по гр. д. № 70489/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 41-и състав, е отхвърлен предявеният от А. А. Б. срещу „Публитикс Медиа“ ЕООД осъдителен иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата 20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – срам пред бизнес партньорите му, психически стрес, затваряне в себе си, унижение на личното достойнство и честта му, шок, емоционално напрежение, усложняване на здравословното състояние, чувство на дълбока покруса и обида, отлив на контрагенти, причинени му чрез разгласяване на неистински, позорни обстоятелства, съдържащи се в статия със заглавие „Протест за мир“ на путинисти в София опитва да вербува украинци“ от 19.12.2023 г., публикувана от електронната медия „Булевард България“, собственост на ответника на интернет сайт с адрес: https://boulevardbulgaria.bg.

С решението А. А. Б. е осъден да заплати на „Публитикс Медиа“ ЕООД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 2640 лева, представляваща сторени разноски в първоинстанционното производство.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ищеца, в която са изложени оплаквания за неговата неправилност поради нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Твърди, че съдът е извършил неправилна преценка на установените по делото факти. Отбелязва, че макар и Московският университет да е школа за дипломатически кадри на Русия, твърдението, че това е школа за разузнавачи и контраразузнавачи излиза извън рамките на личното мнение и създава осъдителен и позорен образ на ищеца пред обществото. Според въззивника с твърдението, че е собственик на няколко големи компании се създава внушението за производство и търговия със забранени и ограничени от закона вещества. Това заедно с предхождащите и последващите клеветнически твърдения се натрупва внушение за човек, който действа извън закона и извън интересите на обществото. Не възприема изводите на съда, че след като е преписан материалът, то издателят не носи отговорност за него, доколкото значение имала вредата, 1 която е причинил този материал, а ако счита, че е бил подведен от друга медия, ответникът следва да предяви регресен иск срещу нея. Акцентира, че свободата на словото не е абсолютна и се разпростира до предели, преминаването на които засяга други конституционно защитени ценности каквито са личното достойнство, репутацията и неприкосновеността на личната сфера на гражданите. Сочи, че авторът на процесната публикация не е съблюдавал добрата журналистическа практика и не е проверил информацията, която излага. Намира за неправилен извода на съда, че заболяванията не са предизвикани от статията. С оглед изложените съображения моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба, в който е изложено становище за нейната неоснователност. Според въззиваемата страна процесната публикация не съдържа нито обидни, нито клеветнически изрази, както и че публикуваната статия съответства на добрите практики в журналистиката.

Акцентира, че в материала не се твърди ищецът да е шпионин, разузнавач, да цели да причини териториални загуби на Украйна или да е организатор на протест. Моли съда да потвърди решението и претендира разноски.

Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, от ищеца, чрез адвокат Е. К., с пълномощно по делото, като е заплатена дължимата държавна такса за въззивно обжалване, поради което въззивната жалба е допустима.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По доводите за неправилност настоящият съдебен състав намира следното:

Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от Софийския районен съд. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за ангажиране на отговорността на издателя на електронното издание за употребени в публикувана от него статия, които ищецът счита за позорни и груби нарушаващи честта, достойнството и доброто му име.

Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Лицата, които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други лични основания за освобождаването им от отговорност.

Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.

Следователно, за да възникне обезпечително-гаранционната отговорност на възложителя за неимуществени вреди, причинени при или по повод на уговорената работа, в обективната действителност трябва да са се осъществили следните материални предпоставки (юридически факти): 1) деяние (действие или бездействие); 2) противоправност (несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение); 3) вреди (неблагоприятно засягане на неимуществената сфера на увредения накърняване на неговия телесен интегритет, респ. на неговото достойнство и чест); 4) причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите неимуществени вреди (вредоносният резултат в съвкупния съпричинителен процес между 2 явленията и обстоятелствата в природата следва да е закономерна, необходима, естествена, присъща последица от виновното противоправно поведение на делинквента); 5) вина на делинквента, която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се предполага и 6) виновното лице да е причинило вредите при или по повод на изпълнение на възложената работа.

Противоправността като обективен юридически факт, включен във фактическия състав, обуславящ отговорността на непозволеното увреждане, представлява несъответствие между предписаното от нормативните правила поведение и фактически осъщественото от дееца. Отделено е като безспорно между страните правнорелевантното обстоятелство, че на 19.12.2023 г. в електронна медия, собственост на ответното дружество, е публикувана следната публикация:

"Протест за мир" на путинисти в София опитва да вербува украинци“, публикувано от електронна медия, собственост на ответника, на 19.12.2023 г., както следва:

„Сдружението на украинските организации в България "Мати Украйна" съобщава за абсурден опит на проруски активисти в България да привлекат украински граждани на протест "за мир" в София. "Мати Украйна" определят подготвяното събитие пред Президентството като "хибридна акция", която осъждат "с отвращение и възмущение".

Протестът е обявен за 20 декември 2023 г., като организаторите планирали да "прикрият с украински знамена и лозунги от типа на “Не на войната”, “Стига проливане на славянска кръв” и дори “Президентът на България да стане медиатор в преговори между Украйна и Русия за прекратяване на военните действия между славянските народи”. "Целта на събитието в столицата не е само да дискредитира Украйна и да се направи внушението, че украинците са готови да се предадат и приемат условията на Кремъл, но и да дискридитира България и ръководството на българската държава, създавайки хибридни внушения, че антиукраинските инициативи се подкрепят от част от българското и украинското общество в страната ни", се казва в позицията на "Мати Украйна". "Подобни акции от проруски структури в България с цел насаждане на внушения, че украинците са готови за мирно разрешаване на конфликта по условията на кремълския режим, трябва да бъдат спряни незабавно. В случай че сред организаторите или участниците в митинга бъдат намерени украински граждани, те са изключително и само инкорпорирани руски агенти", се казва в становището, с което украинските организации в България се разграничават от протеста.

О.К., която е председател на "Мати Украйна", призовава българските институции да се самосезират и да разследват дейността на проруските сили в България на фона на поредното им активно мероприятие. Писмото е изпратено до председателя на Народното събрание Р.Ж., президента Р.Р. премиера Н.Д. и вицепремиера М..Г, както и до председателя на ДАНС П.Т.. Според проверка на "Офнюз" - уведомлението за протеста всъщност е внесено от Н.А., който се появява в управителния съвет на спортен клуб заедно с руснака А. Б.. Медията установява, че Б. е завършил Московския държавен университет по международни отношения (школата за дипломатически кадри на Съветския съюз и Русия) и собственик на големи фармацевтични компании в Русия. Опити за заблуждаване на хора от украинската общност в България и привикването им на проруски протести са започнали още в началото на декември. Информацията за това е стигнала и до организацията на украинците във Варна, които са били потърсени от собственик на фитнес зала, говорещ "почти перфектен руски".

Мъжът искал да му съдействат за организиране на митинг за мир пред президентството и предлагал превоз на хора от Варна до София на "30-35 души" за мероприятието. Слоганите на събитието трябвало да бъдат "Европа спонсорира войната", "САЩ започна тази война" и "Зеленски и Путин - започнете преговори" - същите опорни точки, които се разпространяват както от Кремъл, така и от близките до Русия говорители в България от началото на руската инвазия в Украйна.“

Правото на свободно изразяване на мнението е едно от основните права на личността, като то е обект на защита както на конституционно ниво – чл. 39, ал. 1 от Конституцията на Република България, така и на международно ниво - чл. 10 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Тази защита обаче има своите граници, доколкото пределите на свободата на словото следва да бъдат съобразявани с другите основни права на личността. Следователно гарантираното от Конституцията и международното право на свободно изразяване на мнението не може да бъде упражнявано, за да се накърняват правата и доброто име на личността, призоваване към насилствена 3 промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността – арг. чл. 39, ал. 2 КРБ и чл. 10, пар. 2 ЕКЗПЧ.

Съгласно легалната дефиниция, дадена в чл. 146 НК, обида е налице, когато някой каже или извърши нещо унизително за честта и достойнството на другиго в негово присъствие. Обидата може да се осъществи както писмено, така и устно, като е необходимо да бъде възприета от пострадалия. Според трайната съдебна практика възприемането на обидата от пострадалия е осъществено и когато засегнатото лице е видяло или прочело обидните думи и изрази в средствата за масово осведомяване. За преценка на унизителния характер на казаните думи и изрази следва да се съобразяват приетите в обществото морални норми за нормално човешко общуване и те да се явяват неприлични, цинични или вулгарни. Обидата не се свързва с факти и обстоятелства от обективната действителност, поради което не подлежи на преценка обстоятелството дали казаното отговаря на действителността и дали направената оценка е основателна.